С дъх на урина (май се води хумор!?)
Публикувано на: 09 Яну 2006 01:50
Скоро ходих на дискотека и престоят ми там ме вдъхнови да напиша това малко разказче.
Вечер е. Звездите ярко проблясват горе от небето. Луната е пълна и осветява всичко. Съботния ден е към своя край. Животът кипи. Хората използват един от малкото свободни дни, за да се позабавляват. Влюбени двойки влизат и излизат от входа на подземието, наречено дискотека. Музиката е силна дори и отвън и е трудно да се чуе какво си говорят шумните компании на излизане от дискотеката. Въпреки това опитното ухо на автора успява да чуе част от разговорите. Вероятно любопитството у вас вече се надига. Е, нека бъде задоволено.
- Светло, ча’ай да са изпикая, ма! – казва изрусен дебелак на възраст около 30 години. Нека да го наречем Гошо. От мокрите петна по ризата му може да се съди, че е изпил доста количество от определена спиртна напитка. Носът на автора не е чак толкова трениран, за да разбере коя точно е напитката. С бавни и несигурни крачки Гошо се отправя към едно дебело дърво, което не е чак толкова осветено. С механизирано от честото повтаряне движение, Гошо с един замах разкопчава дънките си XXL size и дръпва надолу боксерките “Братя Гьокови”. Над боксерките се показва нещо, което трудно може да се оприличи на някакъв предмет или животно, но определено има нужда от подстригване или направо бръснене. Собственикът му обаче трудно може да установи този факт, тъй като добре поддържаното с бира шкембе възпрепятства прекия визуален контакт с нещото. Оказва се, че въпросното нещо е част от отделителната система на Гошо и с голяма охота започва да изпълнява едно от главните си задължения. Струята, която може да съперничи на тази произвеждана от пожарникарски маркуч започва да се стича по дънера на дървото. В продължение на десет секунди налягането е стабилно и струята не отслабва. Но както всички знаят, нищо не е вечно. Постепенно лайнянокафявите велурени обувки на нашия герой придобиват малко по-тъмен цвят и стават с една идея по-мокри. И тук законът на Мърфи е валиден и то неколкократно, защото не една, а поне десет капки падат в гащите, както споменах - марка “Братя Гьокови”. Докато закопчава дънките XXL size, нашият герой звучно обогатява атмосферата с няколко вида газове, които не фигурират в Менделеевата таблица. “Горката Светла” мислите си вие. Въпросното момиче обаче има повече промили алкохол в кръвта си, отколкото е солеността на Черно Море. С малко по-уверени стъпки Гошо се запътва обратно към светла и нежно отпуска ръката си, в сравнение с която, чисто новия пилешки шиш, от който се реже месо за дюнерите, изглежда като клечка за зъби. Двамата влюбени решават, че краката им не могат да издържат повече на алкохолния товар и се запътват към апартамента на Гошо, подминавайки надписа WC до входа на дискотеката.
Вятърът леко разнася есенните листа. Малките локви по улиците отразяват луната и звездите. Постепенно се отдалечаваме от дискотеката. Глъчката е почти затихнала и не се чува почти нищо. Спокойствието цари навсякъде. Опитното ухо на автора отново дочува едва едва някаква реплика от далечината:
- Светло, чакай, че пак ми са допика.......
Вечер е. Звездите ярко проблясват горе от небето. Луната е пълна и осветява всичко. Съботния ден е към своя край. Животът кипи. Хората използват един от малкото свободни дни, за да се позабавляват. Влюбени двойки влизат и излизат от входа на подземието, наречено дискотека. Музиката е силна дори и отвън и е трудно да се чуе какво си говорят шумните компании на излизане от дискотеката. Въпреки това опитното ухо на автора успява да чуе част от разговорите. Вероятно любопитството у вас вече се надига. Е, нека бъде задоволено.
- Светло, ча’ай да са изпикая, ма! – казва изрусен дебелак на възраст около 30 години. Нека да го наречем Гошо. От мокрите петна по ризата му може да се съди, че е изпил доста количество от определена спиртна напитка. Носът на автора не е чак толкова трениран, за да разбере коя точно е напитката. С бавни и несигурни крачки Гошо се отправя към едно дебело дърво, което не е чак толкова осветено. С механизирано от честото повтаряне движение, Гошо с един замах разкопчава дънките си XXL size и дръпва надолу боксерките “Братя Гьокови”. Над боксерките се показва нещо, което трудно може да се оприличи на някакъв предмет или животно, но определено има нужда от подстригване или направо бръснене. Собственикът му обаче трудно може да установи този факт, тъй като добре поддържаното с бира шкембе възпрепятства прекия визуален контакт с нещото. Оказва се, че въпросното нещо е част от отделителната система на Гошо и с голяма охота започва да изпълнява едно от главните си задължения. Струята, която може да съперничи на тази произвеждана от пожарникарски маркуч започва да се стича по дънера на дървото. В продължение на десет секунди налягането е стабилно и струята не отслабва. Но както всички знаят, нищо не е вечно. Постепенно лайнянокафявите велурени обувки на нашия герой придобиват малко по-тъмен цвят и стават с една идея по-мокри. И тук законът на Мърфи е валиден и то неколкократно, защото не една, а поне десет капки падат в гащите, както споменах - марка “Братя Гьокови”. Докато закопчава дънките XXL size, нашият герой звучно обогатява атмосферата с няколко вида газове, които не фигурират в Менделеевата таблица. “Горката Светла” мислите си вие. Въпросното момиче обаче има повече промили алкохол в кръвта си, отколкото е солеността на Черно Море. С малко по-уверени стъпки Гошо се запътва обратно към светла и нежно отпуска ръката си, в сравнение с която, чисто новия пилешки шиш, от който се реже месо за дюнерите, изглежда като клечка за зъби. Двамата влюбени решават, че краката им не могат да издържат повече на алкохолния товар и се запътват към апартамента на Гошо, подминавайки надписа WC до входа на дискотеката.
Вятърът леко разнася есенните листа. Малките локви по улиците отразяват луната и звездите. Постепенно се отдалечаваме от дискотеката. Глъчката е почти затихнала и не се чува почти нищо. Спокойствието цари навсякъде. Опитното ухо на автора отново дочува едва едва някаква реплика от далечината:
- Светло, чакай, че пак ми са допика.......
) не беше нужно да задръства форума с още една тема... Но както си си преценил. 
Да съм ти позволявал да пикаеш по дърветата