. Според мен вампирската "среда" в играта е някак си монотонна и еднообразна. И окопите, и ада ме изкефиха на макс обаче. Прехода от вампирските нива към ада е невероятно плавен, а битката с Азазел е уникално-яка. Иначе експанжъна предлага доста повече WW1 и по-малко вампирски подземия и ад. Даже можеше да се управлява танк Рено.vanmx написа:Ами общо взето мнението ми за това що е то добра игра, и това какво е мястото на сюжета се припокрива на 100% с това на Сам
Ся примерно мен не кефят Serious Sam игрите, ама това си е въпрос н вкус, идва ми прекалено шарена и не ме кефи как се "усещат" оръжията. Necrovision бая ме накефи, но до момента в който излязох от окопите и започнах да трепя дракони с някакви огнени магии. Взе прекалено фентъзи да ми идва. Ако бяха запазили до края WW1 елементите, ръкопашните битки с войници и металните босове играта щеше да бъде 10/10.
Добре дай пример за игра, в която историята ти се навира в лицето, че нещо не мога да разбера какво имаш предвид. Това, което казваш, че играеш интерактивен филм, в който трябва само да стигнеш до следващата кът сцена и играта те води за носа, всъщност наистина важи за доста нови игри, но проблема тук не е в историята, а в шибания скриптиран геймплей. Новите КоД-ове е типичен пример в това отношение, а да не говорим, че там и историята е тъпа. За разлика от АРМА, примерно, където имаш огромни карти и 1000 начина да подходиш като тактика за това как да минеш даден обджектив. Освен това обаче играта си има и прилична (като за военен шутърSerious Sam написа:Der Meister написа:Хипера е прав мочмета. Не знам защо си мислите, че ако дадена игра има добра история, то задължително това трябва да бъде за сметка на геймплея. Вярно, че игри като Сириус Сам/Пейнкилър предлагат геймплей, който трудно би се вързал с някаква интересна история. Ако се кефите само на такива игри ви разбирам. Но има много игри, които за мен са съвършени във всяко едно отношение - геймплей, история, атмосфера, графика, звук и т.н. Spec Ops The Line със сигурност не е от тях и съм съгласен с vanmx. Обаче Мас Ефект, примерно? Какво ѝ е на геймплея? Предлага перфектния баланс между екшън и РПГ. Различните класове предлагат различен геймплей, което е фактор за преиграване. Има различни трудности, за хората, които търсят предизвикателство. Абе тази игра е просто шедьовър и задължителна за всеки геймър
Що се отнася до невъзможния скок на Пенйнкилъра, аз помня че имаше такъв на нивото в древен Рим. Прескача се като се засилиш скачайки, т.е. вървиш и скачаш постоянно и така всеки следващ скок става по-голям. Не помня на нивото с лунапарка да е имало такъв, но предполагам се скача по същия начин
Аз не твърдя, че историята пречи на геймплея. Аз твърдя, че има наложен някакъв стереотип, според който историята трябва да ти се навира през геймплея т.е. игрите се превръщат в един интерактивен филм, в който "играеш" за следващата кътсцена, демек както каза някой по-горе играта те води за носа.
Олдскула в Пейнкилър в своята максимум ограниченост (крайна линейност на нивата, механика "заключване на арена-битка-отключване на следваща арена - заключване на арена - битка...") предлага всъщност много повече свобода в своя геймплей, отколкото всякакви уонаби-стори-кибик-войник шутъри (в което в общи линии се превърна жанра на пуцалките).
И не знам как може човек да си изметне душата да каже, че Пейнкилъра няма история - и играта, и експанжъна, че и първия фен-мейд пейнкилър (Overdose) предлагаха повече от прилична история с готиния twist накрая (e това го нямаше в Overdose, ама пък сички помним Аластор как оживява в края на Пейнкилър и ви сгащваше насред Ада, или как Ева след като ви изкара от там ви използва да елиминирате Аластор и тя накрая се появи, за да открадне силата му и да стане новия господар на Ада.)
Олдскул шутъри, които имат някакво бекграунд стори, което обаче не търпи никакво развитие сиреч, просто някаква сцена/надпис в началото която да ви каже кой сте и за какво се биете са първите два Quake-а с прилежащите им експанжъни.
Serious Sam нито една част обаче не влиза в тази графа. Да, историята е на заден план спрямо геймплея и дизайна, но във всички части се разказва по един или друг начин и търпи развитие с геймплея, макар и без някакви ситуации тип "Олеее, кво ли ще се случи след малко", като оставя място на играта да ви впечатли със своите геймплейни качества - епични масовки, невероятен дизайн на нивата, атмосфера и прочее.
), даже на места се налага да взимаш и решения, които имат значение за историята. Така че не виждам какво общо има историята в случая. Аз Мас Ефекта, като ми умряха, някои от главните герои щях да се разрева бе 
Щом Сталкера ти е муден, надали ще ти хареса Фолаута. По принцип РПГ елементите действително правят шутърите една идея по-мудни, в смисъл такъв събираш разни предмети, чудиш се кое оръжие да избереш, ква броня, кой куест да изпълниш, кви решения да вземеш. Ако не те кефят такива работи няма как да ти харесат.Serious Sam написа:Ще и дойде реда някой ден. Надявам се само да не е нещо мудно като S.T.A.L.K.E.R.hyper` написа:Сетих се днес за Сами - Fallout 3 не е фентъзи и има много стреляне. Даже от първо лице! А ако си много претенциозен и искаш да се мериш през мерника на оръжието - New Vegas. Чакам извинението ти този път да pussy out-неш и от тези.
