Аз лично ще уча 3-та година "Информатика" в СУ и честно казано съм с твърде смесени чувства. От една страна има много за научаване... в областа на математиката, която "някой ден може да ти е от полза". От друга страна в областа на самото програмиране има доста по-малко смислени курсове. Към това прибавям и факта, че откакто си търся работа (2 месеца) навсякъде само ми повтарят "това дето го учиш във факултета няма нищо общо с реалното програмиране", което явно си е така. Мисълта ми е, че явно си плачем за нещо "по-реално", макар че от друга страна може би нещо такова е твърде трудно за пресъздаване в университетските условия.
Както и да е, от момчешката ми мечта да разработвам компютърни игри се преминава към желание за работа като програмист. Затова и кандидатствах това. За щастие съм сравнително добър по математика и успях да вляза в май втората най-престижна програмистка специалност в България (първата е "Компютърни науки", пак в СУ), поне според мен. Така че въпреки всичко съм доволен, защото следвам и евентуално ще работя нещо, което ми харесва. Пък и парите в този бранш не са малко.
Личните ми интереси вече са насочени към изкуствен интелект - реален или псевдо (какъвто е в игрите например) все още предстои да науча. Има много хляб да се изяде и вода да изтече, а лошото е, че мързелът ме хваща много силно.
Моят съвет - разбери какво ти се прави в живота и следвай него - учение и професионално развитие. Старата поговорка "който работи нещо, което харесва, той не работи" си е все още вярна.
За пича, който го влече музика и драматургия ще спомена един приятел, който след 12-ти клас отиде да учи "Туризъм" в Търново. Изкара две години, които окачествява като "най-безсмислените в живота му", макар че се е наебал като разгонено куче по собствените му думи. Прекъсна, бачка две години, защото вече трябваше да се издържа сам, и кандидатства "Драматургия" в НАТФИз. Приеха го и сега е много доволен. Следвай мечтите си или поне доколкото можеш, работи нещо, което да ти слага хляба в устата, но не забравяй мечтите си.
Вярно е, че тези думи едва ли имат особена тежест от устата на 20-годишен келеш, но все пак всяко нещо си струва анализа в главите ни.
