Индианско завещание
Публикувано на: 03 Юни 2006 21:39
Малкия Чеши Тук се събуди ужасен,и цял плувнал в пот от видението в съня си отиде да разкаже на всички от племето.
-Съберете се,братя и сестри от племето Пушачи!Имам нещо много важно да ви разказвам!Имах видение,прадядо ми-
вожда Димящата Лула ми се яви,за да ми съобщи,че над нас е надвиснала грозна опастност и е време отново да бъде извадена
и запалена лулата на мира.
До днес никой от нас не знаеше къде е тя,защото не беше посочен наследникът на ДИмящата лула,но ето че тази нощ аз
бях известен за това.
Но от тълпата се показа настоящия вожд Цуниме Здравата и изврещя:
-Докажи,докажи!
-Добре,ще отида да я върна,но искам да взема със себе си Малкия Песоглавец и Вимету.
-Първо ни кажи къде се намира лулата!
-Даааааа!!!-отговори в хор тълпата.
-Миналата година,когато разярихме бога на бедствията и авариите,падна светкавица и порази 100-годишния бук горе на хълма!
Точно под него има хралупа,там е скрита лулата!
Чеши Тук и двамата му спътници впрегнаха своите коне и изчезнаха от хоризонта.Върнаха се след половин час.
Цуниме Здравата позеленя от яд при вида на лулата.Чеши Тук седна и започна да разказва какво се е случило при
дънера:
-Точно когато бърках в хралупата,чух шум зад мен,обърнах се,а там-прадядо ми.Той ми каза да отида при Мари Хуан-
стар търговец на тютюн от другото племе и да му поискам съставката,необходима за да се свързвам с прадядо ми.
Ето сега,запалвам пред вас в името на Димящата Лула!-и той напъха тревата и запали.Понесе се благовонна миризма
на умрял пор,разгонен бобър и миризливи крака,немити от 1 месец.Тълпата се нареди в кръг и започнаха да си подават лулата
един на друг.Когато всички се напушиха много здраво,се чуваха изрази като:-Леле,тая трева е много яка или-
Не си усещам крилата!Но малко по-късно Чеши Тук започна да призовава прадядо си и ето че той се появи!Всички го видяха и
заахкаха от изненада.Димящата Лула каза:
-Аз бях вожда на това племе преди 8 кравешки поколения,Чеши Тук е моят правнук на когото аз завещавам титлата и лулата си!
Това ще рече,че понеже аз бях божествен,то правнук ми ме наследява като божество,на което ще се кланяте и почитате,а тези,
които не вярват в неговата мощ,ще бъдат жестоко наказани!Чеши Тук,провъзгласям те за божествен,води това племе,
развивай нашата култура,бъди силен,ти го можеш!Следвай сърцето си!-Видението започна да се замъглява.
-Сбогом,аз няма да ви се явя никога повече!-И изчезна
След 2 часа всички бяха в пълно съзнание.Цуниме Здравата каза:
-Не вярвам в тези глупости!Отивам в другото племе!-И така той стана предател.
Мина се час и дойде старият мъдрец на племето-Кухия Хърбел,който се слави с разказите си.Стареца събра тълпата около себе
си и попита:
-Искате ли да чуете една история?
-Дааа!-Отговори тълпата.
-Добре,ето я и историята:
Едно време в индианско село дошло момиче по-грозно от смъртта.То искало да се бие до смърт с вожда за лулата на мира.
Победило го с грозотата си и взело лулата.Оттогава настанали лоши времена.Вождът умрял от внезапна смърт.
Трябвало да се намери наследник,но дълги години не го намерили.Един ден се появило младо момче и се провъзгласило
за божество.Жителите на селото го подложили на тест.Искали то да им върне лулата на мира.Явил се прадядо му и му казал
къде се намира истинската лула,която е скрил преди да се бие с горгоната.Намерило я момчето и я върнало.Прадядото се явил
на божеството и му казал,че над племето виси грозна опастност-горгони ще нападнат селото и ще се опитат да вземат лулата.
Но божеството било спокойно тогава,защото възвърнало мира и гордостта на своето племе.Така свършва моята история.
Тълпата отговаря:
-Ще запомним!
След дълги дни божествения издаде нови закони за своето село,което кръсти Димящо Село.
Мина се месец,всичко в селото беше спокойно докато една сутрин жена от племето не намери мъртъв Хвърлящ Томахавки пред
входа на селото.Всички се събраха около трупа му.Личеше си,че е убит от горгона по следите от ухапвания и страсни целувки
по врата,както и белези от надиране по кожата с нокти.Тогава божествения се разяри.Отиде при множеството идоли и започна
да се моли на боговете за да бъде съдена душата му и да се предскаже бъдещето му.След яко напушване му се яви Тутантамян
и му каза да донесе око от горгона,за да бъде осъществено осъждането.На другия ден божествения излезе от селото,взе със
себе си хляб и кебапче,отиде на една поляна,сложи сандвича с кебапче на земята и се скри в близките храсти.Зачака...
По едно време се показа грозна горгона,която при вида на сандвича изквича:
-ААА!!!САНДВИЧ С КЕБАПЧЕ!!!-А това е символа на гордостта на горгоните.Тя налетя и започна да гризе.
Божествения й скочи,уби я и й взе окото.Върна се в селото,напуши се и застана пред идолите.
-Ето и окото!-каза той.
