Любовна поема
Публикувано на: 18 Ное 2003 11:11
Ето я и първата ми поема:
Теория:
Любов.Какво е любовта?Какво е тя когато не си обичан?Тя е нещо което не може да се обясни.Тя измъчва.Тя кара хората да стават егоисти.Всичко започва от едно желание - да обичаш и да бъдеш обичан.Всеки иска това нещо.Въпросът е дали
ти,този който я търси ще я намери.Любовта има собствена воля.Както и ти самият.
Поема:
И ето,дойде новият ден.Излизам и се оглеждам.Оглеждам се за милото лице на моята избранница.Ослушвам се за прекрасният и глас.Но нищо.Светло е,но за мен винаги е било тъмно.Всичко се породи от чувството.Чувството,което ми подсказа че тя е моята половинка,и че ще станем едно цяло.Но в замяна получавам разочарование.Преди няколко дни тя ми се усмихваше.Бих дал всичко за да видя пак тази усмивка.Виждам я,но не насочена към мен.Някой друг взе любовта и от мен.Всичко мина само с една дума:край.Но защо.Това е въпросът на който никой не може да ми даде отговор.Дори самата тя.Просто ми обръща гръб.И всичко това заради необяснимото явление наречено "любов".То те кара да страдаш докато чакаш всяка следваща целувка.всяка следваща прегръдка,дори и едно докосване."Всичко" става за отрицателно време "нищо".Дори тръпката изчезва.Това е така защото при повечето случаи няма постоянство.Няма любов.
надявам се да ви е харесала и разчувствала.Кажете си мнението.
Теория:
Любов.Какво е любовта?Какво е тя когато не си обичан?Тя е нещо което не може да се обясни.Тя измъчва.Тя кара хората да стават егоисти.Всичко започва от едно желание - да обичаш и да бъдеш обичан.Всеки иска това нещо.Въпросът е дали
ти,този който я търси ще я намери.Любовта има собствена воля.Както и ти самият.
Поема:
И ето,дойде новият ден.Излизам и се оглеждам.Оглеждам се за милото лице на моята избранница.Ослушвам се за прекрасният и глас.Но нищо.Светло е,но за мен винаги е било тъмно.Всичко се породи от чувството.Чувството,което ми подсказа че тя е моята половинка,и че ще станем едно цяло.Но в замяна получавам разочарование.Преди няколко дни тя ми се усмихваше.Бих дал всичко за да видя пак тази усмивка.Виждам я,но не насочена към мен.Някой друг взе любовта и от мен.Всичко мина само с една дума:край.Но защо.Това е въпросът на който никой не може да ми даде отговор.Дори самата тя.Просто ми обръща гръб.И всичко това заради необяснимото явление наречено "любов".То те кара да страдаш докато чакаш всяка следваща целувка.всяка следваща прегръдка,дори и едно докосване."Всичко" става за отрицателно време "нищо".Дори тръпката изчезва.Това е така защото при повечето случаи няма постоянство.Няма любов.
надявам се да ви е харесала и разчувствала.Кажете си мнението.