Форум на PC Mania

Регламент за Трети Кръг на Арена

Текущите правила на играта са:

Цел:
- Писане на разказ, представящ ни двубои между двама противници или сражение между два отбора от по двама, в краен случай трима срещу един. Основна цел е подобряване на умението за писане на “правдоподобни” и завладяващи бойни сцени.

Изисквания:
- Разказа трябва да е минимум 2500 знака.
- Разказа не трябва да надвишава 20000 знака.

Регламент:
- Всеки кръг на играта трае до постването на минимум 5 разказа. Ако до два дни след представянето на 5-ия разказ не бъдат постнати други – кръгът приключва.
- За всеки кръг на играта се предоставят популярни персонажи, като под това се разбира най-малкото информацията за тях да е лесна за намиране в интернет. Всеки автор решава кои двама/четирима от тях да са основни действащи лица в разказа му.
- Избора на персонажите за следващия кръг се пада на класиралите се на първите три места в предишния. 3 се посочват от победителя, 2 от класиралия се на втроро място, 1 от третия.

Оценяване:
- Системата е точкова.
- След приключването на кръгът, всеки от авторите трябва да ми прати лично съобщение – в него да пише кой според него/нея е най-добрия разказ, кой е на второ място и кой смята за най-слаб. Автора няма право да посочва своят разказ – освен като най-слаб, ако така смята.
- Първите четири коментара от “не-автори”, спазващи горепосоченият формат и постнати след завършването на кръгът, също влизат в определянето на победителя.
- Авторите имат правото да пишат ползвайки свои персонажи, но получават по наказателна точка за всеки от персонажите, който не е от предварително предложените. Изключение е 2 на 2 битка, в която участват три от преажи - тогава ­акажие-е 2гав биазателна точна за четвъртия (саморъчно избран или собствен персонаж) няма.
- "Резервните" персонажи се ползват без наказателни точки, но само при условие, че в разказа присъства и поне един от избраните "главни" за кръгът персонажи.

Новият кръг:
- Всеки нов кръг ще започва в нова тема, естествено правилата ще бъдат постнати в началото й.

На решилите да участват - Успех!

Класиране от Първи Кръг на Арена:
Mistral - Sentry - Evil - Reaf - TheGuardian - HELLwIND

Класиране от Втори Кръг на Арена:
UndeadGirl - MetalGearRex - Sentry - HELLwIND - Horror - greeny - TheGuardian

Персонажи избрани за Трети Кръг на Арена:
UndeadGirl – Чума, Архангел Тириъл и...ъм...Война
MetalGearRex - "Рептайл" от "Мортал Комбат" и "Краг Хак" от "Хироус"
Sentry - Кристоф от Vampires: The Masquerade Redemption

Резерви:
Целия набор персонажи от Guilty Gear XX #Reload

Преди да поствате въпроси, моля първо се уверете дали отговора не се крие някъде в посочените горе правила.

Mistral, темата е много добра. Не трябва да я оставяте да западне! Прочетох повечето от разказите и адски много ме накефи този на UndeadGirl за Тириъл и Глад. С нетърпение чакам продължението, в което Тириъл ще набие Чума, или...
Искам да попитам дали имате нещо против да постна един мой разказ за битка м/у блейдмастър и демон хънтър (малко съм се разлял, дългичък стана, ама може да ви хареса)? Ако не ви хареса, ще го изтрия, за да не задръствам темата, става ли?