-Добре,много добре,яви се Тутантамян.-Сега ще бъдеш съден-и му поднесе чорап,немит от 1 година.Божествения припадна.
-Ето какво ще се случи-4 твои приятели ще тръгнат срещу сатаната-кралицата на Горгонската Грозота и Низота.Другите ще водят
битка на борба и смърт с горгоните.2-ма ще бъдат повалени,третият ще смърди яко.Бъдещето е предсказано...Ти ще освободиш
племето си от мрака.Твоите крака вече вървят по този път...Върви и изпълни задачата си,търсачо на мир...
Димящата Лула се събуди в кревата си.
Седмица по-късно в селото се появи странник,следван от много високия си спътник.Бързата Уста съобщи на Чеши Тук за тях
и те се срещнаха в колибата на вожда.
-Какво мога да направя за вас?-попита Чеши Тук
-Идваме с мир,вожде,аз съм Деметриос,а това е Алексис,моят най-добър приятел,дошли сме да донесем мир.
-Наявно идвате от Плевенариос,каза с недоверчива нотка в гласа Чеши Тук.
-Да,ние сме миротворци,сами предложихме на Краля да примирим Горгони с Пушачи.-каза силно Алексис.
-Не може да съществува мир,щом моите хора ослепяват и се вкаменяват от грозотата на Горгони.Не може да има мир!-извика вожда
-Обещаваме да направим всичко по силите си,вожде,заложили сме честта си!-отговори смело Деметриос.
-Тогава ще се биете на страната на Пушачи,ще победим Горгоните и ще има мир!Чау!
-Чау,вожде!
След като излязоха от колибата на Димящата Лула,ги посрещнаха пищно и ги нахраниха от личното стадо на вожда.
Настаниха ги в удобна колиба.След 15 минути Алексис каза:
-Деметриос,след по-малко от час тръгвам към Плевенариос,ще пробвам да убедя Краля да не обявява война на Горгони-все пак
той е мой брат и би трябвало да ме послуша.Ти се опитай да усвоиш умения от Пушачите как да боравиш с оръжие.Опитай се да
ги убедиш да не прибързват с война.Това може да приключи без кръвопролития.
Деметриос заспа бързо...Сутринта стана и закуси от дажбите си.Отиде да говори с Чеши Тук.
-Добро утро,вожде!
-Добърдау!Сигурно искаш да се славиш с прозвището Войн на Пушачи?
-Интересно ми е,да,заинтригуван съм.
-За това трябва да ни възвърнеш Билката на Мощта от селото на Горгоните.
-Какво представлява тя?
-Това е вид трева,която след изпушване те прави велик войн за 1 ден.Сигурен съм,че те имат запас за 1000 армия.
-Но как ще изнеса толкова много?
-ха,трябва ти много малко за да се напушиш,би трябвало да е 1кг плик това,което трябва да търсиш.
-Добре,вожде,ще го направя.
-Ненене,трябва да те подготвим първо.Трябва да опиташ от моята трева...
Но Деметриос го прекъсна:
-Не!Аз не искам да пуша трева!Достатъчно добър съм и без трева!Не съм пушач...
-Щом такава е волята ти,добре,но трябва да нападнеш през нощта,леко,тихо.Камуфлажирай се добре.Вземи Малкия Песоглавец и
Вимету.Те ще те заведат до селото,оттам си сам!
След обилна вечеря,Малкия Песоглавец,Вимету и Деметриос тръгнаха към селото на Горгоните.
-Не забравяй да се дигизираш!-Каза тихо Вимету.Деметриос се намаза със боя по лицето и ръцете и те продължиха по пътя си.
-Това е селото,ние ще чакаме тук!-Прошепна Малкия Песоглавец.-Тръгвай!
Деметриос се отправи към селото,но трябваше да се покатери по една стена за да проникне вътре.Издигна се леко и прескочи.
Вожда му бе споменал за сандък с инициали MARY-JANE в който е тревата.Трябваше да търси в склада на Горгоните.Намери го лесно
беше точно пред очите му.Но имаше стража пред вратата-красиво момиче,незнайно как попаднало сред тези чудовища.Деметриос от-
влече вниманието й,хвърляйки камъни и тя се приближи към него,след което той й скочи,събори я и запуши устата й с длан.
Момичето се опитваше да каже нещо,но ръката му й пречеше.Той й каза,че ако извика,ще я убие.Той отпуши устата й,а тя започна
да хлипа:
-Кой...кой сте вие?
-Аз съм от Плевенариос,казвам се Деметриос,а вие сте...
-Рошкофилилис,също от Плевенариос...
-Но как се озовахте сред тези грозни същества?
-Те ме отвлякоха,после ми дадоха сандвич с кебапче и аз станах една от тях.Само човек с чиста душа може да ме освободи,а това
сте вие!
-Значи сте на моя страна?
-Да,абсолютно!
-Ще ми помогнете ли да отворя склада?
-Да,ключовете са в мен,елате-и тя го пое за ръката и го отведе при вратата.Напъха ключа и завъртя.Вратата се отвори.Деметриос
влезе и взе пликчето с тревата.После двамата избягаха от селото през портите.
Когато стигнаха до двамата индианци,те насочиха копия към момичето.
-Недейте,тя е с мен,от Плевенариос е,били я отвлекли!
-Добре,хайде да тръгваме,взе ли тревата?
-Да,в мен е,сигурен съм,че вожда ще се зарадва!
-О,и питаш!
