"Птиците умират сами..."
Публикувано на: 23 Юни 2003 14:00
О.. здравей...
Не знаех че си тук...
От колко време наблюдаваш всичко това? Сигурно се чудиш защо стоя толкова апатичен и безмълвен на ръба на тази пропаст? Или защо съм се изкачил толкова високо... заради гледката ли? Не, не, приятелю, не заради гледката. Въпреки че трябва да призная че тук се чувствам нещо повече от човек. Виж...виж колко е малко всичко там долу, на стотици метри под взора ми. И някак си усещам, че болките ми също остават там - долу. Не ме тревожи нищо сега. Не ме боли. Не ме е страх...
Какво ли е да полетиш и да се зарееш в пространството под теб? Какво ли е да не усещаш земя под краката си, да почувстваш за момент че си свободен и независим, че си това, което си искал да бъдеш? Чувам отново този глас, далечен и едва-едва уловим, да ми шепне неразбираеми слова. Думи, които обсебват съзнанието и сетивата ми. Преходни слова, незначещи нищо, но упорито дълбаещи мисълта ми. Не са ми нужни. Не ме разколебават. Аз направих своя избор. И знам че е правилен. Искам да се зарея в пространството под мен, да бъда независим и свободен, да съм това, което винаги съм искал да бъда. Каква опияняваща победа на духа над плътта!
Защо си тъжен? Защо плачеш? Тези стотици метри под мен не ме плашат и аз ще ги прегърна с тяло и душа. Аз победих! Не мразя никого, просто знам че така трябва да се случи. Надхиртих го. Живота винаги ме е подценявал и ме е мислел за неудачник, но сега е времето да му върна всичко с лихвите, които му дължа. Дълг... въпрос на чест, на доблест и смелост. И аз имам смелостта да го направя. И не беше трудно. Лесно е да разбереш, че всичко е тленно и преходно. Живота е наркотик... колкото повече го употребяваш, толкова повече си привързан и зависим от него. Докато накрая тази страст те убие. Но аз вече не съм зависим от нищо и от никого.
Не, няма да размисля, не ме спирай. Знаеш ли колко време ми отне да се реша на тази стъпка? Нищо не може да се сравни с киселата радост от моят бъдещ катарзис. Това е моментът на истината, моментът на моята победа, моят триумф! Обръщам се назад и поглеждам към моето незначително битие. Кой съм аз? Кой въобще исках да бъда? Защо се надявах да съм някой и да намеря смисъл? Такъв просто няма. И вече знам защо. Тази плът, тези артерии, меса и кости ме отвращават. Кой ми внуши, че това съм аз! Аз съм нещо повече, аз съм вече свободен и по-истински от всякога. Цветът, музиката, светлината... те просто не съществуват. Нещо като част от Мартицата - онзи филм за който хората дават парите си, та да се откъснат за момент от реалността. За мен този момент ще продължи вечно и ще му се наслаждавам докато Времето съществува.
Не знам какво има отвъд тази пропаст, но ще разбера. Искам да разбера. Това е всичко, което в момента ме интересува. Знаеш ли, никога не съм осъзнавал колко лесно е било всичко. Никога не съм осъзнавал че хората около мен са толкова нищожни колкото и праха по обувките им. И колко са смешни те - тези които претендират за "цивилизационен апогей", а не забелязват как клетките в телата им умират всеки ден, докато най-накрая всичко, за което са се борили ще бъде затворено в един студен, кух и крайно депресиращ ковчег. Аз няма да се боря, за да загубя за един миг всичко. Нямам какво да губя. Никога не съм имал.
Ела с мен. Ще ни е весело! Повярвай ми поне веднъж!
Не искаш...
Винаги си бил реалист.
Тогава тук е момента да се сбогувам с теб.
Колко е хубаво. Колко е прохладно. Помня... някой твърдеше, че ако падаш от голяма височина ти се пръска сърцето от шока. Не е вярно. Разума ми ликува! Тялото ми ме боли. Всяка една частица от мен възприема това по различен начин и ми доставя възможно най-страстния, обсебващ и продължителен духовен оргазъм. Аз се разпадам, аз умирам. И се раждам отново, за да живея вечно. Сбогом, приятелю, обичам те!
Помни ме.
Споменавай ме.
Съжалявай ме.
Плачи за мен.
Ридай за мен.
Лъжи за мен.
Работи за мен.
Дишай за мен.
... Живей за мен.
После ме забрави и никога вече не изравяй спомена за мен от съзнанието си.
...А после ела с мен във вечността!
И, моля те, прости ми...
Не знаех че си тук...
