Завръщането
Публикувано на: 23 Юни 2003 15:51
Значи за пояснение само да кажа,че разказа е замислен отдавна.Щях да го побликувам,но нещо ме спря.Сега реших да го поправя и да сложа някой нови именца,че героите бяха със имената на старите членове от форума.Извинявам се за това,че съм използвал никовете ви и то без да ви питам какви искате да сте,но все пак това са само имена.
Очаквам мнения и само един съвет - следете датите!Още ми е трудно да измисля добро име и засега ще бъде това.
11.04.1995г.
Германия
20:32
...включваме пряко нашата пратеничка Енджи Драун.
- Енджи,чуваме ли се?
- Марк,да...имаме ли картина...?Добре,да Марк?
- Енжди какво става там?
- Намираме се до "храма" във който отново се случи нещастен случай.Според оцелял вътре са затупани около 10 човека.В момента екипи работят по въпроса.От околните градове пристигат хора и протестират срещу разкопките.Настояват те да бъдат спряни.От уста на уста се носят митове за древни демони.Мнозина казват,че мястото е прокълнато.Нека само си припомним от откриването му през 1990 г. тук са се случили 4 нещастни случая.Първо през същата година един работник беше премазан от врата.През 1992г. отново врата затисна инжинер и след 5 часова операция по спасяването му той беше изваден,но почина по-късно в болницата.
През 1993г. подът се срути и 3-ма човека намериха смъртта си.Сега и това...струва ми се,че този "храм" тярбва да се запечата?Явно тук има нещо наистина ценно щом археолозите се борят за място във проекта.Странното е,че "храма" има египетски мотиви,а е открит тук във Германия в долината Крайз.Остават много въпросителни,ще бъдат ли продължени разкопките и кой ще поеме вината за случилото се?Енджи Драун за Канал 5.
- Очаквайте още новини от мястото на събитието във извънредното издание на Уърлд нюз.Това беше от мен Марк Кнолер,останте със прогнозата за времето...
24.08.2015г.
Германия
14:54
Студ.Мрак.Шепот се носи из въздуха.Чу се скърцащ звук и прашасалата врата се отвори.Вътре беше дори по-мрачно отколкото той мислеше.От никаде не проникваше лъч светлина и единственото му средство за предвижване през тази злокобна зала беше фенерчето останало почти без батерия.
- Господи,ама че студ... - промълви Evil. - Знаех си,че не трябва да идвам тук...
Бавно крачейки в тъмнината той усети странен мирис,спря,поогледа се,насочи фенерчето на долу в краката си,но там имаше само няколо камъка и част от череп,който очевидно не бе човешки поради причината,че от него стърчаха рога...три на брой.
- Каде ли изчезнаха останлите? - прошепна Evil въртейки се в кръг. - Пак аз трябва да им спасявам задниците...
Изведнъж остър звук напомнящ скърцане на врата разпори мъртвешката тишина.Evil усети полъх на свеж въздух,но не успя да долови от къде идва.Точно в този момент батериите подсказаха на собственика им,че са с изчерпан капацитет и след две премигвания,фенера изгасна.
- По дяволите!Защо точно сега!? - каза Evil с леко повишен глас.
И тъкмо докато се вайкаше и се чудеше от каде е дошъл се чу отново тръшване на врата.Беше по-близко от преди.Evil стоеше скован.По каменния под се усетиха леки вибрации.Той се наведе и допря глава до него.Усети,че в долната част на стаята,чиято размери не знаеше,се носи някаква мъгла.
Изправи се и отново започна да пристъпва плахо и да търси изхода.Тъкмо когато реши,че усеща близост до някакъв предмет,се чу за трети път трясъка смразяващ кръвтта му.Този път звука беше съвсем близко.Evil не издържа и видимо уплашен извика:
- Има ли някой там!?Ехо!Vortex?Има ли някой?Момчета ако сте вие покажете се!?
След последвалия екот настъпи тишина.Изведнъж от противоположния на Evil край се чуха стъпки.Бавни,умерени със еднаква амплитуда потропвания.Те завиниги останаха във съсзнанието на Evil и не ги забрави до края на живота си.Всяка нощ в главата му отекваше звука на "смъртта",както го наричаше той.
Стъпките продължаваха,а Evil стоеше скован и беше се прикрил с ръце като,че ли очакваше нещо невъобразимо де се случи.Прараноята го бе обхванала и той имаше чувството,че го наблюдават отвсякъде.Усещаше,че някой или нещо го приближава бавно,но само стоеше и махаше с ръце.В този момент стъпките спряха.Evil имаше чувството,че на съвсем близко разстояние от него има някой.Поизправи се малко и примижи,но в гъстата тъмнина виждаше само смътни очертания,не можеше да разбере на какво са.Отдръпна се назад и прошепна със треперещ глас:
- Има ли някой там?Не си правете шеги,не е никак смешно!
Стъпките отново започнаха,но едновременно с това Evil вече усещайки явната близост на нещо нещо до него,започна да пристъпва назад.Както и очакваше след 5-6 стъпки се допря до ледено студената стена.
- Господи вратата...къде е вратата?! - каза тихичко той. - Тук някъде беше.
Останал вече почти без надежда Evil се вцепени от идващия право срещу него студ.За миг загуби представа за време и пространство...чуваше само ударите на сърцето си.
- Съвземи се...- изрече той.
