Форум на PC Mania

Сега първо да кажа... взех идеята от Гандалф, Белия признавам, и му благодаря Надявам се че ще ви хареса... ще има и продължения Разказана е в първо лице нарочно, за повече чувство Моля за мнения, за да знам дали да продължам все пак

........................................................................................................................

Здравейте Казвам се Кристиан. Със "а", ако нямате нищо против. Събрали сте се за да чуете историята ми? Добре... от къде да започна... може би малко информация за мен не би била излишна? Ами да започнем от това че съм роден в Русе. Всъщност в Шумен, но живея в Русе с родителите си. Не може да се каже че живота ми до съвсем скоро е бил интересен. Дори напротив - прекалено еднообразен бе той. Наляво надясно с приятели, никакво внимание не обръщах на момичетата... нищо интересно както ви казах. От училище направо в къщи, където пълен мързел, единственото което ми доставяше удоволствие беше да чета, да играя на игри на комп у нас и да слушам музика. Най-вече слушам Ирландска музика и кючеци (тук желая да отворя една скоба и да кажа че Има разлика между кючек и чалга!!). Разбира се случва се да си пусна някоя хубава Рап или Техно песен с хубав бас на уредбата... но това не е интересен живот, прекалено еднообразен, не ви ли се струва? Но да се върнем към темата.
Както казах по-горе до съвсем скоро не се бях занимавал с Момичета... глупаво детско мислене, предполагам... до тази година. Всъщност всичко почна от нова година. Или по-точно от 29.XII.2003г. Бяхме се събрали в един приятел - Сашо, да празнуваме у тях "нова година". Бяхме си почти цялата наша компаниика - Аз, Симеон, Цвета, Президента(така викаме на един приятел от толкова време че никой вече не използва името му ), Валентин и Сашо. Липсваха само Добри и Андрей. Добри по някакви си негови лични причини вече не се събира с нас щом стане дума да се видим цялата компания, така и не казва какви, а Андрю му купуваха компютър и той сметна че е по-добре да си стои у тях и да му се радва. После се разбра че не са му го донесли тогава, а чак на 31, но той загуби не ние. Та така де, да се върнем на темата. Бяхме у Сашо както казах, той има една хубава къща на края на града, всеки от нас носи нещо за ядене - аз кайма и шампанско, Симеон донесе пържоли, Цвета направи сладки... общо взето от всеки по нещо. Аз и Сашо правихме кюфтетата, от които после никой не яде, защо ли...
Нахранихме се към 22:30 и с готовност излязохме на двора да се целим със снежни топки. Беше си супер купонче, борихме се във снега, съборихме иглуто на Сашо и такива ми ти работи. Мен Симо ме уцели с един блок лед в... срамната област... и бях известно време извън строя, но на кого ли му пукаше? Аз казвам "Спрете, че тука Симо... цели дето не трябва", те пък взеха че се възползваха и ме заринахахаха в снега!! След това имаше отмъщение разбира се, аз не се давам без бой!