Оркът се движеше предпазливо през непознатата гора. Минаваше по този път, защото бързаше, а той беше най-прекия. Не познаваше гората и искаше час по-скоро да се махне от това проклето място. Мечът му висеше в ножницата и с него той се чувстваше по-сигурен. Ненапразно го наричаха "майстор на меча". Самото оръжие беше с една от най-фините изработки сред всички оркски мечове, по-скоро елфическа или най-малкото човешка, отколкото груба, недодялана и брутална като другите оръжия на зеленокожите.
Струваше му се, че постоянно някой го гледа, че го следят. Не беше далеч от истината. Цялата гора отдавна знаеше за присъствието му и съвсем скоро щеше да му го покаже.
Някъде между дърветата, елфическият воин следеше внимателно действията на неканения гост. Дърветата вече му бяха казали за пристигането на нарушителя и дори много преди оркът да наближи елфа, горското създание беше чуло грубите стъпки и недодяланата, почти влачеща се походка на бъдещия си противник. Ловецът на демони вдигна от земята двойните си елфически остриета и се затича, за да пресрещне натрапника.
Въпреки, че не можеше да чуе леките стъпки на ловеца, блейдмастърът се спря внезапно. Орките имат отлично обоняние, което, в моменти като този им е много полезно. Със скоростта на светкавица оркът извади блестящото острие, което беше причина за титлата му, и зачака спокойно атаката. Но атака не последва. Просто между дърветата нещо прошумоля и след миг на горската пътека пред воина с меча се изправи друг, също толкова величествен воин.
- Какво търси един орк в свещената част на тази гора? - въпросът беше отправен с голяма доза презрение.
- Пусни ме да продължа по пътя си, ловецо, защото иначе ще си имаш проблеми!
- Не мога да те пусна да продължиш! Тази част на гората е забранена дори за някои елфи, камо ли за нечистите орки!
- Елфите много бързо забравят съюзите, когато вече нямат нужда от тях! Какво й е толкова специалното на тази гора, че да не мога просто да мина през нея? - в гласът на оркския воин се надигаше справедлив гняв.
- Тук е погребан нашият бивш предводител и полубог Ценариус! Никой убиец не може да преминава покрай гроба на жертвата си безнаказано! - слепият ловец беше пазител на това свещено за елфите място.
- Не аз съм убил вашия полубог, елфе! Но дори и така да беше, той е загинал в битка. Смъртта му е била изпълнена с чест и достойнство, каквито не всички елфи получават през живота си. Пусни ме да мина!
- Няма причина на света, която да ме накара!
- Може би мечът ми ще промени мнението ти!
С тези думи оркът се засили и връхлетя с всичка сила върху ловеца. Но елфът не беше губил битка досега и беше много опитен. С един замах блокира удара на блейда, след което с финт и ритник в стомаха го прати на два метра назад. Удареният се преви на две - откъде толкова сила в тоя елф? - и изпусна меча си. Но това не го спря. Той бързо се окопити, превъртя се, достигайки до оръжието си, след което отново атакува. Този път атаката бе мълниеносна! Мечът се завъртя в ръцете на притежателя си, описа дъга, след което беше спрян от остриетата на ловеца на демони. Елфът вече не бе така самоуверен. Този блок си беше чист късмет. Последва нова атака от страна на орка. И нова. И нова. Всеки следващ удар беше по-бърз и по-силен, докато накрая мощните атаки пробиха защитата на елфа и мечът се заби дълбоко в дясното му рамо. Ловецът изрева от болка, приклекна, за да избегне следващия удар, но блейдмастърът го центрира с дясно кроше, което го прати да лежи на земята далеч от елфическите му оръжия. Оркът отново се засили (казват, че устремът на тези създания трудно се спирал). Но елфът не се бе отказал. Той събра ръцете си пред гърдите си и произнесе някакво заклинание. От дланите му излезе мощна елфическа магия, под формата на светкавица. Тя нацели зеленокожия воин право в гърдите и го залепи за едно от дърветата зад него. Оркът падна на земята зашеметен, а това остави време на елфа да се добере до оръжията си. Но той не нападна. Щеше да даде шанс на нахалника да се изправи и приготви, защото въпреки, че се би смело, краят му беше неизбежен.
Блейда се изправи, взе меча си и изтупа прахта от дрехите си. За разлика от повечето орки, той не беше само набит и широкоплещест, но и висок. Изправи глава гордо, въпреки изгорялата рана на гърдите му. След което изправи и меча във висок гард, готов за нападение и защита. Слънцето се отразяваше от оръжието му право в очите на противника и светлината би го заслепила, ако тези очи не бяха отдавна мъртви за околния свят.
Елфическият ловец не бързаше. По незацапаните му остриета ясно личаха елфическите руни. Те дори просветваха в такт с дишането на елфа. Слепите му очи, иначе скрити зад превръзка, сега бяха отворени и устремени към орка. Той знаеше къде се намира противникът му благодарение на невероятните си елфически слух и обоняние. Казват, че слепите развиват "компенсаторна възприемчивост", т.е. другите им сетива са развити много повече от тези на обикновените хора. Това е вярно, но е три пъти по-вярно за слепите елфи. А дори и да не беше така, гората шепнеше на елфа. Тя беше неговите очи.
Оркът, с нетренираното си ухо, чуваше този шепот като просто шумолене на листата. Но дори така, той усещаше, че не е заради вятъра. Беше по-скоро като ехо или далечна песен, но блейда знаеше, че гората също е настроена против него. Това далеч не го притесняваше, той беше готов да съсече цялата гора, за да мине.
- Кое е толкова неотложно, че да си струва да умреш за него? - елфът сякаш прогаряше орка с незрящите си очи.
- Имам важна вест за моя върховен вожд Трал. - отговорът беше с равен глас, в който се прокрадваше гневна нотка.
- Каква е тази новина, която не търпи отлагане и се заплаща със смърт?
