Разказ с герои от форума (Пилотен епизод)
Публикувано на: 29 Май 2005 17:59
Здравейте,
искам да отбележа че този епизод все още въобще не е врязан в историята, която ще се развие после. Сюжета ще е доста гъвкав и много интересен. Идеята на този епизод е да видя вашето мнение и да разбера дали има смисал да пиша повече. Тук са включени малко хора, но в следващия (ако има такъв) епизод ще се появят още нови герои. Идеята е в главата ми, но в този епизод почти нищо от грабващата история не се разбира. След многото обеснения ето го разказа. Очаквам вашите коментари. Записването на хора продължава в другата тема и последо: много се нуждая от женски персонаж
Разказ с герои от форума на PC Mania(все още пазя заглавието в тайна)
Епизод Пилотен
Лято, слънце, горещина … мразя тези дни. Скиташ се под слънцето, вършиш си работата и целия плуваш в под, но не и ако си в черна, поръчкова лимозина точно както мен сега. Климатикът работи, DVD-то с големият плазмен телевизор са на една ръка растояние, PC-то е online, бара е зареден до горе … ех … само че съм зад черното стъкло и съм шофьора. Вече трети час разкарвам тази прекрасна кола по улиците на Сан Франциско и се чудя какво толкова прави моят щеф с мистериозното за сега лице отзад. Сигурно вече се питате коя е важната персона за която работя. Нека отложим това малко във времето … като за начало искам да отбележа, че той е един много почтен богаташ. Женен с една дъщеря, неосъждан и с чудесно чувство за хумор, щедър и много добър по душа човек, маняк на тема футбол …. не това не е Роман Абрамович … той ме взе да работя при него преди 10 години. Доволен съм от моментния си статус, а и никога не съм се оплаквал от заплащането. Мисля, че е време да ви разкрия името му. Мазният притежател на тази чудесна кола е г-н *Ghost Master. Наричам го господин, защото след дългото време, през което аз работя за него съм се научил на много неща и имам голям респект към него. Като всеки богат човек, той има много проблеми и животът му въобще не е песен. Това трябва да ви наведе на мисалта, че и моят живот не е песен. Колкото и почтен човек да е той … постоянно има врагове и много напрегнати моменти. Аз съм негов шофьор и карам не само тази луксозна лимозина, а и всичко на колела в което той се вози. Забелязвам, че съм пропуснал да дам физическото описание на г-н *Ghost Master … но мисля това все още да запазя в тайна. Преди да ви запозная с мистериозният гост на моят шеф , отзад в колата, ще ви представя неговия личен асистент, който също има честта да бъде в тази кола. Нисък на ръст, леко хърбав с очилца, заекващ и все пак приказващ много бързо, заекът на г-н *Ghost Master както той обичаше да го нарича е JazzJack. За разлика от мен, JazzJack живееше в имението на шефа, за да му бъде под ръка винаги когато му потрябва. Мисля да добавя, че моят добър приятел JazzJack не беше като повечето асистенти, погълнати от работата. Той имаше достатъчно време за личния си живот. Често с него сядахме над по чаша уиски и си говорехме за жени или за поредното премеждие покрай г-н *Ghost Master, в което ние безсъмнение сме участвали. Случеше ли се нещо около големият бос, ние винаги загазвахем с него. Отпуснах се в тези подробности и за момента ще ги завърша с описанието на госта отзад. Той беше висок и строен, с широки рамене и спортна натура … естествено … та той е футболист. Това е звездата на местния отбор по футбол, централния напададел на състава, острието на атаката `Iron_Maiden` или накратко Maiden. Той беше една от малкото звезди, която познавам и за мое щастие се оказа, че той живее един съвсем земен и спокоен живот … за разлика от мен и JazzJack. Описах го доста сухо, но на него ще се върнем после, защото сега има нещо, което грабна вниманието ми. Чудесно малко и стегнато дупе, над дълги нежни крака, хваща в плен очите ми. То минава на близкия тротоар, облечено в къса розова пола … поглеждам нагоре … чудесно тяло, руса коса и … какво парче само … ако не бях на работа определено бих се пробвал с нея … страхотна мадама е … а и аз не съм за изхвърляне …
- Карай към вкъщи – отсече г-н *Ghost Master, прекъсвайки размисала ми.
