Май аз ще съм първа. Веднага казвам, че съм използвала необявен персонаж (-1 точка). Това, btw, е вторият ми опит за писане на нещо в този форум (1вият беше хипер мизерен и, плюс това, не го завърших). Малко е дълго, надявам се да ни ви отегчи. Не съм го редактирала, защото току-що га написах, сори, ако има дразнещи грешки.
Туриел (от “Diablo”) vs.
Глад (трети Конник на Апокалипсиса, взет от замразеният проект “The Four Horsemen of the Apocalypce”-
инфо)
В едно друго време, в една друга Вселена...Там, където формата на материята се определя от въображението на някой си от някоя си друга Вселена. Където мисълта и фантазията създават живот, материя, форма.
Апокалипсиса вече 2 години бушуваше, опитвайки се да накаже хората заради греховете им, заличавайки ги от лицето на изстрадалата земя . Силата на Четиримата Конници беше отприщена и малкото останали хора се осланяха на Ангелите, които им беше пратил техния Бог. За Небесният легион бе изключително важно да запазят живота на 2-та милиона души. Да, толкова бяха останали. Натикани дълбоко под земята, принудени да оцеляват, а не да живеят. Никой не влизаше или излизаше от огромния “бункер”, освен ангелите.
Небесните същества успешно защитаваха хората, но от известно време бяха разбрали, че така няма да се стигне до никъде-Апокалипсиса на Война отдавна беше факт, Чума продължаваше да мори всичко извън бункера, Глад беше на път да обрече оцелелите на гладна смърт, а самият Смърт...Неговата роля бе повече от ясна. На ангелите им стана ясно, че от дефензива трябва да преминат в атака и веднъж за винаги да изтласкат Четиримата...
Един ден, в който слънцето жарко печеше по напоената с кръв земя и от нея се изпаряваше онази така специфична миризма на смърт, архангел Туриел и още няколко ангели излязоха от бункерите, за да намерят Четиримата. Архангелът, като най-висш, разпредели другите на два екипа, а той тръгна сам. По следите на Глад, които водеха към Калкута . Туриел носеше лека златна броня и меча на Светлината, лично даден му от Бог. Крилете му, както се полага на архангел, не бяха от пера, а разтилащи се водоравно 10 метрови и от някаква неопределена светла материя, на допир напомняща коприна. От далеч приличаха на пипала на медуза. Най-странното в него обаче бе лицето му, скрито под качулката на дрехата-тъмно, нямаше материя или поне не такава, която хората познаваха. Приличаше на вода или плазма, която непрекъснато се движеше, като от време на време напомняше на контурите на лице.
-Добре, време е. Това е единственият ни шанс. Да го направим.-каза той на подчинените си.
Когато те отлетяха в различни посоки, Туриел се загърна в крилата си, образувайки сфера от светлина и се издигна в небето.
3 часа по-късно, Калкута, Индия
В двора на древния храм не помръдваше и листо. Не се чуваха и птички. Древната статуя на Буда в центъра на двора едва се осветяваше. Плевели и бръшлян бяха пропълзели по стените, скривайки от поглед дребните каменни орнаменти и фигури. Изведнъж лъч светлина прониза мрака, а след секунди сфера от светлина го подплаши в най-крайните ъгли на големия двор. Крилата на Туриел се разгънаха и той, вече стъпил на земята се огледа. После отиде до статуята и изведнъж заби меча в камъка, който започна да се рони и скоро се оформи друга статуя-на огромна отворена уста.
-Да, значи е тук.-тихо каза архангелът.
Пообиколи статуята, пипна тук-там и запечатаното гърло рухна, разкривайки стълби надолу.
Туриел вървя доста по каменните стъпала, водещи под земята, докато накрая стигна до масивна врата, на която пишеше: “И той има силата над житото и ечемика, така че земята ще гладува и мре от глад. Откровение 6:6”
Вече нямаше съмнение. Туриел бутна портата и се озова в огромно помещение. Подът му не се виждаше от вътрешностите и плътта, разхвърляни по него, от тавана висяха вериги и куки, а на тях-цели или оръфани трупове. В четирите ъгъла на Кали Алтар имаше големи каменни чешми, от които течеше кръв. Туриел се прекръсти и нагази в разлагащата се плът. Достигна дългия коридор в средата на залата, в чийто край се виждаше друга порта. Архангелът се забърза към нея.
Когато влезе в другата зала, отначало не можа да се ориентира-тя беше бяла, стерилно бяла, така че бе трудно да се каже къде свършва. Тук-там имаше големи стъклени кубове без покрив, в чийто под се влачеха полу-разкъсани живи хора или червясваха безформени купчинки плът. Потресен, Туриел продължи да върви напред. По едно време съзря Глад. Той беше в един такъв куб, с гръб към него. Архангелът се забърза и извади меча. Глад изглежда го усети и бавно се обърна. В костеливите си ръце държеше малко дете, с което се хранеше.
-Мразя да ме прекъсват, когато ям!-изхили се той и жълтите му очи примигнаха. Той счупи стъклената стена с трупа, след което излезе и го захвърли на пода. Глад беше висок над два метра, кожата му бе черна и съсухрена. Беше адски кльощав, като лицето му имаше вид на череп без плът, но все пак съсухрената чернилка го обгръщаше. Носеше налудничаво бомбе.
-Знам защо си тук, Туриел, и ще ти кажа, че си губиш времето-вече съм унищожил всяка една реколта, пратил съм гладни скакалци навсякъде, убил съм всички домашни животни, пресушил съм реките. Въпрос на време е безценните ви хора да измрат.
-Но не и ако те убия.-изръмжа Туриел.
