Токито Сакан 1 - Началото
Публикувано на: 04 Апр 2006 22:53
Един ден се събудих. Нещо не беше наред. Единственото което помнех беше смътно как нещо голямо ме удря - Т.И.Р. Чудех се как съм оживял, но нещо не беше наред. Намирах се на странно място, сред огромна растителност - гигантска трева. Бях силно жаден и не знам защо но нещо ме подтикна да пия вода от първата локва която намерих. Водата беше по вкусна от всякога. Погледнах във нея и осъзнах, че това което виждах не беше всъщност мен! Имах козина по лицето и големи уши, имах и опашка и четири лапички - аз бях хамстер! В този момент в главата ми настъпи гробна тишина, всички мисли в главата ми заглъхнаха. Не можех да разбера как е станало това. Бях объркан. След няколко мига кратък транс дойдох на себеси. Първата ми мисъл беше, че поляната на която бях не е безопасна. Отидох в подножието на едно дърво. Опитах се да се покатеря но нямаше смисъл, не можех да контролирам тялото си още. Някакъв дълбок инстинкт ми казваше че местото не ми е на дървото а под земята. Почнах да копая, копая и копая. Направих си бърлога - нищо особено но за вечерта ми вършеше идеална работа. Легнах, ако може да се каже така и заспах. Знаех, че утрото е по-мъдро от вечерта.
На другия ден се чувствах по-жив от всякога. Чух глас. Звучеше като цвърчене но разбирах всеки звук. В дупката ми влезнаха два хамстера облечени с чисто черни костюми и черни очила. Единят беше бял а другия черен. Седяха изтупани пред мен и белия каза:
- Здравейте господин Сакан. Радвам се, че се срещаме. Вие имате уникална съдба, но за да се върнете там от където сте дошъл трябва да ни съдействате.
Черния мина крачка напред и извади от сакото си две трохи стар хляб и каза:
- Ако избереш ръжената троха ще останеш завинаги хамстер в тази матрица, но ако избереш трохата от бял хляб ще дойдеш с нас и ще имаш възможност да се спасиш и да се завърнеш в своята матрица.
Думите на двамата странници ми звучаха много познати но не знаех от каде. Погледнах двете трохи които черния държеше двете си лапички и направих своя избор.....
Следва продължение
На другия ден се чувствах по-жив от всякога. Чух глас. Звучеше като цвърчене но разбирах всеки звук. В дупката ми влезнаха два хамстера облечени с чисто черни костюми и черни очила. Единят беше бял а другия черен. Седяха изтупани пред мен и белия каза:
- Здравейте господин Сакан. Радвам се, че се срещаме. Вие имате уникална съдба, но за да се върнете там от където сте дошъл трябва да ни съдействате.
Черния мина крачка напред и извади от сакото си две трохи стар хляб и каза:
- Ако избереш ръжената троха ще останеш завинаги хамстер в тази матрица, но ако избереш трохата от бял хляб ще дойдеш с нас и ще имаш възможност да се спасиш и да се завърнеш в своята матрица.
Думите на двамата странници ми звучаха много познати но не знаех от каде. Погледнах двете трохи които черния държеше двете си лапички и направих своя избор.....
Следва продължение

