Речен пейзаж
Публикувано на: 08 Юли 2005 19:35
Речен пейзаж
Петър и Асен стоят на моста и зяпат реката, която минава под тях. Обедното слънце пече голото теме на Асен. Малки струики пот се стичат по челото му, той вади кърпата си, бърше се, сбръчква вежди и плюе. И Петър плюе и двамата гледат как плюнките им падат надолу към реката. Смеят се на себе си и палят по цигара.
- Колко е часът? – пита Асен и вади кърпата си за пореден път.
- Дванайсет и половина.– отвръща Петър и продължава. – Ти как мислиш, дали ще го кръстят на мен?
- Незнам, сигурно... – казва Асен и се въздържа за пореден път да попита приятеля си защо чакат раждането на моста, а не в болницата, където са всички.
- Трябваше да ми кажат досега, абе да се роди живо и здраво пък....
Трафикът по моста е сравнително натоварен. Петък е. Долу -
реката тече бавно и спокойно, отразява небето със снежнобелите облачета и знойното слънце. Мръсна е все още. Може би някога ще се изчисти, на това се надяват и Петър и Асен, не само защото са запалени рибари.
Петър е на 55, а Асен на 53. По професия шофьори. Петър има две дъщери и син. Асен има момиче на 26г. и момче на 24г. Петър чака второто си внуче – снаха му е бременна. Детето ще се казва Георг. Бъдещия дядо още не знае за това, но ще го приеме сравнително леко, благодарение на домашната ракия и успокойтелните думи на съпругата си. И след няколко месеца ще се пенсионира преждевременно, за да се отдаде на риболова и игрите с внучето.
В това време възрастна двойка немци се разхождат в малък парк в Регенсбург – Югоизточна Германия. Духа лек вятър, който сякаш носи във въздуха свежестта на реката, която минава наблизо. Жената – леко почервеняла от слънцето госпожа, е облечена с лятна рокля и наметнат пуловер на раменете, в ръцете си носи плетена пазарска чанта с чадър в нея. Мъжът е по тениска и джинси – с леко оплешивяваща бяла коса и сиви мустаци. Той е от немците, които най-много допринасят за челното място на Германия в класациите за изпита бира на глава от населението. Двамата са женени от 30 години, имат дъщеря - Щефани, която им е приготвила голяма изненада. Тя учи в България от 4 години и в момента ражда в градската болница в Русе. Баща й се казва Георг. А свекърът Петър. Реката е Дунав, а изворът Шварцвалт. Годината е 2005.
P.S. в оригинала бях сложил "Аз ще ставам чичо" като последно изречение, но сега нещо не ми харесва така....
Петър и Асен стоят на моста и зяпат реката, която минава под тях. Обедното слънце пече голото теме на Асен. Малки струики пот се стичат по челото му, той вади кърпата си, бърше се, сбръчква вежди и плюе. И Петър плюе и двамата гледат как плюнките им падат надолу към реката. Смеят се на себе си и палят по цигара.
- Колко е часът? – пита Асен и вади кърпата си за пореден път.
- Дванайсет и половина.– отвръща Петър и продължава. – Ти как мислиш, дали ще го кръстят на мен?
- Незнам, сигурно... – казва Асен и се въздържа за пореден път да попита приятеля си защо чакат раждането на моста, а не в болницата, където са всички.
- Трябваше да ми кажат досега, абе да се роди живо и здраво пък....
Трафикът по моста е сравнително натоварен. Петък е. Долу -
реката тече бавно и спокойно, отразява небето със снежнобелите облачета и знойното слънце. Мръсна е все още. Може би някога ще се изчисти, на това се надяват и Петър и Асен, не само защото са запалени рибари.
Петър е на 55, а Асен на 53. По професия шофьори. Петър има две дъщери и син. Асен има момиче на 26г. и момче на 24г. Петър чака второто си внуче – снаха му е бременна. Детето ще се казва Георг. Бъдещия дядо още не знае за това, но ще го приеме сравнително леко, благодарение на домашната ракия и успокойтелните думи на съпругата си. И след няколко месеца ще се пенсионира преждевременно, за да се отдаде на риболова и игрите с внучето.
В това време възрастна двойка немци се разхождат в малък парк в Регенсбург – Югоизточна Германия. Духа лек вятър, който сякаш носи във въздуха свежестта на реката, която минава наблизо. Жената – леко почервеняла от слънцето госпожа, е облечена с лятна рокля и наметнат пуловер на раменете, в ръцете си носи плетена пазарска чанта с чадър в нея. Мъжът е по тениска и джинси – с леко оплешивяваща бяла коса и сиви мустаци. Той е от немците, които най-много допринасят за челното място на Германия в класациите за изпита бира на глава от населението. Двамата са женени от 30 години, имат дъщеря - Щефани, която им е приготвила голяма изненада. Тя учи в България от 4 години и в момента ражда в градската болница в Русе. Баща й се казва Георг. А свекърът Петър. Реката е Дунав, а изворът Шварцвалт. Годината е 2005.
P.S. в оригинала бях сложил "Аз ще ставам чичо" като последно изречение, но сега нещо не ми харесва така....
) до един момент нищо не можех да разбера от разказа накрая усетих защо говориш за немци и изпита бира 
Има задълбоченост в описание и привлича интерес.