P.S. Примернът със смартфоните е уместен, но както ти каза искаш само най-основното, а другото са екстри - само разговори / само геймплей.
Проблема е във фантазията и креативноста. Военните шутъри са доста еднообразни, а което е най-гадното - като че ли по някакъв неписан закон - всички игри от този тип в даден момент се развиват кажи-речи в един и същи времеви период. Примерно появат се ЕА с техния Medal of Honor и после още няколко студия, които почват да правят WW2 шутъри. После IW (бивши MoH разработчици, съкратени от ЕА, които пък след скандали с Котик и Activision се върнаха обратно в ЕА) правят някакъв измислен, ситуиран в близкото бъдеще и близкия изток шутър и само след година две абсолютно всички студия в тази сфера почват да бълват същото.Der Meister написа: Добре дай пример за игра, в която историята ти се навира в лицето, че нещо не мога да разбера какво имаш предвид. Това, което казваш, че играеш интерактивен филм, в който трябва само да стигнеш до следващата кът сцена и играта те води за носа, всъщност наистина важи за доста нови игри, но проблема тук не е в историята, а в шибания скриптиран геймплей. Новите КоД-ове е типичен пример в това отношение, а да не говорим, че там и историята е тъпа. За разлика от АРМА, примерно, където имаш огромни карти и 1000 начина да подходиш като тактика за това как да минеш даден обджектив. Освен това обаче играта си има и прилична (като за военен шутър
А едно време игрите се играеха за да се размажеш от брутален геймпле, не за да ревеш пред тях...Der Meister написа: Аз Мас Ефекта, като ми умряха, някои от главните герои щях да се разрева бе
Нямах това в предвид. "Муден" сиреч кофти раздвижен, скован. Сори, ама шутър в който не можеш да rocket jump-неш не е шутър. Иначе такива рпг елементи разнообразяват играта, безспорно, но проблема който имам с даден шутър е най-често в движението. Сталкера е мудна и скована игра.Der Meister написа:Щом Сталкера ти е муден, надали ще ти хареса Фолаута. По принцип РПГ елементите действително правят шутърите една идея по-мудни, в смисъл такъв събираш разни предмети, чудиш се кое оръжие да избереш, ква броня, кой куест да изпълниш, кви решения да вземеш. Ако не те кефят такива работи няма как да ти харесат.
Не съм казвал такова нещо, а в DooM по принцип и не може и да скачаш, но пък отката от ракетите, както и експлозията могат да се използват като ускорение на предвижването.hyper` написа:LEL rocket jump-a е най-измисленото и нереалистично нещо в шуутърите, заклевам се. Stalker и Fallout са по-подчиняващите се на реалните физични закони неща, тъй че там не очаквай.
А бтв...
Доом 1, 2 не са шуутъри, тей ли?
Шото Brutal DooM е едно от най-яките неща на планетата земя.
Тука сега майстъра ще ти каже, че няма смисъл се преиграват игрите, особено пък ако вече знаеш историятаSerious Sam написа:...За мен няма значение дали играта ще е с отворен свят, и ли ще ме завре в някаква тясна кутия - искам това което правя в тая тясна кутия да ме кара да го правя отново и отново, и отново, и отново...
Не знам как го правиш,но евала.Много пъти съм се навивал да играя някакви подобни стари игрички,които навремето обожавах,но на 5 минута ми писват.Serious Sam написа:Е тая игра няма история, ама толкова съм я преигравал...
http://www.youtube.com/watch?v=t1ByGttArvE
и до ден днешен вкл.
Същинска краста са...Nreth написа:Не знам как го правиш,но евала.Много пъти съм се навивал да играя някакви подобни стари игрички,които навремето обожавах,но на 5 минута ми писват.Serious Sam написа:Е тая игра няма история, ама толкова съм я преигравал...
http://www.youtube.com/watch?v=t1ByGttArvE
и до ден днешен вкл.
Ами тогава не знам за какво изобщо спорим. Аз разбирам какъв ти е проблема, даже и аз съм на същото мнение. И аз се дразня на еднообразни, скриптирани игри дето те водят за носа. Но това не мисля, че има нещо общо с историятаSerious Sam написа:Аз проблем с истроията нямам.
Но хора като Сам и Ванмкс, които са по-ограничени откъм жанрове ги разбирам и тях. Единствената игра, която съм изигравал милион пъти и може би никога няма да ми омръзне се нарича Диабло 2 Иначе много рядко се е случвало да преигравам по 1-2 пъти още и други игри като Max Payne 1, Call of Juarez Gunslinger, The Last Express и... май не се сещам за други. А бтв като споменах CoJ Gunslinger, Саме, силно ти я препоръчвам, защото точно това:
важи с пълна сила за нея, щом дори мен ме накара да я врътна на всички трудностиА Painkiller те връща към себе си заради геймплея, щото колкото и да знаеш какво те очаква някак си я има тръпката да го опиташ по-трудно, да опиташ с това, или с онова оръжие, да упражниш тоя или оня скок...
Просто такава яка пуцаница рядко се среща. Просто оръжията имат някво уникално яко усещане като стреляш, не може да се обясни точно А отделно има и яка история 
