Форум на PC Mania

Вчера и днес съм супер сдухан заради мацката...И по тоя повод написах една изповед...Дано ви хареса!
„Останаха вярата, надеждата и любовта, от тях Любовта беше най-силна”...
Бибилията.Колкото и ненабожен да съм, това изречение е вярно.
Любовта е това, което движи нещата напред.
Напред...накъде напред?Изобщо какво значи напред?
Всичко е относително.Айнщайн.
И е прав.Няма как да го оспоря, както за мен тя е перфектна, така за най-добрия ми приятел има милион кусура.
Любов.
Това е нещото, което ни заслепява, прави ни силни, кара ни да се чувстваме мъртви или ни съживява.
Какво по дяволите се крие зад тези 5 букви?Нещото, което може да промени човек, да го накара да полудее, да помъдрее, да оглупее, изобщо да направи всичко това...5 букви.
Странно нещо сме хората.Някои отричат съществуването на тези 5 букви като цялост.Други пък непрекъснато вярват в тях.Къде е истината?
Всичко е относително.
Това си казвам и аз, точно сега.
Може да се каже, че съм относително зле.Но пак е относително.
Защото винаги може по-зле.Освен ако не си най-зле.
Но тогава дори не би могъл да пишеш това нещо.
Няма значение...а какво има?
Изобщо, на кой му пука?Осевн на мен?
А кой съм аз?
Все въпроси без отговор.
Защо онези 5 букви ме карат да се чувствам така?Заради тях дори седнах да пиша това.Защо?
Най-омразния от всички въпроси.Защо?
Никога не можеш да стигнеш до отговор ако ти се задава въпроса защо.Помисли.
Ти я обичаш.
Защо?
Защото изпитвам онази уникална комбинация от привличане, желание, страст, близост, привързаност, желание за нейното добро и не и намирам нито един кусур.
А защо?
Защото така се чувствам.
Защо?
Защото мозъкът ми иска да бъде с нея, сърцето също.Разумът и душата са на едно мнение – че тя е перфектна и е за теб.
Защо?
Освен това, което обясних по-горе за смесицата, просто няма момент с нея, в който да не ми е забавно и да не се чувствам добре.
Защо?
Защото я обичам.
А защо я обичаш?Кое те кара да чувстваш това и да мислиш така
И тук идва преломния момент.Отговор нямам.Просто го чувствам.А когато обичаш разума и мисълта остават назад.Нещата не са напарвени да са свързани.Въпреки това тук е изключение.Но въпреки, че разума е на едно мнение със сърцето, отговор няма.Въпросът защо ме победи.4 букви.С 4 букви може да накараш всичко да изглежда безсмислено.А 5 букви могат да дарят смисъл на всичко или обратното.Но какво става когато видиш, че 5те букви са само в теб?
cette vie.Френски.Или Life goes on – 2Pac.
Нищо не можеш да направиш...което е и най-лошото.Чувстваш се беззащитен, изоставен, искаш го, но не можеш да го получиш.Никога.
6 букви.
6 букви, което могат да разплачат от радост, от мъка или просто да си безразличен.
Никога.
Никога няма да видиш жив динозавър.Е, и?
Никога няма да останеш сам.Поне не ти.
Сърцето ти трепва.Най-големият ти страх няма да се сбъдне.Лъч надежда.
Никога няма да сте заедно.
Облак веднага спира пътя на лъчът надежда, и от облакът падат капчици дъжд.Усмивката ти, ярка като слънце изчезва, а дъждът бавно почва да вали от очите ти.
Не го искаш.Но и не можеш да го спреш.
Той идва и вали, вали...И те помрачава, намокря, и те кара да побленуваш за слънцето.Но знаеш, че дори да се покаже, след това ще дойде облакът отново.Кръговрат на водата.
Вече знеш, че слънцето всъщност не е това, което искаш.Ти искаш 5 букви.
Но ги нямаш.Няма и да ги имаш.Никога.Питаш се...”колко дълго е никога”
Всичко е относително.Но при всики положения е повече, от колкото можеш да изчакаш.
„Аз мога да чакам цяла вечност!” – казваш си.
Но ако душата ти може да чака толкова, то сърцето и мозъкът не могат.А ти трябва да се съобразиш с тях.Нямаш избор.
Никога нямаш избор за важните неща.
Никой не те е питал кои да са ти родителите, къде да се родиш, кога да стане това, кога ще умреш и кога и в коя да се влюбиш.Нямаш избор.Може с малко тактика за видиш в кое училище да учиш, в кой университет да влезеш, от това – и каква кола ще караш.
Но ти трябва шанс.
Още 4 букви, по-силни от въпроса ”защо” дори.
Всичко, което ти трябва е шанс.
Шанса да се родиш където и когато трябва, да Я срещнеш, да сполучиш на хубаво време.
Е, аз нямам шанс.Никога не съм и имал.
Нямах шанс и с теб.За мое нещастие, не ще те имам никога, нали?
Е, в такъф случай - cette vie.
Нищо друго не мога да кажа.Или да направя.
Искам, повярвай ми.Искам те.
Но явно 5те букви се срещат с 6те.А 4те ги няма...
И знаеш ли какво се получава?
15.
Точно толкова бяха годините, които бях свободен.Но нещата се промениха.И никога няма да са същите.
Поне съществуват Queen.Friends will be friends...Или поне така се надявам...Въпреки това, в библията е казано.Любовта е по-силна от надеждата и от вярата.
Но аз вярвам, че ще бъдем приятели, и се надявам, че може да бъде и нещо повече.
Останалото са разтягания на локуми.
Прегръщам те.Целувам те.Обичам те.

