Най-гадната и болезнена за мене тема с един разказ.
Публикувано на: 29 Яну 2004 22:57
Начи, това съм го писал мноу отдавна. Няма нужда му пиша заглавие, защото още в самото му начало ще разберете за какво става дума. А като го прочете пък, ще разберете и какво мисля по въпроса за едно от най-ш*баните неща, с които вселената ни е дарила.
Една нощ сънувах,че на гости у нас идва Любовта. Не беше облечена така,както си я представят поетите-с бяла рокля и було.Не.Тази Любов носеше спортен анцунг,късо потниче,което май се наричаше бюстие и сиви маратонки НАЙК.
Та сега да разкажа какво сънувах,което ме накара същата тая нощ да тръгна из улиците в 4 часа сутринта.
Сънувах,че някой от братовчедите ми има рожден ден.По едно време рожденикът дойде и ми каза:
-Открий какво е любовта.
Веднага му отвърнах,че любовта е нещо мн хубаво.Винаги,когато съм питал майка си за това,тя все същото казваше.Но той само поклати глава с безизразно лице и като че ли се разтвори във въздуха.Докато обикалях къщата да го търся,на вратата се позвъни.
Слязох долу и отворих.На прага стоеше момичето,което вече описах,но прпуснах да кажа,че беше русо,чипоносо и имаше прекрасни руси къдрици.Като я видях загубих ума и дума.Колко красива беше само.Възвърнах си способността да говоря,едва когато тя ме попита с медения си глас:
-Ти ли си момчето,което трябва да открие какво е любовта?
Кимнах и едновр с това отговорих:
-Да,аз съм.А вие,г-це,коя сте?
Тя пристъпи вътре,заобиколи ме и застана на средата на хола с гръб към мен.Когато се обърна и ме погледна отново,очите й бяха станали зелени,а в главата ми забиха камбани."Това е невъзможно.-помислих-Очите й бяха сини.Само преди двайсет секунди бяха сини!"
Гледахме се така известно време,втренчени един в друг.После тя размаха русата си грива и каза:
-Аз.Аз съм Любовта.
Понеже това беше сън,а вс знаем,че насън времето лети мн бързо,когато в моя сън слънцето започна да изгрява,Любовта каза:
-Открий какво съм аз.Деня идва вече и аз трябва да си тръгвам.
-Ще те видя ли пак?-попитах.
-Може би.-чу се от далече някъде гласа й.
Ето този сън ме накара да изляза посред зима,в 4 ч.сутринта,след като гърмежът от изгорялата крушка на нощната ми лампа ме събуди.Не ми се спеше и за това реших да изляза да се поразходя навън,облякох се и излязох.Родителите ми спяха толкоз дълбоко,че и бомба да паднеше,нямаше да я чуят.За това не ми пукаше,че тълбите скърцаха,докато слизах към долния етаж.
Седнах зад волана на колата и потеглих.Малко преди моста над реката реших да тръгна пеша.Заключих колата и закрачих по моста.Когато се озовах на другия бряг,видях един човек по средата на платното облечен само с пижама.Беше по-голям от мене,но едва ли имаше и 30.Не ми отне мн време да го накарам да заговори.С две думи:приятелката му го зарязала и той искаше да умре от "бялата" смърт.Няколко пъти сънувал и той Любовта,но последния път тя се превърнала в демон,а преди да дойде тука,се скарал с гаджето си и тя заявила,че го напуска.Убедих го да дойде с мен.Качвайки се в колата крачолът на пижамата му се скъса и падна някъде в краката му.Прибрах се в къщи,преди това го закарах до тях,и реших да си легна.Но изведнъж къщата се разклати и се чу тракане.Уплаших се и извиках.Събудих се от собствените си викове.Първоначално не можех да разбера къде съм,нито каква е тая синя завеса пред мен.Не можах да си обясня и защо таванът е на 2 педи от носа ми и защо на него е закачена стълба;или пък защо цялата стая се клати и се чува тракане.Едва след малко се сетих,че с родителите ми пътуваме към морето,аз съм в последния вагон,спален,а след нашия вагон се намира автовоза-вагона с автомобилите.
"Значи-рекох си-всичко това,което се случи до сега е било сън?Всичко-Любовта в къщи,самоубиеца и т.н. е било сън?
По-късно,когато пътувахме с колата и още си мислех за съня си,нещо ме накара да отместя поглед от пътя и да погледна в краката на татко.Не беше за вярване!На гумената изтривалка лежеше малко платнено парче-жълто зелено-като пижамата на самоубиеца,който разубедих да не го прави.Едва в хотела спрях да се питам сън ли е било всичко това или не.По-важното е,че разбрах три неща.Разбрах КАКВО В ЛЮБОВТА,но разбрах и 3 др неща.
1. Любовта може би не е чак толкоз хубаво нещо.
2.Всеки сънува Любовта,но я сънува такава,какъвто е идеалът му за жена.
и 3то:Че Любовта обърква света,а не го движи,както казват. Аз съм объркан,а аз съм част от света и сигурно не съм единствения объркан от Любовта,от това какво е,как изглежда или какво прави тя.