Тогава пред очите му започна да се разкрива очертанието на фигура,която очевидно се движеше срещу него.Чуваше диханието и.Всеки път когато "нещото" издишаше,ледени капки пот избиваха по тялото на Evil.Фигурата спря.
Усети се раздвижване и се чу някакъв шепот.Evil изгледа с любопитство "нещото".Явно търсеше нещо,защото виждаше ръцете му да се движат.Опрян до стената гледаше едновременно уплашено и любопитно.Фигурата отново се размърда и точно когато Evil се канеше да се отдръпне и побягне в страни,мощна ръка го хвана за рамото и го блъсна в стената.
- Къде си мислиш,че отиваш? - промълви гласът.
Evil само гледаше и се беше взепенил от страх.Пред него стоеше фигура около 2 метра висока,загърнала цялото си тяло със плащ.Под него светеха две злокобни,но едновременно с това чисти очи.
- Нали не бързаш за никаде? - запита пак гласът.
Мълчанието на Evil продължи.
- Оу,извинявай... - мазно подхвана гласът. - Сигурно съм те стреснал?Нека запаля свещ...
Фигурата се размърда и изведнъж залата се озари от жълтеникава светлина.Evil изумено се поогледа като съвсем забрави за "нещото" пред него.Намираше се в средно голяма кръгла зала без много предмети в нея.Посредата стоеше нещо като статуя,а в срещуположната му посока имаше някакви сандъци и гърнета.След като Evil се огледа в един момент си спомни,че до него има някой и съсредоточи погледа си към него.Фигурата продължаваше да бъде обгъранта в сянка.Evil вече видимо по-спокоен промълви:
- Кой си ти?Извинявам се,че се отделихме с приятелите,но видяхме нещо...
- Знам! - пресече го гласът.
- Извинявай ако има проблем ще си платим...? - разколебано попита Evil.
- Проблем няма...по-точно аз нямам...останалите едва ли ще са щастливи да ме видят...нооо защо я отворихте...
- Кое?Кутията?Ами на Vortex му се прииска и...всъщност ти откъде знаеш? - отговори Evil.
- Я ми кажи по-подробно... - каза фигурата като леко се приближи.
- Вървяхме аз,Kiedis и Vortex_Nomad...бяхме изостанали от колоната когато Kiedis ни каза да спрем.Бил видял някакъв коридор по-надолу.Върнахме се,но лично аз не бях въодушевен.Прекрачихме ограничителната линия и навлезнахме навътре.Не се виждаше края на на коридора и за това използвахме фенерчетата си.Надписите по стените бяха изумителни и Kiedis посотянно се спираше като се опитваше да ги прочете,но все му обягваше някоя думаи се ядосваше.Постоянно повтаряше,че го е открил...не успя да ни каже какво,защото докато беше зад нас и си мрънкаше изведнъж гласът му спря.Ние с Vortex бяхме замаяни от рисунките и стенописите,но все пак се обърнахме.Него го нямаше...Kiedis не беше там.Щях да се провикна,но Vortex ме спря и ми каза "Искаш да ни чуят ли?".Върнахме се десетина метра по-назад,но не открихме следа от Kiedis.Уплаших се,помислих си,че не случайно гид-а не ни прекара оттук.Vortex обаче явно не беше никак учуден и каза "Боже,ако наистина го е открил...".Изправих се и го попитах "Какво е открил,кажи ми!?",но той ми каза само да го последвам.Продължихме напред.След минута-две достигнахме врата,но украсена по невиждан досега за мен начин.Vortex си шепнеше нещо,но явно беше въодушевен.Каза ми да търся начин да проникнем зад нея.Врата изглеждаше много запазена и си личеше ясно какво пише на нея.Vortex с интерес четеше докато аз се опитвах да намеря някакъв бутон или ръчка.Точно когато той се канеше да ми каже нещо усетих,че камъните под краката ми пропадат.След това не помня какво е станало,но като се свестих лежах в обширна зала със една малка кутия посредата,а Vortex лежеше до мен.Побутнах го леко,но не реагира...имаше пулс,силен.Огледах се и не видях нищо друго освен кутията.В този момент Vortex ме хвана за ръката и доста ме стресна.Не ме попита нищо,а веднага скочи и се огледа.След като кутията навлезе в полезрението му,тръгна към нея.Последвах го.Двамата се наведохме и я погледнахме отблизо.Беше гладка...съвършенно гладка.Материалът приличаше на метал,но нямаше отражение по него.Едва тогава обърнах внимание на осветлението...имаше някаква странна светлина идваща от тавана,но не можех да видя източника.Беше ослепителна.Vortex доста време оглеждаше кутията,а аз просто мълчах и размишлявах над случилото се като бях седнал отстрани.Настоявах да знам какво е намерил Kiedis и отново попитах Vortex за какво говореше той.Не ми обърна внимание и тръгнах към него.Точно в този момент Vortex колебливо насочи ръка към кутията и я докосна.Чу се невероятен рев и лъчът от тавана озари цялата стая.Аз интуитивно свих очи,но ярката светлина не ми позволяваше да ги отворя...чуваше се рев,който после се превърна на писък и накрая изчезна.През цялото това време аз виках името на Vortex,но не чувах отговор.Изведнъж всичко спря.Огледах се,но нямаше и следа нито от Vortex,нито от кутията.Пoстепенно мракът обви стаята и аз...припаднах,е поне така мисля,защото изведнъж се озовах в някакъв коридор,който ме заведе до тази зала.