След половин час те стигнаха селото и влязоха право при Чеши Тук.Деметриос подаде пликчето на вожда,а той излезе и събра
всички хора в кръг.
-Чуйте ме,племе Пушачи,имате нов доказал се ВОИН!!!
Тълпата отвърна с УРА.
-Той донесе от селото на Горгоните Билката на Мощта!
Тълпата бе във възторг.
-Деметриос,обявявам те за Войн на Пушачи!
След традицията да се заколи теле и да се яде от воина,Деметриос и Рошкофилилис влязоха в шатрата на новия Воин и седнаха.
Чак тогава тя забеляза колко изразителни,мъжки черти има той и веднага се влюби в него,както и той в нейната красота.
Поговориха си за Плевенариос,той разбра,че тя е била отвлечена преди 1 година при странен инцидент в близост до селото на
Горгоните.
Двамата си легнаха да спят.На сутринта Деметриос се осмели и я целуна докато спеше,след това излезе от колибата,където го
чакаше вожда.
-Трябва да тръгвам за Плевенариос,за да разбера как вървят нещата по мира.
-Щом такава е волята ти!
-Тръгвам следобед.
-Съгласен съм с теб,вярвам,че ще извършиш добри дела в града.
-Ще видя докъде е стигнал Алексис и ще се върна след два дена.
След обяда Деметриос се сбогува със селото и взе Рошкофилилис.Те поеха по дългия път,но стигнаха в града след 3 часа.
Запътиха се към къщата на Алексис и влязоха вътре.Той ги посрещна много весел и попита за момичето.Деметриос обясни коя е
тя и че е била отвлечена от Горгони,каза,и че е Воин на Пушачи.
-Значи си успял?-попита зарадван приятелят му.
-Да,трябваше да взема Билката на Мощта от селото на Горгоните.Не беше толкова трудно да се проникне като се вземат предвид
стражите,които са изключително безмозъчни същества.Как вървят нещата с Краля?
-Зле,всеки ден иска още и още повече да се бие с Горгони.Опитах да го разубедя,но не успях.Вие почивайте,защото утре рано
сутринта ще трябва да се явим в Съвета и да предложим още идеи.
Деметриос и младата госпожица вечеряха рано и легнаха да спят.На другия ден се запътиха към Съвета.
Стражите ги допуснаха до сградата.Те влязоха и се озоваха в огромно пространство,заето от комфортни възглавници,
а вътре се усещаше сладникавата миризма на тамян.Алексис,Деметриос и Рошкофилилис се явиха пред Краля.Той им даде думата.
Пръв започна Алексис:
-Кралю,чест е за мен да стоя пред вас!-По същият начин поздравиха краля и Деметриос и Рошкофилилис.
-Днес сте тук,за да ми представите плана ви за осъществяване на мира.
-Вярва се,че тук е намесена демоническа сила,горгони не са виновни за излъчването си и за магическите си способности.Причина-
та според най-великата магьосница в този град и въобще в това кралство е демоническа сила,породена от една от горгоните.Вярва
се,че е тяхната кралица.
-Какво решихте да правите след като разбрахте за демоните?
-Аз и приятелят ми решихме да отидем заедно до Димящо Село и да Говорим с вожда,някак си да убедим кралицата на Горгоните да
дойде тук в града и да решим проблема с враждите помежду им.
-Решението се приема!-отвърна Краля.-Давам ви едномесечен срок да изпълните обещаното.Сега ме освободете от присъствието си.
Тримата приятели се запътиха към дома на Алексис,където пиха по чаша чай и говореха за това как да убедят кралицата на горго-
ните да се яви с Съвета.
-Може да им върнем Сандвича на Изчадията-техен символ,който Пушачи взеха от тяхното село отдавна.-предложи Алексис
-Утре ще тръгна за Димящо село.Ще трябва да отида до Горгони и да говоря с вожда...
-Но това е невъзможно,ще те заловят и ще ти дадат сандвич с кебапче!-Прекъсна го Рошкофилилис.
-Все има някакъв начин...Алексис,оставаш тук с госпожицата...не,няма да дойдеш с мен!Опитай се да говориш с Краля за мира.
След сладък сън Деметриос потегли към Димящо село и първата му работа бе да съобщи на Димящата Лула за решението на Съвета
в града.
-Вожде,разполагам с едномесечен срок да помиря Пушачи и Горгони.Ще трябва утре да ида до тяхното село.
-Такава да бъде волята ти.
Късно вечерта Алексис пристигна задъхан в селото.Деметриос го посрещна разтревожен.
-Какво става?Защо дойде,нали ти казах да я пазиш,защо я остави...
-Тя...тя избяга...
-Какво,как...защо...
-Каза,че е двоен агент на Горгони...
-Знаех си,че има нещо гнило.Утре отиваме там ДВАМАТА!!!
-Ох,уморих се,тичам час и половина!
-По-добре да си починем,утре ще е дълъг ден...
Сутринта те заминаха за Горгони,но в гората се случи нещо ужасно.Бясна горгона връхлетя върху Алексис и го повлече някъде
в незнайна посока.Деметриос го търси,но не го намери и реши да продължи пътя си силно разстроен от случилото се.
-По-тихо не можеш ли да стъпваш?
Деметриос се обърна и видя Рошкофилилис.
-Ти,защо...
-Не разбра ли,аз съм горгона.Веднага щом научих плановете ви,избягах,за да съобщя на моето племе.
-Отивам в селото ти,а ти идваш с мен.
