Реално можем ли да се гордеем с човек, който варварски убива владетеля на най-мощната империя в този период, гаврейки се с черепа му, с човек - Борис, който гледа на християнството като на печеливша дългосрочна политика и избива цвета на прабългарската аристокрация - 52 болярски рода, неговият син Симеон, чийто войни изтощават неимоверно България и я разтеглят до ненужни размери. Синът му, Петър, удържа цели 40 години рухнала България. Развита културно, но не и икономически и демографски, България е пред колапс. Петър с вещина управлява, но една глупава дипломатическа грешка и опитният византийски пълководец Йоан Цимисхи, в комбинация с киевския княз Ростислав поставят България на колене.
Достоен за уважение, при това донякъде, е Самуил заради героичния си отпор срещу Византия. Но пък, за да е сигурен в първенстуващата си позиция, той убива брат си Арон и цялото му семейство, пощадявайки единствено племенника си Иван Владислав. Той пък убива сина на Самуил, собствения си братовчед. Шекспирова драма...
Второ българско царство - Асен и Петър освободители на България, възстановяват българската държавна традиция блаблабла. Искали са едно поземлено владение (прония) в Балкана, отказано им от императора. Възползвайки се от извънредните данъци, въведени заради женитбата на императора Исак Ангел с дъщерята на унгарския крал, разбунтуват народа и превземат няколко селища. В един момент се усещат, че може би бунтуването на българите не е чак толкова лоша идея и се стига до освобождението ни.
Имаме Иван Асен II, който закрепя страната чрез политически бракове, което предполага множество претенденти за трона и земите и след смъртта му около 40 години наследниците му се избиват/осакатяват/отравят етц. Въобще, от Асен и Петър чак до Константин Тих Асен има само убийства и заговори.
Стига се дотам, че някакъв миризлив татарин Чака сяда на българския престол. И идва може би най-заслужилия и способен владетел - Теодор Светослав. Той стабилизира държавата, справя се с вътрешните процеси на феодализация и отцепване от централната власт и дори успява да спечели някоя важна битка с Византия, като тази на река Скафида в началото на 14.век, губи ми се точната дата - дали беше 1307 или не. За жалост, умира, а наследникът му управлява година. И така стигаме до Шишмановци. В родната историография се водят задълбочени спорове коя династия в по-голяма степен е съсипала България - Шишмановци или Кобургите от по-ново време. Михаил Шишман прахосва българската армия срещу развиващата се неимоверно бързо Сръбска империя на Стефан Душан. Племенникът му, Иван Александър, е на другата крайност - покровителства науките и изкуството, което е прекрасно, защото сме дарили на света Йоан Кукузел, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак и други. Но, той не е благочестив християнин и не обгрижва църковното единство. Поради това има масово разпространение на ереси, един от които е исихазмът, приучващ към отшелничество, а не към единство и покорство спрямо Бога и царя. Болярите си се цепят като в рандъм средновековна стратегия и си наемат османски отряди за армия. Та така ...
В новата история такъв момент е Съединението, пред което се прекланям и управлението на Стамболов и Народнолибералната партия , последвана от Демократическата в началото на 20.век, когато България е толкова мощна, че успява да се изправи срещу всички балкански държави заради оня австрийски педераст с клюн вместо нос. И, разбира се, свалянето на селяните БЗНС от власт, постигнато от столичната буржоазия и интелигенция, формирала някои ценни кръгове през 1923г. Уви, това бива пометено през 1944 и повторно на 01.01.2007г.
Дерзай, Блу. Като тегля чертата, не виждам кой знае какви поводи за гордост. Е, знам какво пише в учебниците. Да знаеш, че не е вярно
