Емайл-ът2
Публикувано на: 02 Май 2004 02:12
Беше изминал месец след като получих онзи и-мейл и бях забравил за него смятайки го за поредната тъпа шега разпространявана по интернет.Тази вечер, която гръмко бях назовал “Моята вечер” се прибрах по рано, поръчах си пица и седнах пред компютъра ми готов за нова порция чат.Виртуалните ми приятели вече бяха тук и ме очакваха.Написах ника си Loneone и се усмихнах да приветствията им когато се появих в канала.Обичах чата и свободата която ми даваше.Свободата да бъда себе си без да се притеснявам от нещо.Аз както и другите хора тук, имахме шанса да бъдем приети и оценени не заради това как изглеждаме, а заради личностите които представлявахме.Тук в чата не се притеснявах, от външния си вид а можех да покажа характера си и да бъда оценен правилно.Знам че това са доста жалки причини да избягвам истинския контакт с хора, но се бях нагледал на достатъчно насмешлияи погледи и разговори с престорена любезност.Тук поне можеше да си говоря с хората и да изразявам истинските си чувства, които иначе криех при разговори “на живо”.Какво повече можех да искам.И тогава видях, че в пощата си имам ново писмо.Отворих го и когато го прочетох застинах.От екрана ме гледаще едно изречение.
Изборът е направен.
В началото не разбрах за какво става дума, след минута паметта ми изрови от склада си спомена за първият и-мейл и тогава се сетих.Някой явно доста си падаше по тъпите шеги и не искаше да се отказва.Изтрих писмото и болкирах адреса който ги пращаше.И тогава сякаш с шестото си чувство усетих нечие присъствие в стаята.нямах време да са обърна защото една ръка в черна кожена ръкавица ми запуши устата и ме притисна към стола.Беше доста силна ръка при това.След това усетих някакво ужилване по гърлото си.Eдва след малко осъзнах че ужилването всъщност е причинено от бъснач.Плътта на гърлото ми се разтвори като втора уста и всички вени и артерии вкупом си поеха въздух.Пронизващата болка разпространи иглите си по цялото ми лицеи ги заби директно в мозъка.Кръвта ми не си губеше времето и реши да изригне като гейзер от прарязаните ми кръвоносни съдове и да разгледа външния свят.Вдигнах ръце в отчаян опит да се освободя от ръката която ме притискаше към стола, но без особен успех.Този който ме държеше беше доста силен, а и изтичащата ми кръв ме бе омаломощила допълнително.Можех да усетя как мозъкът ми вие от паника и отчаяно се опитва да овладее тялото ми.Впих ръце в ръката на нападателя ми, но не можах да сторя практически нищо.Опитах се да погледна нагоре за да видя поне лицето му, но черната маска, която носеше възпрепятства това ми намерение.Но успях да видя очите му.Бяха съвсем празни.Сякаш не убиваше човек, а някакво домашно животно.Що за ненормалник беше този.Тялото ми се тресеше от загубата на кръв, вече усещах как крайницитеми изтръпват и стават студени.Цялото ми тяло започва да олеква и да се отпуска.Защо да се боря?И без това сам бях избрал това, което ми се случваше.Отпуснах се и затворих очи, доспа ми се.Някой ме погали по главата, но може и да греша.Скоро ще се събудя и всичко ще е просто сън.
Мъжът се наведе и докосна с ръка окървавената клавиатура.
<LoveGirl>хей каде се изгуби?
<Loneone>извинявай, резервирах си билет.
<LoveGirl>така ли за каде?
<Loneone>отивам на почивка и можа да не влизам тук доста време.
<LoveGirl>жалко, поне ще пратиш ли някоя картичка?
<Loneone>няма проблем дай мейл.
Изборът е направен.
В началото не разбрах за какво става дума, след минута паметта ми изрови от склада си спомена за първият и-мейл и тогава се сетих.Някой явно доста си падаше по тъпите шеги и не искаше да се отказва.Изтрих писмото и болкирах адреса който ги пращаше.И тогава сякаш с шестото си чувство усетих нечие присъствие в стаята.нямах време да са обърна защото една ръка в черна кожена ръкавица ми запуши устата и ме притисна към стола.Беше доста силна ръка при това.След това усетих някакво ужилване по гърлото си.Eдва след малко осъзнах че ужилването всъщност е причинено от бъснач.Плътта на гърлото ми се разтвори като втора уста и всички вени и артерии вкупом си поеха въздух.Пронизващата болка разпространи иглите си по цялото ми лицеи ги заби директно в мозъка.Кръвта ми не си губеше времето и реши да изригне като гейзер от прарязаните ми кръвоносни съдове и да разгледа външния свят.Вдигнах ръце в отчаян опит да се освободя от ръката която ме притискаше към стола, но без особен успех.Този който ме държеше беше доста силен, а и изтичащата ми кръв ме бе омаломощила допълнително.Можех да усетя как мозъкът ми вие от паника и отчаяно се опитва да овладее тялото ми.Впих ръце в ръката на нападателя ми, но не можах да сторя практически нищо.Опитах се да погледна нагоре за да видя поне лицето му, но черната маска, която носеше възпрепятства това ми намерение.Но успях да видя очите му.Бяха съвсем празни.Сякаш не убиваше човек, а някакво домашно животно.Що за ненормалник беше този.Тялото ми се тресеше от загубата на кръв, вече усещах как крайницитеми изтръпват и стават студени.Цялото ми тяло започва да олеква и да се отпуска.Защо да се боря?И без това сам бях избрал това, което ми се случваше.Отпуснах се и затворих очи, доспа ми се.Някой ме погали по главата, но може и да греша.Скоро ще се събудя и всичко ще е просто сън.
Мъжът се наведе и докосна с ръка окървавената клавиатура.
<LoveGirl>хей каде се изгуби?
<Loneone>извинявай, резервирах си билет.
<LoveGirl>така ли за каде?
<Loneone>отивам на почивка и можа да не влизам тук доста време.
<LoveGirl>жалко, поне ще пратиш ли някоя картичка?
<Loneone>няма проблем дай мейл.
И да внимаваш с мейловете...