-Не можеш да го намериш лесно освен през нощта,когато не е обграден от Грозната Енергия.
-Каква е тази енергия?
-Когато е активирана,селото не може да се види от друг освен горгона.Можеш да го видиш само ако аз ти позволя,а след като
ме отвлече от селото ми вече е активирана и през нощта.Но понеже те харесвам,ще влезем,а ти ще говориш с Къдравото Чудовище.
-Коя е тя?
-Шаманката,тя владее всякакви видове енергии,и ако я победиш,ще можеш да говориш с кралицата.
Щом влязоха в селото,отидоха при шаманката,която беше смеска между змия и овца.Тя веднага извади мазния си глас:
-Кой е този странник,който се осмеляваш да ми водиш?
-той е Паладин и владее различните видове енергии.Кажи й за енергиите.
Деметриос започна да обяснява неговите теории за космоса,аурите,чакрите и енергиите.
-Ооо,той дори владее някои много силни енергии.
-Умея да левитирам,да правя енергиен щит и да атакувам със мощна енергийна вълна.
-Ще видим уменията ти скоро!
След като се приготви за дуела,Деметриос отиде в центъра на селото,където се бяха събрали всички горгони.
Съдийката,грозна мършава и сбръчкана горгона изврещя:
-Започвайте дуела!
Първа беше шаманката.Тя запрати кълбо енергия към Деметриос.Той реагира бързо,наведе се назад и го избегна.После той изгради
енергийния щит,чудовището го заключи в клетка от зелени лъчи,той използва Разбиваща енергия и пречупи клетката на две.Тя
потопи всичко в мрак,а той използва Магическите Кълбета,за да освети терена.Шаманката го запрати под земята със своето
Пропадащо заклинание,а той с всички сили успя да левитира.Тя се разгневи,защото загуби дуела и се разкрещя:
-Мислиш,че си ме победил,грешиш!О,велики грозни сили,проникнете в дебелото ми сбръчкано тяло!
Тя започна да се гърчи,а Деметриос я натъпка със сандвичи с кебапче,които му подадоха от тълпата.Тя се задуши,а съдийката
изквича:
-Победител е странника!
Кралицата го посрещна намръщена,но все пак му благодари за унищожаването на квичащото чудовище.
-Дошъл съм да въдворя мир между Пушачи и Горгони.Бихте ли дошла в Съвета в Плевенариос за да преговаряте с вожда на Пушачи?
-Да,но при условие,че ни върнеш Сандвича на Изчадията.Портата на селото ще е отворена,ако притежаваш силата на нашият
сандвич.Донеси го и тогава ще поговорим.О,има още нещо,пленихме твоят приятел.Рошкофилилис,освободи го и го доведи тук!
След малко вътре влезе и Алексис.
-Но защо го пленихте?
-Едно от нашите момичета се разбесня от липса на сандвичи и го отвлече.Сега й дадохме каквото искаше и надебеля с 6 кила.
Наказахме я,задето напада миротворци,Рошкофилилис ни съобщи това.
След като се сбогуваха с Горгони,Алексис и Деметриос тръгнаха към Димящо село и съобщиха на вожда,че за да има мир,
трябва да се върне Сандвича на изчадието.
-Съгласен съм да ти го дам,но първо ще те подложим на тест.Искам да пафнеш от тревата ми.
-Добре,дай я насам.
Деметриос пое лулата,не се замисли и задърпа яко.След като здраво се надруса,пое сандвича,едвам го сложи на масата до
леглото си и легна да спи.На другия ден върна сандвича на Горгони и преди да се усети,в Съвета бяха пристигнали
Димящата Лула,Малкия Песоглавец,кралицата на горгоните,Алексис и Рошкофилилис.
-Сега след като всеки получи каквото иска,може ли да съществува мир между двете племена?-Попита Кралят.
Вожда започна да говори:
-Горгони убиха мой човек пред портите на НАШЕТО село!На тях не може да се вярва!Те са чудовища!
Деметриос усети,че нещо ужасно ще се случи и го сподели с Алексис.Секунда след това кралицата запрати магия по Малкия
Песоглавец и го повали на земята.Вожда я уцели с томахавка,а Рошкофилилис избяга от Съвета.Кралят беше вбесен.Той обяви война
на Горгони веднага,а Алексис каза на Деметриос:
-По-добре се махай оттук и отиди в Димящо село с вожда,там подгответе хората за атака.Тръгвай бързо!
След като излязоха от града,вожда беше сломен от случилото се с Малкия Песоглавец.Стигнаха в селото и съобщиха лошата новина.
Разгневени,мъжете от племето грабнаха оръжията си,но вожда ги спря:
-Нека изчакаме войската на Плевенариос и тогава да атакуваме горгоните заедно,така няма смисъл,повече са от нас!
-Нека послушаме вожда!-Обади се човек от племето.
-Да послушаме вожда!-Отвърна в хор тълпата.
-Искам стража за през нощта!-Нареди Чеши Тук.-Вие шестимата там,на портите!
Някъде по обяд,някъде на север,Деметриос и вожда забелязаха огромна колона от войници да се запътва точно към селото.Това
бяха воините от Плевенариус.Деметриос каза на висок глас:
-Пушачи,воините от Плевенариус са тук да ви помагат!
Селото сякаш се разтресе от радостни викове,а сърцето на вожда щеше да се пръсне от щастие.Той си мислеше:
-Дойде денят в който тези грозни изчадия ще си платят.-От очите му потекоха сълзи,а той едвам се сдържаше да не се развика от
кеф.
