Един Разказ
Публикувано на: 24 Мар 2005 18:58
Глава 1
Елфа се прицели и стреля.Стрелата попадна право в сърцето на орка.Той изврещя от болка и се строполи на земята.Джейлих беше изпълнил задачата си.Метна се на коня и отпраши към колибата си в гората.Отдалече забеляза чуждия кон пред нея.Елфа слезе от коня си и видя,че вратата е отворена.Тихичко се промъкна на пръсти в колибата.
-Здравей Джейлих.-поздрави го фигурата,която седеше на дървения стол до масата.Пак ли си тръгнал на лов за орки,а?-запита с насмешка той?
-Затваря си човката Конхат-рязко отговори елфа- и ако искаш да знаеш това не е лов,а добре платена работa.
-Ха,и кой ти плаща за тая глупост ?-продължи с подигравките Конхат
-Кой ли?Ами може би…краля?
-Моля-не разбра Конхат-крал Дравен Пети ти плаща?
-Да,и то доста добре-засмя се Джейлих.Ела да видиш.
От джоба му се изспипаха цели шепи жълтъци.Конхат ги вдигна и погледна недоумявашо Джейлих:
-И защо,каква файда има от това?-попита той.
-Кралят ми разказа една много стара легнеда за Трите Могъщи Оръжия.Непобедимата Брадва,Лъка на Желанията и Бронята на Безсмъртието.Обясни ми също,че да се получи информация за тях е почти невъзможно,освен…
-Освен какво?
-Да убиваш орки-поясни Джейлих.Във някой орк би трябвало да има златен медальон,на който е написано как да се намерят.Е-добави той-не убивам всеки който ми попадне.Само тези който са родени в Сребърните земи.Останалите орки имат непоносимост към златото.За щастие тук,в Леково се срещат много такива.
-Е,пожелавам ти късмет-каза Конхат.Ако ти трябвам,знаеш къде да ме намериш.Чао.
Той стана от стола.Канеше се да тръгва,когато сякаш се сети за нещо,извади една кутийка от джоба си и хвърли на елфа.
-Дръж.За това всъщност бях дошъл.
-Ама..-оптита се да попита Джейлих,но приятелят му вече беше изчезнал.В цялото село се знаеха неговите магически способности, особено тази да изчезва.Но така или иначе,елфа щеше да разбере какво има в нея.Oтвори капачето.Вътре имаше бележка.На нея беше написано:
“Високо в планината,
дето зло царува
един човек за мир жадува,
мира е близо и далеч.
С оръжията непобедими
победимо става то!’’
Джейлих се учуди.Какво ли означаваха тези думи.Той не помнеше наблизо да има зло в планини.Единствената планина беше Моркас,но в нея нямаше нищо,освен менгари-малки,черни подобни на джуджета същества.Единственото което той
можеше да разбере,беше,че това зло ще се победи с Трите Могъщи оръжия.Но и те,както и злото си оставаха неразрешана загадка.Елфа се зачуди.Да не би Конхат да искаше от него да спре това зло.Не,не изключено е ,това е важно нещо.Не е като за него.Джейлих се нуждаеше само от една чашка елфическо вино и ставаше неконтролируем.Но въпреки това го избраха за ловец на орки.На елфа му се замая главата и затова реши да си сипе чашка вино и да поспи.Слънцето над Леково залязваше,без никой да подозира,че ново зло се въздига.
Елфа се събуди през ноща.Стори му се,че чу тропане от към вратата.Той бавно стана от леглото,взе си лъka и на пръсти запристъпва към входа.Беше тъмно и Джейлих не можеше да различи нищо.Бавно хвана дръжката и рязко отвори вратата.Нешо го удари по главата и той падна на пода. Видя тъмна дребна фигура,която бягаше бързо в далечината.
-Не-викна елфа и извади лъka.Без да мисли опъна тетивата и стреля право към съществото.Стрелата извистя в ноща и прониза бягащия в гърба.Той спря,олюля се и падна.Джейлих изтича при него и го погледна.Беше джудже.В ръката си държеше малъk нож.Елфът извади стрелата,избърса я в дрехата си и я прибра.
Какво ли искаше това джудже?Може би искаше пари?Или беше свързано с пророчеството,което Конхат му беше дал?Джейлих претъси дрехите на джуджето и намери нещо,което го стесна.Намери кралския печат.Печата на крал Дравен Пети.
