Алтернативен разказ в света на Матрицата
Публикувано на: 20 Ное 2003 22:22
http://www.rivalry-bg.com/forum/viewtopic.php?t=111
Посветено на всички, на които горния линк им пречи:
Вергилий
Алтернативен разказ в света на Матрицата
1. Доставчика (уводна част)
Злокобните клони на стогодишния дъб в градината на старата къща разнищваха слънчевата светлина, разделяха я на лъчи и поглъщаха последните опити на слънцето да огрее земята. Денят си отиваше. Последните отблясъци на скриващото се слънце се отразиха в отеклите прозорци на голямото имение. За миг погледът ми се срещна със солидните дървени мебели в къщата. Най-късните слънчеви лъчи осветиха купчината опадали листа – във всички нюанси на червеното и кафявото – и мракът настъпи.
Не знаех защо съм тук и защо съм бил извикан, но щом заповедите се дават от Меровингий , те се изпълняват без въпроси. Масивната дървена порта на къщата проскърца жалостно, когато я отворих. Единствено мъждукащата светлина на стария полюлей, клатушкащ се бавно отгоре, ми даваше някаква представа къде съм. Следвах очертанията на тъмносиния килим на коридора до голяма зала, която очевидно беше трапезарията на къщата. Двама слуги на Французина ме срещнаха на входа.
- Тук съм да говоря с Меровингий. – казах аз уверено.
- Интересно. Случайно да имаш някакво име или нещо такова? А причина да го търсиш намира ли ти се? – на пазача явно не му беше до глупости.
- Наречи ме Вергилий и няма да сбъркаш. И съм извикан тук, така че ме пусни.
Без особено желание да спори, гардът отвори и аз влязох в залата.
На голяма, продълговата маса седяха някои от подопечните на Французина, както и самият той.
- Здравей, Вергилий. Очаквах те преди залез, но все пак - седни. – започна с мазен глас Французина.
Настаних се на позастарял, но все пак удобен фотьойл в другата част на масата и зачаках.
- Искаш да чуеш задачата си, предполагам. Ще бъда директен – приготвил съм ти отговорна мисия. Знаеш, че не се погаждам особено с господин Томас Андерсън, ce imbécile. Не ми хареса начина, non assez élégant, по който се справи с Близнаците. Нито пък отвличането на Ключаря. Досещаш ли се какво трябва да направиш?
Бях втрещен от мисията, която ми заръчваше Меровингий. Вярно, аз съм един от най-опитните наемни убийци, действащи в Матрицата, но не очаквах да ми бъде дадена задача да убия Избрания, самия той. Е, не можех да откажа.
- Искам още нещо. Донеси ми очите на Оракула и ще бъдеш богато възнаграден. Знам, че семейството ти е в Матрицата, но ти си освободен. Искаш да се върнеш при тях, нали? Знам, че искаш отново да бъдеш с децата си, искаш да забравиш всичко. Искаш никога да не си бил освободен, нали така? C'est possible. Просто направи каквото ти казах.
Да, той беше прав. Повече от всичко исках да се върна при семейството си, исках никога да не ме бяха освободили. Защо бях взел червеното хапче? Тогава си мислех, че ще разбера истината.
- Да. Така е. Готов съм да изпълня мисията, Меровингий, ако ти удържиш на думата си.
- Parfait! За да се подготвиш за мисията си, се свържи с Доставчика. Той е мистериозна фигура. Търси го в стария квартал отвъд реката. Работи за мен от дълго време, отговаря за набавянето на слуги за целите ми. Може би не помниш, но той освободи и теб навремето. Тогава не работеше за мен, помагаше на Морфей и гилдията му от бунтовници, ha, ils sont médiocre.
- Как да го открия?
- Няма нужда да го търсиш. Ако трябва, той ще те намери. Élémentaire. Заведете го! А ти, mon ami, ела тук.
Хвърлих последен поглед на лицата в залата и на приближаващата креслото на Меровингий Персефона, докато трима от слугите на Французина ме извеждаха. Влязох в тъмна и издължена кола, изглеждаше луксозна. Настаних се отзад и колата потегли.
