Форум на PC Mania

19 - 05 - 1247 г.
Пак не ми платиха за работата която върша и по тази причина, а и заради и без това твърде високите данъци, взеха всичко ценно което имах и изгориха къщата ми. Добре, че успях да скрия тази празна книга, малко мастило и едно перо, но никой не уважава писарите в тази провинция, а за да замина, ми трябват поне няколко златни монети. Добре е, че с гостилничаря сме приятели и той ще ме подслони за без пари и ще ми даде нещо за ядене, защото не съм ял от няколко дни. Дано скоро дойде някой, който се нуждае от такъв като мен и ми плати достатъчно, за да се махна от това проклето място.

04 - 06 - 1247г.
Най сетне и на мен да ми проработи късмета! Вчера късно вечерта в хана дойде един човек и като разбра какво ми се е случило, предложи да отида с него в дома на някакъв негов приятел от друга провинция, който се нуждае от някй да го научи да пише и бил готов да заплати добре на учителя си. Каза ми да си помисля до другата вечер и да му кажа решението си, а ако то е “да” да си приготвя и багажа защото трябва да тръгнем малко след залез слънце. На въпроса ми защо по такова време той не ми отговори, но се усмихна доста загадъчно и зловещо. Мисля че е намислил нещо, но предложението не е за изпускане. По добре да тръгна с него. На ханджията вече му писва от мен, а и на мен не ми се остава тук. Пък предложението за солидно заплащане ми звучи доста привлекателно след дните на мизерия, които ме връхлетяха. Решено. Не ме интересува в какво ще се забъркам с този човек, по добре във върховен проблем, но с пари, отколкото на дъното на обществото и света.

05 - 06 - 1247г.
Не знам защо, но пътувахме пеш. Но не това е причината да отразя този ден, или по-точно нощта между двата дни. Някъде към средата на нашето пътуване ни нападна някакво странно, мрачно същество, но когато светлината на факлата ми падна върху лицето на моя водач, онази твар изчезна така бързо както се беше появила. Попитах го какво беше това и защо изчезна, като видя лицето му, но отговор не последва. Понечих да го повикам по име и чак тогава се сетих, че не го зная. На въпроса ми той отговори, че все още не може да ми го каже. Това ме озадачи, но вече беше твърде късно да се откажа от пътуването. На зазоряване стигнахме до някакъв хан. Влязохме и безименният ми спътник нае две стаи. Той веднага се отправи към своята, а аз поразпитах хората наоколо къде се намираме и доста се учудих като разбрах, че сме на около 150 километра от града и на около 20 от границата със съседната провинция. Това ме накара да се почувствам безкрайно уморен и се запътих към моята стая. Довечера пак тръгваме.

06 - 06 - 1247г.
Отново се придвижвахме единствено със собствени сили, но този път не бяхме сами. С нас беше и един лечител, когото тайнственият ми спътник срещнал в хана малко преди да потеглим. Името му беше Уилиам. По-късно, по врене на пътуването ни, го поразпитах и разбрах защо пътува с нас. В действителност моят благодетел се оказа и негов. И на него му се налагало спешно да се измъкне от провинцията, но той бил загазил повече и от мен. И той изгубил дома си, и нямал семейство, и на него не му плащали, и въпреки че спасил живота на дъщерята на управника ни, същият го обвинил в магьосничество и го осъдил на смърт. Единственият му шанс бил да се измъкне от това проклето място и срещата му с безименния му дала този шанс. На въпроса ми къде ще отиде отвърна че не го интересува, само да е по далеч от тук. Не знам защо, но имам чувството, че тази благодетелност от страна на спасителя ни няма да е безплатна. Но какво би могъл да иска от двама бедняци? Не знам, но ме е страх, че стигнем ли до целта си много бързо ще разберем. Като става дума за цели малко след края на разговора ми с лечителя стигнахме до границата между провинциите. На пътя имаше доста голяма охрана. Уилиам така се паникьоса, че ше го хванат и изгорят жив, че отчаяните ми опити да го успокоя вече прерастваха в желание да го просна в несвяст като го цапардосам с някой клон и да продължим без него, защото привлече вниманието на охраната и те вече идваха към нас. Това поведение на лечителя не харесваше и на безименния, но той го прие хладнокръвно и заговаряйки за пръв път откакто потеглихме от хана успя само с няколко думи да го успокои, и тъкмо на време, защото осем тжко въоръжени и доста яки мъже дойдоха да ни разпитат за странното поведение на спътника ни. Тъкмо щях да кажа, че не ни е никакъв спътник, когато тайнствения ни благодетел ги заговори за нещо и скоро те сами ни изведоха през границата забравяйки за случилото се, таксите и проверката на самоличността ни. Дори не попитаха за имената ни. Сигурно са приятели на безименния, защото иначе не мога да си обясня поведението им. Около час преди зазоряване стигнахме в поредния хан и взехме последните две свободни стаи. Както и миналия път тайнствения веднага се запъти към стаята си. Само ни предупреди до залез слънце да слезем в общия салон. Уилиам също побърза да се качи. Аз, очаквайки да разбера за някое огромно разстояние между двата хана, питах ханджията колко е то и се учудих, че е само 50 километра. Качих се в стаята изумен от чутото. Легнах и заспах мигновенно.