Елфа се прицели и стреля.Стрелата попадна право в сърцето на орка.Той изврещя от болка и се строполи на земята.Джейлих беше изпълнил задачата си.Метна се на коня и отпраши към колибата си в гората.Отдалече забеляза чуждия кон пред нея.Елфа слезе от коня си и видя,че вратата е отворена.Тихичко се промъкна на пръсти в колибата.
-Здравей Джейлих.-поздрави го фигурата,която седеше на дървения стол до масата.Пак ли си тръгнал на лов за орки,а?-запита с насмешка той?
-Затваря си човката Конхат-рязко отговори елфа- и ако искаш да знаеш това не е лов,а добре платена работa.
-Ха,и кой ти плаща за тая глупост ?-продължи с подигравките Конхат
-Кой ли?Ами може би…краля?
-Моля-не разбра Конхат-крал Дравен Пети ти плаща?
-Да,и то доста добре-засмя се Джейлих.Ела да видиш.
От джоба му се изспипаха цели шепи жълтъци.Конхат ги вдигна и погледна недоумявашо Джейлих:
-И защо,каква файда има от това?-попита той.
-Кралят ми разказа една много стара легнеда за Трите Могъщи Оръжия.Непобедимата Брадва,Лъка на Желанията и Бронята на Безсмъртието.Обясни ми също,че да се получи информация за тях е почти невъзможно,освен…
-Освен какво?
-Да убиваш орки-поясни Джейлих.Във някой орк би трябвало да има златен медальон,на който е написано как да се намерят.Е-добави той-не убивам всеки който ми попадне.Само тези който са родени в Сребърните земи.Останалите орки имат непоносимост към златото.За щастие тук,в Леково се срещат много такива.
-Е,пожелавам ти късмет-каза Конхат.Ако ти трябвам,знаеш къде да ме намериш.Чао.
Той стана от стола.Канеше се да тръгва,когато сякаш се сети за нещо,извади една кутийка от джоба си и хвърли на елфа.
-Дръж.За това всъщност бях дошъл.
-Ама..-оптита се да попита Джейлих,но приятелят му вече беше изчезнал.В цялото село се знаеха неговите магически способности, особено тази да изчезва.Но така или иначе,елфа щеше да разбере какво има в нея.Oтвори капачето.Вътре имаше бележка.На нея беше написано:
“Високо в планината,
дето зло царува
един човек за мир жадува,
мира е близо и далеч.
С оръжията непобедими
победимо става то!’’
Джейлих се учуди.Какво ли означаваха тези думи.Той не помнеше наблизо да има зло в планини.Единствената планина беше Моркас,но в нея нямаше нищо,освен менгари-малки,черни подобни на джуджета същества.Единственото което той
можеше да разбере,беше,че това зло ще се победи с Трите Могъщи оръжия.Но и те,както и злото си оставаха неразрешана загадка.Елфа се зачуди.Да не би Конхат да искаше от него да спре това зло.Не,не изключено е ,това е важно нещо.Не е като за него.Джейлих се нуждаеше само от една чашка елфическо вино и ставаше неконтролируем.Но въпреки това го избраха за ловец на орки.На елфа му се замая главата и затова реши да си сипе чашка вино и да поспи.Слънцето над Леково залязваше,без никой да подозира,че ново зло се въздига.
Елфа се събуди през ноща.Стори му се,че чу тропане от към вратата.Той бавно стана от леглото,взе си лъka и на пръсти запристъпва към входа.Беше тъмно и Джейлих не можеше да различи нищо.Бавно хвана дръжката и рязко отвори вратата.Нешо го удари по главата и той падна на пода. Видя тъмна дребна фигура,която бягаше бързо в далечината.
-Не-викна елфа и извади лъka.Без да мисли опъна тетивата и стреля право към съществото.Стрелата извистя в ноща и прониза бягащия в гърба.Той спря,олюля се и падна.Джейлих изтича при него и го погледна.Беше джудже.В ръката си държеше малъk нож.Елфът извади стрелата,избърса я в дрехата си и я прибра.
Какво ли искаше това джудже?Може би искаше пари?Или беше свързано с пророчеството,което Конхат му беше дал?Джейлих претъси дрехите на джуджето и намери нещо,което го стесна.Намери кралския печат.Печата на крал Дравен Пети.
Ще гледам да ги поправя.А иначе грешки може да има,защото копвам директно от World.
)