Погледнах часовника си. Издължените му стрелки показваха 20:27. Колата монотонно преминаваше от улица на улица, все скучни и мрачно пусти в тази есенна вечер. Оглеждах въоръжението и облеклото си, защото един от слугите ме бе предупредил, че когато не е в добро настроение, Доставчика може да бъде опасен, дори и да нарушава разпоредбите на Французина. Отворих куфара и прибрах два пистолета “Desert Eagle” в джобовете на коженото ми яке, което блестеше от светлината на лампата в лимузината. “Стои ми добре”, помислих си. Огледах снаряжението по джобовете и каишките – заедно с пистолетите имах и един M16, две узита, фенерче и разбира се, бойния нож, който ме беше спасявал неведнъж. Сега беше добре наточен. В малка чантичка на колана ми бяха складирани доста патрони за оръжията. Съсредоточих погледа си върху ножа. Той бавно започва да се вдига във въздуха, описа 360-градусов ъгъл и елегантно се прибра на мястото си на колана. Да, бях готов да създам сериозни проблеми на всеки противник, който ме търсеше на пода. Всъщност изобщо не смятах да се застоявам в подобно положение – стъпил на тавана имах сериозно превъзходство над противника.
Тъкмо бях забелязал старите и ниски блокове от двете страни на големия булевард, когато шофьорът ми съобщи, че вече сме стигнали квартала на Доставчика. Колата кривна по една странична уличка и спря пред типичен за квартала четириетажен блок. Свалих тъмните очила – нямаше да имам особена полза от тях сега. Шофьорът отвори мръсната метална врата на входа. С другите двама го последвахме. Докато се качвахме се вгледах във вратите на апартаментите – все мръсни и почупени. По стените на места личаха белези от изтекла от спукани тръби вода. Почти навсякъде мазилката беше опадала и се трошеше, когато настъпвах с ботуш остатъците от нея, опадали по пода. Стигнахме до последния етаж на блока. Шофьорът ни заведе до обвита в тъмнозелена кожа врата и позвъня на звънеца. За всеки случай държах в ръка единия от пистолетите.
Вратата не се отвори. Вместо това през кожената обвивка прелетяха десетина куршума – Доставчика явно не обичаше да го безпокоят. Два от куршумите се бяха засилили към главата на шофьора, а един се носеше с бясна скорост към крака му. Забелязах как пет куршума се нанизаха в тялото на гарда вдясно от мен точно когато нов прелетя на сантиметри от ухото ми. Извърнах глава само за да видя как два куршума се забиват в главата на шофьора, след което скочих и залепих краката си за тавана. Бях действал навременно – точно когато се бях отделил от земята, куршум, предназначен за главата ми, разтроши мазилката на отсрещната стена, а слугата на Французина, който беше стоял отляво, сега лежеше мъртъв на пода.
Вратата се отвори с трясък и оттам се подаде гологлав азиатец с черен костюм. Зад него, за моя изненада, стояха Нео и Морфей, както и още няколко от екипажа на кораба. “Ясно защо Доставчика е агресивен на моменти”, помислих си. “Явно нашият човек не е прекъснал напълно контактите с Морфей при присъединяването си към Меровингий.” Противниците ми явно бяха изненадани от това, че съм жив, защото отначало не ме забелязаха. Възползвайки се от това, аз отскочих от тавана към стената вляво, преобръщайки се във въздуха. Изненадани от свистенето, всички обърнаха глави надясно. Бях достатъчно бърз, за да направя само една крачка на пода и да се засиля към отсрещната стена. Отскочих от нея и се озовах лице в лице с изненадания Нео. Преди да се осъзнае, вече бях стрелял към него двукратно и с двата пистолета. Той реагира бързо, извади пушка-помпа и отправи към мен три изстрела. Избрания с лекота спря летящите към него куршуми. Чувах как металните остатъци от тях отскачат от пода, докато се опитвах да отбягна с акробатичен скок вляво единия от куршумите, насочил се право към главата ми.
Everything, that has a beginning, has a sequel. Expect it soon.