- Хмм...интересно - подхвана гласът. - Какъв си ти?
- Тримата сме археолози...ентусиасти...аз всъщност съм още доста неопитен,но приятелите ми си разбират от работата. - отвърна Evil.
- Седни. - учтиво помоли фигурата.
- Но тук няма ст... - каза Evil и в този момент зад гърбът му се появи едно семпло столче. - Кой си ти?
- Аз ли...хахахахаха... - мощен смях изпълни залата.
Фигурата спря,погледна Evil в очите и с едно движиение се освободи от плаща.Пред очите на Evil се разкри ужасяваща гледка.Пред него стоеше "нещо" с човешка фигура,но части от тялото му бяха сякаш изядени - нямаше уста,от дясната част на гръдния кош почти не беше останало,а на левия крак нямаше стъпало.
Evil едва не припадна при вида на това същество,но все пак се опомни и попита:
- Господи...кой си ти...какво си ти?
- Какъв археолог си,щом не знаеш за мен? - спокойно попита фигурата. - Всъщност...да едва ли някой ме познава?
- Ти не си човек... - продължаваше да говори Evil. - Ти си...
- Аз съм RIP! - остро каза фигурата.
- ...RIP...това име ми е познато...Kiedis говореше за него,но беше отдавна...каза,че е намерил Създателя... - замислено каза Evil.
- И прав е бил. - отвърна RIP. - Страх ли те е от мен? - изведнъж попита той.
- Не знам...да...може би... - отвърна Evil.
- Мислиш ли,че ще ти сторя зло? - отново попита RIP.
Evil мълчеше сякаш го беше страх да не сбърка някъде и да предизвика RIP.Тогава се сети за приятелите си и попита:
- Къде са Kiedis и Vortex?
- ...мъртви...вероятно... - спокойно отвърна RIP.
- Какво!? - скочи Evil.
- Казах мъртви! - отсече RIP,след което с едно движение на ръката си прикова Evil към стола. - Предполагам Amora добре си е свършила работата...Знаеш ли ти ми харесваш? - отново спокойно подхвана RIP.Не съм имал слушател толкова много време...само писъци съм слушал,но не съм говорил почти с никой.
Evil понечи да каже нещо,но сякаш отвътре нещо го беше стиснало и го държеше.След няколко опита се отказа.
- Знаеш ли животът е странно нещо?Едни идват,а други си отиват. - подхвана RIP. - Така е и с цивилизациите със народите...със всичко.Аз просто се грижа за това.
RIP се приближи до Evil и го погледна в очите след което каза:
- Виждам,че искаш да знаеш кой съм?
Evil кимна глава.
- Аз съм един от Създателите.Винаги се е знаело,че той е един,но както вие хората знаете където има добро там има и зло.В случая аз съм злото.Каква ирония...Създател,който разрушава?Брат ми Paradox е истинския създател,този който много или малко от вас познават.Ето,че той има брат...
RIP видя,че Evil се опитваше да каже нещо и то доста го желаеше.Махна с ръка и го освободи.Evil се изкашля няколко пъти и каза:
- Искаш да кажеш,че ти си Господ...Бог...всъщност брат му?
- Глупец! - нахвърли се RIP. - Не говоря за този Създател,говоря за създателите на живота.Господ...той е просто пионка,сложена от брат ми да ръководи нищожния ви животец.Ние сме Създателите на всичко.Нямаме баща и майка.Съдбата ни сътвори.Тя сътвори брат ми,но както винаги става Съдбата си прави лоши шеги...тя е над всичко...тя ни ръководи.
Брат ми съзадва - аз руша.Това е призванието ми.Спомни си само...изчезването на динозаврите...аз бях...Великият потоп...това не е мит,а аз го направих.Битката при Троя?Просто шегичка.А,я познай кой беше Юда?Правилно се сещаш...Това са просто дребни "задължения",които трябваше да направя и които вие човеците познавате,защото вие не сте първите,не сте и единствените...Но сте най-интересните...любимците на брат ми.За жалост досега нямах някакви лични противоречия със него...в смисъл никога не бих го наранил...никога не бих му направил нещо лично на него,защото всеки си има задължения или както го казвате вие хората...как беше..."не смесвай работата с удоволствията".Сега обаче искам мъст.Знаеш ли защо? - погледна въросително към Evil.
- Нямам представа. - отвърна той.
RIP отново започна да крачи наляво-надясно и заговори:
- Защото ме измами!Точно 1000г. след раждането на поредното негово творение Христос,той създаде едно момиче,но тя не беше обикновенна,тя беше създадена с цел да унищожи мен RIP безсмъртния водач на злото,господарят на унищожението,кралят на смъртта.Приех го със насмешка,но момичето не.Още от малка Amora знаеше срещу какво ще се изправи и въпреки това не го показваше на никой.Беше невероятно умна и едновременно с това красива и обичлива и работлива.Аз със интерес наблюдавах развитието и.Когато стана на 15 започна да изучава бялата магия,а по-късно всички разновидности.Живота си течеше,а аз правех все по-малко бедствия,защто бях привлечен от нея.Кажи-речи бях влюбен.Ще си помислиш как Зло като мен може да обича?Може би точно това е била целта на брат ми.Усещах,че тя се доближава до мен със всеки изминал ден,но не можех да я убия.Години след това когато тя беше на 24 един неин приятел едва не я уби докато спеше,но имаше късмет,защото по това време аз я гледах.Спасих я.За първи път подарих живота на някой.Това беше нещо немислимо за мен тогава.Потънах в размисъл.Как можех аз...дори не знам на каква възраст съм...да направя нещо подобо.С години размишлявах и тотално бях забравил мисията си на унищожител докато един ден се случи пророчеството както го казвате вие.Бях в Ада,място създадено от мен за почивка на поданниците ми.Спомням си бях седнал върху един трон и пиех,когато пред мен се яви Тя,Amora стоеше право срещу мен!Изпуснах чашата и помислих,че е видение,но после зад нея изплува и образа на брат ми,който се материализира бавно вървейки към мен.