-Съберете се,братя и сестри от племето Пушачи!Имам нещо много важно да ви разказвам!Имах видение,прадядо ми-
вожда Димящата Лула ми се яви,за да ми съобщи,че над нас е надвиснала грозна опастност и е време отново да бъде извадена
и запалена лулата на мира.
До днес никой от нас не знаеше къде е тя,защото не беше посочен наследникът на ДИмящата лула,но ето че тази нощ аз
бях известен за това.
Но от тълпата се показа настоящия вожд Цуниме Здравата и изврещя:
-Докажи,докажи!
-Добре,ще отида да я върна,но искам да взема със себе си Малкия Песоглавец и Вимету.
-Първо ни кажи къде се намира лулата!
-Даааааа!!!-отговори в хор тълпата.
-Миналата година,когато разярихме бога на бедствията и авариите,падна светкавица и порази 100-годишния бук горе на хълма!
Точно под него има хралупа,там е скрита лулата!
Чеши Тук и двамата му спътници впрегнаха своите коне и изчезнаха от хоризонта.Върнаха се след половин час.
Цуниме Здравата позеленя от яд при вида на лулата.Чеши Тук седна и започна да разказва какво се е случило при
дънера:
-Точно когато бърках в хралупата,чух шум зад мен,обърнах се,а там-прадядо ми.Той ми каза да отида при Мари Хуан-
стар търговец на тютюн от другото племе и да му поискам съставката,необходима за да се свързвам с прадядо ми.
Ето сега,запалвам пред вас в името на Димящата Лула!-и той напъха тревата и запали.Понесе се благовонна миризма
на умрял пор,разгонен бобър и миризливи крака,немити от 1 месец.Тълпата се нареди в кръг и започнаха да си подават лулата
един на друг.Когато всички се напушиха много здраво,се чуваха изрази като:-Леле,тая трева е много яка или-
Не си усещам крилата!Но малко по-късно Чеши Тук започна да призовава прадядо си и ето че той се появи!Всички го видяха и
заахкаха от изненада.Димящата Лула каза:
-Аз бях вожда на това племе преди 8 кравешки поколения,Чеши Тук е моят правнук на когото аз завещавам титлата и лулата си!
Това ще рече,че понеже аз бях божествен,то правнук ми ме наследява като божество,на което ще се кланяте и почитате,а тези,
които не вярват в неговата мощ,ще бъдат жестоко наказани!Чеши Тук,провъзгласям те за божествен,води това племе,
развивай нашата култура,бъди силен,ти го можеш!Следвай сърцето си!-Видението започна да се замъглява.
-Сбогом,аз няма да ви се явя никога повече!-И изчезна
След 2 часа всички бяха в пълно съзнание.Цуниме Здравата каза:
-Не вярвам в тези глупости!Отивам в другото племе!-И така той стана предател.
Мина се час и дойде старият мъдрец на племето-Кухия Хърбел,който се слави с разказите си.Стареца събра тълпата около себе
си и попита:
-Искате ли да чуете една история?
-Дааа!-Отговори тълпата.
-Добре,ето я и историята:
Едно време в индианско село дошло момиче по-грозно от смъртта.То искало да се бие до смърт с вожда за лулата на мира.
Победило го с грозотата си и взело лулата.Оттогава настанали лоши времена.Вождът умрял от внезапна смърт.
Трябвало да се намери наследник,но дълги години не го намерили.Един ден се появило младо момче и се провъзгласило
за божество.Жителите на селото го подложили на тест.Искали то да им върне лулата на мира.Явил се прадядо му и му казал
къде се намира истинската лула,която е скрил преди да се бие с горгоната.Намерило я момчето и я върнало.Прадядото се явил
на божеството и му казал,че над племето виси грозна опастност-горгони ще нападнат селото и ще се опитат да вземат лулата.
Но божеството било спокойно тогава,защото възвърнало мира и гордостта на своето племе.Така свършва моята история.
Тълпата отговаря:
-Ще запомним!
След дълги дни божествения издаде нови закони за своето село,което кръсти Димящо Село.
Мина се месец,всичко в селото беше спокойно докато една сутрин жена от племето не намери мъртъв Хвърлящ Томахавки пред
входа на селото.Всички се събраха около трупа му.Личеше си,че е убит от горгона по следите от ухапвания и страсни целувки
по врата,както и белези от надиране по кожата с нокти.Тогава божествения се разяри.Отиде при множеството идоли и започна
да се моли на боговете за да бъде съдена душата му и да се предскаже бъдещето му.След яко напушване му се яви Тутантамян
и му каза да донесе око от горгона,за да бъде осъществено осъждането.На другия ден божествения излезе от селото,взе със
себе си хляб и кебапче,отиде на една поляна,сложи сандвича с кебапче на земята и се скри в близките храсти.Зачака...
По едно време се показа грозна горгона,която при вида на сандвича изквича:
-ААА!!!САНДВИЧ С КЕБАПЧЕ!!!-А това е символа на гордостта на горгоните.Тя налетя и започна да гризе.
Божествения й скочи,уби я и й взе окото.Върна се в селото,напуши се и застана пред идолите.
-Ето и окото!-каза той.
-Добре,много добре,яви се Тутантамян.-Сега ще бъдеш съден-и му поднесе чорап,немит от 1 година.Божествения припадна.
