Форум на PC Mania

имате ли опит в свободата? е ли тя за вас позната?

Птицата,която лети, затваря окръжност и после забива ноктите си в гръбнака ми.
Аз я питам:
-Това ли е свободата?
Тя ми казва:
-Да.Изборът е твой.

Птицата,която лети,разтваря крилете си и бавно се спуска към хоризонта.
Устремен вид няма. Има вид на безкрайност.
Болката от контакта с птицата на свободата не е средство за възпроизвеждане.
Тя е средство за прераждане.
Отървавайки се от хладината на нейното присъствие, разбирам,
че сам съм станал птица.
^^

циатат на читател от вестник "дневник" :
"Dokato futbolnata federacia se upravliava ot I.Slavkov,etalon za publicistika e K.Kevorkian i shoumen N1 e Sl.Trifonov-tova shte e resultata..."

[quote="actimel"]циатат на читател от вестник "дневник" :
"Dokato futbolnata federacia se upravliava ot I.Slavkov,etalon za publicistika e K.Kevorkian i shoumen N1 e Sl.Trifonov-tova shte e resultata..."[/quote]

ми,аз горе-долу съм съгласна с този човек! не разбирам от футбол и не мога да се изкажа за батето,но кеворк наистина е ужасен. според мен се държи грубо и неуважително със събеседниците си,а откакто с него води и карбовски просто като улуча всяка неделя и моментално превключвам.
от слави също съм отвратена. на моменти изпростява неудържимо. стане ли дума за импровизация,само простотии са му в главата и винаги извърта така разговора. но,шоуто му е гледано,не ще и дума. и аз го гледах в началото,пък и сега понякога на обяд. ама,защо,не ми е много ясно. има интересни смешки и гости и няма друго предаване от този тип по националните телевизии,може би това е отговорът.
прав е човечецът,все по-зле ставаме. аз като гледам по-малките от мен,с всяко следващо поколение е все по-зле. егоизъм и простотия преобладават и се налагат!

Justine , за смелоста и за сефтето искам да ти подариа нещо но какво ли да е?
Ще бъде нещо откровено, за да не излизам от контекста

"бумеранг"
В мъглата спря кола,
лукаво заоблена с претенциоазни краища.
Взрях се в металиково сивата и фасада,
но нещо ме сряза, сякаш погледа ми рикушира
в студената твърдост на повърхноста и
и се обърна към мен със същото любопитство.
Щеше ми се това любопитство да идваше от вътрешноста и,
но то си беше чисто и просто моето любопитсво с обратна насоченост.
^^

ами,мерси!
но,не съм сигурна,че го разбирам.

Justine написа:ами,мерси!
но,не съм сигурна,че го разбирам.

Няма значение.И аз понякога получавам подаръци, които не разбирам.
Има и такива които не намират конкретно приложение ,но ми носят некъв feeling интуитивно.
не обичам буквалните неща. Обичам притчите и символизма и ги използвам често
не само в нещата които пиша но и в ежедневното си поведение.
За мен буквалните неща са лишени от магия и са като сдъвканата храна.
Когато поднасяш на хората само сдъвкани идеи те забравят да мислят и да имровизират.
Не обяснявам никога нещата които правя.
Творчеството независмо какво е то е вид изразно средство за създателя си.
Създавайки своята творба твореца вече е предал своето послание.
Затова творбите трябва да говорят сами за себе си.
Хората са различни и всеки забелязва или се впечатлява от различни неща.
Примерно в една картина:
някой може да го изкефи цялата картина
друг да хареса само цветовете
трети композицията
четвърти може да си хареса некъв дребен детайл
пети може да хареса само рамката на картината
шести може нищо да не хареса и посланието на автора нищо да не му говори,
Но това не е никва трагедия нито пък някво изключение.
Толкова често се случва в ежедневието хората да
си казват елементарни и обикновени неща и въпреки тва да не се разбират.
Според мен обясненията на нещо вече изказано, като всичко прекалено е просто вид мутациа.
Мутация на изказването.
Това нещо"бумеранг"-а го писах преди доста време. Но идеята си спомням добре.
Ще направя изкючение и ще спомена нещо за нея.
Често се случва хората да спрат вниманието си на някой който се е появил ненадейно в живота им,
Вглеждайки се в субекта проявяват любопитство, което нараства и прераства в
някъв вид еуфория или простро емоции.
В сястояние на еуфория хората започват да си мислят че субекта проявява към тях същия интерес
и любопитство и не забелязват че всъщност той е останал затворен за тях и те фантазират
контактувайки само с фасадата му , коиато остава непробиваема.
а лъжливото чувтво е само плод на личните фантазии и представи.
^^

