Мухата, или кой разказ си намерих вчера
Публикувано на: 14 Яну 2005 00:08
МУХАТА
Винаги съм възприемал хлебарките като трудни за убиваше, но съм забравял за един друг животински вид, на който те не могат да стъпят и на малкият пръст- мухите. Когато мухата се намира между пердето и джама тя е много лесна плячка, но освободи ли се, става най-злия ти противник. Главното нещо, с което мухите превъзхождат хлебарките е, че те могат да летят. Може да не са толкова издържливи на удари, но когато опре до криене и маневриране просто нямат равни. Хлебарките са бързи, но с малко усилие винаги можеш да ги стъпчеш. За разлика от тях мухите се хвърчат насам-натам из въздушното пространство на стаята и рядко кацат. Когато кацнат е почти сигурно, че ще изберат най-трудното за достигане място и е почти сигурно, че то е на тавана, точно където няма нищо, на което да се качите. Когато се обърнете за да примъкнете някол стол е почти сигурно, че вече са излетели и са кацнали на друго труднодостъпно място(зад тръбите на парното примерно, я се опитайте да шибнете муха там с подръчни средства). Когато най после сте ги издебнали и си мислите, че ще ги смъртосате на място, просто ги удряте и сте сигурни, че сте ги оцелили и те се пръкват на друго мясти почти веднага. Да не говорим, че се появяват когато са най-малко желани и най-много ще пречат.
Преди малко бях почнал да пиша разказа за дългата дисциплина, но през отворената врата на терасата влезе муха. Всъщност отначало си помислих, че само е прелетяла и се е блъснала в пердето, където се мъчи да се освободи, но когато се обърнах О БОЖЕ, тя лети из стаята, но не каца. Аз, като дългогодишен борец срещу насекомите нахълтали в стаята ми, се огледах веднага за подходящо оръжие, с което да терминирам мухата... всъщнпост защо не съм взел вестника, който е точно пред мен, не знам, но се спрях, на нещо доста добро за случая- стара тетрадка с лика на Anastasia, перфектно използвана в миналото, като тетрадка за драскане и записване на разни безполезни неща, успешно преминавала на периоди в тетрадка по английски, математика, география и философия. Това щеше да е последното и предназначение- мухоубиец! Та взех тетрадката, без да си мисля, нито едно от горните неща за нея т.е. възможно най-бързо, обърнах се и... мухата беше излетяла. Гадната муха, която преди малко летеше шумно нарочно за да ме разсея, сега беше преминала на стелт режим и спокойно си летеше около лампата. Кацна на абажура. Той беше достатъчно близко до земята и отправих, не много силен удар(знаете ли колко струва един абажур?) към мухата. Липсата на сила и съответно недостатъчната скорост предоставиха на мухата възможността да излети без да има последствия за нея. Гадинката се измъкна и се скри, докато абажура се изявяваше като махало и аз го спирах. Поогледах хоризонта, но не засяках нищо, освен една нощна пеперуда на тавана, която си получи заслуженото. Явно насекомите бяха започнали инвазия на стаята ми. Затворих вратата и отново седнах да пиша с тетрадката под ръка. След около 5 минути, през които не ми идваха никакви идеи и точно когато ми дойде вдъхновението, отново чух шумния полет на мухата. Грабнах тетрадката и започнах да я следя. Тя се завъртя няколко пъти и кацна на тавана над леглото ми. «Сега те пипнах» мислех си аз. Качих се на леглото много внимателно за да не я подплаша, замахнах и хибнах гадината с центъра на тетрадката. Мухата се зашемети и започна да пада. Усмихнах се, но в точно този момент видях как тя направи два лупинга във въздуха, въстанови чуството си за