- Селото ми беше нападнато от хора, докато бях на лов. Жена ми и децата ми бяха избити, всички бяха заклани. Не е лесно цяло оркско село от стотина война да бъде посечено! Били са много рицари и гвардейци...
- И като разбра, ти избяга и тръгна да търсиш помощ от върховния вожд, така ли? Какво стана с оркските благородство и смелост? - подигравката ясно личеше в гласа на ловеца.
- Аз намерих труповете на съселяните си, на семейството си! Човеците бяха оставили отряд гвардейци да изгори селото и останките от моя народ! Бяха двадесет и пет кралски гвардееца. Аз ги изколих като животни! Главите им сега стоят побити на колове сред гробовете на моите хора! За назидание! Но знам, че щом разберат, че 25 от техните са мъртви, човеците ще започнат системни нападения над близките села. 100 от нашите не значат нищо, ала 25 мъртви човека - това си е война! Отивам до върховния вожд, за да го предупредя да изпрати воините си в защита на селата. Той и неговите шамани ще сразят човеците, затова отивам! А ти ме бавиш... Просто ще трябва да те убия по-бързо!
Най-голямото предимство на орка бяха бързината и силата на атаките му. Той се затича срещу елфическия пазител. Но това не беше просто засилка преди атака. Блейдмастърът бе така бърз, че елфът го "виждаше" на 3, понякога на 4 места. Сякаш се беше раздвоил. Усещанията на ловеца започнаха да го подвеждат. Атаката го свари неподготвен, като почти изби едно от оръжията му. Сега елфът само отстъпваше назад, отблъсквайки или отбягвайки атаките на противника си. Той нямаше възможност за контраатака, защото всеки удар беше все по-близо до целта си. Зеленокожият изведнъж спря. Приклекнал, елфът надигна глава иззад остриетата си, които бе ползвал като щит досега, само за да види нещо, за което единствено беше чувал. Оркът се изправи на пръсти, завъртя се в кръг, заедно с огромния си меч и започна бързо да наближава елфа. Щом видя това, пазителят скочи на крака, защото от прочутата "Буря на острието" малко са се измъквали. И той не можа. Ударите бяха светкавични, по цялото тяло, избивайки елфическите остриета от ръцете му. Накрая оркът спря, изтощен, но явно надвил своя опонент. Елфът се бе превил на две, огромна рана бележеше гърдите му. Порезни рани покриваха цялото му тяло. Но реакцията му не беше на губещ. Тя бе далеч от очакваното, защото от устата му се разнесе тих, пресипнал смях...
- Мислиш, че си победил, така ли? Нека ти покажа истинската елфическа мощ!
Смехът се засили, заедно с това ловецът се изправи.
- Нека ти покажа какви опоненти съм имал. Такива, каквито биха те сразили с един удар!
Елфът започна да расте. Големи рога започнаха да растат от челото му. Той се извиси над горската пътека. Сред въздуха, гърбът му се разцепи и оттам излезна чифт исполински черни крила. Черен дим обви тялото му. Приземи се плавно на земята, сякаш бе по-лек от въздуха... и отвори очи. Те не бяха вече незрящи. Кървавочервен цвят и пронизващ поглед бяха добили те след трансформацията на ловеца. Демонът отвори уста и черен пламък изригна пред майстора на меча, изгаряйки земята. От пушека в ръката му се оформи грозен и крив меч, два пъти по-голям от меча на орка. След като промълви още едно заклинание, демонът се обви в зелен пламък. Говорът му вече бе далеч от приятната елфическа реч. Сега той ръмжеше и говореше по-дрезгаво от който и да било орк или трол:
- Не ще преминеш!!! Сега ще заплатиш за дързостта си да ме предизвикваш!
Още недоизрекъл последните думи, демонът замахна с огромния си меч. Въздухът се разцепи на две. Мечът се стовари на мястото, където преди секунди бе стоял смаяният орк. Но той не се бе помайвал дълго. Ловко избягвайки удара на демона, блейда вряза острието си в лявата ръка на чудовището. Но демоничният огън не прощава и на най-смелите нападатели. Зеленият пламък моментално премина по меча към дясната ръка на орка, изгаряйки го. Стон на болка премина през гърлото му, защото тя беше толкова силна, че той не можеше да вика. Подкосен, смелият воин падна на колене, а дясната му ръка беше обвита от нестихващ зелен пламък. Той дишаше тежко, толкова тежко, че не чуваше дрезгавия смях на демона. Тъмният меч се стоварваше към орка за втори път...
- Не! - ставайки на крака, блейдмастърът се превъртя и хвана своя опушен меч.
Демонът вече се бе засилил прекалено много, за да успее да реагира на бързината на противника си. Мечът на орка потъна до дръжката в корема на трансформирания ловец.
Ослепителна мълния! Двамата противници бяха захвърлени в противоположни посоки. Когато се приземи, блейда видя, че душата на демона напуска тялото на ловеца и оглеждайки се, търсеше друг приемник. Но това не й бе позволено. Моментално дузина горски духове обградиха нечистата сила, врязаха се в нея и я изпариха. Гората се грижеше злото да не се разпространи в нея.
Оркът стана, взе меча си и отиде до тялото на противника си. Елфът се размърда и прошепна:
- Довърши ме, оркски боецо! Аз се провалих в своята мисия...
- Не, елфе, ти се би достойно! Ще се посрамя, ако трябва да убия толкова достоен противник като теб и то без оръжие. Просто ме пусни да мина!
- Имаш позволението ми да преминеш. Горските духове ще те изведат по най-прекия път през гората, а докато си в нея, раните ти ще заздравеят!
- Благодаря ти, елфе, няма да забравя помощта ти! Лок-тар огар! - оркът прибра меча в ножницата си и забърза крачка, за да може да навакса изгубеното време. Горските духове го последваха. През рамо подхвърли - Много вероятно е хората да са пратили отряд по следите ми...
- Аз и гората ще се погрижим за тях! - каза елфът, докато два горски духа се суетяха около раните му - Да, ще се погрижим... - и закачи елфическото си острие за дясната си ръка, която вече не кървеше...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Съжалявам, ама не се сдържах да го постна
Ако не ви харесва го трия де...

