Честно казано това ми е относително непозната материя, това за произхода на вселената от сингулярност звучи доста интересно, макар да навежда на мисълта, щом нашата вселена е част от една сингулярност, тази сингулярност част от какво е. Малко като матрьошките.
Черните дупки... Ами според Нютон силата на гравитацията на едно тяло се увеличава пропорционално на масата му и обратно пропорционално на
квадрата от разстоянието до тялото. По филмите много обичат да рисуват един картинки, с една равнина нарисвана с мрежа и едно рязко хлътване в нея. Нещо
такова.
За да се откъсне едно тяло от повърхността, кинетичната му енергия трябва да стане достатъчна, за да се противопостави на гравитационната там. Тоест трябва да увеличи скоростта си. При достигане на кинетична енергия, която да балансира гравитационната, тялото ще е в орбита от повърхността. Това е първа космическа скорост. С увеличаване на разстоянието, се намалява силата гравитацията и съответно нужната кинетична енергия, до достигане на момент, в който гравитационната сила е незначителна. Тази скорост, нужна за напускане на гравитационното поле на тялото е втора космическа скорост. Трета космическа е скоростта нужна за напускане на слънчевата система.
Та в мрежата на картинката горе, пропадането е рязкото увеличаване на гравитационната енергия.
Драмата на черните дупки е, че при тях масата е толкова голяма, че скоростта нужна за отделяне от нейната повърхност става равна или надвишава скоростта на светлината.
Сега има една теория, че черните дупки се "топят". Смята се, че се излъчва някаква форма на топлинна радиация, наречена радиация на Хокингова радиация, на името на Стивън Хокинс (смятан за най-брилянтния теоретик на ХХ век и нещо, което ми прави впечатление, един от малкото, на чието име е кръстено нещо приживе). Тоест материята влезнала в черната дупка се превръща в енергия, която я напуска. Превръщането в енергия идва от там, че се смята, че материята навлязла в областта на черната дупка се разпада на елементарни частици поради колосалните сили.
До сега обаче, експериментално не е открита.
Тази теория ми се струва малко съшита с бели конци. Запълва празнината от това, че не се знае какво точно се случва с черните дупки. Нещо като с тъмната материя, която е тъмна защото не е забелязана и открита по някакъв начин, тъй като не реагира на електромагнитна радиация по никакъв начин, но която обяснява защо подяволите простите сметки за гравитационните сили между телата показват, че трябва да има още дяволски много материя.
Конкретно за черните дупки и времето. Както вече бе коментирано увеличаването на скоростта води до забавяне на личното време. Тоест ти, при 90% от скоростта на светлината, да речемо, отчиташ 10 секунди, то за статичен (спрямо теб наблюдател) ще са изминали много повече. Онова клипче се опитва да го обясни, но става дума за това, че не зависимо от собствената скорост на движение на няколко обекта, всеки от тях ще отчита скорост на светлината равна на тази за другите обекти. Тоест ако се движим с 90% скоростта на светлината (движението е ужасно относително понятие. Движение спрямо какво?), за нас светлината няма да се движи по-бавно отколкото за статичен наблюдател. Ние отчитаме 300к км/сек, статичният наблюдател също. Тоест, щом като скоростта на светлината винаги е една и съща, то нещо друго трябва да се променя, което е времето.
Малко е парадоксално това с винаги еднаквата скорост на светлината. Скорост се измерва спрямо нещо друго. Колата се движи със 190км/ч спрямо нас, например. Тоест обект А не може да постигне скорост по-голяма от тази на светлината спрямо обект Б. Да, но ако обект Б вече се движи с някаква скорост спрямо обект В, как ще се отнася скоростта му към обект А? Това са си изцяло мой размисли.
И връщайки се на черните дупки стигаме до това, че увеличаващта се маса на черната дупка увеличава гравитационната сила, която упражнява на околните обекти. Това ги ускорява към нея и те започват да приближават скоростта на светлината. Това забавя времето им. За нас, когато достигнат сингуларността то ще е сякаш спряло.
Сингуларността най-общо казано е безкрайност.
А ако човек скочи в черната дупка какво ще стане ли? Ами в един момент краката му ще се движат много по-бързо от главата.
ЕДИТ: Трите варианта за вселената са сродни с теорията за гравитацията. При плоската вселена кинетичната енергия от скоростта на раздалечаване е равна на силата, която ги привлича, при отворената кинетичната е поголяма и при свиващата се е по-малка.
Най-правдоподобен би бил третия вариант, тъй като там може да се разгледа ситуацията, при която вселената започне да се свива и достигне някакъв компактен обем (не е казано, че по нашите стандарти той трябва да е незначителен. Може да е и колкото наша галактика. Компактен на фона на цялата маса на вселената). Според законът за запазване на енергията енергията винаги се превръща от един вид във друг. В един момент се получава концентрация на много енергия в малък обем и следва взрив или Големият Взрив. После пак разширяване до един момент и свиване и така. На пулсации.
@Ледник. Този, който е казал "Да бъде светлина" къде се е намирал? В Нищото и е измислил сандвича с майонеза ли? (:
ЕДИТ2: Много бързо пишете. Белите дупки са хипотетични. Тяхното съществуване определя наличието на червееви дупки (wormhole). Натрупаната маса създава гравиация, която буквално еб@ва майката на законите на физиката и къса пространството, излизайки някъде другаде. Ефектът би бил като в тесарактовата къща от разказа преди няколко страници. Минаваш през вратата към покрива и влизаш в мазето.
ЕДИТ3: Пичове, вече добива вид на научен труд.
@OnePageLife Винаги съм харесвал това определение за безкрайност, наистина, ние сме създания свикнали на крайни измерения. Линията е 30см и свършва. Дървото е 3,7м и така. Малко е трудно в такъв ум да впишеш нещо, което не приключва...
Антиматерията е различно от тъмната материя. Тя си е физически обект, дори експериментално се създава. Това са нормални атоми, които имат отрицателни протони и положителни електрони.
Черните дупки са края на галактиката. Гравитацията на една галактика започва да привлича слънца към центъра, натрупва се маса, нараства и накрая придобива свойствата на черна дупка. Вероятно дори в Млечния път има черна дупка.