разказ от вас за вас
разказ от вас за вас
хрумна ми идея всеки да опише своя живот в разказ,да не е много дълаг ама и да не е два реда,пишете за вас от трето лице,или също ще е хубаво от лицето на ваш приятел,чакам отговори!този уиикенд и аз ще пиша за мен
-
The Dark One
- Мнения: 300
- Регистриран на: 21 Фев 2004 10:28
-
Head_HunteR
- Мнения: 332
- Регистриран на: 12 Окт 2003 21:16
- В момента играе: Fallout: New Vegas
He@d_HuNteR е роден на 08.11.1987 във град Варна(Одесос по старому 
). За съжаление той не си спомня в кой родилен дом е станало това. КОгато се е родил той бил здраво бебе голямо 60см(не е сигурен за това)
и тежал около 3 кг и 500гр.
От начало бъдещия ловец на глави не ходел а бягал(когато бил на 9 месеца) и баба му едвам го догонвала. Друг странен навик бил да пълзи назад, както и да се крие под леглото.
На годинка и 4 месеца He@d_HuNteR изрекъл първата смислена дума, която не била мама, но по необясними причини, той никога не питал майка си каква била. Характерно за малкия ловец било, че той често обичал да крещи и то доста дълго. Може би това са били бойни викове, кой знае. 40% от времето той бил гледан и глезен от своите баби, докато майка му и баща му пишели курсови работи и се готвили да завършат висше.
На 2 годинки и половина, бъдещия мъж падал два пъти много сериозно и бил със гипсирано коляно. В следствие, при преглед се разбрало, че бил болен от ......... артрит на лява колянна става.
Когато станал на 4 годинки родителите му искали да го кръщават, но така и не го направили и той си останал некръстен и до днес(може би мързел, може би недостиг на време). Времето, през което бил гледан от своите баби не намаляло, така че постоянно имало някой до него, който да му досажда.
На 4 годинки, неочаквано за него, той тръгнал на детска градина. Там се запознал с доста деца и започнал да си играе с тях на супергерои, да яде картофена супа за обяд, да спи всеки следобед(което най-много мразел), да разказва приказки, да пее песни, да рецитира стихотворения и да пише ченгелчета и лулички до скъсване. Имало едно момиче, което адски много го дразнело и постоянно се скубели с него.
После He@d_HuNteR станал на 6 години и половина и станал ученик в първи клас. След като се прибирал от училище, той сядал на любимото си нинтендо и играел Super Mario до скъсване. Животът му бил безгрижен до втори клас, когато започнали вече да се учат повече предмети и по сложни работи от ченгелчета и лулички. След като се прибирал вкъщи, баба му го карала да преписва текстове и да прави диктовки, от там тя посяла в него капка амбиция и го свикнала да си учи редовно уроците, което повлияло много бъдещето му.
До пети клас не се случило нищо интересно. He@d_HuNteR бил пълен отличник по всичко и изобщо не бягал от часове.
Тогава дошла първата голяма промяна за ловеца на глави - той станал 6 клас. Гаджета, отсъствия(извинени естествено), псувни, ругатни и така нататък. Дори веднъж бил наказан дисциплинарно щото със своите съученици плюел през прозорците по главите на хората
и веднъж ги хванали.
Започнала седмата година от процеса на образования на He@d_HuNteR. След дълго умуване, родителите му решили, че той трябва да влезе във елитно училище и по-точно - езикова гимназия(за предпочитане била първа езикова). Така покрай училището се наложило ученикът да ходи и на уроци по български и математика.
За щастие той си взел изпитите с отлични оценки (математика: 5.907 ; литература: 5.00; тестът: 5.72
) и можел да влезе където си поиска. Веднага се напъхал в първа езикова гимназия.
8 клас бил ад за досегашния пълен отличник, който осъзнал, че има мноооого по-интересни неща от учебниците. Всеки ден се правело контролно по немски и всеки ден се давали домашни.
Пък и заради успешното взимане на изпитите му купили компютър много мощен за тогава и той си намерил един пират, от който си купувал игри и филми. По този начен бившия отличник се превърнал в посредствен ученик, който изкарва 4 , 5, но все още имало и 6-ици на страниците на бележника му.
ТОгава дошъл 9 клас и родителите на He@d)HuNteR, решили, че той трябва да влезе в специалния клас на неговото училище. Ето защо той пак тръгнал на уроци. Налагало се всяка събота и неделя да пропътува 5 километра и да извърви още два за да отиде на урок, но в крайна сметка целта била постигната и в момента He@d_HuNteR учи в така наречения Leistungsklasse.
Крайният резултат от всичко това може да се види: днес He@d_HuNteR е дълганак на 16 години, който учи в 10 специален клас по немски език. Естествено не си мислете, че той е някой задръстеняк, който по цял ден е на компа и над учбниците. Напротив - той води доста интензивен социален живот - ходи по гаджета, дискотеки, кафенета и така нататък.
). За съжаление той не си спомня в кой родилен дом е станало това. КОгато се е родил той бил здраво бебе голямо 60см(не е сигурен за това)
и тежал около 3 кг и 500гр.