07 - 06 - 1247г.
Когато слязох долу Уилиам вече беше там, а тайнственият го нямаше. След около половин час се появи и ни направи знак да го последваме. Отвън ни чакаше карета с четири коня без кочияш. Безименният ни каза да се качим, а самият той седна на капрата. Не помня какво стана по-нататък. Събудих се в меко и удобно легло в средата на стая. Тя беше просторна, по стените имаше картини и гоблени. Мебелите бяха във викториански стил. След малко чух почукване на вратата. Беше Уилиам. Нахълта в стята и започна да говори доста несвързано, но приповдигнато. След около петнайсет минути отчаяни опити да го накарам да каже нещо свързано, той най-накрая се поуспокои и ми разказа какво е видял, или по-точно къде се намираме. И той се събудил в разкошна стая. Станал и започнал да рзглежда произведенията по стените. Някой почукал на вратата и вътре влязъл безименният. Казал му, че съм в съседната стая, но още спя и ако иска, може да се поразходи наоколо. Лечителят приел предложението и обколил няколко огромни зали, пълни с най-различни мебели. Учудило го, че коридорите са много дълги и стаите имат поне по четири врати, с изключение на спалните. Предложи ми да продължим обиколката заедно. Дълго обикаляхме из огромните помещения, а когато се изморихме, изведнъж попаднахме на библиотеката. Вътре имаше хиляди книги и свитъци. В центъра имаше махагонова маса, а около нея имаше няколко много удобни кресла. С удоволствие се отпуснахме в тях. Дкоато обсъждахме видяното, се появи тайнствения и ни предложи да го последваме до трапезарията. Беше отгатнал желанията ни, защото умирахме от глад. Когато стигнахме там, на масата имаше всякакви вкуснотии, но ни направи впечатление, че няма слуги. Безименният се запъти към вратата и ние го попитахме дали няма да се присъедини към нас. Той отвърна, че вече е ял и излезе от стаята. Това не ме учуди особено, все пак той си беше доста странен. След като се нахранихме, се върнахме в стаите си и се отдадохме на почивка.

The CROW написа:Какво да ти кажа?Най-доброто,което съм чел.

Караш ме да се изчервявам

Дай да не занимаваме читателите с нашите глупости.

Тоя вампир не е имал календарче като си е писал дневника...

??????? ??
????? ??????????? ??? ???:)

Благодаря за забележката Manny_Calavera не бях забелязал че се е сменил месеца. Имах малък бъг нали разбираш. Относно продължението. Ще го постна в понеделник или най-късно в сряда.

Първо искам да те поздравя за разказа. Много добре си го написал, наистина. И второ искам да попитам точно какъв е този човек, тоест стар, млад, висок, нисък.... Ако искаш може и да не изясняваш тиянеща и да стане нещо от сорта на "хубавата Елена" (не съм сигурна за името) дето никъде в цялата книга не се споменава за външния вид на Елена. И едни си я представят висока, руса, други ниска..........