Спря се на няколко метра,а Amora го последва.Каза,че е дошъл краят.Бях объркан и ги гледах двамата,забили полед в мен...тогава Amora свали дрехите си...имаше ослепително тяло.Явно брат ми знаеше за чувствата ми към нея и,че това още повече би ме разсеяло.Между гърдите и висеше една кутийка.Amora се приближи към мен и ми прошепна на ухо "Сбогом".След което се отдръпна рязко и отвори кутията.Всичко свърши.Не бях мъртъв.Около мен имаше само тъмнина.Въпреки това аз виждах,виждах какво става около мен.Виждах как строят "Храма",убежището ми.Не можех да разбера силата на кутийката...нещо толкова малко да пороби Мен.Изпитвах огромна ярост...през годините трупах зло повече от преди...виждах как на земята цари ред и просто не издържах.Дойде момент в който дори кутийката не можа да сдържи гневът ми и предполагам знаеш последиците...Първата и Втората световна война.Тогава просто спрях,може би Amora и Paradox по някакъв начин ме ограничиха още повече...незнам.Отцепих се от света и почнах да мисля план за отмъщение.Все още неможех да разбера устройството на кутийката,но реших да пробвам по много начини.Успешният се оказаха хората...ирония отново.Моите слуги създадоха твоите приятели Kiedisagain и Vortex_Nomad.Те трябваше да ме открият,но незнаеха същността на задачата...с какво си имат работа.
Преди това бях подготвил идването им със "нещастните случаи" тук.Знаех,че Amora не би позволила до мен да се стигне лесно,но ето,че все пак стана...намерих начин.
Evil гледаше слисан и неможеше да осмисли разказаното му.RIP се приближи до него и каза:
- Не се притеснявай ти няма да умреш.
Бавното преглъщане от страна на Evil накара RIP да се засмее:
- Хахаха...забравих колко е хубаво да видиш на живо подобна физиономия...Знаеш ли ще имам доста работа...не ми трябва помощник,но ми трябва смешник като теб.В смисъл бих те оставил тук,но няма да излезеш жив,пък искоро тук ще е пълно със хората,които ви търсят във момента.Нали си спомняш,че когато приятелят ти Vortex докосна кутията се чу писък?
- Да? - отвърна Evil.
- Ами това във залата не беше нищо...екскурзоводката ви и останалите си умряха от страх.Сега са вън и значт,че ви няма.Чакат полицията. - добави RIP.
- Но откаде знаеш всичко това?За последно си бил сред хората преди 1000 г.? - попита Evil.
- Човеко явно още не си осмислил с кого говориш?Аз знам всичко,знам какво се случва в момента навсякъде,но това навсякъде за вас се ограничава само на планетата ви...Земя.Говоря за света,за безкрайният свят.Не знам само какво ще се случи,защото само Съдбата го може. - отговори RIP. - Ако искаш ела със мен,ако ли не умри тук?
- Ще дойда...какъв избор имам...? - отвърна Evil.
- Всъщност чудя се какво ли ми готвят Paradox и Amora? - се запита RIP,опитвайки да погали брадичката си,която очевидно липсваше.
- Amora?Тя не е ли мъртва вече? - попита Evil.
- Не жива е...под опеката на брат ми е...и виждам,че вече знаят за освобождаването ми... - тихичко промълви RIP. - Ела с мен.
Двамата бавно се отдалечиха и изведнъж изчезнаха в мрака.
24.08.2015г.
Германия
15:40
......
- В момента се намираме пред "храма",а това до мен са изплашените до смърт туристи.Повечето не са в състояние да говорят,а само описват как са видяли Дявола с очите си.Изпаднали са в някаква психоза и постоянно шепнат.Лекарският екип се грижи за тях,но има и трима изчезнали,явно отделили се от колоната.Полицията е навсякъде и се опитват да намерят очевидци,единственните до този момент обаче остават само туристите.Нека си припомним далечната 1995г. когато тук беше последният нещастен случай.Година след това "храма" беше обезопасен,но разкопките в него приключиха.От 29.11.1996 г. бе официално обявен за музей.Всяка година тук пристигат над 50 000 души за да разгледат невижданите рисунки,присъстващи само тук.Мнозина от археолозите смятат,че "храма" е на около 1000 г.,но не могат да разберат кои и скаква цел го е построил.Изключителната му годност също впечатлява видните личности в тази област.Всичко вътре изглежда непокътнато,сякаш е строено вчера!?Това бе всичко от мен Хайди Бент.
