Lord of the rings 4
Публикувано на: 17 Май 2003 22:21
Завръщането на злото
Глава 1 – Незабравени спомени
Няколко години след смъртта на Арагорн , неговият внук Автентой вече знаеше всичко за дядо си и мечтаеше след известно време да повтори неговите подвизи .И в дейстителност не знаеше колко прав щеше да се окаже ...Той имаше 35 години и въпреки всички предоставени удобства обичаше да живее (както казваше дядо му )
“като всички обикновени хора” и да не се отличава от тях . Неговия най-добър приятел още от детството Сион беше селянин по произход , но с благородна душа . Беше умен и смел .
По същото време отвъд реката имаше едно момче изолирано от всички . Докато наоколо всички играеха и се забавляваха , той стоеше мирно на един пън и си спомняше историите на дядо си , бившия носител на злокобния пръстен . Причината да е разделен и да стои сам е , че беше различен. Всички бяха елфи , безсмъртни същества а той беше просто един хобит , никому известен ,защото славата на неговия старец беше отдавна отминала и малко хора си спомняха ужаса от предходните времена . Въпреки че по-горе в текста го нарекох момче той беше на цели 22 години и жадуваше за слава . Името му беше Феккундий .
От старите ни познати единствен Гандалф беше още жив . Той беше един от водачите на елфите ....
Гандалф!!!-чу се един силен и дрезгав глас . –Имам лоши новини , много лоши .
- Слушам те , казвай !!!-отговори Гандалф сънливо .
- Облаците от последните дни не са били случайни , станала е някаква трагедия.Те се приближават насам .
- Надявам се само да не е туй за което подозирам...Ако е то – горко ни ... Все пак минаха 100години оттогава . А досега никакви подобни новини .
- Я , кажи какво мислиш че става , искам и аз да знам .
- Сега не е времето , нито мястото да ти обяснявам .Свикай съвета и им кажи че трябва да им кажа нещо важно-промълви Гандалф с очевидно безпокойство.Спомни си какво му бяха разказали Фродо и Сам как Ам-гъл отхапал пръстта на Фродо и той бил паднал долу заедно с пръстена . Но нищо повече . Знаеше че пръстена можеше и да не е паднал в лавата на Мордор.Но за това неискаше и да си помисля...
Скоро съвета се събра . Всички трепетно очакваха новини .
След дълго чакане най-накрая Гандалф се появи и каза :
- Днес сме ви извикали тука за да ви кажем една добра новина .Единодушно и със съдействието на Престолонаследника на хората Автентой решихме отново да се възвърнем по родните земи...В този момент всички замлъкнаха , потресени от новината . След секунди се чу възторжен вик последван от други такива .Всички бяха радостно.Особено Феккундий.Най-накрая той щеше да види земята , на която неговият дядо е извършил огромни подвизи . Щеше да се запознае и с своите братя по душа , сърце и ръст – хобитите .
Знаейки че всички са радостни , Гандалф се замисли (ако сега им кажа че имам съмнения относно...не не , ще го оставя в тайна , защото още не съм сигурен).
В това време в хобитовото беше същински рай.Реколтата беше богата , челядта също , всички бяха приятели .Имаше само едно момче , леко закръглено с бледо руса коса , с светлосини очи , което всички обожаваха.Скоро щеше да има рожден ден и да навършва 19 години .Но беше самотен . Още нямаше приятелка , въпреки че от младини беше влюбен в съседката Кейти . Но тя не му обръщаше никакво внимание .Въпреки това момчето наречено Кпестер имаше един Много , много ценен дар , за който всички можеха да си мечтаят . Той се предаваше от поколение на поколение в тяхния род . Това беше една книжка , вътре бяха написани или описани всички случки около Саурон .Всеки ден той си препрочиташе книгата и вече знаеше всичко наизуст.
Джуджетата , макар и пред унищожение преди 100 лета , сега също възвръщаха своята численост .Те вече бяха кръвни братя с елфите ,въпреки предишната вражда .
Всички народи в Средната Земя бяха сключили мир . И затова , дебелите,Стоманени и дълги Гондорски стени бяха съборени по времето на бащата на Автентой.Но сега беше по-добре.Каруците с храната можеха да се предвижват по всяко време , но затова пък ставаха повече кражби . Маркетинга се разпространяваше .Гондор постепенно възвръщаше своето самочувствие , гордост и вече бяха много богати .Но не знаеха каква лоша шега ще им изиграе липсата на крепостни стени , но такава опасност още не подозираха . В това време , някогашния МОРДОР беше колония на хора и джуджета .Но защо ли там имаше някаква подтискаща атмосфера , нали злото вече си беше отишло ?На този въпрос още никой не знаеше отговора ...
Kaжето ко мислите и дали да продължа.
