NaS написа:
Мани го Паскал
Аз си живея както намирам за добре и печеля хубав живот
Ако някой тръгне да се съобразява със всички глупости на църквата печели кофти живот в страх че въпреки всичките усилия може да сгафи и да попадне в ада
Nas,
Макар че е "адресирано" до друг, смятам да се намеся.
Твоя живот няма да го коментирам - не те познавам, не знам ценностната ти система, въжделения, стремежи. Иначе казано, трудно ми е да погледна на света през твоята призма. Нека обаче ти покажа моята.
Презрителната ти характеристика, отправена към постулатите на Църквата и 10-те Божи заповеди, ме накара да пиша всъщност. Бях се зарекъл да не пиша в тази тема, виждаше ми се напълно безпредметно - все едно да се опитвам да водя разговор със стената - "църквата ви манипулира", "вие сте стадо, вие сте овце"... А и вече определено нямам нито времето, нито желанието да пиша някакви излиятелни и мъдри постове. Сега, простичко, без да се заяждам, нека да разнищя така формулираното изречение.
Никой не те спира да живееш както намираш за добре, стига пряко или косвено да не засягаш околните в някакъв негативен аспект. Тогава всички религиозни спорове преминават на един по-заден план, а тежката ръка на Закона те сграбчва. Нека заедно да помислим - откъде "тръгва" правото? От римляните, разбира се - преходът от fas към ius, въвеждането на Lex Duodecim Tabularum и т.н. Но кога римското право се превръща в онзи фундамент, върху чийто плещи се изгражда цялото законодателство на средновековна, ренесансова (!), романтическа(!!!) и дори модерна Европа? Когато на световната сцена се появява християнството.
Ще се опитам да преразкажа накратко думите на един немски философ, който разсъждавал върху функцията на християнството.
Да отричаш християнството и ползата от него е все едно да разсъждаваш какво толкова ни допринася водата? Християнството е като водата - безцветна, безвкусна, без мирис. Нищо интересно няма в нея, привидно. Много по-изкушаващ е алкохолът, нали? Омайните пари на виното, неговият тръпчиво-сладък вкус, чувствената парливост на водката и т.н. Алкохолът - това е изроденият свят - той не дава живот, само отнема. Водата е нищо пред него, но тя дава и поддържа живота. Водата Е живот. Алкохолът, т.е. жалкото съществуване извън християнството - първоначално носи опиянение и сладост, но после се превръща в тежко бреме, а накрая е причина за смъртта.
Мъдър е бил този философ. И невероятно прав.
Защото християнството е онази сила, предпазила хората от самоунищожението им. Съгласявайки се да НЕ убиваш, да НЕ крадеш, да НЕ прелюбодействаш, на практика спазваш нормите на християнството. Искаш или не, ти си негов следовник. Можеш привидно да твърдиш, че отхвърляш християнството, че не вярваш в Него, да крещиш френетично "Gott ist tot", да станеш следовник на безумеца Ницше... но всъщност си и винаги ще си част от тази цивилизация. А като престъпиш Божиите повели - Закона. По-горе се разбрахме, нали.
Останах с впечатлението, че ти наистина не разбираш иманентната същност на християнството, а само нейното... лустро, представата за нея, която е широко популярна сред обезверените от комунизма млади хора и поддържана от едни вредни за обществото ни елементи. Християнинът не живее със страх дали ще се възнесе в Рая след физическата си гибел. Той е блажен. Той знае, че е роден от грях, но изхожда от презумпцията, че грехът е същността на човека, т.е. грехът е винаги налице. Затова християнинът не се страхува, не е фаталистично-песимистичен в отношението си към себе си и света. Неговото съзнание не е заето с въпроса "Дали ще се спася?", а с "Това, което правя, ще помогне ли другиму?". Християнинът е разбрал, че истинското щастие е в признателността на другите към неговата личност. Иначе казано, ако направя добро дело, което облагодетелства широк кръг от хора, то това е богоугодно. С ръка на сърцето си мога да кажа, че въпреки другите си хм...проявления никога, НИКОГА не съм обръщал гръб на изпаднал в нужда човек - независимо от естеството на проблема му - материално или морално. Винаги съм се стремял да помагам на хората, винаги съм отстоявал позицията, че всичко в този живот се връща правопропорционално на собствените ни действия. Защото Христос учи да помагаме на нуждаещите се.
Християнинът не може да живее в страх, защото у него основна е благодарността към Бога - че е получил шанса да живее, че има определено място в социалната стълбица, че Той го е дарил с разум и физическа сила да напредва в живота, че има родители, на които да се уповава, че може да се развива и расте. Хората, на които са им отказани тези блага, не са наказани. Бог ги изпитва, а ние, правоверните, трябва да им помагаме.
Като контрапункт на твоята позиция и като потвърждение на думите си от горния параграф смятам да приведа идеите на Жал Калвин - един от най-значимите реформатори на християнството. Песимист по отношение природата на човека, Калвин не залага нито на сърцето, нито на ума му. Основа на неговото учение е т.нар. предестинация. Тя се изразява в следното :
Бог, по непостижими за индивида съображения, е предопределил едни за спасение, а други е осъдил. Няма никакви средства, с които човек може да промени Божията присъда.
Такова едно учение би трябвало да породи фаталистична пасивност. Но психологическият резултат се изразил в изключителна, непозната дотогава уединеност на индивида - изправен сам, на съд пред своя Бог. Но пък индивидът има "призвание", според Калвин. Калвиновото "призвание" не е това, което разбираме днес - талант или хоби или професия. Важното при него е, че успехът в "призванието" придобива значението на свидетелство за избраност, за спасение - ако си преуспял тук на земята, в тленния свят, то душата ти ще се спаси.
От тази идея има и друго съществено последствие - индивидуалният успех допринася за увеличаването на Божията слава и за установяването на Божи порядък в света.
Това е и идеята - в противовес на теориите на атеистите, че християнинът е част от едно стадо- усърдието, с което трупаш блага и постигаш успехи те превръща в
самостоятелен човек, господар на самия себе си. А фактът, че си преуспял, означава, че си се спасил.
) за сътворението на Вселената и всичко останало 