- Това е всичко и от мен Даниел Райхт очаквайте извънредно включване.Приятна вечер...
Очаквам мнения и само един съвет - следете датите!Още ми е трудно да измисля добро име и засега ще бъде това.
11.04.1995г.
Германия
20:32
...включваме пряко нашата пратеничка Енджи Драун.
- Енджи,чуваме ли се?
- Марк,да...имаме ли картина...?Добре,да Марк?
- Енжди какво става там?
- Намираме се до "храма" във който отново се случи нещастен случай.Според оцелял вътре са затупани около 10 човека.В момента екипи работят по въпроса.От околните градове пристигат хора и протестират срещу разкопките.Настояват те да бъдат спряни.От уста на уста се носят митове за древни демони.Мнозина казват,че мястото е прокълнато.Нека само си припомним от откриването му през 1990 г. тук са се случили 4 нещастни случая.Първо през същата година един работник беше премазан от врата.През 1992г. отново врата затисна инжинер и след 5 часова операция по спасяването му той беше изваден,но почина по-късно в болницата.
През 1993г. подът се срути и 3-ма човека намериха смъртта си.Сега и това...струва ми се,че този "храм" тярбва да се запечата?Явно тук има нещо наистина ценно щом археолозите се борят за място във проекта.Странното е,че "храма" има египетски мотиви,а е открит тук във Германия в долината Крайз.Остават много въпросителни,ще бъдат ли продължени разкопките и кой ще поеме вината за случилото се?Енджи Драун за Канал 5.
- Очаквайте още новини от мястото на събитието във извънредното издание на Уърлд нюз.Това беше от мен Марк Кнолер,останте със прогнозата за времето...
24.08.2015г.
Германия
14:54
Студ.Мрак.Шепот се носи из въздуха.Чу се скърцащ звук и прашасалата врата се отвори.Вътре беше дори по-мрачно отколкото той мислеше.От никаде не проникваше лъч светлина и единственото му средство за предвижване през тази злокобна зала беше фенерчето останало почти без батерия.
- Господи,ама че студ... - промълви Evil. - Знаех си,че не трябва да идвам тук...
Бавно крачейки в тъмнината той усети странен мирис,спря,поогледа се,насочи фенерчето на долу в краката си,но там имаше само няколо камъка и част от череп,който очевидно не бе човешки поради причината,че от него стърчаха рога...три на брой.
- Каде ли изчезнаха останлите? - прошепна Evil въртейки се в кръг. - Пак аз трябва да им спасявам задниците...
Изведнъж остър звук напомнящ скърцане на врата разпори мъртвешката тишина.Evil усети полъх на свеж въздух,но не успя да долови от къде идва.Точно в този момент батериите подсказаха на собственика им,че са с изчерпан капацитет и след две премигвания,фенера изгасна.
- По дяволите!Защо точно сега!? - каза Evil с леко повишен глас.
И тъкмо докато се вайкаше и се чудеше от каде е дошъл се чу отново тръшване на врата.Беше по-близко от преди.Evil стоеше скован.По каменния под се усетиха леки вибрации.Той се наведе и допря глава до него.Усети,че в долната част на стаята,чиято размери не знаеше,се носи някаква мъгла.
Изправи се и отново започна да пристъпва плахо и да търси изхода.Тъкмо когато реши,че усеща близост до някакъв предмет,се чу за трети път трясъка смразяващ кръвтта му.Този път звука беше съвсем близко.Evil не издържа и видимо уплашен извика:
- Има ли някой там!?Ехо!Vortex?Има ли някой?Момчета ако сте вие покажете се!?
След последвалия екот настъпи тишина.Изведнъж от противоположния на Evil край се чуха стъпки.Бавни,умерени със еднаква амплитуда потропвания.Те завиниги останаха във съсзнанието на Evil и не ги забрави до края на живота си.Всяка нощ в главата му отекваше звука на "смъртта",както го наричаше той.
Стъпките продължаваха,а Evil стоеше скован и беше се прикрил с ръце като,че ли очакваше нещо невъобразимо де се случи.Прараноята го бе обхванала и той имаше чувството,че го наблюдават отвсякъде.Усещаше,че някой или нещо го приближава бавно,но само стоеше и махаше с ръце.В този момент стъпките спряха.Evil имаше чувството,че на съвсем близко разстояние от него има някой.Поизправи се малко и примижи,но в гъстата тъмнина виждаше само смътни очертания,не можеше да разбере на какво са.Отдръпна се назад и прошепна със треперещ глас:
- Има ли някой там?Не си правете шеги,не е никак смешно!
Стъпките отново започнаха,но едновременно с това Evil вече усещайки явната близост на нещо нещо до него,започна да пристъпва назад.Както и очакваше след 5-6 стъпки се допря до ледено студената стена.
- Господи вратата...къде е вратата?! - каза тихичко той. - Тук някъде беше.
Останал вече почти без надежда Evil се вцепени от идващия право срещу него студ.За миг загуби представа за време и пространство...чуваше само ударите на сърцето си.
- Съвземи се...- изрече той.
Тогава пред очите му започна да се разкрива очертанието на фигура,която очевидно се движеше срещу него.Чуваше диханието и.Всеки път когато "нещото" издишаше,ледени капки пот избиваха по тялото на Evil.Фигурата спря.