Прибрахме се обратно, целите вир вода, хапнахме още малко и бяхме отново готови за нови подвизи. Само че този път пускахме фойерверки. Тоя приятел Сашо си беше направил оръдие "Берта" от голям цилиндър картон и едно старо като света камионче. И с него "изстрелвахме" ракетките и фойерверките и пиратки пускахме от него и всичко. Разбира се не Президента не пропусна да ме контузи като заби една малка ракетка в снега и я пусна а тя взе че зави назад и ми гръмна точно в главата... за щастие беше малка и само ми пищя ухото цяла вечер... сега чувам по-добре с него, между другото, странно но истина.
Прибрахме се (пак) и вече удовлетворени, отидохме в стаята на Сашо. Там има една яка уредбичка и едно легло на два етажа, та аз се качих на моето любимо място на втория етаж на леглото и си пуснахме музичка. Лафихме си и си слушкахме докато не дойде 00:00 часа, когато бе време да отворим шампанското! Симо тръгна да го отваря... и не успя (а този човек си е... Едър). Опита на Сашо майка му. И тя не успя, трябваше да дойде баща му на Сашо като поркрепление и с 300 зора го отворихме. И с моя късмет разбира се капачката удари Моята глава от същата страна където гръмна и ракетката. Малшанс биха казали някои. Аз не смятам така - смятам че съм прокълнат. Президента взе че каза "Много е късно" и взе че си замина... Та изпихме по чаша, развеселихме се и започнахме да и правим записи с камерата на бащата на Сашо (той е оператор в телевизията). Правихме си прически, мнооого снимки и такива работи.
Почнахме да си играем на думи, Валентин беше на втория етаж на легълцето и се лигавеше, и играеше със Сашо (който беше седнал на стол долу) най-вече. Двамата си кряскаха обвиняваха се... А Цвета, Аз и Симо (в този ред) бяхме седнали един до друг на първия етаж на леглото и с полузаспал глас им казвахме думи с "о". Повярвайте ми ако се напънеш можеш да се сетиш за МНОГО думи с "о". Аз за пръв път... реших да... проявя близост към момиче и си легнах на рамото на Цвета (еми тогава не знаех какво точно да направя, не се смейте!).
Стана обаче 03:30. На всички им се доспа (и с право) и казваме "Хайде да спим!" и всички "Хайдеее". Обаче нямаше много легла. Даже се наложи Сашо да донесе един матрак и да го опне на пода. И налягахме Сашо и Симо на матрака на земята, Вальо легна на втория етаж на леглото, а мен не знам как ме върза да легна с Цвета... желая да отбележа че това тогава бе нещо много ново и необичайно за мен - дотогава никога не бях харесвал момиче. И беше много странно приживяване... и не мога да кажа че направих Точно каквото трябва... ееййй, като се замисля голям съм Пррростак!! Как може... ето какво стана!! - нямаше възглавници достатъчно. И тя легна на възглавницата а аз легнах на нейното рамо (ехх това рамо) ии сега се замислям... Колко съм прост, трябваше аз да легна на възглавницата, а тя да легне в мен... ама нейсе... как може да съм толкова... ахем...
Но ми беше приятно оределено, та това ... парти беше едно от малкото на които съм се забавлявал истински. И от там всъщност започна промяната в живота ми. Доста драстична и за доста кратко време... беше като удар под кръста, но за това колко брутална може да е реалността ще ви разкажа другият път...