-Ето какво ще се случи-4 твои приятели ще тръгнат срещу сатаната-кралицата на Горгонската Грозота и Низота.Другите ще водят
битка на борба и смърт с горгоните.2-ма ще бъдат повалени,третият ще смърди яко.Бъдещето е предсказано...Ти ще освободиш
племето си от мрака.Твоите крака вече вървят по този път...Върви и изпълни задачата си,търсачо на мир...
Димящата Лула се събуди в кревата си.
Седмица по-късно в селото се появи странник,следван от много високия си спътник.Бързата Уста съобщи на Чеши Тук за тях
и те се срещнаха в колибата на вожда.
-Какво мога да направя за вас?-попита Чеши Тук
-Идваме с мир,вожде,аз съм Деметриос,а това е Алексис,моят най-добър приятел,дошли сме да донесем мир.
-Наявно идвате от Плевенариос,каза с недоверчива нотка в гласа Чеши Тук.
-Да,ние сме миротворци,сами предложихме на Краля да примирим Горгони с Пушачи.-каза силно Алексис.
-Не може да съществува мир,щом моите хора ослепяват и се вкаменяват от грозотата на Горгони.Не може да има мир!-извика вожда
-Обещаваме да направим всичко по силите си,вожде,заложили сме честта си!-отговори смело Деметриос.
-Тогава ще се биете на страната на Пушачи,ще победим Горгоните и ще има мир!Чау!
-Чау,вожде!
След като излязоха от колибата на Димящата Лула,ги посрещнаха пищно и ги нахраниха от личното стадо на вожда.
Настаниха ги в удобна колиба.След 15 минути Алексис каза:
-Деметриос,след по-малко от час тръгвам към Плевенариос,ще пробвам да убедя Краля да не обявява война на Горгони-все пак
той е мой брат и би трябвало да ме послуша.Ти се опитай да усвоиш умения от Пушачите как да боравиш с оръжие.Опитай се да
ги убедиш да не прибързват с война.Това може да приключи без кръвопролития.
Деметриос заспа бързо...Сутринта стана и закуси от дажбите си.Отиде да говори с Чеши Тук.
-Добро утро,вожде!
-Добърдау!Сигурно искаш да се славиш с прозвището Войн на Пушачи?
-Интересно ми е,да,заинтригуван съм.
-За това трябва да ни възвърнеш Билката на Мощта от селото на Горгоните.
-Какво представлява тя?
-Това е вид трева,която след изпушване те прави велик войн за 1 ден.Сигурен съм,че те имат запас за 1000 армия.
-Но как ще изнеса толкова много?
-ха,трябва ти много малко за да се напушиш,би трябвало да е 1кг плик това,което трябва да търсиш.
-Добре,вожде,ще го направя.
-Ненене,трябва да те подготвим първо.Трябва да опиташ от моята трева...
Но Деметриос го прекъсна:
-Не!Аз не искам да пуша трева!Достатъчно добър съм и без трева!Не съм пушач...
-Щом такава е волята ти,добре,но трябва да нападнеш през нощта,леко,тихо.Камуфлажирай се добре.Вземи Малкия Песоглавец и
Вимету.Те ще те заведат до селото,оттам си сам!
След обилна вечеря,Малкия Песоглавец,Вимету и Деметриос тръгнаха към селото на Горгоните.
-Не забравяй да се дигизираш!-Каза тихо Вимету.Деметриос се намаза със боя по лицето и ръцете и те продължиха по пътя си.
-Това е селото,ние ще чакаме тук!-Прошепна Малкия Песоглавец.-Тръгвай!
Деметриос се отправи към селото,но трябваше да се покатери по една стена за да проникне вътре.Издигна се леко и прескочи.
Вожда му бе споменал за сандък с инициали MARY-JANE в който е тревата.Трябваше да търси в склада на Горгоните.Намери го лесно
беше точно пред очите му.Но имаше стража пред вратата-красиво момиче,незнайно как попаднало сред тези чудовища.Деметриос от-
влече вниманието й,хвърляйки камъни и тя се приближи към него,след което той й скочи,събори я и запуши устата й с длан.
Момичето се опитваше да каже нещо,но ръката му й пречеше.Той й каза,че ако извика,ще я убие.Той отпуши устата й,а тя започна
да хлипа:
-Кой...кой сте вие?
-Аз съм от Плевенариос,казвам се Деметриос,а вие сте...
-Рошкофилилис,също от Плевенариос...
-Но как се озовахте сред тези грозни същества?
-Те ме отвлякоха,после ми дадоха сандвич с кебапче и аз станах една от тях.Само човек с чиста душа може да ме освободи,а това
сте вие!
-Значи сте на моя страна?
-Да,абсолютно!
-Ще ми помогнете ли да отворя склада?
-Да,ключовете са в мен,елате-и тя го пое за ръката и го отведе при вратата.Напъха ключа и завъртя.Вратата се отвори.Деметриос
влезе и взе пликчето с тревата.После двамата избягаха от селото през портите.
Когато стигнаха до двамата индианци,те насочиха копия към момичето.
-Недейте,тя е с мен,от Плевенариос е,били я отвлекли!
-Добре,хайде да тръгваме,взе ли тревата?
-Да,в мен е,сигурен съм,че вожда ще се зарадва!
-О,и питаш!
След половин час те стигнаха селото и влязоха право при Чеши Тук.Деметриос подаде пликчето на вожда,а той излезе и събра
всички хора в кръг.