Ами Лошко, живеем в свободна страна, нали! Разказа ти не го прочетох, но ще го направя, когато имам повече време. И не се притеснявай, дори и да е слаб, просто да го приемем като възможност, никой няма да ти се подиграе или нещо такова.
Чувствай се вече участник!

Tova opredeleno ne e nai-profesionalniq razkaz, koito sym sre6tal ama e dobre. Na men mi haresa 6e 4akam mnenieto i na drugite. Po princip i az mislq da postna ne6to no pyrvo 6te iz4akam da se vklu4at malko pove4e U4astnici.

Bat_Lo6ko, разказчето не е лошо. Битката е сравнително добре описана, като в нея е пресъздадена сравнително добра динамика. Самите използвани думи не бяха достатъчно многообразни, но пък и не бяха чак досадно еднообразни и скучни. Просто можеш да поработиш още над това. Репликите на героите на моменти звучаха малко глупаво и прекалено детски, като от приказка, но пък и не бяха чак отвратителни или нещо такова. По-скоро да го кажем, че можеше да пресъздадеш един по-истински и правдоподобен разговор.
Това, което не ми хареса, е най-вече, че използваш света на Уоркрафт-а! Просто някак не ми е особено интересно, че всъщност през цялата битка героите не направиха нищо, което не очаквахме да направят. Просто знаехме всичките им качества и умения предварително и се загуби ефекта на изненадата и интересното. Освен това и ми беше пределно ясно, че никой няма да победи и ще стане така, че и двамата да оцелеят. Така пък се загуби интригата в разказа...
Но пък от друга страна тук основното е да се пресъздаде битка, при това ако може с популярни герои, така че последните ми забележки можеш и да ги пропуснеш, ако искаш. Но те съветвам да ги вземеш под внимание, ако ще пишеш още разкази. Просто не е приятно да четеш за нещо, което "вече си виждал някъде". Затова си измисли собствена вселена и т.н., а не ползвай наготово тази на някой друг.

