То
Публикувано на: 20 Окт 2003 19:13
Едни глупости писах... не ми се карайте много, не съм писател.
__________________________________________________________________
Привет, мой прахоснико. Как така не ме познаваш? Жалко, явно не си се замислял за мен. Аз съм Времето, твоят
владетел. Някои същества ме наричат Четвъртото. Те грешат. Защото височината, дължината, ширината -всички
те са подвластни на моите желания. След време линиите в старата училищна тетрадка ще избледнеят и ще станат неразличими, но аз ще остана. Защото аз съм началото и края, аз съм всичко между тях, аз съм след тях и преди тях. Аз съм най-страшната болест и най-великия дар. Аз сривам империи и създавам велики кралства. Аз владея простора.
Заслушай се в монотонното тиктакане. Това е моят шепот. Сигурно ти се струва слаб и приглушен. Твоите сетива са отворени за далеч по-впечатляващи звуци. Но след време, когато силите ти намалеят, кожата ти се сбръчка и слухът ти се влоши, моите удари ще стават все по-силни и по-силни. Ще усетиш мощта ми. Ако не чуваш нищо друго, освен ритмичнитe, безжалостни удари на стрелките ми, тогава знай, че е настипъл последния ти час. След малко ще зазвънят камбаните и с теб ще се разделим завинаги.
А сега, прахоснико, спри да слушаш моите думи и върви да живееш, защото губиш от живота си. Живей сега, защото аз убивам.
_________________________________________________________
посветено на die Zeit, the time, времето.
__________________________________________________________________
Привет, мой прахоснико. Как така не ме познаваш? Жалко, явно не си се замислял за мен. Аз съм Времето, твоят
владетел. Някои същества ме наричат Четвъртото. Те грешат. Защото височината, дължината, ширината -всички
те са подвластни на моите желания. След време линиите в старата училищна тетрадка ще избледнеят и ще станат неразличими, но аз ще остана. Защото аз съм началото и края, аз съм всичко между тях, аз съм след тях и преди тях. Аз съм най-страшната болест и най-великия дар. Аз сривам империи и създавам велики кралства. Аз владея простора.
Заслушай се в монотонното тиктакане. Това е моят шепот. Сигурно ти се струва слаб и приглушен. Твоите сетива са отворени за далеч по-впечатляващи звуци. Но след време, когато силите ти намалеят, кожата ти се сбръчка и слухът ти се влоши, моите удари ще стават все по-силни и по-силни. Ще усетиш мощта ми. Ако не чуваш нищо друго, освен ритмичнитe, безжалостни удари на стрелките ми, тогава знай, че е настипъл последния ти час. След малко ще зазвънят камбаните и с теб ще се разделим завинаги.
А сега, прахоснико, спри да слушаш моите думи и върви да живееш, защото губиш от живота си. Живей сега, защото аз убивам.
_________________________________________________________
посветено на die Zeit, the time, времето.