Преди да успея да му отбележа мацето на тротоара до нас, той добави: “Веднага”. Без да обелвам нито дума разбрах, че става въпрос за нещо важно и че премеждията отново чукат на вратата ни. След десет години работа за г-н *Ghost Master се научих да разбирам нещата само от няколко думи и от интонацията му, както се случи този път. Включих на трета и засилих лимозината към края на града, където се намираше имението на моят шеф. Пътят ми беше до болка познат и можех да отида до там и със затворени очи … в буквалния смисал, за това бързо пристигнахме. Шефа слезе от колата си, дори не изчака да му отворя вратата … то и аз не бях тръгнал да му я отвярам де … та той припряно слезе и тръгна към входната врата. От там доста припрян излезе Sentry и започна да говори на г-н *Ghost Master:
- Пристигна по пощата адресирано до вас, но понеже на корицата пишеше “спешно”, Рекс го взе и отиде в библиотеката да го прочете. Не можах да го спра!
Г-н *Ghost Master тръгна още по-бързо, а аз и JazzJack тръгнахме тичайки след него. Докато вървим към библиотеката мисля да ви представя образа на Рекс. Той беше вечният многознайко, братът на шефа. Винаги искаше да каже нещо и имаше какво да каже, но не беше дразнещ мърморко, а просто леко досаден умник. Двамата с г-н *Ghost Master си приличаха по външния вид и сега ще дам описанието на шефа. Той беше висок ололо 180, с катранено черна коса, винаги в костюм като истински бизнесмен. Носеше пръстен, но само един и то годежния … но ето ни пред вратата на библиотеката … чувствам напрежението да трепти из въздуха … определено ни предстои една изненада …
искам да отбележа че този епизод все още въобще не е врязан в историята, която ще се развие после. Сюжета ще е доста гъвкав и много интересен. Идеята на този епизод е да видя вашето мнение и да разбера дали има смисал да пиша повече. Тук са включени малко хора, но в следващия (ако има такъв) епизод ще се появят още нови герои. Идеята е в главата ми, но в този епизод почти нищо от грабващата история не се разбира. След многото обеснения ето го разказа. Очаквам вашите коментари. Записването на хора продължава в другата тема и последо: много се нуждая от женски персонаж
Разказ с герои от форума на PC Mania(все още пазя заглавието в тайна)
Епизод Пилотен
Лято, слънце, горещина … мразя тези дни. Скиташ се под слънцето, вършиш си работата и целия плуваш в под, но не и ако си в черна, поръчкова лимозина точно както мен сега. Климатикът работи, DVD-то с големият плазмен телевизор са на една ръка растояние, PC-то е online, бара е зареден до горе … ех … само че съм зад черното стъкло и съм шофьора. Вече трети час разкарвам тази прекрасна кола по улиците на Сан Франциско и се чудя какво толкова прави моят щеф с мистериозното за сега лице отзад. Сигурно вече се питате коя е важната персона за която работя. Нека отложим това малко във времето … като за начало искам да отбележа, че той е един много почтен богаташ. Женен с една дъщеря, неосъждан и с чудесно чувство за хумор, щедър и много добър по душа човек, маняк на тема футбол …. не това не е Роман Абрамович … той ме взе да работя при него преди 10 години. Доволен съм от моментния си статус, а и никога не съм се оплаквал от заплащането. Мисля, че е време да ви разкрия името му. Мазният притежател на тази чудесна кола е г-н *Ghost Master. Наричам го господин, защото след дългото време, през което аз работя за него съм се научил на много неща и имам голям респект към него. Като всеки богат човек, той има много проблеми и животът му въобще не е песен. Това трябва да ви наведе на мисалта, че и моят живот не е песен. Колкото и почтен човек да е