И все пак, браво, не беше никак лош разказа!

Май пак аз ще постна първа. Както и да е, ето моя кютек. По мое мнение е по-лош от предишния с Глад, но няма начин, никакво време нямам напоследък. И, за Бога, давайте, братя! Bat_Lo6ko, хареса ми твоята битка-имаш стил, не се заплиташ в милиони думи, ясно и бързо действие. Палци горе.




Обезсилен, с множество наранявания, без пръст на лявата ръка и лишен от крилата си, Туриъл излезе от рушащия се храм в Калкута. Не бе и мечтал да надвие Глад и да оцелее. Дори десетки ангели не можеха да мерят сили с Конник. Изкачи се на близкия хълм и уморено седна на черната земя. Изчака древното светилище да се срине. Заби свещения си меч в пръстта и коленичи. Няколко минути се моли горещо и накрая освободи безплътна светла вълна, която помете всичко в радиус от поне 2 километра. Трябваше да бъде сигурен, че нищо не е оцеляло.
След това се изправи и безцелно се взря в далечината. Изведнъж стоманено-сивото небе се разтвори и лъч светлина обгърна небесния воин.
“ДОБРО И ПРВДИВО ДЕЛО, АНГЕЛЕ.”-прокънтя в главата му-“ПРОСТЕН ДА Е ГРЕХЪТ ТИ!”
При тези думи светлината се изви около тялото му и изграждайки му нови крила, затвори раните му. След това гъстите облаци се затвориха и лъчът изчезна.
Туриъл се чувстваше прероден. Дори дупката на ръката му се бе затворила, въпреки че пръстът липсваше. Е, трябваха и жертви. Архангелът се загърна в плазмените си криле и като сфера от светлина се издигна в небето.
* * * * * *
Десетки мръсни плъхове изпълзяха от шахта в Ню Йорк. Цвърчейки, те се скупчиха и оформиха силуета на жена. Красива, атрактивна жена. Чума. Мъртвешки-бледата й кожа контрастираше с червената й рокля, която се влачеше по пода след нея като мантия от кръв.
-Туриъл...-тихо каза тя-Тук е...
След тези думи тялото й се разпадна на милиони маларични комари, които се понесоха по улиците на разрушения мегаполис.
* * * * * *
Архангелът спря по пътя си, защото забеляза група оцелели хора на Пето Авеню в най-известния град във вече несъществуващите САЩ. Те се бореха за живота си с един демон (и то доста успешно), когато на помощ им се притече небесният воин.
Оживено коментираха, че наоколо има още няколко оцелели, когато доловиха страшно жужене на милиони крилца. След секунди маларийните рояци обърнаха хората и след миг те паднаха мъртви и обезобразени в краката на архангела. Той не можеше да бъде наранен, тъй като носеше необикновена броня.
От тъмнината под качулката му изплува ядосано изражение, когато комарите се сляха в Чума.
-Разбрах, че си унищожил Глад...-приближи се тя до него и започна да го обикаля-Знаеш, че ще си платиш, нали?-продължи със съблазнителен глас. Плъзна ръка по нагръдника му и застана с лице пред него. Туриъл бе спокоен, тя не можеше да го нарани в момента. Вгледа се в очите й. Изкусителният й поглед го дръпна по-близко до нея. Тя изглеждаше толкова безобидна, така хубава, така уникална. На мястото на тъмнината под качулката се появи лицето на мъжа, който приживе бе архангела.
-Точно така, ангеле...Точно така.-говореше му Чума-Ще забравиш всяка болка. Само малко с нея и ще получиш вечност без нея.
Опиянен от нечовешката й красота и чар, Туриъл не можеше да помръдне. Но както я гледаше как се приближава до устните му, тя бавно се промени. Лицето й започна да се пропуква, изби мръсна и гъста кръв, загни и стана червива. Чума показа истинския си облик. Само мигновената реакция на архангела го спаси от смъртоносната й клопка. Той я отблъсна от себе си, с пипаловидните си крила я хвана и я запрати метри надалеч.
