Форум на PC Mania

Ами, тъй като реших, че няма нужда да съм винаги толкова несериозна, каквато съм (ехехе, много умно изказване), ще продължа разказа и този път даже възнамерявам да го завърша (уаау.)

Епизод 2

- Стига, достатъчно, не ми се слушат розовичките ти глупотевинки за цветенца и ангелчета с ореоли и цветя! Разбра ли! Или идвай на тъмната страна, или ходи при глупавите ангели и умирай заедно с тях, когато злото възтържествува!
- Линк, повярвай ми...
- Не! Не съм никаква заблудена душа и ако си мислиш, че знаеш всичко, не си права!
- Верно, Тони, к`во толкова ти пука за Линк?! Ще прави, к`вото е решил, чу ли?! - обади се глас от другата страна на стаята. Говореше Макавели, най-добрият приятел на Линк. Той беше приел идеята за злото много бързо и тя му хареса, така че сега беше сред най-дейните членове на новосъздаденото братство.
- Сега ще ми наскочите да ме биете ли? - попита спокойно Тони. - Не мога да ви оставя да се лутате така в неизвестното...
- Не се лутаме в неизвестното. - заключи Мак. - Остави ни намира, моля те.
- Ами добре. След като сте решили това... - бавно изрече заключителните си думи момичето и, изглеждайки подред всички, седящи в стаята, се изнесе през вратата.
- Ако смятате да ни убеждавате в доброто, по-добре излезте сега и не пилейте така времето ни! - обърна се Макавели към останалите по чиновете. Никой не стана. Всички съсредоточено го гледаха.
На Линк, обаче, не му беше приятно това, което беше направил приятелят му. Дори не го считаше за услуга. Не желаеше да си признае пред никого, но всъщност имаше някакви необясними симпатии към Тони...
Докато обмисляше това, гледайки разсеяно нанякъде, той изведнъж усети, че тя е добра, толкова приближена на ангелите и далечна от неговата цел... Лицето му за момент се сбръчка, сякаш страдаше от борбата, която се водеше между двете страни на собственото му съзнание, а после се изсмя пренебрежително. Реши, че всичко, което е измислил, е пълна глупост, и с усмивка се обърна към подгласниците му в стаята:
- Е, нали си знаете. Утре ви искам тук по същото време! И доведете повече ваши познати!
*
- Къде беше, Тони? - попита намръщено Доли, която чакаше приятелката си вече от половин час някъде близо до стаята, където досега Линк беше провеждал проповедите си. - Знаеш ли от колко време те чакам?! Писна ми от теб.
- Отново се занимавах с Линк... Знаеш как е...
- Не, не знам как е! - момичето наистина се беше разсърдило. - Знам, че предпочиташ да се занимаваш с гадженцето си, ама можеше да не ме караш да ти вися като паяк тук!
- "Гадженцето си"???!!! - момичето беше възмутена. - Какви ги говориш?! И откога измисляш такива думички?!
- Откакто най-голямото ангелче на света се влюби в основателя на злото!!
- КАКВО?!
- Ох, стига! Не се прави на ударена! Мисля, че се познаваме достатъчно добре, за да ме лъжеш и не смятам да се занимавам с тъпите ти историйки. Разбра ли! Аз съм човек, а не ангел, и ако ти се изявяваш като такава, прав ти път! - почти извика момичето и тръгна с бойна стъпка в противоположната посока, без да се обръща повече.
Тони не знаеше какво да прави. Приятелката й наистина беше доста обидчива и избухлива, но досега не й се беше случвало да й наговори такива неща. Тя сериозно се замисли дали наистина не е направила нещо много нередно... Естествено, това я натъжи. Винаги се притесняваше, когато мислеше, че е постъпила подло с приятелките си. Едва сдържаща сълзите си, тя се затича право към входа. Не можеше да рискува да срещне някой свой съученик, който да я види така натъжена...