-Чуйте ме,племе Пушачи,имате нов доказал се ВОИН!!!
Тълпата отвърна с УРА.
-Той донесе от селото на Горгоните Билката на Мощта!
Тълпата бе във възторг.
-Деметриос,обявявам те за Войн на Пушачи!
След традицията да се заколи теле и да се яде от воина,Деметриос и Рошкофилилис влязоха в шатрата на новия Воин и седнаха.
Чак тогава тя забеляза колко изразителни,мъжки черти има той и веднага се влюби в него,както и той в нейната красота.
Поговориха си за Плевенариос,той разбра,че тя е била отвлечена преди 1 година при странен инцидент в близост до селото на
Горгоните.
Двамата си легнаха да спят.На сутринта Деметриос се осмели и я целуна докато спеше,след това излезе от колибата,където го
чакаше вожда.
-Трябва да тръгвам за Плевенариос,за да разбера как вървят нещата по мира.
-Щом такава е волята ти!
-Тръгвам следобед.
-Съгласен съм с теб,вярвам,че ще извършиш добри дела в града.
-Ще видя докъде е стигнал Алексис и ще се върна след два дена.
След обяда Деметриос се сбогува със селото и взе Рошкофилилис.Те поеха по дългия път,но стигнаха в града след 3 часа.
Запътиха се към къщата на Алексис и влязоха вътре.Той ги посрещна много весел и попита за момичето.Деметриос обясни коя е
тя и че е била отвлечена от Горгони,каза,и че е Воин на Пушачи.
-Значи си успял?-попита зарадван приятелят му.
-Да,трябваше да взема Билката на Мощта от селото на Горгоните.Не беше толкова трудно да се проникне като се вземат предвид
стражите,които са изключително безмозъчни същества.Как вървят нещата с Краля?
-Зле,всеки ден иска още и още повече да се бие с Горгони.Опитах да го разубедя,но не успях.Вие почивайте,защото утре рано
сутринта ще трябва да се явим в Съвета и да предложим още идеи.
Деметриос и младата госпожица вечеряха рано и легнаха да спят.На другия ден се запътиха към Съвета.
Стражите ги допуснаха до сградата.Те влязоха и се озоваха в огромно пространство,заето от комфортни възглавници,
а вътре се усещаше сладникавата миризма на тамян.Алексис,Деметриос и Рошкофилилис се явиха пред Краля.Той им даде думата.
Пръв започна Алексис:
-Кралю,чест е за мен да стоя пред вас!-По същият начин поздравиха краля и Деметриос и Рошкофилилис.
-Днес сте тук,за да ми представите плана ви за осъществяване на мира.
-Вярва се,че тук е намесена демоническа сила,горгони не са виновни за излъчването си и за магическите си способности.Причина-
та според най-великата магьосница в този град и въобще в това кралство е демоническа сила,породена от една от горгоните.Вярва
се,че е тяхната кралица.
-Какво решихте да правите след като разбрахте за демоните?
-Аз и приятелят ми решихме да отидем заедно до Димящо Село и да Говорим с вожда,някак си да убедим кралицата на Горгоните да
дойде тук в града и да решим проблема с враждите помежду им.
-Решението се приема!-отвърна Краля.-Давам ви едномесечен срок да изпълните обещаното.Сега ме освободете от присъствието си.
Тримата приятели се запътиха към дома на Алексис,където пиха по чаша чай и говореха за това как да убедят кралицата на горго-
ните да се яви с Съвета.
-Може да им върнем Сандвича на Изчадията-техен символ,който Пушачи взеха от тяхното село отдавна.-предложи Алексис
-Утре ще тръгна за Димящо село.Ще трябва да отида до Горгони и да говоря с вожда...
-Но това е невъзможно,ще те заловят и ще ти дадат сандвич с кебапче!-Прекъсна го Рошкофилилис.
-Все има някакъв начин...Алексис,оставаш тук с госпожицата...не,няма да дойдеш с мен!Опитай се да говориш с Краля за мира.
След сладък сън Деметриос потегли към Димящо село и първата му работа бе да съобщи на Димящата Лула за решението на Съвета
в града.
-Вожде,разполагам с едномесечен срок да помиря Пушачи и Горгони.Ще трябва утре да ида до тяхното село.
-Такава да бъде волята ти.
Късно вечерта Алексис пристигна задъхан в селото.Деметриос го посрещна разтревожен.
-Какво става?Защо дойде,нали ти казах да я пазиш,защо я остави...
-Тя...тя избяга...
-Какво,как...защо...
-Каза,че е двоен агент на Горгони...
-Знаех си,че има нещо гнило.Утре отиваме там ДВАМАТА!!!
-Ох,уморих се,тичам час и половина!
-По-добре да си починем,утре ще е дълъг ден...
Сутринта те заминаха за Горгони,но в гората се случи нещо ужасно.Бясна горгона връхлетя върху Алексис и го повлече някъде
в незнайна посока.Деметриос го търси,но не го намери и реши да продължи пътя си силно разстроен от случилото се.
-По-тихо не можеш ли да стъпваш?
Деметриос се обърна и видя Рошкофилилис.
-Ти,защо...
-Не разбра ли,аз съм горгона.Веднага щом научих плановете ви,избягах,за да съобщя на моето племе.
-Отивам в селото ти,а ти идваш с мен.
-Не можеш да го намериш лесно освен през нощта,когато не е обграден от Грозната Енергия.