Посветено на всички, на които горния линк им пречи:
Вергилий
Алтернативен разказ в света на Матрицата
1. Доставчика (уводна част)
Злокобните клони на стогодишния дъб в градината на старата къща разнищваха слънчевата светлина, разделяха я на лъчи и поглъщаха последните опити на слънцето да огрее земята. Денят си отиваше. Последните отблясъци на скриващото се слънце се отразиха в отеклите прозорци на голямото имение. За миг погледът ми се срещна със солидните дървени мебели в къщата. Най-късните слънчеви лъчи осветиха купчината опадали листа – във всички нюанси на червеното и кафявото – и мракът настъпи.
Не знаех защо съм тук и защо съм бил извикан, но щом заповедите се дават от Меровингий , те се изпълняват без въпроси. Масивната дървена порта на къщата проскърца жалостно, когато я отворих. Единствено мъждукащата светлина на стария полюлей, клатушкащ се бавно отгоре, ми даваше някаква представа къде съм. Следвах очертанията на тъмносиния килим на коридора до голяма зала, която очевидно беше трапезарията на къщата. Двама слуги на Французина ме срещнаха на входа.
- Тук съм да говоря с Меровингий. – казах аз уверено.
- Интересно. Случайно да имаш някакво име или нещо такова? А причина да го търсиш намира ли ти се? – на пазача явно не му беше до глупости.
- Наречи ме Вергилий и няма да сбъркаш. И съм извикан тук, така че ме пусни.
Без особено желание да спори, гардът отвори и аз влязох в залата.
На голяма, продълговата маса седяха някои от подопечните на Французина, както и самият той.
- Здравей, Вергилий. Очаквах те преди залез, но все пак - седни. – започна с мазен глас Французина.
Настаних се на позастарял, но все пак удобен фотьойл в другата част на масата и зачаках.
- Искаш да чуеш задачата си, предполагам. Ще бъда директен – приготвил съм ти отговорна мисия. Знаеш, че не се погаждам особено с господин Томас Андерсън, ce imbécile. Не ми хареса начина, non assez élégant, по който се справи с Близнаците. Нито пък отвличането на Ключаря. Досещаш ли се какво трябва да направиш?
Бях втрещен от мисията, която ми заръчваше Меровингий. Вярно, аз съм един от най-опитните наемни убийци, действащи в Матрицата, но не очаквах да ми бъде дадена задача да убия Избрания, самия той. Е, не можех да откажа.
- Искам още нещо. Донеси ми очите на Оракула и ще бъдеш богато възнаграден. Знам, че семейството ти е в Матрицата, но ти си освободен. Искаш да се върнеш при тях, нали? Знам, че искаш отново да бъдеш с децата си, искаш да забравиш всичко. Искаш никога да не си бил освободен, нали така? C'est possible. Просто направи каквото ти казах.
Да, той беше прав. Повече от всичко исках да се върна при семейството си, исках никога да не ме бяха освободили. Защо бях взел червеното хапче? Тогава си мислех, че ще разбера истината.
- Да. Така е. Готов съм да изпълня мисията, Меровингий, ако ти удържиш на думата си.
- Parfait! За да се подготвиш за мисията си, се свържи с Доставчика. Той е мистериозна фигура. Търси го в стария квартал отвъд реката. Работи за мен от дълго време, отговаря за набавянето на слуги за целите ми. Може би не помниш, но той освободи и теб навремето. Тогава не работеше за мен, помагаше на Морфей и гилдията му от бунтовници, ha, ils sont médiocre.
- Как да го открия?
- Няма нужда да го търсиш. Ако трябва, той ще те намери. Élémentaire. Заведете го! А ти, mon ami, ела тук.
Хвърлих последен поглед на лицата в залата и на приближаващата креслото на Меровингий Персефона, докато трима от слугите на Французина ме извеждаха. Влязох в тъмна и издължена кола, изглеждаше луксозна. Настаних се отзад и колата потегли.