колкото и нагласено да прозвучи сега,наистина нещо подобно си помислих и аз като го четох.
този ли му смисъл влагаш като ми го подаряваш?
относно самата идея,че е хубаво и по-интересно да използваме метафори и символи в ежедневието,то е така,ама се получават доста обърквания. представи си,че се изкажеш доста метафорично,а човека към когото е отправено не го разбере по начина,който ти влагаш,а по напълно противоположен. ще се получи недоразумение.
там е работата,че хората са различни,разбиранията също,и за да се получи някакъв диалог е възприето дадено значение на една дума да се използва в даден случай и да се подразбира дадено нещо. иначе,всеки би излязъл с различна интерпретация и диалог с останалита не би се получил.
а,целта на твореца не е ли публиката да разбере точно неговото послание,а не своята версия?

Ми не, не вложих никъв смисъл на връзка между "бумеранга" и поздрава .
Не те познавам добре за да правя такива асоциации.
По скоро ти подарих едно свое 'прозрение'.
Може да ти бъде от полза ако някой път
"в мъглата срещу тебе спре кола, която да събуди любопитсвото ти "
Намеци нема. И не може да има в една "откровена" тема
А и намеците нямат нищо общо с символизма, притчите и метафорите.
Много хора ги бъркат като понятиа.
Думите! са несъвършени и от там невинаги обективни за да изразят сложноста на нашите вътрешни противоречия, огромен диапазон от чувствителност, интуитивност, и цялата гама от трептения и вълни
в пространсвото които ни влияят.
Ще ти дам пример с музиката. Когато слушаш музика която страшно те кефи,
ако се опиташ да обясниш на някой какво точно те кефи и как, думите с техните буквални значения
ще ти стигнат до някъде, но няма да стигнат за да получи другия от словесното ти обяснение същото удоволствие. Друг е въпроса че може по принцип този тип музика да не го кефи
И така комуникацията ще се ограничи само в теоретично предаване на информацията,
та дори и да бъде украсено с най-различни словесни комбинации и сленгови чикиики
недоразуменията идват по-скоро или от нежеланието на събеседника да разбере това което му казваш
или от предубеждениата, различното интелектуално или информативно ниво.
Една и съща дума ,на която всички знаем основното значение претърпиява толкова метаморфози на значението си, колкото групи,групировки,групички, общества и единици съществуват.
Колко думи които са съсдадени със негативно занчение се използват в някои среди като позтивни и обратното. Или просто думата се използва със друго занчение и цел .
"идиот, копеле, кретен, изрод, пичка, кифла, инсталация........"
От друга страна в понятията се влага също различен смисъл.
"лудост, нормалност,ненормалност,гъзария,красота, ........................................"
За унифициране не може и дума да става .
Целта на посланието на твореца е публиката да го разбере, но не за сметка на качеството на неговата работа и не на всяка цена.
^^

actimel написа:имате ли опит в свободата? е ли тя за вас позната?

Птицата,която лети, затваря окръжност и после забива ноктите си в гръбнака ми.
Аз я питам:
-Това ли е свободата?
Тя ми казва:
-Да.Изборът е твой.

