Това е шото си недъгаво гражданче от тоя тип, които визирах преди Майстера да ми се направи на интересен.Liberty написа: Научих се също да си ремонтирам сам колелото (преди го давах на майстори) но това по-скоро от хоби ентусиазъм, отколкото от икономическа нужда, защото отново цената на подобни услуги е малка и времето което ще отделя сам да си оправя спирачките и скоростите примерно ще ми струва в пъти повече, отколкото да го дам на професионалист да го оправи за 10 мин.
Аз на 13 се научих сам да си разглобявам колелото, да си лепя гумите, да си регулирам спиците и скоростите, да си сменям спирачките и скъсаните вериги и още някакви неща, дето няма да изреждам, щото ми е малко неудобно вече.
С какво ми помогна това? Ми в селото ми през лятната ваканция нямаше кой да ги върши тия неща вместо мене
Но, Андрейка, нали говореше за алфички в съседна тема - наистина приятният момент дойде, когато един ден една баба, приятелка на моята, дойде с внучката си - най-красивото момиче, което бях виждал до тоя момент, да ѝ оправям колелото, щото бабите оменили информация, че ги чаткам нещата
Profit-ът направо не ми се вярваше какъв беше.
Има мъже, които са изключително оправни (не се числя към тях), има и такива, които си намират оправдание, че за времето, което ще им отнеме регулирането на скоростите на велосипеда, ще го дадат на майстор и в останалото време ще правят пачки
^За спеченяците - тонът на написаното е шеговит, няма нужда от медали, мерси.