Изповедта на един алкохолик
Публикувано на: 11 Юли 2005 12:45
Здравейте. Това е едно стихотворение, което написах преди много време и до сега не е виждало бял свят. Любопитно ми е какво мислите за него.
Изповедта на един алкохолик
Всички ме смятат за алкохолик!
Това не е вярно – аз съм просто мъченик!
Признавам, обичам да си сръбвам по малко,
но като видя ракия, става ми жалко
да не я опитам – това не е грях!
А после ме хваща и ставам за смях...
Какво да направя като не нося на пиене?
Познавам доста хора дето не носят на биене...
А че обичам да ги бия, няма да отричам –
та нали аз ги храня и обличам?
Говоря за децата – двама синове.
Пийна ли си, нищо не може да ме спре
да ги понатупам като ме ядосат,
Пък и така ги уча само шестици да носят!
Не, че го правят...Но това е друга тема,
За нея ще напиша специална поема.
Сега за жената. Какво да ви кажа?
Какво толкова сторих, та господ ме наказа?
Нарича ме пияница, пропаднал тип, помия;
щяла да ме напусне, ако не спра да пия!
Ха, да ме напусне! Нека се опита!
Да я видим тогава къде ще се скита!
(Жена ми е сираче, тъй че – иска, не иска –
трябва да ме слуша, за друго не й стиска.)
Родителите ми са на нейна страна.
Аз съм им син, но тях не ги е грижа това!
Казват ми: “Стегни се, намираш се в капан.
никой няма да ти помогне, ако не си помогнеш сам.”
Защо ми е помощ? Аз нямам проблем!
Не съм алкохолик, нито съм пристрастен.
Вярно, пия много, но мога да спра.
И ще го направя, но когато сам реша!
И аз имам чувства, и аз съм човек,
Да не мислите, че животът ми е бил лек?
Какво знаете вие за моите страдания?
И от къде на къде ще ви давам оправдания?
Мога ако искам и трева да пропуша!
Хайде, стига толкова, че ми дойде до гуша!
Изповедта на един алкохолик
Всички ме смятат за алкохолик!
Това не е вярно – аз съм просто мъченик!
Признавам, обичам да си сръбвам по малко,
но като видя ракия, става ми жалко
да не я опитам – това не е грях!
А после ме хваща и ставам за смях...
Какво да направя като не нося на пиене?
Познавам доста хора дето не носят на биене...
А че обичам да ги бия, няма да отричам –
та нали аз ги храня и обличам?
Говоря за децата – двама синове.
Пийна ли си, нищо не може да ме спре
да ги понатупам като ме ядосат,
Пък и така ги уча само шестици да носят!
Не, че го правят...Но това е друга тема,
За нея ще напиша специална поема.
Сега за жената. Какво да ви кажа?
Какво толкова сторих, та господ ме наказа?
Нарича ме пияница, пропаднал тип, помия;
щяла да ме напусне, ако не спра да пия!
Ха, да ме напусне! Нека се опита!
Да я видим тогава къде ще се скита!
(Жена ми е сираче, тъй че – иска, не иска –
трябва да ме слуша, за друго не й стиска.)
Родителите ми са на нейна страна.
Аз съм им син, но тях не ги е грижа това!
Казват ми: “Стегни се, намираш се в капан.
никой няма да ти помогне, ако не си помогнеш сам.”
Защо ми е помощ? Аз нямам проблем!
Не съм алкохолик, нито съм пристрастен.
Вярно, пия много, но мога да спра.
И ще го направя, но когато сам реша!
И аз имам чувства, и аз съм човек,
Да не мислите, че животът ми е бил лек?
Какво знаете вие за моите страдания?
И от къде на къде ще ви давам оправдания?
Мога ако искам и трева да пропуша!
Хайде, стига толкова, че ми дойде до гуша!