...........................................................................................................................

Значи първо искам да кажа че това е началото и определено не съм стигнал НАЙ-интересната част но... има време и за това, исках само да видя някакви съвети критики и сие работи имате ли... е? Следващото продължение ще го пост-на скоро.

Добро начало, но ако това беше най-интересната част щях да съм разочарован Видях повторения на 1-2 места, но това не голям проблем. Общо взето хубаво е станало, давай продължението!

И замисъла и изпълнението са страхотни. Началото кърти , сигурна съм , че и нататък ще е така Давай - продължи го

Харесвам ми!Определено...Продължавай!

Знаете ли, нещо ми стана, разписах се тази вечер... може би и другия разказ ще доразпиша А засега... продължаваме с Истинската история Надявам се да ви харесва, наистина ще се радвам ако е така. И ето, продължаваме...

...........................................................................................................................................

Ето и продължението... Миналият път ви обещах да ви разкажа за моя първи не-толкова-нежен сблъсък с реалността? Добре... Ето какво стана. Края на Февруари 2004. Случи ми се нещо невероятно и непознато за мен до този момент – открих че харесвам/обичам Цвета... още отпреди месец... осъзнах го трудно и дълго време се чудих това ли е или не? Но разбрах... осъзнах... че това невероятно преживяване, да обичаш някого, може да се случи дори на мен.
Странно беше чувството тъй като с нея се виждахме прекалено рядко... само когато се съберем компанията, тъй като всички освен Цвета сме от един клас. И точно тя бе beyond my grasp… и... просто не бях обсолютно сигурен – когато я видя бях целия “настръхнал”, нащрек и следях всеки неин ход и като се разделяхме ми беше изключително гадно... после няколко дни не можех да спра гадното чувство в стомаха ми... дразнещо, притискащо... и прекрасно... но минеше ли седмица – две... и чувството просто изчезваше... и след това пак... виждаме се и всичко се преповтаряше. Затова не издържах. Пратих й SMS с покана да се видим, да отидем на кафе, нещо което не съм правил досега. И тя се съгласи, разбрахме се да се чакаме на Вазата, това е една голяяяма ваза близо до даскало. Симо ме попита него ден по едно време на даскало:
- Тито, ай на кафе след даскало бе!
- Добре бе, нямаш проблем – казвам аз, абсолютно забравил за срещата, но се сетих и му викам – Аааа сори Симо, ся се сетих че имам работа
- Е какво имаш толкова да правиш, аиде ела бе, ще бъдем с момичетата
- Е не мога бре, ще правя други работи. Просто не мога, сега се сетих.
- Какви работи, а, а? Кажи бе потайнико!
- Ся... не ти влиза в работата
И така за малко да прецакам срещата, но се усетих навреме. И отивам аз в уречения час, на уреченото място и зачаквам. Звъни ми телефона, вдигам аз и чувам Симо:
- Цвета, а? Работа а? Ей мръсник!
Аз започнах да се смея и той затвори. Та появи се малко след това Цвета и тръгнахме надолу по центъра и седнахме на едно барче. Започнахме да си говорим, но на мен единственото което ми се въртеше в главата беше как да й кажа че я харесвам... Не успях... дължеше се на това че съм срамежлив, при това много! Поне за такъв тип неща. И ми беше много гадно като, понеже пак се видяхме и се разделихме и на мене ми се скофти настроението, пък и не можах да й кажа...
8 март. Деня на жената. Нашите се разделиха... Аз и майка ми се преместихме при нейния любовник... мене ми стана гадно от това, както и от факта че не останах при баща ми... беше ми гузно... чувствах се смазан, макар да не го показвах външно... правех се че не ми пука, докато вътрешно бях станал на нищо... И тогава нещо прещрака в мен и написах на Цвета един дълъг SMS, че я “харесвам и дори може би нещо повече...”. Просто ми беше все едно... исках просто всичко да свърши, беше ми достатъчно гадно настроението за да приема всеки отговор. Но отговор не получих...
Минаха няколко дни в които си мислех непрестанно за нея и за това какво би ми отговорила. Накрая не издържах и през Биологията и написах SMS, че не мога да издържа вече и настоявам да се видим и да си кажем каквото трябва... получих отговор почти веднага. “Да, наистина трябва да поговорим. Ела в нас и без това само ти не си идвал. Ще поговорим но не мисля че ще ти хареса това което ще ти кажа...”. Ще излъжа ако кажа че не знаех накъде са тръгнали нещата... но надеждата умира последна. Отидох у тях, тя си ме прие абсолютно приятелски все едно нищо не се е случило (ВСИЧКИ същества от женски пол правят така. В това съм имал честта да се убедя...). Аз отидох там в 15:30 и докъм 19:30 сме си говорили само, играхме някаква игра от Енциклопедията на комп й. Тя ме би само с 5 точки И като свършихме... помълчахме малко и аз казах “Е, не все пак за друго дойдох тук...”. Тя помълча малко и каза “Да, така е. Аз съм готова да говоря, знам какво имам да ти казвам. Почни ти.”. И аз започнах да и се обяснявам в любов както е израза, да и разказвам как и кога е станало... в общи линии тя ми каза че има друг... че не е очаквала точно той да бъде човека с когото ще тръгне, неин приятел от 7 години... каза че малко хора знаят за това, само най-близките й. А аз стоях и слушах. И си мислих колко тъп е живота и как нищо не е като по филмите. Нищо. Реалността е много по-различна. Както по-жестока, така и по-красива...
Стоях у тях до 1:30. Говорихме само за това. Макар през по-голямата част да мълчахме... всеки бе забил поглед в една точка, макар и по различни причини. Беше първата ми любов... несподелена... но по филмите не става така никога нали? По филмите... каква заблуда са... Определено бях много нещастен когато се прибрах тогава. Влязох в чата на мрежата, да си поговоря с един приятел. Бях в добро настроение. Не ми пукаше. Докато не започнах да му разказвам... имах неини снимки в PC-то си... не съм спрял да ги гледам поне една седмица... докато накрая не си казах “Няма смисъл да тъжиш, няма смисъл да ти е кофти. Животът е пълен с несправедливости както казва мама.”. Животът е пълен с несправедливости... Животът е една голяма несправедливост... тогава можех да се закълна че е така... тогава...

