Страница 1 от 1
Лилит
Публикувано на: 27 Апр 2006 15:39
от Omega-x
Слънчевият диск се опитва да мине през всичките тези комини ,като стари съсухрени пръсти изникнали от земята,бълващи мръсотия и боклук.Но не може,светлината чезне,мръсотията е погълнала всичко и всички.Но там някъде все още има места недокоснати от отровата,но хора там няма,човека като човек отдавна е мъртав.Всичко изезна,само отрова и боклук.Остана само Тя.Тази която винаги ще стои гордо и ще се моли за нас.Неможе да стои бездейна като Господ Бог и лети високо...високо над звездите,но това което вижда само я натъжава...Сълзите й по-чисти от Ангелско сърце се стичат по бузите й,но паднат ли там процъфтява надежда,като самотна роза в пустиня.Плачът й не е само за наследниците на Кайн.Плаче за градината,нейната градина създадена от чистата,непокварена любов на Сърцето й..Но наследниците на този на който показа какво е добро и какво зло не виждат сълзите,не чуват плача.Лилит Майко,прости ни!Поне ти.
Не заслужаваме тъгата ти,нито сълзите ти.Унищожи ни така както ни създаде.Остави само Хищниците и тяхната плчака,само те заслужават да живеят.Молим те Лилит бъди милостива,бъди добра към нас и ни изтрий от лицето на тази красива Земя.
Щом Господ Бог не иска направи го ти!Нека ти бъдеш нашето избавление.
Лилит,Майко молим те!
27.04.2006
София
П.П Стилистично,правописно и пунктоационо е отвратително,знам го
Нямам нищо общо с оная измислица "вампири" ^^
Публикувано на: 27 Апр 2006 18:50
от Ледник
Мнението ми се изчерпва с едно ":/"...
:/
Публикувано на: 27 Апр 2006 19:03
от Sentry
Тия вампири ще ви изпият не кръвта, а мозъка...
Публикувано на: 27 Апр 2006 20:04
от AshamanBG
Абе, кво общо има Лилит с вампирите?

Публикувано на: 27 Апр 2006 21:14
от Sentry
VtM. Лилит, Кайн, децата на Кайн... познай