той … постоянно има врагове и много напрегнати моменти. Аз съм негов шофьор и карам не само тази луксозна лимозина, а и всичко на колела в което той се вози. Забелязвам, че съм пропуснал да дам физическото описание на г-н *Ghost Master … но мисля това все още да запазя в тайна. Преди да ви запозная с мистериозният гост на моят шеф , отзад в колата, ще ви представя неговия личен асистент, който също има честта да бъде в тази кола. Нисък на ръст, леко хърбав с очилца, заекващ и все пак приказващ много бързо, заекът на г-н *Ghost Master както той обичаше да го нарича е JazzJack. За разлика от мен, JazzJack живееше в имението на шефа, за да му бъде под ръка винаги когато му потрябва. Мисля да добавя, че моят добър приятел JazzJack не беше като повечето асистенти, погълнати от работата. Той имаше достатъчно време за личния си живот. Често с него сядахме над по чаша уиски и си говорехме за жени или за поредното премеждие покрай г-н *Ghost Master, в което ние безсъмнение сме участвали. Случеше ли се нещо около големият бос, ние винаги загазвахем с него. Отпуснах се в тези подробности и за момента ще ги завърша с описанието на госта отзад. Той беше висок и строен, с широки рамене и спортна натура … естествено … та той е футболист. Това е звездата на местния отбор по футбол, централния напададел на състава, острието на атаката `Iron_Maiden` или накратко Maiden. Той беше една от малкото звезди, която познавам и за мое щастие се оказа, че той живее един съвсем земен и спокоен живот … за разлика от мен и JazzJack. Описах го доста сухо, но на него ще се върнем после, защото сега има нещо, което грабна вниманието ми. Чудесно малко и стегнато дупе, над дълги нежни крака, хваща в плен очите ми. То минава на близкия тротоар, облечено в къса розова пола … поглеждам нагоре … чудесно тяло, руса коса и … какво парче само … ако не бях на работа определено бих се пробвал с нея … страхотна мадама е … а и аз не съм за изхвърляне …
- Карай към вкъщи – отсече г-н *Ghost Master, прекъсвайки размисала ми.
Преди да успея да му отбележа мацето на тротоара до нас, той добави: “Веднага”. Без да обелвам нито дума разбрах, че става въпрос за нещо важно и че премеждията отново чукат на вратата ни. След десет години работа за г-н *Ghost Master се научих да разбирам нещата само от няколко думи и от интонацията му, както се случи този път. Включих на трета и засилих лимозината към края на града, където се намираше имението на моят шеф. Пътят ми беше до болка познат и можех да отида до там и със затворени очи … в буквалния смисал, за това бързо пристигнахме. Шефа слезе от колата си, дори не изчака да му отворя вратата … то и аз не бях тръгнал да му я отвярам де … та той припряно слезе и тръгна към входната врата. От там доста припрян излезе Sentry и започна да говори на г-н *Ghost Master:
- Пристигна по пощата адресирано до вас, но понеже на корицата пишеше “спешно”, Рекс го взе и отиде в библиотеката да го прочете. Не можах да го спра!
Г-н *Ghost Master тръгна още по-бързо, а аз и JazzJack тръгнахме тичайки след него. Докато вървим към библиотеката мисля да ви представя образа на Рекс. Той беше вечният многознайко, братът на шефа. Винаги искаше да каже нещо и имаше какво да каже, но не беше дразнещ мърморко, а просто леко досаден умник. Двамата с г-н *Ghost Master си приличаха по външния вид и сега ще дам описанието на шефа. Той беше висок ололо 180, с катранено черна коса, винаги в костюм като истински бизнесмен. Носеше пръстен, но само един и то годежния … но ето ни пред вратата на библиотеката … чувствам напрежението да трепти из въздуха … определено ни предстои една изненада …