Усети се раздвижване и се чу някакъв шепот.Evil изгледа с любопитство "нещото".Явно търсеше нещо,защото виждаше ръцете му да се движат.Опрян до стената гледаше едновременно уплашено и любопитно.Фигурата отново се размърда и точно когато Evil се канеше да се отдръпне и побягне в страни,мощна ръка го хвана за рамото и го блъсна в стената.
- Къде си мислиш,че отиваш? - промълви гласът.
Evil само гледаше и се беше взепенил от страх.Пред него стоеше фигура около 2 метра висока,загърнала цялото си тяло със плащ.Под него светеха две злокобни,но едновременно с това чисти очи.
- Нали не бързаш за никаде? - запита пак гласът.
Мълчанието на Evil продължи.
- Оу,извинявай... - мазно подхвана гласът. - Сигурно съм те стреснал?Нека запаля свещ...
Фигурата се размърда и изведнъж залата се озари от жълтеникава светлина.Evil изумено се поогледа като съвсем забрави за "нещото" пред него.Намираше се в средно голяма кръгла зала без много предмети в нея.Посредата стоеше нещо като статуя,а в срещуположната му посока имаше някакви сандъци и гърнета.След като Evil се огледа в един момент си спомни,че до него има някой и съсредоточи погледа си към него.Фигурата продължаваше да бъде обгъранта в сянка.Evil вече видимо по-спокоен промълви:
- Кой си ти?Извинявам се,че се отделихме с приятелите,но видяхме нещо...
- Знам! - пресече го гласът.
- Извинявай ако има проблем ще си платим...? - разколебано попита Evil.
- Проблем няма...по-точно аз нямам...останалите едва ли ще са щастливи да ме видят...нооо защо я отворихте...
- Кое?Кутията?Ами на Vortex му се прииска и...всъщност ти откъде знаеш? - отговори Evil.
- Я ми кажи по-подробно... - каза фигурата като леко се приближи.
- Вървяхме аз,Kiedis и Vortex_Nomad...бяхме изостанали от колоната когато Kiedis ни каза да спрем.Бил видял някакъв коридор по-надолу.Върнахме се,но лично аз не бях въодушевен.Прекрачихме ограничителната линия и навлезнахме навътре.Не се виждаше края на на коридора и за това използвахме фенерчетата си.Надписите по стените бяха изумителни и Kiedis посотянно се спираше като се опитваше да ги прочете,но все му обягваше някоя думаи се ядосваше.Постоянно повтаряше,че го е открил...не успя да ни каже какво,защото докато беше зад нас и си мрънкаше изведнъж гласът му спря.Ние с Vortex бяхме замаяни от рисунките и стенописите,но все пак се обърнахме.Него го нямаше...Kiedis не беше там.Щях да се провикна,но Vortex ме спря и ми каза "Искаш да ни чуят ли?".Върнахме се десетина метра по-назад,но не открихме следа от Kiedis.Уплаших се,помислих си,че не случайно гид-а не ни прекара оттук.Vortex обаче явно не беше никак учуден и каза "Боже,ако наистина го е открил...".Изправих се и го попитах "Какво е открил,кажи ми!?",но той ми каза само да го последвам.Продължихме напред.След минута-две достигнахме врата,но украсена по невиждан досега за мен начин.Vortex си шепнеше нещо,но явно беше въодушевен.Каза ми да търся начин да проникнем зад нея.Врата изглеждаше много запазена и си личеше ясно какво пише на нея.Vortex с интерес четеше докато аз се опитвах да намеря някакъв бутон или ръчка.Точно когато той се канеше да ми каже нещо усетих,че камъните под краката ми пропадат.След това не помня какво е станало,но като се свестих лежах в обширна зала със една малка кутия посредата,а Vortex лежеше до мен.Побутнах го леко,но не реагира...имаше пулс,силен.Огледах се и не видях нищо друго освен кутията.В този момент Vortex ме хвана за ръката и доста ме стресна.Не ме попита нищо,а веднага скочи и се огледа.След като кутията навлезе в полезрението му,тръгна към нея.Последвах го.Двамата се наведохме и я погледнахме отблизо.Беше гладка...съвършенно гладка.Материалът приличаше на метал,но нямаше отражение по него.Едва тогава обърнах внимание на осветлението...имаше някаква странна светлина идваща от тавана,но не можех да видя източника.Беше ослепителна.Vortex доста време оглеждаше кутията,а аз просто мълчах и размишлявах над случилото се като бях седнал отстрани.Настоявах да знам какво е намерил Kiedis и отново попитах Vortex за какво говореше той.Не ми обърна внимание и тръгнах към него.Точно в този момент Vortex колебливо насочи ръка към кутията и я докосна.Чу се невероятен рев и лъчът от тавана озари цялата стая.Аз интуитивно свих очи,но ярката светлина не ми позволяваше да ги отворя...чуваше се рев,който после се превърна на писък и накрая изчезна.През цялото това време аз виках името на Vortex,но не чувах отговор.Изведнъж всичко спря.Огледах се,но нямаше и следа нито от Vortex,нито от кутията.Пoстепенно мракът обви стаята и аз...припаднах,е поне така мисля,защото изведнъж се озовах в някакъв коридор,който ме заведе до тази зала.
- Хмм...интересно - подхвана гласът. - Какъв си ти?
- Тримата сме археолози...ентусиасти...аз всъщност съм още доста неопитен,но приятелите ми си разбират от работата. - отвърна Evil.