От начало бъдещия ловец на глави не ходел а бягал(когато бил на 9 месеца) и баба му едвам го догонвала. Друг странен навик бил да пълзи назад, както и да се крие под леглото.
На годинка и 4 месеца He@d_HuNteR изрекъл първата смислена дума, която не била мама, но по необясними причини, той никога не питал майка си каква била. Характерно за малкия ловец било, че той често обичал да крещи и то доста дълго. Може би това са били бойни викове, кой знае. 40% от времето той бил гледан и глезен от своите баби, докато майка му и баща му пишели курсови работи и се готвили да завършат висше.
На 2 годинки и половина, бъдещия мъж падал два пъти много сериозно и бил със гипсирано коляно. В следствие, при преглед се разбрало, че бил болен от ......... артрит на лява колянна става.
Когато станал на 4 годинки родителите му искали да го кръщават, но така и не го направили и той си останал некръстен и до днес(може би мързел, може би недостиг на време). Времето, през което бил гледан от своите баби не намаляло, така че постоянно имало някой до него, който да му досажда.
На 4 годинки, неочаквано за него, той тръгнал на детска градина. Там се запознал с доста деца и започнал да си играе с тях на супергерои, да яде картофена супа за обяд, да спи всеки следобед(което най-много мразел), да разказва приказки, да пее песни, да рецитира стихотворения и да пише ченгелчета и лулички до скъсване. Имало едно момиче, което адски много го дразнело и постоянно се скубели с него.
После He@d_HuNteR станал на 6 години и половина и станал ученик в първи клас. След като се прибирал от училище, той сядал на любимото си нинтендо и играел Super Mario до скъсване. Животът му бил безгрижен до втори клас, когато започнали вече да се учат повече предмети и по сложни работи от ченгелчета и лулички. След като се прибирал вкъщи, баба му го карала да преписва текстове и да прави диктовки, от там тя посяла в него капка амбиция и го свикнала да си учи редовно уроците, което повлияло много бъдещето му.
До пети клас не се случило нищо интересно. He@d_HuNteR бил пълен отличник по всичко и изобщо не бягал от часове.
Тогава дошла първата голяма промяна за ловеца на глави - той станал 6 клас. Гаджета, отсъствия(извинени естествено), псувни, ругатни и така нататък. Дори веднъж бил наказан дисциплинарно щото със своите съученици плюел през прозорците по главите на хората
и веднъж ги хванали.
Започнала седмата година от процеса на образования на He@d_HuNteR. След дълго умуване, родителите му решили, че той трябва да влезе във елитно училище и по-точно - езикова гимназия(за предпочитане била първа езикова). Така покрай училището се наложило ученикът да ходи и на уроци по български и математика.
За щастие той си взел изпитите с отлични оценки (математика: 5.907 ; литература: 5.00; тестът: 5.72
) и можел да влезе където си поиска. Веднага се напъхал в първа езикова гимназия.
8 клас бил ад за досегашния пълен отличник, който осъзнал, че има мноооого по-интересни неща от учебниците. Всеки ден се правело контролно по немски и всеки ден се давали домашни.
Пък и заради успешното взимане на изпитите му купили компютър много мощен за тогава и той си намерил един пират, от който си купувал игри и филми. По този начен бившия отличник се превърнал в посредствен ученик, който изкарва 4 , 5, но все още имало и 6-ици на страниците на бележника му.
ТОгава дошъл 9 клас и родителите на He@d)HuNteR, решили, че той трябва да влезе в специалния клас на неговото училище. Ето защо той пак тръгнал на уроци. Налагало се всяка събота и неделя да пропътува 5 километра и да извърви още два за да отиде на урок, но в крайна сметка целта била постигната и в момента He@d_HuNteR учи в така наречения Leistungsklasse.
Крайният резултат от всичко това може да се види: днес He@d_HuNteR е дълганак на 16 години, който учи в 10 специален клас по немски език. Естествено не си мислете, че той е някой задръстеняк, който по цял ден е на компа и над учбниците. Напротив - той води доста интензивен социален живот - ходи по гаджета, дискотеки, кафенета и така нататък.
-
Head_HunteR
- Мнения: 332
- Регистриран на: 12 Окт 2003 21:16
- В момента играе: Fallout: New Vegas
-
TheGuardian
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Мисля че идеята не е много добра...Повечето от нас нямат голям житейски път и сме от 10 до най-много 25 години...А и по-големите едва ли ще напишат нещо за себе си.Кажи ми аз например кво да напиша кат даже не знам кво съм праил кат съм бил бебе...а?
Иначе няма да е лоша идеята пък ако не искаме реални случки...Нещо фантастично.Например...
"The^Guardian вървеше по коридорите на новия кораб "Кларка" със 18 турбо "Фастест" двигателя..."
или пък може нещо като тва:
"The^Guardian призова своя животински компаньон-Стикс,черната пума, и заедно с него и призованият скелет-войн нападнаха огнените демони..."
Ако става нещо такова,аз ще се включа,но в противен случай-не...Може би когато порастна повечко може да се напрая автобиография(както може би трябваше да наречеш темата)
Иначе няма да е лоша идеята пък ако не искаме реални случки...Нещо фантастично.Например...