* * * * * *
“ВОЙНА...”
Огромният войн, приличен на танк в масивната си броня, спря сечта си из бягащата тълпа германски полицаи. Дръпна юздите на жребеца си и се ослуша.
“Да, Смърт?”
“БЪДИ ТАКА ДОБЪР, ПРИЯТЕЛЮ, И НАМЕРИ ЧУМА. МАЙ НЯМА ДА СЕ СПРАВИ САМА.”
* * * * * *
Туриъл вече държеше здраво меча си и гневно замахваше към Чума.
-Планът ти пропадна, вещице! Скоро ще последваш Глад. Гнусната ви хегемония ще бъде спряна!
Чума с ловкост избягваше острието. И двамата знаеха, че тя е слаба физически и след проваления й капан трудно щеше да неутрализира архангела. Понеже той бе неуязвим за болестите, които моряха смъртните, трябваше да намери друг начин да го разяде от вътре.
-Но ти няма да го доживееш!-присмя се тя и изсъска-Жалък си с предаността си към Бога!
Туриъл мигновено “насочи” крилете си към демоничната жена. Но тя навреме се разпадна на пълчища комари и му се изплъзна.
В този миг мощен галоп разтърси приличния на каньон булевард. Война се появи с гръм и трясък и едва не отнесе архангела.
Слизайки от механичния си кон, грамадата изрева:
-Ха, мислех направо да те прегазя, червей, но май ще е по-забавно да те разбия сам!
Война вече беше проблем. Огромен като Голиат, върху тялото му бе излята черна стоманена броня с пулсиращи кървави руни по нея; с червени очи, светещи изпод забрадилото на шлема му; служещ си с огромен боен чук, този Конник бе най-силния от всички. Причина за всички кланета в историята на хората, той бе непробиваем за небесните закрилници. Единствения му недостатък бе не маневреността му.
Архангелът знаеше това и атакува пръв. За съжаление, мечът му не можеше да пробие бронята. Война бавно отвръщаше на ударите, но пък с невъобразима мощ. Туриъл все отбягваше (Война просто не можеше да бъде париран). Успя да призове божествен гръм, даже три, но Конника не падаше. С последна надежда и вълна неконтролируема ярост, архангелът освободи вълна от божествена енергия. Останките от сгради рухнаха, земята се пропука. Война залитна и падна с трясък. На предела на пълното изтощение, Туриъл се хвърли отгоре му. Конника го сграбчи в десницата си и започна да стиска. Златната броня на ангела се забиваше в “плътта” му, откъдето потече не кръв, а сълзи. Вкопчени в предсмъртна битка, двамата се гледаха обезумели. В агонията си и като че ли по надежда, Туриъл издигна крилете си, които безплътно преминаваха през ръката на Война. Съсредоточи цялата си енергия в тях, обграждайки ги в небесен огън. Със все сила ги насочи към торса на конника. Те преминаха през бронята и се забиха в туловището на Война. Великанът изрева и пусна архангела, който се изтъркаля на земята да него. Скоро масивната броня изгоря, превръщайки се в локва претопена стомана и студена кръв. Туриъл, чийто криле бяха изтръгнати при опита на Война да ги извади от себе си, дочу тихи стъпки.
-И така, Туриъл, все пак аз ще те елиминирам-надвеси се над него Чума и му се усмихна. Загнилите й устни разкриха разпадащи се криви зъби.
Архангелът бе прекалено слаб, за да мръдне. Чума седна на кръста му и се разпадна на пълчища кърлежчета, които се забиха в отворените рани между разкъсаната златна броня. Преди да започнат да смучат живота му, те изплюха синтез от адска отрова във вените на небесния воин.
* * * * * *
Костелива ръка държеше кълбо мъждукаща светлинка.
-ДА, ТУРИЪЛ, ТОВА СЪМ АЗ. СМЪРТТА И БОГА, НАЧАЛОТО И КРАЯ, СЪЗДАТЕЛЯТ И УНИЩОЖЕТЕЛЯТ.-ръката стисна кълбото-А СЕГА, НЕКА ИГРАТА ПРОДЪЛЖИ. ОЩЕ ДЪЛГО НЯМА ДА СПРА ДА ПОДРЕЖДАМ ТОВА, КОЕТО СЪМ СЪЗДАЛ...

