Форум на PC Mania

Обичал ли си някога така
че да не знаеш къде си,
да страдаш заради една любов,
да няма кой да чуе твоя отчаян зов
Боляло ли те е от любов сърцето,
кървави сълзи галели ли са ти лицето
всеки път щом усетиш , че любовта тъй близо е
и тъй далеч,
че да те боли
душата щом кърви
...
Всяка една секунда смисъл да няма
всеки ден потъваш в бездънна яма
Да виждаш любовта ти с друг,
а в главата ти да се чува страшен звук,
звукът от счупено сърце
и капят ли сълзите , капят , по безчувственото ти лице.
От болка вече не страдаш,
даже в нея смисъл влагаш
Ставаш звяр,
в болката си търсиш и намираш чар.
И кърви душата ти ,и плаче сърцето
но няма ги вече сълзите по лицето...
От очите само кухини останали
ръцете празни,
празни, но самота прегърнали...
а в теб-
в теб лед...
пустош...
И живота си даваш
и не само живота, всичко за нея пропиляваш
А накрая само самота и болка получаваш...
И отново сам...
И отново втренчил поглед в болката...
стоиш,зяпнал я , ням...
Всичко пропада...
И пак мрак,
И пак проклета самота
...Зловеща пустош в твоята душа...

Просто е перфектно. Харесвам го и не бих му търсил кусури. Толкова е дълбоко, а и дори да не е, аз намирам много истина и смисъл в него. Ако някой можеше да опише чувствата ми и част от характера ми със слова, то би написал това. И днес, на рожденния си ден осъзнавам, че колкото и да не ми се иска, аз май наистина оставам само с болката. И ме е страх, че наистина я обичам.

IMHO n на брой описания на самотата не са много силно въздействащи. Липсва... immersion, развитие, не успява да ме грабне, закове, разтърси.
Appreciate the effort, though.

Леле ... нямаш си идея колко ме .. докосна това нещо. Сякаш описва всичко, което се случва с мен напоследък.
Много ми хареса !

Много ми хареса... Наистина, всяка дума си е на мястото и прочитът върви гладко. Доста чувство е вложено, личи си, да му мисли потърпевшия

И една критика: що няма писано нищо за цици???

Кравсиво... Адски красиво...

Disturbеd написа:Кравсиво...

Каквото и да означава това, съгласен съм с Dist (;

Наистина е много красиво и въздействащо...
За разлика от форумците, постнали по-горе, които чувстват това сега, аз го чувствах преди...писано е изцяло от душата, надявам се и...абе нямам какво да кажа повече
Единствено не ми хареса онова за звука от сърцето...някакси не върви, но отново не мога да го обесня правилно

Дист, Лина, keep up the good work

Според мен не се чете гладко , но мисля че не това е целта му..Лично на мен много ми хареса ... Лина , този път не се отнася за теб , нали ?

Не всичко е рима по принцип. Ако се оправи ритмиката, наистина ще бъде много хубаво

Стоя на кръстопът,
но само с една вярна посока-
да се върна назад
или напред да направя скока...
въпрос на избор ,
ако имам възможност да избирам.
Търся свойта душа ,но нищо не намирам...
Живота ми-празна стая ,
а по стените очи ,
гледат ме с презрение и ми казват 'Мълчи!'...
И така ден след ден крача в друга посока.
Защо?Ами беше ме страх да скоча.
Сили не намирам да се върна назад ,
не мога, не искам да гледам напред...
Седя на кръстопътя сама
и бавно произнасям молитва една:
'...и пак пред теб, Господи , единствено съм грешна,
не съди ме за постъпката днешна,
защото за мен биха изплакали реки,
но късно ще се леят тези сълзи...
Никой не се сети ,че мен ме боли,
никой не видя ,че по лицето капят горчиви сълзи.
И нека страдат,
И нака плачат...
Ще видят какво са имали,
едва след като го изгубят,
заради грешки минали ,
те един живот губят...
Но не съди ги, Господи,
те са грешни,но не пред теб , а пред мен...
Знам , че ще изкупят своята вина някой ден...

Приятни са. Първото е по-добро от второто, защото повече си спазвала поетичните канони (особено като става въпрос за мрачна/готическа поезия, а не за екстраваганца), но на моменти увисват. Има потенциал, продължавай.