равновесие и излетя право нагоре. Щях да пукна от яд, но за късмет кацна над другото легло почти моментално. Прескочих бързо, доближих се до врага и го цапнах. Заклевам се че улучих 100%, но мухата седеше на тавана. Имах чуството че ме погледна презрително, каза ми «кво искаш бе?», отново наведе глава и продължи да си върши нейните мухешки неща. Аз постоях като гръмнат, а тя излетя отново и кацна над секцията. Бързо скочих от леглото и това беше голяма грешка- хакнах си крака на стола малко пред леглото. Вече бях направо бесен. Хванах стола преместих го малко и се качих на него. Познатият сценарий удряш мухата и нея след това я няма се повтори. Дори не я видях да пада, като махнах тетрадката насекомото просто беше изчезнало. Поогледах се пак, но както предния път не я забелязах. Пак седнах да пиша. Този път само след минута мухата беше готова за следващата схватка. Чух отново жуженето и тя беше над секцията отново, но този път нямах нужда от стол, защото беше по-навътре. Качих се на бюрото с тетрадката. Мухата излетя и казна точно зад кабелите на климатика от хола, които минават през моята стая за да стигнат до външното тяло. Мухата знаеше, че не мога да няправя силен удар там. Все пак се опитах да я убия, но мухата лесно се измъкна. Обърнах се и видях къде е нейното скривалище. Между дръжката на абажура(а бе това на което виси) и тавана винаги има една по-широка част която скрива кабелаците, преди да влязат се свържат с дръжката. Там имаше малко отворче и видях как хитрата муха се пъха в него. Не можех да направя каквото и да е, затова слязох и зачаках. Не след дълго мухата излезе от скривалището си и кацна на тавана. Преместих стола на удобно място и се качих. Мухата беше близо до лампата, затова реших да съм възможно най-близо при удара. Замахнах и стоварих тетрадката върху мухата. При удара мисля, че мухата предаде богу дух. Основните ми аргументи в полза на това твърдение са, че тя започна да пада като камък, но малко след това я изгубих от поглед щото не ми се гледаше директно в лампата. Знаех къде трябва да падне мухата и я потърсих, но тялото на жертвата не бе открито от следствието. Смъртта е почти сигурна, но непотвърдена. Врагът се счита за победен и територията чиста от нашественици.
Край на доклада от битката.
Винаги съм възприемал хлебарките като трудни за убиваше, но съм забравял за един друг животински вид, на който те не могат да стъпят и на малкият пръст- мухите. Когато мухата се намира между пердето и джама тя е много лесна плячка, но освободи ли се, става най-злия ти противник. Главното нещо, с което мухите превъзхождат хлебарките е, че те могат да летят. Може да не са толкова издържливи на удари, но когато опре до криене и маневриране просто нямат равни. Хлебарките са бързи, но с малко усилие винаги можеш да ги стъпчеш. За разлика от тях мухите се хвърчат насам-натам из въздушното пространство на стаята и рядко кацат. Когато кацнат е почти сигурно, че ще изберат най-трудното за достигане място и е почти сигурно, че то е на тавана, точно където няма нищо, на което да се качите. Когато се обърнете за да примъкнете някол стол е почти сигурно, че вече са излетели и са кацнали на друго труднодостъпно място(зад тръбите на парното примерно, я се опитайте да шибнете муха там с подръчни средства). Когато най после сте ги издебнали и си мислите, че ще ги смъртосате на място, просто ги удряте и сте сигурни, че сте ги оцелили и те се пръкват на друго мясти почти веднага. Да не говорим, че се появяват когато са най-малко желани и най-много ще пречат.