08 - 06 - 1247г.
Като се събудих, отидох до стаята на Уилиам. Почуках, но никой не отговори и помислих, че сигурно вече е тръгнал да обикаля огромния замък, защото още по време на снощната ни обиколка ми каза, че ако се събуди преди мен няма да ме чака. Реших да го потърся и ми отне половината ден, за да осъзная грешката си. Това място се оказа същински лабиринт. Минавах по няколко пъти през едни и същи зали, докато накрая се осъзнах, пък и вече бях огладнял. За щастие, всяка зала се различаваше с нещо от другите та успях да се добера до трапезарията, а от там и до кухнята. Там имаше какво ли не. Не съм добър готвач, но успях да си направя нещо, което да става за ядене. Нахраних се и се запътих към библиотеката, надявайки се, че Уилиам ще се сети, че бих го чакал там пък и можех да намеря карта на замъка за да ми е по-лесно да открия изхода. Много ми се искаше да разгледам околността, а не ми се обикаляше с часове докато го открия. Когато стигнах в библиотеката намерих това което търсих и тъй като от Уилиам нямаше и следа, не останах да го чакам, а илязох навън. Гледката беше невероятна. Замъкът се оказа обграден от много чиста и добре поддържана градина, а не като онази на главния замък в моята провинция. Разхождах се из нея чак до залез, след което се върнах в библиотеката. Безименния беше там. Питах го дали знае къде е Уилиам, а той каза, че не може да следи за всичко което става в замъка и излезе. Очевидно въпросът ми го подразни, но не знам защо, а честно казано не ме и интересува. Така че не ми остана друго освен да си взема нещо от кухнята, да се върна тук и да почета преди да си легна. Дори в момента съм в тази зала на знанията. Трудно намерих нещо на разбираем език. Дано поне да става за четене. Чудя се само къде изчезна лечителя.

09 - 06 - 1247г.
Когато се върнах в стаята си, безименния беше там. Попитах го какво иска от мен, а той ми отвърна, че е дошло времето да науча името му. Почувствах как ледена тръпка пробягва по гърба ми. Питах го, какво го е накарало да вземе това решение, а той само се усмихна по неговия си начин. Изведнъж изчезна, а в следващия момент усетих остра болка във врата си и почувствах, че животът ме напуска. Болката беше невероятна, но по някаква причина не можех да се съпротивлявам, не можех дори да извикам. Комбинацията от ужас, болка, а и онова странно усещане ме изпрати в несвяст. Когато се съвзех, безименния седеше в едно от креслата и очевидно чакаше това. Само при вида му за малко да изпадна в паника. Той се усмихна, за разнообразие нормално, при вида на ужасената ми физиономия. След това ми каза, че може да ми каже името си, защото вече сме еднакви. На доста учудения и въпросителен поглед, който докарах той отвърна само с една дума - вампир. Казах му, че това е невъзможно и че вампири не съществуват. Това доста го развесели. Каза ми, да попитам врата си и ако това не ми стига да се уверя, още вечерта ще ми покаже с нагледен пример. Запъти се към вратата, но изведнъж се обърна и ми каза: “Между другото, името ми е Серпент.”, след което излезе. Замислих се за името му. Бях чувал думата и знаех значението й, но не бях чувал, че се използва и за име. Замислих се и за това дали е възможно да има вампири и раната на врата ми ми беше достатъчна за да се уверя в това. Казаното на Серпент беше по скоро защитна реакция, отколкото недоверие и мисля, че той го разбра преди мен. Чак сега си обясних странните работи които се случваха откакто го познавах. Сетих се за Уилиам, дали и той е станал вампир, утре щте питам Серпент. Имам чувството, че ме е прегазил кон, дано почивката да го изтрие. Само се чудя какво имаше прадвид Серпент с това, че още вечерта ще ми покаже с нагледен пример.

П.П. Благодаря за добрите думи. Относно това кой е вампира, оставям всеки да реши сам за себе си

Не се оплаквай на мен, а на личния ми редактор. Относно желанието ти за по-дълги части. Ще помисля по въпроса

виж, приятел, идеята е добра. напомня малко на някое мрачно фентъзи.
вярно, замислено е като дневник, но някакси наистина звучи сухо. разбираш ли, даваш твърде много информация с едно изречение и е трудно да бъде смляна наведнъж. опитай се да ги пишеш по-кратки...а за някои събития разкажи и малко по-подробно. така всичко става твърде бързо и ако пропусна някоя дума, се губи нишката. мисълта ми е да вкараш малко напрежение
айде, успех


ПП това са само съвети де, не е необходимо да се съобразяваш с тях

Пиша така, както ми идва отвътре, но ако има желание за някое по-подробно описание, ще видя какво мога да направя по въпроса.

Ето и новата част.

