Сянката на унищожението
Публикувано на: 30 Дек 2005 18:02
Сянката на унищожението
Пролог
-За последен път те питам къде е робота?-изкрещя палача и шибна още веднъж затворника.
Затворника стоеше целия окървавен. Въпреки всичките тези рани той още не бе проронил думичка по въпроса които му задаваха от часове. За специалния екип които го бе заловил това беше единствения шанс да открият робота преди той да бъде завършен и света да се клани пред терористическата организация.
Палача отиде при генерала и му каза.
-Нищо не е продумал мисля че е време да...
-Не си и го помисляй ако го убием нищо няма да разберем.-прекъсна го Капитана.
-И да го оставим жив пак същата работа. Той знае че робота скоро ще е завършен и ще дойде да го спаси.
-Поне опитай.
-Измъчвах с какво ли не.
-Не знам но дано има ме достатъчно време да бъде завършен онзи портал.
-Какво ти да не си луд та те го започнаха около преди година и половина. Даже и не се знае къде води.
-На къде води ли? Разбира се че се знае на къде води в космическия град на Марс. Там е единственото ни убежище ако робота нападне Земята.
-Но сър немилите ли че градът е много малък. Той може да събере само 100 000 човека това е много малко сър.
-Мисля че си прав но имах предвид само някои да се спасят.-после генерала прошепна на палача- На Марс не се подготвя никаква спасителна организация. Там се прави оръжие което може да размаже онзи робот. За това се бърза да бъде довършен портала за да се транспортира оръжието.
-По дяволите не можеше ли тук да го създадат.
-Не! Защото имаше вероятност терористите да откраднат технологията и да направят същото оръжие само че по силно като с робота.
-Тогава за какво ни е да го разпитваме.-каза Палача и кимна към затворника който се бе свил в края на килията и трепереше.
-Можем да спрем преди построяването му.-каза генерала и сложи някакъв диск в компютъра.
Сетне на екрана се появи някакъв човек с маска и започна да говори нещо на някакъв език като от долу се превеждаше казаното. Човека стоеше върху нещо като великан без ръце и един крак. Това беше работа с които терористите мислеха да всеят хаос между хората. От записа си личеше че робота е в средата на разработката.
-Това ще бъде най-силната атака на терористите от когато и да е било.-прошепна Генерала.
Но погледите бяха втренчени към затворника на чието лице личеше усмивка.
-Ще му дам аз да разбере този.-каза палача с гневно изражение и в ръцете си държеше нож.
-Спри да не си луд.-изкрещя Генерала и хвана здраво палача.
-Ха-ха-ха.-изсмя се на глас затворника.
-Чашата преля.-изкрещя палача и се измъкна от Генерала и с ножа наръга затворника в рамото.
Изведнъж кръвта пръсна на всякъде и опръска палача който се готвеше за повторен удар. Лекарите веднага нахлуха и спасиха затворника. Но какво го беше накарало да се смее.
очакваите първа част в момента я пиша и обещавам че ще е двапати по дълга
Пролог
-За последен път те питам къде е робота?-изкрещя палача и шибна още веднъж затворника.
Затворника стоеше целия окървавен. Въпреки всичките тези рани той още не бе проронил думичка по въпроса които му задаваха от часове. За специалния екип които го бе заловил това беше единствения шанс да открият робота преди той да бъде завършен и света да се клани пред терористическата организация.
Палача отиде при генерала и му каза.
-Нищо не е продумал мисля че е време да...
-Не си и го помисляй ако го убием нищо няма да разберем.-прекъсна го Капитана.
-И да го оставим жив пак същата работа. Той знае че робота скоро ще е завършен и ще дойде да го спаси.
-Поне опитай.
-Измъчвах с какво ли не.
-Не знам но дано има ме достатъчно време да бъде завършен онзи портал.
-Какво ти да не си луд та те го започнаха около преди година и половина. Даже и не се знае къде води.
-На къде води ли? Разбира се че се знае на къде води в космическия град на Марс. Там е единственото ни убежище ако робота нападне Земята.
-Но сър немилите ли че градът е много малък. Той може да събере само 100 000 човека това е много малко сър.
-Мисля че си прав но имах предвид само някои да се спасят.-после генерала прошепна на палача- На Марс не се подготвя никаква спасителна организация. Там се прави оръжие което може да размаже онзи робот. За това се бърза да бъде довършен портала за да се транспортира оръжието.
-По дяволите не можеше ли тук да го създадат.
-Не! Защото имаше вероятност терористите да откраднат технологията и да направят същото оръжие само че по силно като с робота.
-Тогава за какво ни е да го разпитваме.-каза Палача и кимна към затворника който се бе свил в края на килията и трепереше.
-Можем да спрем преди построяването му.-каза генерала и сложи някакъв диск в компютъра.
Сетне на екрана се появи някакъв човек с маска и започна да говори нещо на някакъв език като от долу се превеждаше казаното. Човека стоеше върху нещо като великан без ръце и един крак. Това беше работа с които терористите мислеха да всеят хаос между хората. От записа си личеше че робота е в средата на разработката.
-Това ще бъде най-силната атака на терористите от когато и да е било.-прошепна Генерала.
Но погледите бяха втренчени към затворника на чието лице личеше усмивка.
-Ще му дам аз да разбере този.-каза палача с гневно изражение и в ръцете си държеше нож.
-Спри да не си луд.-изкрещя Генерала и хвана здраво палача.
-Ха-ха-ха.-изсмя се на глас затворника.
-Чашата преля.-изкрещя палача и се измъкна от Генерала и с ножа наръга затворника в рамото.
Изведнъж кръвта пръсна на всякъде и опръска палача който се готвеше за повторен удар. Лекарите веднага нахлуха и спасиха затворника. Но какво го беше накарало да се смее.
очакваите първа част в момента я пиша и обещавам че ще е двапати по дълга
Ей! Като не можете да пишете, не пишете! Стига с тия изгъзици, че форума стана на нищо! Не пиши никакви части повече, захвърли перото (това е метафора, кофо!) и не се захващай повече със занаята. Нищо добро не излиза от тия шибани разказчета.