От колко време наблюдаваш всичко това? Сигурно се чудиш защо стоя толкова апатичен и безмълвен на ръба на тази пропаст? Или защо съм се изкачил толкова високо... заради гледката ли? Не, не, приятелю, не заради гледката. Въпреки че трябва да призная че тук се чувствам нещо повече от човек. Виж...виж колко е малко всичко там долу, на стотици метри под взора ми. И някак си усещам, че болките ми също остават там - долу. Не ме тревожи нищо сега. Не ме боли. Не ме е страх...
Какво ли е да полетиш и да се зарееш в пространството под теб? Какво ли е да не усещаш земя под краката си, да почувстваш за момент че си свободен и независим, че си това, което си искал да бъдеш? Чувам отново този глас, далечен и едва-едва уловим, да ми шепне неразбираеми слова. Думи, които обсебват съзнанието и сетивата ми. Преходни слова, незначещи нищо, но упорито дълбаещи мисълта ми. Не са ми нужни. Не ме разколебават. Аз направих своя избор. И знам че е правилен. Искам да се зарея в пространството под мен, да бъда независим и свободен, да съм това, което винаги съм искал да бъда. Каква опияняваща победа на духа над плътта!
Защо си тъжен? Защо плачеш? Тези стотици метри под мен не ме плашат и аз ще ги прегърна с тяло и душа. Аз победих! Не мразя никого, просто знам че така трябва да се случи. Надхиртих го. Живота винаги ме е подценявал и ме е мислел за неудачник, но сега е времето да му върна всичко с лихвите, които му дължа. Дълг... въпрос на чест, на доблест и смелост. И аз имам смелостта да го направя. И не беше трудно. Лесно е да разбереш, че всичко е тленно и преходно. Живота е наркотик... колкото повече го употребяваш, толкова повече си привързан и зависим от него. Докато накрая тази страст те убие. Но аз вече не съм зависим от нищо и от никого.
Не, няма да размисля, не ме спирай. Знаеш ли колко време ми отне да се реша на тази стъпка? Нищо не може да се сравни с киселата радост от моят бъдещ катарзис. Това е моментът на истината, моментът на моята победа, моят триумф! Обръщам се назад и поглеждам към моето незначително битие. Кой съм аз? Кой въобще исках да бъда? Защо се надявах да съм някой и да намеря смисъл? Такъв просто няма. И вече знам защо. Тази плът, тези артерии, меса и кости ме отвращават. Кой ми внуши, че това съм аз! Аз съм нещо повече, аз съм вече свободен и по-истински от всякога. Цветът, музиката, светлината... те просто не съществуват. Нещо като част от Мартицата - онзи филм за който хората дават парите си, та да се откъснат за момент от реалността. За мен този момент ще продължи вечно и ще му се наслаждавам докато Времето съществува.
Не знам какво има отвъд тази пропаст, но ще разбера. Искам да разбера. Това е всичко, което в момента ме интересува. Знаеш ли, никога не съм осъзнавал колко лесно е било всичко. Никога не съм осъзнавал че хората около мен са толкова нищожни колкото и праха по обувките им. И колко са смешни те - тези които претендират за "цивилизационен апогей", а не забелязват как клетките в телата им умират всеки ден, докато най-накрая всичко, за което са се борили ще бъде затворено в един студен, кух и крайно депресиращ ковчег. Аз няма да се боря, за да загубя за един миг всичко. Нямам какво да губя. Никога не съм имал.
Ела с мен. Ще ни е весело! Повярвай ми поне веднъж!
Не искаш...
Винаги си бил реалист.
Тогава тук е момента да се сбогувам с теб.
Колко е хубаво. Колко е прохладно. Помня... някой твърдеше, че ако падаш от голяма височина ти се пръска сърцето от шока. Не е вярно. Разума ми ликува! Тялото ми ме боли. Всяка една частица от мен възприема това по различен начин и ми доставя възможно най-страстния, обсебващ и продължителен духовен оргазъм. Аз се разпадам, аз умирам. И се раждам отново, за да живея вечно. Сбогом, приятелю, обичам те!
Помни ме.
Споменавай ме.
Съжалявай ме.
Плачи за мен.
Ридай за мен.
Лъжи за мен.
Работи за мен.
Дишай за мен.
... Живей за мен.
После ме забрави и никога вече не изравяй спомена за мен от съзнанието си.
...А после ела с мен във вечността!
И, моля те, прости ми...
,
?
moje da ne znam slojnite dumi koito ponqkoga izpolzva RIP ili ti paradox no iskam da ti kaja 4e tozi razkaz dokosna surceto mi.iskam da znae6 4e tova za men ozna4ava mnogo.opitvam se i razbiram vsi4ko za6toto e napisano na ezika na surceto ti a tozi ezik e govoren ot vsi4ki narodi...
. Ако нямаш въже, аз ще ти дам. И дано знаеш как да го използваш, кретенче дребно 
. Хехех.
