С наближаването на ваканцията се приближаваше и вече така известния рожден ден на Найк. Всички , които бяха поканени , а и онези , които безпардонно щяха да се самопоканят бяха в еуфория понеже се очертаваше един чудесен триумф за края на училищния срок .
Няколко дни по – късно наай-после настъпи дългоочаквания тримесечен рай.
Едва ли съществуваше човек в даскалото , който да не беше радостен освен може би Билбо Чантов , който преди броени дни си беше извоювал уважението на съученици и главно учители с изявата си по случай деня за борба с наркоманията. Едва ли беше предполагал, че дори снимката и името му ще са на първата страница на училищния вестник , но това се случи. Жалкото беше , че само след 3 дни всички забравиха за неговата известност и се потопиха в наслаждаване на глътките от първите мигове на лятната ваканция. Съвсем скоро и самия Билбо забрави за проблема си и се присъедини към тръпнещите за рожденското парти на Найк човеци.
Riven също беше сред френдовете на рожденика. Когато Деня На Купона най-после настъпи той се засуети около външния си вид и особа и заедно с това привлече вниманието на брат си – Емил (high_till_i_die ) . Той от своя страна най-после разбра за какво беше всичката тази какафония напоследък. И се досети , че може да отиде на партито катоо…придружител на по-големия си брат. Само след минути планът му беше готов. Родителите им ги нямаше. Идеално време за чупене от къщи без да ти бучи който и да е. За миг през ума му мина мисълта за властия нрав на майка си и , че ако се издъни ще стои цяло лято в къщи , но изкушението и тръпката от самото приключение, а и повода си струваха . Riven излезе и пет минути след него беше да го последва и Емил. Отвори входната врата и...от другата страна беше майка му. Естествено тя го попита на къде се е запътил , стига да беше запазил самообладание , Емил можеше да си намери оправдание , но в тази ситуация той си глътна граматиката и по това майка му разбра , че върши нещо извън нейното знание. `На партито , където ще е брат ти ли отиваш?` запита го тя и продължи`не знаеш ли че това е място за големи. Пият алкохол , вършат глупости. Не си за там!` В този момент увереността на Емо се възвърна и той се защити - `ооо я стига! Вече съм на 14 , не на 4! Писна ми да се държиш с мен като с непораснало детенце . Не , стига вече! ` . Майка му определено държеше на своето , но реши да промени тона с по-смекчаващ. `Емо , майче , правя го за твое добро . Още си мъничък за да ходиш по такива места. Безпокоя се..`. Емил мълчеше. Тя пак се опита да каже нещо , но и неговия инат не беше по малък. Накрая тя се ядоса `върви , прави каквото искаш! И си носли последствията , защото аз не ще те оправдавам пред баща ти когато се забъркаш в някоя дивотия!` . Емил се усмихна и излезе. Беше доволен , че е постигнал своето , но дори и майка му да не го беше пуснала , той щеше да отиде и въпреки му беше спестила доста главоболия ..Ако беше излезнал без да го пусне..Не самата дума `пускам те` му звучеше унизително , тъпо и гадно. Сега важното беше , че го очаква едно невероятно преживяване.
___________________________________________________________
Riven , high_till_i_die , надявам се нямате нищо на против да сте братя хахах
Herr_Paunoff , имам достатъчно проблеми в последната седмица и разказа е последен в списъка. Когато обещая нещо , го правя рано или късно. Спи спокойно!
Само за протокола - когато минавам покрак хората нямам навика да ги удрям
)ме наричат така...Някои ми викат и манекен и нахалник,но тва е друг въпрос.