Птицата,която лети,разтваря крилете си и бавно се спуска към хоризонта.
Устремен вид няма. Има вид на безкрайност.
Болката от контакта с птицата на свободата не е средство за възпроизвеждане.
Тя е средство за прераждане.
Отървавайки се от хладината на нейното присъствие, разбирам,
че сам съм станал птица.
^^

Свобода? Може ли изобщо човек да бъде свободен, след като е зависим от агресивността и морала хората около него? Човек щеше да бъде свободен ако всеки се отнасяше с толерантност към другия, за да не нарушава правата и свободата му.
Тогава никой нямаше да се страхува да говори свободно.
Тогава нямаше да има опасност от обществено наказание за всяко по-различно мнение, всеки щеше да мисли много по-смело, въображението щеше да окрилява човек.
Но всичко това е невъзможно! Невъзможно е, защото колкото и да се скандализира обществото, то си остава консервативно спрямо креативните хора - хората с различно мнение, с различен морал и възгледи.
Болезнено е да тръгнеш след загубената още преди да се родиш свобода.
Но в болката израстваш, в болката и разочарованието се развиваш.

Да, това е едната страна на въпроса!
Ще споделя и своя опит със свободата.
Всъщност не само въпроса за свободата.По скоро всяка една цел може да бъде разделена на три етапа:
-Преди осяществяването
-в момента на ..............
-и след ............
Трите етапа си имат своята различна проблематика .
Когато човек преминава през първия етап той се стреми усилено към другите два.
Всяка появила се пречка и ограничение правят стремежа към другите два етапа много по-силен.
Ако ограниченията се затегнат и задълбочат, стремежа към постигането на целта се превръща в блян.
На този етап възниква първият риск от идеализиране на целта, което от една страна дава стимул за да се изплува или да се разбие с глава ограничението. Но от друга страна носи голямата опастност от
разочарованието, което може да настъпи след момента на постигане на мечтаната цел.
В момента на постигането има известен период на еуфория.
И обикновено разочароаванието или шока настъпват след като еуфорията отшуми и човек започне да се оглежда наоколо в настъпилия вече трети етап .
Има много хора които не могат да понесат, или да се адаптират към истинското лице на бленуваната цел, поради факта че не могат да се разделят със своя идеал и да осъзнаят, че причината за разочарованието не е самата цел (която винаги си е била такава, каквато е, а в иделаизирането, което си е наш проблем и ние сами трябва да се справим с него ако искаме да оцелеем. И не само да оцелеем, но и да се възползваме и да си дадем ясна сметка за стойностите и слабостите на постигнатата цел .
Така е и със свободата. Когато я постигнем и се озовем лице в лице с нея разбираме че съвсем не е нито розово облаче на което да плуваме напред назад до пулно отегчение и оглупяване ,
нито пък е приветлива и усмихната любезна домакиня, която ще сложи пред нас една купа с мекици,
и докато ние набиваме мекиците, може да ни направи и една ......
свободата се оказва по-скоро страшничка ,тъй като изведнъж разбираме че трябва да поемем отговорноста за всичко от тук натам изцяло във свои ръце .
Няма кой да определя границите, законите, правилата, моралните стойности, няма йерархии,
няма реклами , няма зависимост, няма кой да ни казва какво да правим, няма с кой постоянно да си измиваме ръцете, няма кой да обвиним за неудачите си. Въобще няма много неща за които сме свинкнали да се хващаме в определени моменти.
Но абсолютната свобода е такава. Не ни предлага нищо освен абсолтна свобода.
^^

Абсолютна свобода - това е нещо, което човек не може да постигне. Да нямаш никакви ограничения...не, това не е свобода, защото липсата на прегради сама по себе си е ограничение.
Представете си бял лист. Представете си, че сте на него. Огледайте се - безкрайно, безбрежно бяло, навсякъде. Можете да правите всичко. Но там няма нищо. Празно е, защото няма нищо да ви ограничава. На практика можете само да гледате, няма с какво да взаимодействате. Нека ви помогна - ще ви дам ограничение. Черна линия се появява. Вие стъпвате на нея. Ето, вече можете да ходите. Имате ограничения, но така не е ли по-добре? Имате по-малко да ви тревожи. А ако ви омръзне, може да преместите линията, да я наклоните, дори да я обърнете с главата надолу. И колкото повече линии слагате, за толкова по-малко ще се гревожите. Затова да му теглим чертата дотук.
Поздрави!