10 - 06 - 1247г.
Събуди ме усещането, че в стаята има някой. Серпент тъкмо влизаше. Имах да му задавам много въпроси. Най-отпред стоеше въпроса за името. Попитах го що за име е “Змия”, а той отвърна, че това е само едно от значенията на думата. Той лично предпочитал “Дракон”, а някои от познатите му - “Велзевул”. Попитах го и какво по-точно представлява вампира, защото единственото общо между всички истории за тях е, че са кръвопийци. Серпент отвърна, че има няколко вида вампири. Питах го какъв вид е той. Отвърна ми, че не само той е вампир в стаята, но тъй като той ме е променил това означава, че сме еднакви. Нашият вид е най-бързия. Попитах го какви други има, а отговора се оказа по-дълъг отколкото предполагах. Оказа се, че има летящи; контролиращи съзнанието; преобразяващи се; такива които стават невидими; преминаващи през различни обекти; знаещи езика на различни нощни животни; контролиращи огъня; такива които могат да се сливат със заобикалящата ги среда; такива, които когато поискат, имат смъртоносно ухапване(засягащо само вампири); преодоляващи земното притегляне; ткаива, на които дори да им отрежеш нещо, то се възстановява моментално и не на последно място, са единствените, които могат да се разхождат на слънце, но през деня вампирските им способности почти изчезват. Общото между всички е, че са по-бързи и по-силни от всеки нормален човек; имат много чувствителни сетива; хранят се с кръв, а освен Дневните, всички имат смъртоносна непоносимост към слънцето, също така знаят къде са разположени вените на всяко едно същество и коя е най-добрата за захпване, в различните ситуации. Това ми напомни да питам за Уилиам и отговора на въпроса беше този, от който се боях. Лечителя беше мъртъв. Изведнъж Серпент се сети за още едно общо нещо между различните видове - това, че могат да вземат познанието от ухапаните, но не могат да вземат способностите на друг от видовете, колкото и да се опитват. Имах още въпроси, но Серпент реши, че е време да излезем навън и да започнем обучението ми. Последвах го извън замъка и тъй като още не се бях оправил напълно от промяната, той реши, че ще е по-добре първо да ме научи да ловувам. Отидохме до едно от селищата около замъка и започнахме да се разхождаме. Видяхме двама от богаташите, но Серпент отхвърли предложението ми да ги нападнем, каза, че за да не превърнем селището от процъфтяващо в пусто, тази тактика трябва да се прилага много рядко и само върху накой, за когото никой не го е грижа. Когато минахме покрай тях, те се поклониха леко на Серпент, поздравиха го и си продължиха по пътя. Явно много го уважаваха. На излизане от града минахме покрай беняшките къщи. Като ни видяха да идваме, всички наизлизаха да поздравят своя управител. Той покани двама от тях да ни придружат до замъка, където имал работа за такива като тях. Те се съгласиха моментално. Докато Серпент се занимаваше с бедняците, аз се чудех за какъв лов ми говори, като досега се занимава само с обществена дейност. Върнахме се в дома му, където скоро разбрах какво е имал прeдвид. Още с влизането в главната зала Серпент ми направи знак и двамата едновременно захапахме бедняците. Усещането беше невероятно. Все едно се носиш във въздуха. След малко чух гласа на Серпент. Той ми каза да спра и аз го направих. Когато го попитах защо, той отвърна, че ако не спра преди да изпия и последната капка от кръвта на жертвата си, нейната смърт ще ме застигне и ако имам късмет само ще ме вкамени за някое и друго хилядолетие. След това ми обясни, че той лично изгаря труповете и ми каза, че докато живея тук ще трябва и аз да правя това. Каза ми да се кача в стаята си и да не правя глупости, защото утре продължаваме с обучението, а то няма да е толкова приятно като днес.

Благодаря За грешките ми трябват поне 10 прочита докато си ги намеря. Така че ако има нещо не се сърди

Ще се радвам да го видя, но не трябваше да пишеш "скоро", защото вече ми се изчака чакалото Но все пак ще чакам още

vuzhitena sum ot razkaza! mnogo si padam po podobni razkazi i filmi sus shoden na tozi siujet! lubimite mi filmi sa trilogiqta Garvanut ! naistina sa jestoki. jalko samo za brandon lee, no s tozi film toi ostana zavinagi jiv!

Ако се загледаш ще разбереш, че всичко което си чел, гледал и т.н. си го виждал някъде, така че не се захващай точно с мен

Razkaza si go biva vupreki negativnoto mnenie na nqkoi!

Благодаря