Стъпките му бяха безшумни и плавни. С бърз ход той си проправяше път през гъстата растителност. От вече може би час Рагадос беше по следите на нещо. Нещо, което беше по-различно. Следите му не приличаха на останалите и точно това беше накарало младия друид да се впусне в преследването. Може би вече наближаваше, защото се усещаше смрадта на нещо. Друида опипа с масивната си ръка своето оръжие. То можеше да се нарече меч, но само от части. Всъщност това представляваше дълго острие с два края. Някога то било принадлежало на могъщия друид, Адрейт. Сега беше попаднало в ръцете на нашият герой благодарение на съдбата и няколко жълтици. Това се беше случило през една хладна, зимна нощ. Рагадос се беше отбил в един хан, за да преспи. Там той се запознал с някакъв търговец. Той бил доста стар, но пък за сметка на това хитър. След дълъг разговор, придружен от топла гозба и чаша с бира, двамата се разбрали на една сделка. Друидът дал останалите му жълтици, но за сметка на това получил една "вехтория", според търговеца. Но той много се лъжел, като си мислил блестящото оръжие за "вехтория". Така друидът се сдобил с това безценно оръжие.
Вече почти стигна. Миризмата все повече се засилваше. Изведнъж тръпки побиха Рагадос. Наблизо се чу оглушителен рев. Определено това беше създанието. Друида ловко приготви оръжието си за борба, а после се помоли на стихията на вятъра. Той искаше помощтта й, но беше отхвърлен. "Викай ме само при истинска нужда, за да помагам, а не да руша" с тези думи беше отблъсната молитвата.
- Явно този път ще трябва да се оправям сам. - въздъхна Рагадос и пристъпи плавно към шубраците пред него…
), а? И на всичкото отгоре темата е разказ... Айде пийс!Az daje sam protiv rasizma,mangalite,negrite i drugite podobni jUvotni!
Както сега съм описал произхода на оръжието, разбираш ли ме? То ще се развива с действието...