Това, че е написано в първо лице да не ви бърка - просто реших да го направя, както в някои филми:няко герой разказва неща от миналото в първо лице.
Една нощ сънувах,че на гости у нас идва Любовта. Не беше облечена така,както си я представят поетите-с бяла рокля и було.Не.Тази Любов носеше спортен анцунг,късо потниче,което май се наричаше бюстие и сиви маратонки НАЙК.
Та сега да разкажа какво сънувах,което ме накара същата тая нощ да тръгна из улиците в 4 часа сутринта.
Сънувах,че някой от братовчедите ми има рожден ден.По едно време рожденикът дойде и ми каза:
-Открий какво е любовта.
Веднага му отвърнах,че любовта е нещо мн хубаво.Винаги,когато съм питал майка си за това,тя все същото казваше.Но той само поклати глава с безизразно лице и като че ли се разтвори във въздуха.Докато обикалях къщата да го търся,на вратата се позвъни.
Слязох долу и отворих.На прага стоеше момичето,което вече описах,но прпуснах да кажа,че беше русо,чипоносо и имаше прекрасни руси къдрици.Като я видях загубих ума и дума.Колко красива беше само.Възвърнах си способността да говоря,едва когато тя ме попита с медения си глас:
-Ти ли си момчето,което трябва да открие какво е любовта?
Кимнах и едновр с това отговорих:
-Да,аз съм.А вие,г-це,коя сте?
Тя пристъпи вътре,заобиколи ме и застана на средата на хола с гръб към мен.Когато се обърна и ме погледна отново,очите й бяха станали зелени,а в главата ми забиха камбани."Това е невъзможно.-помислих-Очите й бяха сини.Само преди двайсет секунди бяха сини!"
Гледахме се така известно време,втренчени един в друг.После тя размаха русата си грива и каза:
-Аз.Аз съм Любовта.
Понеже това беше сън,а вс знаем,че насън времето лети мн бързо,когато в моя сън слънцето започна да изгрява,Любовта каза:
-Открий какво съм аз.Деня идва вече и аз трябва да си тръгвам.
-Ще те видя ли пак?-попитах.
-Може би.-чу се от далече някъде гласа й.
Ето този сън ме накара да изляза посред зима,в 4 ч.сутринта,след като гърмежът от изгорялата крушка на нощната ми лампа ме събуди.Не ми се спеше и за това реших да изляза да се поразходя навън,облякох се и излязох.Родителите ми спяха толкоз дълбоко,че и бомба да паднеше,нямаше да я чуят.За това не ми пукаше,че тълбите скърцаха,докато слизах към долния етаж.
Седнах зад волана на колата и потеглих.Малко преди моста над реката реших да тръгна пеша.Заключих колата и закрачих по моста.Когато се озовах на другия бряг,видях един човек по средата на платното облечен само с пижама.Беше по-голям от мене,но едва ли имаше и 30.Не ми отне мн време да го накарам да заговори.С две думи:приятелката му го зарязала и той искаше да умре от "бялата" смърт.Няколко пъти сънувал и той Любовта,но последния път тя се превърнала в демон,а преди да дойде тука,се скарал с гаджето си и тя заявила,че го напуска.Убедих го да дойде с мен.Качвайки се в колата крачолът на пижамата му се скъса и падна някъде в краката му.Прибрах се в къщи,преди това го закарах до тях,и реших да си легна.Но изведнъж къщата се разклати и се чу тракане.Уплаших се и извиках.Събудих се от собствените си викове.Първоначално не можех да разбера къде съм,нито каква е тая синя завеса пред мен.Не можах да си обясня и защо таванът е на 2 педи от носа ми и защо на него е закачена стълба;или пък защо цялата стая се клати и се чува тракане.Едва след малко се сетих,че с родителите ми пътуваме към морето,аз съм в последния вагон,спален,а след нашия вагон се намира автовоза-вагона с автомобилите.
"Значи-рекох си-всичко това,което се случи до сега е било сън?Всичко-Любовта в къщи,самоубиеца и т.н. е било сън?
По-късно,когато пътувахме с колата и още си мислех за съня си,нещо ме накара да отместя поглед от пътя и да погледна в краката на татко.Не беше за вярване!На гумената изтривалка лежеше малко платнено парче-жълто зелено-като пижамата на самоубиеца,който разубедих да не го прави.Едва в хотела спрях да се питам сън ли е било всичко това или не.По-важното е,че разбрах три неща.Разбрах КАКВО В ЛЮБОВТА,но разбрах и 3 др неща.
1. Любовта може би не е чак толкоз хубаво нещо.
2.Всеки сънува Любовта,но я сънува такава,какъвто е идеалът му за жена.
и 3то:Че Любовта обърква света,а не го движи,както казват. Аз съм объркан,а аз съм част от света и сигурно не съм единствения объркан от Любовта,от това какво е,как изглежда или какво прави тя.
Това, че е написано в първо лице да не ви бърка - просто реших да го направя, както в някои филми:няко герой разказва неща от миналото в първо лице.
Не очаквах да ви хареса. До сега единствения форум, където беше добре прието това, беше този на радио Мила, където най-често влизам. Иначе другаде все ме псуват, че съм пуснал тъпа тема...