Хммм...Това състояние ми е много познато,както и чувствата,до които води.Изповедтта е много красива и правилна...Мога да кажа с чисто сърце,че доста ми хареса.

Страхотно красиво, поетично и натъжаващо е </3 :\\\ Особено ако сам си минал през нещо подобно. Всичко е преходно, бате. И нищо честно и справедливо няма на тоя свят. Щото ако получавахме всичко, което сме заслужили, просто нямаше да е интересно. Няма да я обичаш вечно, освен ако умишлено не си си го наложил. И не слушай сърцето си. Послушай разума си. Той ти казва следното: един ден тя ще съжалява, а ти отдавна не. Staystrong.

Силен си, ще продължиш. Дали ще го надживееш - не знам, може би да, може би напълно никога и винаги ще остане една малка следа, която ще ти напомня за болката. Това вероятно ще те промени, но пък може и да е към по-добро. Добре си направил, че си го написал, понякога е най-добре да споделиш с някого болката си, чувствата си, било то с приятели или с непознати... За да споделиш трябва смелост... и сила. Силен си, ще продължиш.

Прекалено е.. истинско.
Знаеш ли , радвам се за теб.Виж , 5те букви никога не си отиват . Те се въртят около теб и чакат момента..Не , няма единствена..Няма перфектна . Така ги виждам аз нещата ..6те букви не съществуват . Няма 6 букви .. те са моментни .. а думата никога не може да е моментна = > не може да съществува.. Колкото до 4те..те изграждат всичко . Те плашат..понякога . Усмихват , разплакват..всичко..както и 5те , разбира се..Но 4те не се въртят . Те са там , винаги. Докато 5те .. е , вече казах .Тя не е заслужавала 5те .

Благодаря на всички за отзивите и за подкрепата!Доказахте, че освен да четете, умеете да разбирате!Евала...Ето това аз донаписах като тя беше brb тая вечер...И след това разбрах, че е най-готиното момиче каквото и да става...И че може да ме накара да изгрее слънцето дори по време на буря...Мъката...
Тя може да е по-силна от всичко.И тя е.
Замислял ли си се.колко пъти си бил на върха на щастието така, че никаква лоша новина да не може да ти помрачи настоението.Изобщо, чувствал ли си се така някога?
А сега ми кажи, колко пъти си бил тъжен и радостната вест ти е отмивала мъката...По-малко отколкото предишния случай, нали?
Целият си живот човека страда.
Още първият ти миг на този свят – кагато се раждаш е страдание – болката, когато за пръв път въздухът издува дробовете ти.Не го помниш.но е боляло.
Като малко дете ти пак страдаш.За хиляди неща.Погледнати от моя гледна точка – смешни, но не и за разума ти тогава.Тогава те са били важни.
Страдаш и като порастнеш.Любовни трепети, проблеми с ваще, училище...Сптрадаш много.
Идва момента, в който се разделяш и с близките си хора.И в него страдаш, толкова много, че имаш чувството че не можеш повече.Но дали е така?
Продължаваш да страдаш през живота си.Страдаш заради неуспехи в работата, заради болната си майка, доли ти става жал за просяците по улиците.
Страдаш.
Миговете на щастие почти ги няма.Радваш се, че детото ти почва училище.Но това прави и края на момента, в който е неотлъчно до теб.
И колкото и да се радваш, че се жени след години, ти още го помниш като твоето малко дете..И искаш да се върне...но не може.Радваш се за успеха му, или страдаш за неуспеха.Искаш да му помогнеш.Но не можеш.Вече той не е малкото момче, което ти искаше стотинки да си купи сладолед.вече трябва сам да се оправя в живота, като всеки истински мъж.
И изобщо, при толкова страдане, за какво живееш?
За какво аз живея?
Заради хубавите мигове.Тези хубави мигове, които идват много рядко, но ни карат да се чувстваме живи.каквито сме.
За това живея, Елче.За да чуя нежния трепет на гласеца ти, когато прочетеш това нещо и кажеш „ти си безкрайно депресиран идиот”Но ще ме зарадваш.Че си тук, и че ми обръщаш внимание.И ще ме накараш отново да се чувствам жив.Въпреки всичко.

Пожелавам на всеки да обича така някого...5те букви въртят света...И в края на крайщата се чувстваш щастлив от това, че имаш тези 5 букви в сърцето си...И че си човек!

Romance is for the weak-minded.

Имам нужда от това пожелание Томахок,че днес много го закърших и се нядявам да се оправят нещата,че ианче ще стане гадно....И то точно преди бала....