-Каква е тази енергия?
-Когато е активирана,селото не може да се види от друг освен горгона.Можеш да го видиш само ако аз ти позволя,а след като
ме отвлече от селото ми вече е активирана и през нощта.Но понеже те харесвам,ще влезем,а ти ще говориш с Къдравото Чудовище.
-Коя е тя?
-Шаманката,тя владее всякакви видове енергии,и ако я победиш,ще можеш да говориш с кралицата.
Щом влязоха в селото,отидоха при шаманката,която беше смеска между змия и овца.Тя веднага извади мазния си глас:
-Кой е този странник,който се осмеляваш да ми водиш?
-той е Паладин и владее различните видове енергии.Кажи й за енергиите.
Деметриос започна да обяснява неговите теории за космоса,аурите,чакрите и енергиите.
-Ооо,той дори владее някои много силни енергии.
-Умея да левитирам,да правя енергиен щит и да атакувам със мощна енергийна вълна.
-Ще видим уменията ти скоро!
След като се приготви за дуела,Деметриос отиде в центъра на селото,където се бяха събрали всички горгони.
Съдийката,грозна мършава и сбръчкана горгона изврещя:
-Започвайте дуела!
Първа беше шаманката.Тя запрати кълбо енергия към Деметриос.Той реагира бързо,наведе се назад и го избегна.После той изгради
енергийния щит,чудовището го заключи в клетка от зелени лъчи,той използва Разбиваща енергия и пречупи клетката на две.Тя
потопи всичко в мрак,а той използва Магическите Кълбета,за да освети терена.Шаманката го запрати под земята със своето
Пропадащо заклинание,а той с всички сили успя да левитира.Тя се разгневи,защото загуби дуела и се разкрещя:
-Мислиш,че си ме победил,грешиш!О,велики грозни сили,проникнете в дебелото ми сбръчкано тяло!
Тя започна да се гърчи,а Деметриос я натъпка със сандвичи с кебапче,които му подадоха от тълпата.Тя се задуши,а съдийката
изквича:
-Победител е странника!
Кралицата го посрещна намръщена,но все пак му благодари за унищожаването на квичащото чудовище.
-Дошъл съм да въдворя мир между Пушачи и Горгони.Бихте ли дошла в Съвета в Плевенариос за да преговаряте с вожда на Пушачи?
-Да,но при условие,че ни върнеш Сандвича на Изчадията.Портата на селото ще е отворена,ако притежаваш силата на нашият
сандвич.Донеси го и тогава ще поговорим.О,има още нещо,пленихме твоят приятел.Рошкофилилис,освободи го и го доведи тук!
След малко вътре влезе и Алексис.
-Но защо го пленихте?
-Едно от нашите момичета се разбесня от липса на сандвичи и го отвлече.Сега й дадохме каквото искаше и надебеля с 6 кила.
Наказахме я,задето напада миротворци,Рошкофилилис ни съобщи това.
След като се сбогуваха с Горгони,Алексис и Деметриос тръгнаха към Димящо село и съобщиха на вожда,че за да има мир,
трябва да се върне Сандвича на изчадието.
-Съгласен съм да ти го дам,но първо ще те подложим на тест.Искам да пафнеш от тревата ми.
-Добре,дай я насам.
Деметриос пое лулата,не се замисли и задърпа яко.След като здраво се надруса,пое сандвича,едвам го сложи на масата до
леглото си и легна да спи.На другия ден върна сандвича на Горгони и преди да се усети,в Съвета бяха пристигнали
Димящата Лула,Малкия Песоглавец,кралицата на горгоните,Алексис и Рошкофилилис.
-Сега след като всеки получи каквото иска,може ли да съществува мир между двете племена?-Попита Кралят.
Вожда започна да говори:
-Горгони убиха мой човек пред портите на НАШЕТО село!На тях не може да се вярва!Те са чудовища!
Деметриос усети,че нещо ужасно ще се случи и го сподели с Алексис.Секунда след това кралицата запрати магия по Малкия
Песоглавец и го повали на земята.Вожда я уцели с томахавка,а Рошкофилилис избяга от Съвета.Кралят беше вбесен.Той обяви война
на Горгони веднага,а Алексис каза на Деметриос:
-По-добре се махай оттук и отиди в Димящо село с вожда,там подгответе хората за атака.Тръгвай бързо!
След като излязоха от града,вожда беше сломен от случилото се с Малкия Песоглавец.Стигнаха в селото и съобщиха лошата новина.
Разгневени,мъжете от племето грабнаха оръжията си,но вожда ги спря:
-Нека изчакаме войската на Плевенариос и тогава да атакуваме горгоните заедно,така няма смисъл,повече са от нас!
-Нека послушаме вожда!-Обади се човек от племето.
-Да послушаме вожда!-Отвърна в хор тълпата.
-Искам стража за през нощта!-Нареди Чеши Тук.-Вие шестимата там,на портите!
Някъде по обяд,някъде на север,Деметриос и вожда забелязаха огромна колона от войници да се запътва точно към селото.Това
бяха воините от Плевенариус.Деметриос каза на висок глас:
-Пушачи,воините от Плевенариус са тук да ви помагат!
Селото сякаш се разтресе от радостни викове,а сърцето на вожда щеше да се пръсне от щастие.Той си мислеше:
-Дойде денят в който тези грозни изчадия ще си платят.-От очите му потекоха сълзи,а той едвам се сдържаше да не се развика от
кеф.