- Седни. - учтиво помоли фигурата.
- Но тук няма ст... - каза Evil и в този момент зад гърбът му се появи едно семпло столче. - Кой си ти?
- Аз ли...хахахахаха... - мощен смях изпълни залата.
Фигурата спря,погледна Evil в очите и с едно движиение се освободи от плаща.Пред очите на Evil се разкри ужасяваща гледка.Пред него стоеше "нещо" с човешка фигура,но части от тялото му бяха сякаш изядени - нямаше уста,от дясната част на гръдния кош почти не беше останало,а на левия крак нямаше стъпало.
Evil едва не припадна при вида на това същество,но все пак се опомни и попита:
- Господи...кой си ти...какво си ти?
- Какъв археолог си,щом не знаеш за мен? - спокойно попита фигурата. - Всъщност...да едва ли някой ме познава?
- Ти не си човек... - продължаваше да говори Evil. - Ти си...
- Аз съм RIP! - остро каза фигурата.
- ...RIP...това име ми е познато...Kiedis говореше за него,но беше отдавна...каза,че е намерил Създателя... - замислено каза Evil.
- И прав е бил. - отвърна RIP. - Страх ли те е от мен? - изведнъж попита той.
- Не знам...да...може би... - отвърна Evil.
- Мислиш ли,че ще ти сторя зло? - отново попита RIP.
Evil мълчеше сякаш го беше страх да не сбърка някъде и да предизвика RIP.Тогава се сети за приятелите си и попита:
- Къде са Kiedis и Vortex?
- ...мъртви...вероятно... - спокойно отвърна RIP.
- Какво!? - скочи Evil.
- Казах мъртви! - отсече RIP,след което с едно движение на ръката си прикова Evil към стола. - Предполагам Amora добре си е свършила работата...Знаеш ли ти ми харесваш? - отново спокойно подхвана RIP.Не съм имал слушател толкова много време...само писъци съм слушал,но не съм говорил почти с никой.
Evil понечи да каже нещо,но сякаш отвътре нещо го беше стиснало и го държеше.След няколко опита се отказа.
- Знаеш ли животът е странно нещо?Едни идват,а други си отиват. - подхвана RIP. - Така е и с цивилизациите със народите...със всичко.Аз просто се грижа за това.
RIP се приближи до Evil и го погледна в очите след което каза:
- Виждам,че искаш да знаеш кой съм?
Evil кимна глава.
- Аз съм един от Създателите.Винаги се е знаело,че той е един,но както вие хората знаете където има добро там има и зло.В случая аз съм злото.Каква ирония...Създател,който разрушава?Брат ми Paradox е истинския създател,този който много или малко от вас познават.Ето,че той има брат...
RIP видя,че Evil се опитваше да каже нещо и то доста го желаеше.Махна с ръка и го освободи.Evil се изкашля няколко пъти и каза:
- Искаш да кажеш,че ти си Господ...Бог...всъщност брат му?
- Глупец! - нахвърли се RIP. - Не говоря за този Създател,говоря за създателите на живота.Господ...той е просто пионка,сложена от брат ми да ръководи нищожния ви животец.Ние сме Създателите на всичко.Нямаме баща и майка.Съдбата ни сътвори.Тя сътвори брат ми,но както винаги става Съдбата си прави лоши шеги...тя е над всичко...тя ни ръководи.
Брат ми съзадва - аз руша.Това е призванието ми.Спомни си само...изчезването на динозаврите...аз бях...Великият потоп...това не е мит,а аз го направих.Битката при Троя?Просто шегичка.А,я познай кой беше Юда?Правилно се сещаш...Това са просто дребни "задължения",които трябваше да направя и които вие човеците познавате,защото вие не сте първите,не сте и единствените...Но сте най-интересните...любимците на брат ми.За жалост досега нямах някакви лични противоречия със него...в смисъл никога не бих го наранил...никога не бих му направил нещо лично на него,защото всеки си има задължения или както го казвате вие хората...как беше..."не смесвай работата с удоволствията".Сега обаче искам мъст.Знаеш ли защо? - погледна въросително към Evil.
- Нямам представа. - отвърна той.
RIP отново започна да крачи наляво-надясно и заговори:
- Защото ме измами!Точно 1000г. след раждането на поредното негово творение Христос,той създаде едно момиче,но тя не беше обикновенна,тя беше създадена с цел да унищожи мен RIP безсмъртния водач на злото,господарят на унищожението,кралят на смъртта.Приех го със насмешка,но момичето не.Още от малка Amora знаеше срещу какво ще се изправи и въпреки това не го показваше на никой.Беше невероятно умна и едновременно с това красива и обичлива и работлива.Аз със интерес наблюдавах развитието и.Когато стана на 15 започна да изучава бялата магия,а по-късно всички разновидности.Живота си течеше,а аз правех все по-малко бедствия,защто бях привлечен от нея.Кажи-речи бях влюбен.Ще си помислиш как Зло като мен може да обича?Може би точно това е била целта на брат ми.Усещах,че тя се доближава до мен със всеки изминал ден,но не можех да я убия.Години след това когато тя беше на 24 един неин приятел едва не я уби докато спеше,но имаше късмет,защото по това време аз я гледах.Спасих я.За първи път подарих живота на някой.Това беше нещо немислимо за мен тогава.Потънах в размисъл.Как можех аз...дори не знам на каква възраст съм...да направя нещо подобо.С години размишлявах и тотално бях забравил мисията си на унищожител докато един ден се случи пророчеството както го казвате вие.Бях в Ада,място създадено от мен за почивка на поданниците ми.Спомням си бях седнал върху един трон и пиех,когато пред мен се яви Тя,Amora стоеше право срещу мен!Изпуснах чашата и помислих,че е видение,но после зад нея изплува и образа на брат ми,който се материализира бавно вървейки към мен.
