Къде са... сенките? /сборно творчество/
Публикувано на: 22 Сеп 2005 00:11
Болка?
Красота!
Страх грози ума
Светлината е тунела верен.
Мрак пристига със нощта
Дребен е човекът, дребен.
На вълните като гребен
Рее се Смъртта.
Болка и страдание,
Ужасно изпитание.
Кръв по боси крака -
Бяг на сърна.
Унил и в тъма,
Прегънал снага,
Смачкана трева,
Вътрешна красота.
Червени звезди
Слънце и луни
Облаци в небе
Страха на мече.
Сън на яве
Силует в безкрая
Няма, няма края
Рани по вратите на Рая.
Черно мастило на черен фон.
Ромон.
___________________________________
Лунни цветя греят като слънца
Елфи крачат по треви зелени.
Страх и тъмнина, болка и тъга
Склонили глава в птичи крила.
Магическа нощ, за магически дела
в угрижените очи – мощ, защитаваща света.
Енергия на вълма, трепнеща душа
Свобода и лекота за една съдба.
Орис безпощадна и гладна
заседнала дълбоко, покоряваща и жадна
за още и още, и тела празни
ходещи без чувство – заразни.
Борба за свобода бе това
ожесточена с оръжие в ръка.
Душа за бой готова, и за бой дошла
и без свян, и без притеснение, готова за това.
Липса на кръв, или на някакъв белег дори
война на живот и смърт в тялото гори.
И за светлина, и за тъма копнее клетата душа
стига поне за миг остане сама.
Свобода и лекота за една съдба
философии летящи из нечия глава
Елфи крачат по зелена трева
марш гонещ вечността.
Красота!
Страх грози ума
Светлината е тунела верен.
Мрак пристига със нощта
Дребен е човекът, дребен.
На вълните като гребен
Рее се Смъртта.
Болка и страдание,
Ужасно изпитание.
Кръв по боси крака -
Бяг на сърна.
Унил и в тъма,
Прегънал снага,
Смачкана трева,
Вътрешна красота.
Червени звезди
Слънце и луни
Облаци в небе
Страха на мече.
Сън на яве
Силует в безкрая
Няма, няма края
Рани по вратите на Рая.
Черно мастило на черен фон.
Ромон.
___________________________________
Лунни цветя греят като слънца
Елфи крачат по треви зелени.
Страх и тъмнина, болка и тъга
Склонили глава в птичи крила.
Магическа нощ, за магически дела
в угрижените очи – мощ, защитаваща света.
Енергия на вълма, трепнеща душа
Свобода и лекота за една съдба.
Орис безпощадна и гладна
заседнала дълбоко, покоряваща и жадна
за още и още, и тела празни
ходещи без чувство – заразни.
Борба за свобода бе това
ожесточена с оръжие в ръка.
Душа за бой готова, и за бой дошла
и без свян, и без притеснение, готова за това.
Липса на кръв, или на някакъв белег дори
война на живот и смърт в тялото гори.
И за светлина, и за тъма копнее клетата душа
стига поне за миг остане сама.
Свобода и лекота за една съдба
философии летящи из нечия глава
Елфи крачат по зелена трева
марш гонещ вечността.