До преди години със семейството ми бяхме по кучетата, единствено майка ми харесваше и котки. Кучетата ни изпоизмряха(от старост) и един ден така се завъртяха нещата, че се озовахме с персийки вкъщи

. През годините сме имали американски стафордширски териер(страхотно куче, адски добро с хората, лигльо и тъпчо), старонемска овчарка(пак страхотно куче, невероятно умно), пекинез(бях малък, ама помня, че беше страшно лайно

)... Та случайно се случи това, че сега имаме котки. Не бих казал, че харесвам котки повече от кучетата(но много повече от преди), ама моите си ги обичам много. Те живеят при нашите, но най-редовно ходя на гости, за да си видя стадото

. Даже сега като приключих най-после с ремонта, ще си взема котарака, защото той е най-привързан към мен и умира от кеф като ме види. 13 годишен е, ама е същия бесен кретен както като беше на 2г.
Кучетата ни в момента са две каракачанки, които охраняват един обект на баща ми (през деня са в едни големи заграждения, нощем ги пускат да вилнеят). Много ненормални кучета. Като видят непознат човек/куче се притеснявам, че ще избият арматурата на заграждението, а като видят някой от семейството ми, са ебаси добродушните същества. В общи линии, идеални пазачи.
Сега се сетих за един случай, нали по-горе споменах интелекта на старонемската овчарка... Веднъж бяхме на вилата и тя тичаше по двора, но от някъде влезе едно малко куче, което директно скочи на бой на овчарката

. Тя естествено не гледаше тъпо и също скочи, обаче другото куче наистина беше дребна порода и някаква жена се развика "олеле край, изядоха кучето ми". Баща ми се втурна да ги разтървава, с едната ръка държеше нашийника на овчарката, с другата беше хванал малкото куче. В суматохата, овчарката захапвайки малкото куче, успя да закачи и палеца на баща ми. Мигновенно усети какво е направила, свлече се на земята и влачейки се отиде някъде да се скрие. Кучето плачеше, ако щете вярвайте

. Не го беше страх от баща ми, че ще яде бой или нещо такова, просто усети, че е захапало стопанина си и сякаш не беше на себе си от мъка.
Иначе към днешна дата бих имал немски дог, велики са и противно на разбиранията заради размерите им, били супер подходящи апартаментни кучета, защото са мързеливи. Спира ме единствено това, че са кучетата с най-малка средна продължителност на живота(~7,5г.), а това да ти умре животинката е доста голяма тегоба...
Изобщо не харесвам малките породи кучета. Повечето са ултра тъпи, беззащитни, злобни и комплексирани. Изключенията са малко, а и не ме радват достатъчно като породи, че да си взема такова.