Спря се на няколко метра,а Amora го последва.Каза,че е дошъл краят.Бях объркан и ги гледах двамата,забили полед в мен...тогава Amora свали дрехите си...имаше ослепително тяло.Явно брат ми знаеше за чувствата ми към нея и,че това още повече би ме разсеяло.Между гърдите и висеше една кутийка.Amora се приближи към мен и ми прошепна на ухо "Сбогом".След което се отдръпна рязко и отвори кутията.Всичко свърши.Не бях мъртъв.Около мен имаше само тъмнина.Въпреки това аз виждах,виждах какво става около мен.Виждах как строят "Храма",убежището ми.Не можех да разбера силата на кутийката...нещо толкова малко да пороби Мен.Изпитвах огромна ярост...през годините трупах зло повече от преди...виждах как на земята цари ред и просто не издържах.Дойде момент в който дори кутийката не можа да сдържи гневът ми и предполагам знаеш последиците...Първата и Втората световна война.Тогава просто спрях,може би Amora и Paradox по някакъв начин ме ограничиха още повече...незнам.Отцепих се от света и почнах да мисля план за отмъщение.Все още неможех да разбера устройството на кутийката,но реших да пробвам по много начини.Успешният се оказаха хората...ирония отново.Моите слуги създадоха твоите приятели Kiedisagain и Vortex_Nomad.Те трябваше да ме открият,но незнаеха същността на задачата...с какво си имат работа.
Преди това бях подготвил идването им със "нещастните случаи" тук.Знаех,че Amora не би позволила до мен да се стигне лесно,но ето,че все пак стана...намерих начин.
Evil гледаше слисан и неможеше да осмисли разказаното му.RIP се приближи до него и каза:
- Не се притеснявай ти няма да умреш.
Бавното преглъщане от страна на Evil накара RIP да се засмее:
- Хахаха...забравих колко е хубаво да видиш на живо подобна физиономия...Знаеш ли ще имам доста работа...не ми трябва помощник,но ми трябва смешник като теб.В смисъл бих те оставил тук,но няма да излезеш жив,пък искоро тук ще е пълно със хората,които ви търсят във момента.Нали си спомняш,че когато приятелят ти Vortex докосна кутията се чу писък?
- Да? - отвърна Evil.
- Ами това във залата не беше нищо...екскурзоводката ви и останалите си умряха от страх.Сега са вън и значт,че ви няма.Чакат полицията. - добави RIP.
- Но откаде знаеш всичко това?За последно си бил сред хората преди 1000 г.? - попита Evil.
- Човеко явно още не си осмислил с кого говориш?Аз знам всичко,знам какво се случва в момента навсякъде,но това навсякъде за вас се ограничава само на планетата ви...Земя.Говоря за света,за безкрайният свят.Не знам само какво ще се случи,защото само Съдбата го може. - отговори RIP. - Ако искаш ела със мен,ако ли не умри тук?
- Ще дойда...какъв избор имам...? - отвърна Evil.
- Всъщност чудя се какво ли ми готвят Paradox и Amora? - се запита RIP,опитвайки да погали брадичката си,която очевидно липсваше.
- Amora?Тя не е ли мъртва вече? - попита Evil.
- Не жива е...под опеката на брат ми е...и виждам,че вече знаят за освобождаването ми... - тихичко промълви RIP. - Ела с мен.
Двамата бавно се отдалечиха и изведнъж изчезнаха в мрака.
24.08.2015г.
Германия
15:40
......
- В момента се намираме пред "храма",а това до мен са изплашените до смърт туристи.Повечето не са в състояние да говорят,а само описват как са видяли Дявола с очите си.Изпаднали са в някаква психоза и постоянно шепнат.Лекарският екип се грижи за тях,но има и трима изчезнали,явно отделили се от колоната.Полицията е навсякъде и се опитват да намерят очевидци,единственните до този момент обаче остават само туристите.Нека си припомним далечната 1995г. когато тук беше последният нещастен случай.Година след това "храма" беше обезопасен,но разкопките в него приключиха.От 29.11.1996 г. бе официално обявен за музей.Всяка година тук пристигат над 50 000 души за да разгледат невижданите рисунки,присъстващи само тук.Мнозина от археолозите смятат,че "храма" е на около 1000 г.,но не могат да разберат кои и скаква цел го е построил.Изключителната му годност също впечатлява видните личности в тази област.Всичко вътре изглежда непокътнато,сякаш е строено вчера!?Това бе всичко от мен Хайди Бент.
- Това е всичко и от мен Даниел Райхт очаквайте извънредно включване.Приятна вечер...
и не искам да я затормозявам със разказа,ще видя кога ще оздравее и тогава.Иначе тя ще играе доста важна роля по-нататък,нооо не говори за сексуалноста и,моля те 
Продължение очаквай утре...може би...не знам не съм на у-ще и трябва да имам достатъчно време