"The^Guardian вървеше по коридорите на новия кораб "Кларка" със 18 турбо "Фастест" двигателя..."
или пък може нещо като тва:
"The^Guardian призова своя животински компаньон-Стикс,черната пума, и заедно с него и призованият скелет-войн нападнаха огнените демони..."
Ако става нещо такова,аз ще се включа,но в противен случай-не...Може би когато порастна повечко може да се напрая автобиография(както може би трябваше да наречеш темата)
Такаа.....да видим какво ще излезе....хрумна ми именцето "Фифи" незнам защо...
Фифи се родила в един снеговит и мразовит 1ви февруарски ден - плод на една бурна студунтска лубоф...Нейната орисница и отредила да бъде първа във всички свои житейски начинания. Фифи била винаги усмихната , лъчезарна , засмяна ...и изобщо "будно лапе".....непрестанно изобретяващо планове за бягство от детската градина и гадните лелки.
Минали години. Животът я парел често пъти...случили й се много тежки неща, които променили живота й коренно и за винаги...Фифи променила темперамента си. Започнала да търси своето "аз"....Лутала се...между разни олимпиади по м-ка...докато един ден се събудила с мисълта , че нейното призвание е л-рата...Страстта и към този вид творчество разцъфтяла като цвете обляно от светлина. Започнала да пише стихове и проза. Четяла различни произведения и статии за различни творци. Публикувала няколко свои творби по медиите и това й дало хъс да продължи в същия дух.
Фифи била щастливка , открила що е да си харесван , точно във възрастта на сравняването с масата връстници и тяхното поведение. Липсвало й само едно - приятел с главно "П" , с който да може да говори за всичко , да споделя всичко....Често била предавана от "верни" приятели и се научила да предценя човека срещу себе си. Ценностната му система , начин на мислене и изобщо.....Все по-силно я влечалии психологията , психоанализата...Разбрала , че няма незаменими неща , че няма предани до гроб приятели и , че така наречените приятели с главно "п" не съществуват.
Това е. Имайте предвид , че импровизирах и пишех каквото ми дойде на ума в момента ( Това НЕ означава , че разказа е измислен!)
Фифи се родила в един снеговит и мразовит 1ви февруарски ден - плод на една бурна студунтска лубоф...Нейната орисница и отредила да бъде първа във всички свои житейски начинания. Фифи била винаги усмихната , лъчезарна , засмяна ...и изобщо "будно лапе".....непрестанно изобретяващо планове за бягство от детската градина и гадните лелки.
Минали години. Животът я парел често пъти...случили й се много тежки неща, които променили живота й коренно и за винаги...Фифи променила темперамента си. Започнала да търси своето "аз"....Лутала се...между разни олимпиади по м-ка...докато един ден се събудила с мисълта , че нейното призвание е л-рата...Страстта и към този вид творчество разцъфтяла като цвете обляно от светлина. Започнала да пише стихове и проза. Четяла различни произведения и статии за различни творци. Публикувала няколко свои творби по медиите и това й дало хъс да продължи в същия дух.
Фифи била щастливка , открила що е да си харесван , точно във възрастта на сравняването с масата връстници и тяхното поведение. Липсвало й само едно - приятел с главно "П" , с който да може да говори за всичко , да споделя всичко....Често била предавана от "верни" приятели и се научила да предценя човека срещу себе си. Ценностната му система , начин на мислене и изобщо.....Все по-силно я влечалии психологията , психоанализата...Разбрала , че няма незаменими неща , че няма предани до гроб приятели и , че така наречените приятели с главно "п" не съществуват.
Това е. Имайте предвид , че импровизирах и пишех каквото ми дойде на ума в момента ( Това НЕ означава , че разказа е измислен!)
Ако можеш да бъдеш орел, защо ти е да си пръв сред гаргите?
Не е измислен?Би ли пояснила какво имаш предвид?Добро е...като начало.Аз съм много зле(или така поне мисля) и ще се пробвам някой път вкъщи вече имам идея за какво ще се разказва дано стане добре 
е..малко се съмнявам но си заслужава да загубя час-два
P.S. Ми сега си открих грешка, може да има и още моля ви да ме извините но нещо днес се бъркам буквите
е..малко се съмнявам но си заслужава да загубя час-два
P.S. Ми сега си открих грешка, може да има и още
моля ви да ме извините но нещо днес се бъркам буквите 
pwnd
IHateYou написа:Не е измислен?Би ли пояснила какво имаш предвид?Добро е...като начало.Аз съм много зле(или така поне мисля) и ще се пробвам някой път вкъщи вече имам идея за какво ще се разказва дано стане добре
P.S. Ми сега си открих грешка, може да има и още
Ами какво имам предвид...че почва като приказка...и че казах "импровизирам" което можете да го вземете като "измислям си" , а всъщност е моя живот , доста неща пропуснах..кои важни , кои не , но....
Ако можеш да бъдеш орел, защо ти е да си пръв сред гаргите?
-
Head_HunteR
- Мнения: 332
- Регистриран на: 12 Окт 2003 21:16
- В момента играе: Fallout: New Vegas