Eпизод 3

"Оная пак отиде да реве", помисли си Доли, която вече усети такава ярост, че пожела да хване някого и да го набие яката...
Момичето изведнъж се спря на място. Възможно ли беше това?
Това ли... това ли беше чувството да си зъл?
- Хей, кво правиш на средата на пътя ве, кретеноидке??!! - извкрещя изведнъж някой иззад нея. Обърна се и видя Ъндед Гърл - една от най-големите поддръжнички на Линк и на неговото зло. Обичаше да псува всеки, който види на пътя си, особено ако й се пречкаше...
- Кво става, Ънд?! - изведнъж извика със същия тон и Доли.
Това накара момичето от другата страна да се ококори и да я изгледа невярващо.
- Ти кво, бъзикаш ли се с мен ве??!! - попита то невярващо.
- Не се бъзикам! Ако не ме мразиш прекалено много, ми се иска да ме приобщиш към групичките за проповед на Линк...
- Какво?! - попита още веднъж тя, невярващо. - Ти...
- Да, аз съм най-добрата приятелка на най-доброто момиче в класа. Но стига за мен. Ами злото?
- Злото... - усмихна й се момичето. - Ееех, ще бъде странен случай... Абе, какво се правя на интересна. ИДВАЙ С МЕН! - извика тя ентусиазирано.
*
- Линкиииииии! - извика Ънд, като влизаше в една изоставена класна стая на училището - текущият офис на Линк и бандата му. Тя подкани с ръка момичето да влезе. Вратата скръцна и Ънд отвори една малка пролука, изчака другото момиче да влезе, и веднага я затвори след себе си. В стаята беше тъмно. Много тъмно. Прозорци нямаше. Единствената слаба светлинка, която се виждаше, идваше от малка свещ в дъното на стаята, до която седеше един не много ясно очертан силует и пишеше нещо върху една черна и дълга маса.
- Ънд!! Хиляди пъти съм ти казвал да не ме перкъсваш, знаеш че... - в този момент момчето прекъсна речта си, защото очевидно повече усети, отколкото видя присъствието на още един човек наблизо.
- Линк! Това е Доли...
- КАКВО?! - извика Линк почти разгневен и много изненадан. - ЪНД, ПОБЪРКАЛА СИ СЕ?! ЗАЩО МИ Я ВОДИШ ТАЗИ ТУК, ЗНАЕШ, ЧЕ НИКОЙ НЕ ТРБЯВА ДА ЗНАЕ ЗА ТОВА МЯСТО... - той внезапно се спря.
- Тя е на наша страна, Линк! Ще става зла!
Линк я изгледа подозрително. После проследи с поглед и другото момиче, което стоеше по-надалеч и наблюдаваше двамата.
- Ънд! - той започна да шепти изведнъж. - Ънд... Знаеш, че това е измама, нали? Доли и зло? Все едно ... Тони и зло! Те са като едно цяло, не можеш да ги разделяш, дошла е тук като шпионка, дошла е, за да усуети плановете ни...
- Не, не съм! - твърдо отсече Доли и се приближи към него. - И ще ти дам достатъчно добро доказателство за това! Ако не можеш да повярваш на мен, повярвай на доброто... Замисли се за миг, Линк! Този план със шпионството може да хрумне на вашата група, но не и на ангелите, не смяташ ли? Ангелите могат ли да лъжат? Подлостта тяхно качество ли е?
Момчето замълча за малко, а после поклати глава в знак на съгласие.
- Права е, Линк! - подкрепи я и Ънд. - Помисли за малко! Ние измислихме лъжата, ние измислихме всичко подло и зло... Ако беше част от тях, тя не можеше да бъде тук!
- И на какво дължим тази изненада? - обади се най-сетне той.
- Толкова ли е странно?? - запита Доли леко намръщена.
- Е... Утре ще дойдеш на проповедите ми и ще те видим колко си зла. Ънд, не беше нужно да ми я водиш тук. Излизай сега, момиче! С Ъндед ще трябва да си поговорим...

искам и аз

След като JazzJack спря със своя разказ те моля да ме включиш и мен.

и аз искам

Ако може и Спирит-ът да влезе в играта. Евентуален герой - магьосник,специалност - времеви скок!!! (движение във миналото и бъдещето),Ако измислиш нещичко с тоя мой изрод те черпя!(а да видиме истинският ти потенциал на 100%)