Глава 1 – Незабравени спомени
Няколко години след смъртта на Арагорн , неговият внук Автентой вече знаеше всичко за дядо си и мечтаеше след известно време да повтори неговите подвизи .И в дейстителност не знаеше колко прав щеше да се окаже ...Той имаше 35 години и въпреки всички предоставени удобства обичаше да живее (както казваше дядо му )
“като всички обикновени хора” и да не се отличава от тях . Неговия най-добър приятел още от детството Сион беше селянин по произход , но с благородна душа . Беше умен и смел .
По същото време отвъд реката имаше едно момче изолирано от всички . Докато наоколо всички играеха и се забавляваха , той стоеше мирно на един пън и си спомняше историите на дядо си , бившия носител на злокобния пръстен . Причината да е разделен и да стои сам е , че беше различен. Всички бяха елфи , безсмъртни същества а той беше просто един хобит , никому известен ,защото славата на неговия старец беше отдавна отминала и малко хора си спомняха ужаса от предходните времена . Въпреки че по-горе в текста го нарекох момче той беше на цели 22 години и жадуваше за слава . Името му беше Феккундий .
От старите ни познати единствен Гандалф беше още жив . Той беше един от водачите на елфите ....
Гандалф!!!-чу се един силен и дрезгав глас . –Имам лоши новини , много лоши .
- Слушам те , казвай !!!-отговори Гандалф сънливо .
- Облаците от последните дни не са били случайни , станала е някаква трагедия.Те се приближават насам .
- Надявам се само да не е туй за което подозирам...Ако е то – горко ни ... Все пак минаха 100години оттогава . А досега никакви подобни новини .
- Я , кажи какво мислиш че става , искам и аз да знам .
- Сега не е времето , нито мястото да ти обяснявам .Свикай съвета и им кажи че трябва да им кажа нещо важно-промълви Гандалф с очевидно безпокойство.Спомни си какво му бяха разказали Фродо и Сам как Ам-гъл отхапал пръстта на Фродо и той бил паднал долу заедно с пръстена . Но нищо повече . Знаеше че пръстена можеше и да не е паднал в лавата на Мордор.Но за това неискаше и да си помисля...
Скоро съвета се събра . Всички трепетно очакваха новини .
След дълго чакане най-накрая Гандалф се появи и каза :
- Днес сме ви извикали тука за да ви кажем една добра новина .Единодушно и със съдействието на Престолонаследника на хората Автентой решихме отново да се възвърнем по родните земи...В този момент всички замлъкнаха , потресени от новината . След секунди се чу възторжен вик последван от други такива .Всички бяха радостно.Особено Феккундий.Най-накрая той щеше да види земята , на която неговият дядо е извършил огромни подвизи . Щеше да се запознае и с своите братя по душа , сърце и ръст – хобитите .
Знаейки че всички са радостни , Гандалф се замисли (ако сега им кажа че имам съмнения относно...не не , ще го оставя в тайна , защото още не съм сигурен).
В това време в хобитовото беше същински рай.Реколтата беше богата , челядта също , всички бяха приятели .Имаше само едно момче , леко закръглено с бледо руса коса , с светлосини очи , което всички обожаваха.Скоро щеше да има рожден ден и да навършва 19 години .Но беше самотен . Още нямаше приятелка , въпреки че от младини беше влюбен в съседката Кейти . Но тя не му обръщаше никакво внимание .Въпреки това момчето наречено Кпестер имаше един Много , много ценен дар , за който всички можеха да си мечтаят . Той се предаваше от поколение на поколение в тяхния род . Това беше една книжка , вътре бяха написани или описани всички случки около Саурон .Всеки ден той си препрочиташе книгата и вече знаеше всичко наизуст.
Джуджетата , макар и пред унищожение преди 100 лета , сега също възвръщаха своята численост .Те вече бяха кръвни братя с елфите ,въпреки предишната вражда .
Всички народи в Средната Земя бяха сключили мир . И затова , дебелите,Стоманени и дълги Гондорски стени бяха съборени по времето на бащата на Автентой.Но сега беше по-добре.Каруците с храната можеха да се предвижват по всяко време , но затова пък ставаха повече кражби . Маркетинга се разпространяваше .Гондор постепенно възвръщаше своето самочувствие , гордост и вече бяха много богати .Но не знаеха каква лоша шега ще им изиграе липсата на крепостни стени , но такава опасност още не подозираха . В това време , някогашния МОРДОР беше колония на хора и джуджета .Но защо ли там имаше някаква подтискаща атмосфера , нали злото вече си беше отишло ?На този въпрос още никой не знаеше отговора ...
Kaжето ко мислите и дали да продължа.
ти бях написал малко съветчета и грешки ама тъпия ми нет се прецака и не можех да ги изпратя. И тъй като ме мързи да ги пиша само ти казвам, че е яко тъй, че продължавай. Само ще ти напиша да знеш, че Гандалф заминава във Валинор. И след като Гимли и Леголас заминават с изключение на Арвен (която е полуелф) не остават елфи в Средната-Земя.
![[keke]](./images/smilies/sarcastic.gif "[keke]")
Даже не съм и обърнал внимание, че е отпреди 6 (втф - 6 !!!№) години и писах понеже видях, че преди мен е писано скоро.