..................................................................................................................

Та... това е, говори само за себе си Днес ви се полага повече, просто незнам кога пак ще се хвана да пиша така

Тцтц ти разказа моята история - абсолютно същата е и моита -живея с мама и любовника й (които много мразя щот се е пян) ,но момичето се казва Силвия

Добро е да...Малко се позагуби онази уникална детска небрежност,която струеше от първата част,но тази по свой начин става по добра от предишната...

Мм бива , бива Бих казала даже `суперско е!` И пак се намеси таз несподелена любов значии тц тц.. Тъкмо си казах ето един хепи енд на серията ще последва , но Така е по-хубаво и реално и гадно.. .... Наистина готина историйка...до някъде и на места видях себе си..И ме накара да се позамисля за някои неща....в които явно сбърках..
Давай в същия дух !

Защо ли така ми е много странно познато... Е, какво да се прави, всеки си мисли, че е уникален, че няма друг като него, че на никой друг не са му се случвали такива работи... Е, не е така...
Единственото, което не ми харесва, както и преди съм казвал, е, че много ползвате ГСМи и по-точно СМСи... Право в очите е по-болезнено и както ти каза, "по-красиво"...
Иначе за начина на написване нямам критика - хареса ми.

Рекс...!! Очаквах от тебе малко градивна критика, а ти... взе че ти хареса... Не можеш да се оплакваш на мен че много се използват ГСМ-и за такива неща! Аз само разказвам. А както четеш това е "Истинска история" Но моля - има прдължения. Там може би ще намериш нещо за критикуване
п.п. Което ми напомни на един виц - "Защо решихте да станете литературен критик?" "ами... по начало никога не съм харесвал литературата..." хахах ебати простотията

А аз си мислех, че на човек му е хубаво, когато са му харесали нещенцето, а не когато го критикуват за него... Май пак съм се объркал...
Оплаквам се, защото съм забелязал, че много хора ползват СМСи за този сорт словоизлияния... И просто ти беше "обиращия пешкира".

Да бе бати на всички им е позната тая ситуация!Е на мен- НЕ!Защо, ли!?Защото съм си тъпан и си перкам без монго много да ми дреме!Хе ама какво човече съм, просто Ачовек!Разказчето си го бива, типично словоизлияние на влюбен тинейджър затова е и толкова истинско!Аз обаче очаквам по- пикантните истории Екс!

Имаш ги Джоин Само трябва да науча паролата на нет-а щото не мога да се connect-вам през Моя комп А там ми е разказчето

Оооо, ще имаме "пикантилии"... Чакам, и аз...

MetalGearRex написа:Оооо, ще имаме "пикантилии"... Чакам, и аз...

Станахме трима! :mrgreen:

Сега предполагам каквото и да кажа ( напиша ) и то не похвала ще бъде изкарано като заяждане заради не отдавнашните ни спорове със Existence но това няма да промени решението ми .