Ами какво да ти кажа "Немъртвпо моме", този разказ беше доста под нивото на предходния... За съжаление...
Основният проблем е прекалено простото описание на битките - движения, ситуации и т.н. Някак просто този път липсваше лекотата, но и изчерпателност на описанията ти. Ако в предходния те присъстваха и бяха една от основните положителни черти на разказа, то тук всичко е някак скалъпено и грозно. Действието едно че се води прекалено забързано (много неща стават за кратък период от време), но и леко разпокъсано - липсва елегантната споеност и цялост на предния разказ. Тук действието сякаш е насечено - ту едно, ту друго посочваш. Няма го гладкото и плавно преминаване от едно на друго. За съжаление бих казал, че описанията приличат на тези на десет годишно хлапе, което обяснява на приятел комискчето, което е чел преди малко. Е, разбира се, доста преувеличих, но просто исках да ти покажа с това, че този разказ не е на нужнотоза теб ниво, все пак сме виждали как можеш да пишеш. А това..., това просто е по-слабо, по-безинтересно, по-некрасиво и приятно за четене...
Освен това тук липсваше интересното пинизче, с което Тириел победи в първия. Тук беше просто "мелене", което обаче също не си успяла да пресъздадеш убедително, този път.
И все пак не си мисли, че разказа е лош, поне на фона на повечето други, не е зле. Просто следващия път му отдели повечко време може би...
Всичко най-хубаво и пожелания за по-нататъшни успехи и постижения, твой Рекс!

Критиките са взети под въпрос, виновните ще бъдат наказани Не се безпокойте, следващия път ще го карам по-така... Репликите са като във приказка, защото за мен цялата вселена на Уоркрафт си е приказка, но това е друг въпрос. Пък и самите диалози в книгите и играта не се различават кой знае колко от този... А и използвах този свят, просто защото като ми дойде музата бях на тази вълна. Иначе героите, определени за тоя кръг, просто не мога да ги вържа в разказ, няма как да се срещнат. Е може и да има как, ама историята трябва да е много добра, а не скалъпена набързо, като в моя разказ:) Просто не се сещам как да сбия Краг Хак и Влечугото например...
UndeadGirl, мерси за оценката! Твоя разказ пак много ме изкефи, особено превъплъщенията не Чума. Явно пак ти ще си победител, като гледам досегашната конкуренция (я, ма тва съм аз:)). Пък и ако някой иска да надмине разказа ти, бая ще трябва да се потруди.
Иначе чакам дугите постове, защото малко неща има вече в нет-а, които могат да ме заинтригуват...

Искам малко да не бързаш с изводите. Все още не съм се включил във играта. Аз също мисля да използвам герои, които не са включени в списъка, защото просто нямам представа какво да напиша за тези в списъка. Все още се чудя дали да вплитам света на Диабло в историята, но ще се оправя. Колкото повече такива игри има толкова по-добре. Очаквам след края на 3-ти кръг да измисите нещо ново

Айде бе, хора! НЕ оставяйте темата да пропадне! Къде са другите разкази?!?!?

Пич, споко бре, не сме я забравили... Имай предвид и че сега е края на срока и т.н., хората нямат време за писане... И аз ще драсна нещичко, даже ми се оформя в главата, ама нямам време просто...
Спокойно, ще има с кого да се съревноваваш!

MetalGearRex написа:Пич, споко бре, не сме я забравили... Имай предвид и че сега е края на срока и т.н., хората нямат време за писане... И аз ще драсна нещичко, даже ми се оформя в главата, ама нямам време просто...
Спокойно, ще има с кого да се съревноваваш!

Ха, като че ли някой може да се сравнява с мен и моя уникален разказ! ХАХАХАХА! Смешници! (Ирония )
Какво ти съревноваване бе, човек, чете ми се! Йовков ми омръзна! Просто ми се чете нещо яко, ама няма :(:(. Прочетох всички разкази в тая Арена и вече нямам нищо за четене.....

ОоооОоООО в тоя форум има доста за четене. И двете рпг-та са доста добри, особено първото:
http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.php?t=21250 - Един ден в ада 2.

http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.php?t=29871 - Вампирите, последните нощи.

Ако не ти харесва тематиката може и да прегледаш темите в творческия. Има доста, все ще намериш нещо така че не мисля да ти препоръчвам.

Suvsem zarqzahte hubavata tema(igra).Az mnogo izkah da napi6a ne6to ma mi be6e bugnat saita nqkolko meseca, sa 6te se postaraq i 6te izmislq ne6ti4ko, no na dali 6te e s izbranite geroi.

В тази тема май няколко световнонеизвестни майстори на печатното слово си дават среща. Звучи многообещаващо...