Погледнах часовника си. Издължените му стрелки показваха 20:27. Колата монотонно преминаваше от улица на улица, все скучни и мрачно пусти в тази есенна вечер. Оглеждах въоръжението и облеклото си, защото един от слугите ме бе предупредил, че когато не е в добро настроение, Доставчика може да бъде опасен, дори и да нарушава разпоредбите на Французина. Отворих куфара и прибрах два пистолета “Desert Eagle” в джобовете на коженото ми яке, което блестеше от светлината на лампата в лимузината. “Стои ми добре”, помислих си. Огледах снаряжението по джобовете и каишките – заедно с пистолетите имах и един M16, две узита, фенерче и разбира се, бойния нож, който ме беше спасявал неведнъж. Сега беше добре наточен. В малка чантичка на колана ми бяха складирани доста патрони за оръжията. Съсредоточих погледа си върху ножа. Той бавно започва да се вдига във въздуха, описа 360-градусов ъгъл и елегантно се прибра на мястото си на колана. Да, бях готов да създам сериозни проблеми на всеки противник, който ме търсеше на пода. Всъщност изобщо не смятах да се застоявам в подобно положение – стъпил на тавана имах сериозно превъзходство над противника.
Тъкмо бях забелязал старите и ниски блокове от двете страни на големия булевард, когато шофьорът ми съобщи, че вече сме стигнали квартала на Доставчика. Колата кривна по една странична уличка и спря пред типичен за квартала четириетажен блок. Свалих тъмните очила – нямаше да имам особена полза от тях сега. Шофьорът отвори мръсната метална врата на входа. С другите двама го последвахме. Докато се качвахме се вгледах във вратите на апартаментите – все мръсни и почупени. По стените на места личаха белези от изтекла от спукани тръби вода. Почти навсякъде мазилката беше опадала и се трошеше, когато настъпвах с ботуш остатъците от нея, опадали по пода. Стигнахме до последния етаж на блока. Шофьорът ни заведе до обвита в тъмнозелена кожа врата и позвъня на звънеца. За всеки случай държах в ръка единия от пистолетите.
Вратата не се отвори. Вместо това през кожената обвивка прелетяха десетина куршума – Доставчика явно не обичаше да го безпокоят. Два от куршумите се бяха засилили към главата на шофьора, а един се носеше с бясна скорост към крака му. Забелязах как пет куршума се нанизаха в тялото на гарда вдясно от мен точно когато нов прелетя на сантиметри от ухото ми. Извърнах глава само за да видя как два куршума се забиват в главата на шофьора, след което скочих и залепих краката си за тавана. Бях действал навременно – точно когато се бях отделил от земята, куршум, предназначен за главата ми, разтроши мазилката на отсрещната стена, а слугата на Французина, който беше стоял отляво, сега лежеше мъртъв на пода.
Вратата се отвори с трясък и оттам се подаде гологлав азиатец с черен костюм. Зад него, за моя изненада, стояха Нео и Морфей, както и още няколко от екипажа на кораба. “Ясно защо Доставчика е агресивен на моменти”, помислих си. “Явно нашият човек не е прекъснал напълно контактите с Морфей при присъединяването си към Меровингий.” Противниците ми явно бяха изненадани от това, че съм жив, защото отначало не ме забелязаха. Възползвайки се от това, аз отскочих от тавана към стената вляво, преобръщайки се във въздуха. Изненадани от свистенето, всички обърнаха глави надясно. Бях достатъчно бърз, за да направя само една крачка на пода и да се засиля към отсрещната стена. Отскочих от нея и се озовах лице в лице с изненадания Нео. Преди да се осъзнае, вече бях стрелял към него двукратно и с двата пистолета. Той реагира бързо, извади пушка-помпа и отправи към мен три изстрела. Избрания с лекота спря летящите към него куршуми. Чувах как металните остатъци от тях отскачат от пода, докато се опитвах да отбягна с акробатичен скок вляво единия от куршумите, насочил се право към главата ми.
Everything, that has a beginning, has a sequel. Expect it soon.
Може пък да е станало чудото и някой да се е вслушал в мен, но едва ли.Тая тема очевидно се отклони доста ама това е характерно за форума на пц маниа.