-Мен?!?-изсмя се истерично Глад. Аз, който карам хората да ядат собствените си деца, аз, който повалям и най-силният войн, аз, който карам хората да желаят смъртта. Мен?!?...Не, не можеш. Винаги ще има глад, където има живот, има и глад. А той не познава насищане!
-Длъжен съм да опитам.-каза Туриел и с извадено оръжие се запъти към Глад.
Той се ухили и коремът му се изду, стана огромен. Архангелът се спря-Глад му напомняше на малко дете, гладуващо от седмици, което е кожа и кости, но с издут корем. Това обаче не го спря и той нанесе удар, разцепвайки рамото на Глад. Той изпищя и замаха с костеливата си ръка. Туриел обаче успешно блокира ударите и използва това, че Глад хаотично замахва без да се защитава и го ритна в корема, отблъсквайки го. В интерес на истината Глад бе най-слаб от другите 3-ма и не го биваше в боя. Докато той лежеше замаян, Туриел му скочи отгоре и го притисна в пода. Вдигана меча, насочи го надолу и започна да мушка. Мечът пробиваше Глад и тъпите му удари кънтяха в мраморния под, а самият Конник се гърчеше от болка. От раните му извираше тъмна, мъртва кръв. Като му отмаля ръката, архангелът стана и остави безжизнения Глад. Обърна гръб и се запъти към портата. Не бе изминал и 5 метра, когато чу зад себе си влаченето на Глад. Обърна се и видя как Конника измъква от един от кубовете двама души и ги гълта цели. Архангелът се ядоса и с бърза крачка се върна към Глад. Неговите рани обаче веднага се затвориха и той се изправи. Успя да избегне няколко удара на Туриел, но архангелът замахна надолу с меча, наранявайки краката му.
-Ха-ха!-изхили се Глад и посегна към третия човек, който все още беше жив.
Туриел усети каква е работата и изпревари Глад, посичайки човека. В този миг падна на колене и светлите му крила потъмняха, изсъхнаха и паднаха на белия мрамор. Глад изненадано го гледаше. Гърбът на Туриел се раздвижи, нещо запука и след секунди от там поникнаха нови, перести криле. От болката архангелът остана на колене, а на "лицето" му се беше появила уста, разтеглена в беззвучен вик.
-А, така значи! Ето, виждаш ли как Господарят ти те прецаква?Забранено ти е да убиваш човек, нали?...Изглежда те понижиха от архангел в ангел!-захили се Глад.-Сега е мой ред!
Конникът заби пръстите си, напомнящи клечки в подутия си корем. Пред смаяният поглед на Туриел, той започна да го разтваря. Небесният войн бързо стана.
-А какво ще кажеш за няколко гладни плъха?-ухили се Глад и рязко разтвори корема си, от който се изсипаха десетки плъхове.
Те се устремиха към шашнатия Туриел и, превръщайки се в огнени езици, го полазиха. Струпаха се на крилете му и за секунди ги изгориха, правейки ги на пепел. Накрая изчезнаха, а от прекрасните ангелски криле останаха само костите, които ги образуваха.
-Ха-ха, приличаш на плашило, Туриел!- изсмя се Глад.
Ангелът, обездвижен от болката, едва вдигна глава. На цепнатината в подутия си търбух, която беше направил Глад, сега имаше огромна, лигава уста с дълги, остри зъби. Тя се отвори лакомо и от вътре се показа голям, силен език, който разби най-близкия стъклен куб и замъкна в гротескната уста поредния нещастник. След това се уви около освестилия се Туриел, здраво го стисна, карайки го да изтърве меча на Светлината и го доближи да лицето на Глад.
-Казах ти, че си губиш времето.-ухили се той, а жълтите му очи се присвиха.
Езикът започна да го блъска в мрамора, биеше го с все сила в пода, като от време на време го придърпваше към озъбената уста. Но така и не го вкарваше там.
Туриел, съвсем беззащитен и отмалял, без възможност да достигне меча, се чудеше какво да направи. “Гладът е неунищожим. Той не може да се сломи...Може би може, ако се засити...Но как, това е невъзможно...” . В този миг езикът го подхвърли нагоре и го пусна. Ангелът падна тежко до меча си.
-Хайде, вземи го, че взе да ми доскучава. Резни ме тук-там, аз пак ще се регенерирам. Този път не ще ме спреш, ако убиеш още някой, за да не го погълна, сигурно съвсем мизерен ще станеш!
“Плът, даваща неизчерпаема енергия...Плът, засищаща глада...”-мислеше Туриел, вече допълзял до меча.-Ами да! Ето защо Глад никога не е ял ангели! Да! Ангелската плът!”
В този миг езикът отново се овърза около тялото му и го повлачи към Глад. Ангелът успя да отреже пръста си и докато езикът го развяваше около гротескната уста, той го хвърли в нея, а тя лакомо го погълна.
Смехът на Глад секна, той започна да се дави и да се разпада, да тлее. В този момент по света от земята започнаха да поникват ограбените реколти, заблика вода.
-Не! Не, Туриел, нищо не е свършило! То тепърва започва! Аз бях лесен, но как ще победиш Чума, Война или Смърт?!? Ти ще...-и не довърши, защото окончателно изчезна.
Туриел уморено седна на пода, от стърчащите от раменете му кости се издигаше тънък дим. Ангелът бе наясно, че Глад е прав. Едва започваше.
В същият момент, в Пекинската канализация
Чума бе получила нареждания от Смърт. Тя остави нещастника, който преследваше и отиде на някъде...Да намери Туриел.
Шегувам се, нека видим конкуренцията какво е приготвила...
, лоши чуства 
и обиди 
(само не намесвайте роднини). 
Да живее конкуренцията!
. Защо се трудих аз толкоз да пиша, кат няма кой да оценява??? 