Преди малко бях почнал да пиша разказа за дългата дисциплина, но през отворената врата на терасата влезе муха. Всъщност отначало си помислих, че само е прелетяла и се е блъснала в пердето, където се мъчи да се освободи, но когато се обърнах О БОЖЕ, тя лети из стаята, но не каца. Аз, като дългогодишен борец срещу насекомите нахълтали в стаята ми, се огледах веднага за подходящо оръжие, с което да терминирам мухата... всъщнпост защо не съм взел вестника, който е точно пред мен, не знам, но се спрях, на нещо доста добро за случая- стара тетрадка с лика на Anastasia, перфектно използвана в миналото, като тетрадка за драскане и записване на разни безполезни неща, успешно преминавала на периоди в тетрадка по английски, математика, география и философия. Това щеше да е последното и предназначение- мухоубиец! Та взех тетрадката, без да си мисля, нито едно от горните неща за нея т.е. възможно най-бързо, обърнах се и... мухата беше излетяла. Гадната муха, която преди малко летеше шумно нарочно за да ме разсея, сега беше преминала на стелт режим и спокойно си летеше около лампата. Кацна на абажура. Той беше достатъчно близко до земята и отправих, не много силен удар(знаете ли колко струва един абажур?) към мухата. Липсата на сила и съответно недостатъчната скорост предоставиха на мухата възможността да излети без да има последствия за нея. Гадинката се измъкна и се скри, докато абажура се изявяваше като махало и аз го спирах. Поогледах хоризонта, но не засяках нищо, освен една нощна пеперуда на тавана, която си получи заслуженото. Явно насекомите бяха започнали инвазия на стаята ми. Затворих вратата и отново седнах да пиша с тетрадката под ръка. След около 5 минути, през които не ми идваха никакви идеи и точно когато ми дойде вдъхновението, отново чух шумния полет на мухата. Грабнах тетрадката и започнах да я следя. Тя се завъртя няколко пъти и кацна на тавана над леглото ми. «Сега те пипнах» мислех си аз. Качих се на леглото много внимателно за да не я подплаша, замахнах и хибнах гадината с центъра на тетрадката. Мухата се зашемети и започна да пада. Усмихнах се, но в точно този момент видях как тя направи два лупинга във въздуха, въстанови чуството си за равновесие и излетя право нагоре. Щях да пукна от яд, но за късмет кацна над другото легло почти моментално. Прескочих бързо, доближих се до врага и го цапнах. Заклевам се че улучих 100%, но мухата седеше на тавана. Имах чуството че ме погледна презрително, каза ми «кво искаш бе?», отново наведе глава и продължи да си върши нейните мухешки неща. Аз постоях като гръмнат, а тя излетя отново и кацна над секцията. Бързо скочих от леглото и това беше голяма грешка- хакнах си крака на стола малко пред леглото. Вече бях направо бесен. Хванах стола преместих го малко и се качих на него. Познатият сценарий удряш мухата и нея след това я няма се повтори. Дори не я видях да пада, като махнах тетрадката насекомото просто беше изчезнало. Поогледах се пак, но както предния път не я забелязах. Пак седнах да пиша. Този път само след минута мухата беше готова за следващата схватка. Чух отново жуженето и тя беше над секцията отново, но този път нямах нужда от стол, защото беше по-навътре. Качих се на бюрото с тетрадката. Мухата излетя и казна точно зад кабелите на климатика от хола, които минават през моята стая за да стигнат до външното тяло. Мухата знаеше, че не мога да няправя силен удар там. Все пак се опитах да я убия, но мухата лесно се измъкна. Обърнах се и видях къде е нейното скривалище. Между дръжката на абажура(а бе това на което виси) и тавана винаги има една по-широка част която скрива кабелаците, преди да влязат се свържат с дръжката. Там имаше малко отворче и видях как хитрата муха се пъха в него. Не можех да направя каквото и да е, затова слязох и зачаках. Не след дълго мухата излезе от скривалището си и кацна на тавана. Преместих стола на удобно място и се качих. Мухата беше близо до лампата, затова реших да съм възможно най-близо при удара. Замахнах и стоварих тетрадката върху мухата. При удара мисля, че мухата предаде богу дух. Основните ми аргументи в полза на това твърдение са, че тя започна да пада като камък, но малко след това я изгубих от поглед щото не ми се гледаше директно в лампата. Знаех къде трябва да падне мухата и я потърсих, но тялото на жертвата не бе открито от следствието. Смъртта е почти сигурна, но непотвърдена. Врагът се счита за победен и територията чиста от нашественици.
Край на доклада от битката.
ЗНАМ че темата вече е на две години, но разказчето ме изкефи супер много