Относно истинската история : НАчалото е добро ( говоря за първия ред ) макар вече да съм го виждал някъде . Заинтригува ме точно този първи ред но веднага след това идва това словосъчетание "Добре... от къде да започна... може би малко информация за мен не би била излишна? " което просто уби всякакво желание за понататашно четене и вглъбяване от моя страна . После историята продължава в монотонен ред изпълнен с описания и дребни детаили - нищо лошо те са задължително НО . В един момент почва изреждане на име . Хубаво но читателя не познава тези имена и следователно автора трябва да го запознае възможно най-скоро след като ги спомене - такова нещо няма ( има но за двама човека който дори не присъстват ( демек не са вжни )) . Историята продължава и има няколко интересни и някак "мили" моменти на отминали детски игри ( връща читателя в безгрижното му детство ( добър мотив лично на мен ми допада )). В момента когато разказа стига до играта на думи на мен ми става интересно . Личи си че ще има кулминация . Да има и ми бе интересна . За пръв път липсва окраса - всеки или поне почти всеки би окрасил малко нещата и би ги изкарал сякаш се е справил отлично в свера в която няма никакви познания ( един плюс от мен ). И веднага след плюса идва минуса . Сякаш за да се оправдае сам автора се самоиронизира . Лоша интерпретация . Като за първо писание и не натрапчив стил бих дал оценка пет .

Втора част .
Рязък спад спрямо началото на първата част . Голямо количество лигавщина ( не се сетих точната дума и това ми доиде на ум като най-близко по значение ). Тотално липсва сдържания авторски тон , той е заменен от текста на сапунен сериал .
Макар лошия старт часта придобива стоиност ( поне за мен ) след диалога междо главния герои и Симо . Автора успява да опише вътрешните чуства на героя без да оцапва положението или да пресилва нещата . Следват още няколко моменти и идва баналния край . Но понеже е истинска история това отменя баналноста . Тази част ( пак по мое мнение ) получава четири и педесет заради лошия старт .

Всички оценки са по шестобалната .

П.П. Със здраве !

Готино е разказ4ето ама някак си е малко децко , как да ви го кажа , но може би то4но това е целта , незнам . Ина4е не е лошо , 4акам продължение .....

Готино разказче си написал. Е има нещица за дооправяне но къде няма? Абе много е добро. За жалост обаче твърде позната ДО БОЛКА ситуация. Да не кажем 100 % същата .

Зло,човече,не мога да те разбера.Направил си някаква рецензия на разказа,все едно си литературен критик(а те много честно не са прави).Точно тези неща,които си описал като грешки(изброяването на имена без описание например),характеризират стила на разказа.Така ще го чуеш, ако Кристиан ти го разкаже лично,защото докато ти слушаш историята му и чакаш същинската и част,няма да попиташ,какъв по точно е характера на Симо или на Президента(освен ако не си психолог).Точно това и се хареса на всички...
Виж за втората част съм съгласен,че е написана като сапунка,но така най-добре би се разкрил характера на случката.

Зло, благодаря ти за оценката Аз лично дълго време чаках да видя дали ще... напишеш нещо, дали ще си изразиш мнението... и се радвам че го направи И приемам всички забележки, за моя защита ще кажа обаче че когато седна да го пиша, пиша каквото ми дойде на ума и НЕ ГО прочитам преди да съм го пост-нал. И смятам че така е по-добре. По този начин разказчето има Някакъв стил, не съм виждал много други творения написани по този начин. Едно признание - втората част съм я чел 3 пъти като броя написването. И може би наистина прилича на сапунка, но... това е живота, нали е Истинска история

п.п. Оценките са си добри, ко ся...

п.п.п. Зло, имам чувството, че вече механично казваш, че каквото напишеш, ще бъде "изкарано като заяждане" от мен. Ами не е така Приемам НАЙ-НАКРАЯ малко критика

п.п.п.п. Или най-накрая осъзна че това което ти липсва е някой като мен, с когото да спориш и с това изказване всъщност ме провокираш?