Публикувано на: 27 Апр 2006 21:30
от AshamanBG
Нз, аз се водя от "традиционните" митологии. Там дет Лилит е първата жена на Адам, обаче не помня защо я изритват от Рая, тя пада на земята, заселва се на изток от Вавилон и там ражда ъъъ демони, наричащи се Лилим (демек "децата на лилит"). Итнерпретации, свързващи я с разни индийски божества има бол...
А във VtM доколкот си спомням вампирите бяха наследниците на Каин, който след като убил брат си, е белязан със знак "за да го не убие никой", който знак според митологията на VtM всъщност са вампирсикте сили.
Поправи ме, ако съм сбъркал някъде.
И къде се вписва Лилит във всичко тва?
ЕДИТ:
Грешка, не идндийско, а месопотамски демон. Възможно е да е била божество на нощта. Идеята за нея като жена на Адам възниква през Средните Векове.
Публикувано на: 27 Апр 2006 21:33
от Sentry
Децата на Кайн, вампирите, в митологията на VtM са от лилит.
Публикувано на: 28 Апр 2006 08:25
от Раскольников
off topic
Нее...Във вселената на VtM Лилит се явява ментор на Кайн в първите години след изгонването му и няма нищо общо с децата му и създаването на различните родове..Въпреки всичко в митологията на VtM и Book of Nod е описана как с нейна помощ той сде научава да контролира кръвта и природата и практически тя го научава на различните дисциплини...
Библейската Лилит се явява 1вата жена на Адам, която бог изгонва заради нейното непокорство и факта че вечерта преди бог да я представи на бъдещия й е разговаряла с дявола и по употребените изразни средства си личи че се е замисляла дали да не се поддаде на изкушението му..След това бива изгонена да броди на земята който все още е празна и пуста, явяваща се гранична пустош м-ду светлината и м рака..До тук свършва библейската й роля..Митовете за случилото се след това са обвързани с различни езотерични вярвания и са пряко обвързани с теченията на кабализма, сатанизма, дори описания във фикционалния Некрономиком където е спомената сред имената на върховните демони и shaitan-и и онова презряно измислено от американците псевдо учение за вещерство наречено wiccа(което съм готов да си заложа едната ръка че 1вончално е съкратено от witchcraft а след това за повече мистицизъм са го попроменили..леко)...
Та съответните включват няколко версии за съществуването й след това като най-известните естествено са тези за вековете на блуждение и трупане на презрение към човечеството и всичко божие след което тя и образа на сукубата се преливат и се пренасят като образ в културата м-ду долините на Тигър и Ефрат и това как използвайки знанията придобити от бога и от блуждаещите из пустоща демони, превръща съответната в приказна градина(явяваща се кабалисткия идеал и версия за Еден) където тя и до днес живее в пълна хармония на духа, тялото и природата(3те стълба на кабализма) сред сладкия аромат на несъществуващи в смъртния свят цветя и разумни зверове...
off topic-а до тук...
А сега за произведението..като извадено из дневника на фанатизиран кабалист природозащитник антиутопична импресия, контрастираща си пак със същия пламенен фанатизъм с образа на Майката, не прикриваща бесния копнеж по Идеала и омразата към покварата и забравата, с която лирическия говорител е не само неспособен да се пребори но и се чувства пряк виновник за нея като член на презряната човешка раса, като всичко това в сами край бива премесено по изключително интересен начин с митологията на WoD...
Изключително интригуващ момент е символиката на протягащите се като демонични ръце към небето символи на разрухата и душевната нечистоплътност и низост,черни комини изобразяващи метафорично разпространението на покварата не само в света на материята но и в света на идеала и духовното, в лицето на цялостното комерсиализиране и профанизиране на религията и културата в днешното общество...
Въпреки това символистично изкупление на религията като поредната жертва на човешката низост в 1вото изречение, във 2рата част и по специално момента с пасивния и отдалечен образ на бог се защитава точно обратната теза в лицето яростна критика към на църквата и религията неспособна и нежелаеща да направи нищо за да спре духовното разложение на човечеството...
Самодеструктивизма и копнежа за пречистване достига своята кулминация в последния абзац със своеобразната молитва към Майката показваща до каква степен е достигнало отчаянието и мащаба на Покварата в съзнанието на автора ,разочарован до толкова от мерзостта на битието човешко че не успяващ да прозре никакво друго решение за връщането и пречистването на естествения баланс в света освен в лицето на перманентното унищожение на божествената грешка наречена човек...
Странно "И бог създаде човека по свой образ и подобие"...не ни личи да е така..А ако е така и наистина ние сме богоподобни в същностна си..Пази "боже"!
Публикувано на: 28 Апр 2006 12:10
от Sentry
Raz, или се ебаваш много яко или съвсем си изкукал...
Публикувано на: 28 Апр 2006 19:10
от Раскольников
Проблема е че когато пишех този пост и аз не можех да рпеценя точно какво се опитвам да направя..И се получи..Ами това..Но май го правех на серьозно...Поне 1вата част...А и образованието на място където се научаваш да подхождаш с анализаторски поглет и да търсиш метафори във всеки текст дълъг повече от 3 реда опредлено оказва своето влияние(далки е благотворно това е друг въпрос но по-скоро да)
А и поглеждайки в ретроспекция..Кога съм претендирал да съм хмм...нормален по класичексите дефиниции и нима винаги не съм се стремял да избягам и представя в цялата му пошлост това изгубило смисъла си понятие, превърнало се в нищо повече от инструмент за контрол над масите?
Публикувано на: 28 Апр 2006 21:45
от Firzen
РаскольниковWDVC написа:Проблема е че когато пишех този пост и аз не можех да рпеценя точно какво се опитвам да направя..И се получи..Ами това..Но май го правех на серьозно...Поне 1вата част...А и образованието на място където се научаваш да подхождаш с анализаторски поглет и да търсиш метафори във всеки текст дълъг повече от 3 реда опредлено оказва своето влияние(далки е благотворно това е друг въпрос но по-скоро да)
А и поглеждайки в ретроспекция..Кога съм претендирал да съм хмм...нормален по класичексите дефиниции и нима винаги не съм се стремял да избягам и представя в цялата му пошлост това изгубило смисъла си понятие, превърнало се в нищо повече от инструмент за контрол над масите?
А според мен виждаш повече, отколкото е вложено всъщност.

Но в крайна сметка, границата е твърде тънка; там, където ти виждаш чувство, мисъл и повик, аз виждам непълни мисли, стилистични грешки и превзетост.
Кой крив, кой прав...
Засега приемам, че може би съм станал твърде критичен.