Страница 4 от 4
Публикувано на: 18 Юни 2007 22:14
от Sardonic Wrath
Ледник написа:Nordvargr написа:
post scriptum: Ист е спомагателен глагол, нали знаеш ;Д...
В испанския, английския и италианския май няма такова нещо, за френския не съм сигурен, а други езици не говоря. По този въпрос ще ти се доверя. :lovve:
Ммм.. а
немският ;Д...
Публикувано на: 18 Юни 2007 22:31
от Ледник
Nordvargr написа:Ледник написа:Nordvargr написа:
post scriptum: Ист е спомагателен глагол, нали знаеш ;Д...
В испанския, английския и италианския май няма такова нещо, за френския не съм сигурен, а други езици не говоря. По този въпрос ще ти се доверя.
Ммм.. а
немският ;Д...
Четем го колкото да пригласяме на Тил, иначе - пустиня.
ПП: Като видях поста на Нефертити, взех че се сетих за една много хубава темичка, която наскоро изрових из архивите и препрочетох:
http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.php?t=48548
Публикувано на: 18 Юни 2007 22:41
от Нефертити
4.”Uberus Homos” – “Върховният човек”
Вече обяснихме какво отличава убера от обикновения човек. Тези, които не са родени “убер” могат да станат само чрез прастарата рецепта за мнението. Намираш си слушател – табуретка, стол или легло.
Измисляш си мнение, различно от неговото. Започваш да му говориш, докато не успееш да го убедиш в превъзходството си. След това правиш същия номер и с хората около себе си и вече си “Убер”. Ако чуеш как табуретката или леглото ти противоречат, отиди на психиатър, и ако силно искаш да си “Убер”, се затвори сам в лудницата. Ние довеждаме нещата до край, знаеш? Ако пък хората ти противоречат упорито, ги убеждавай отново и отново, докато не станеш по-убер от тях.
това доста добре описва класната ми по математика
гадното е, че ние и играем ролята на табуретката всеки час...
Публикувано на: 19 Юни 2007 18:25
от FuckYou!
Нефертити написа:
4.”Uberus Homos” – “Върховният човек”
Вече обяснихме какво отличава убера от обикновения човек. Тези, които не са родени “убер” могат да станат само чрез прастарата рецепта за мнението. Намираш си слушател – табуретка, стол или легло.
Измисляш си мнение, различно от неговото. Започваш да му говориш, докато не успееш да го убедиш в превъзходството си. След това правиш същия номер и с хората около себе си и вече си “Убер”. Ако чуеш как табуретката или леглото ти противоречат, отиди на психиатър, и ако силно искаш да си “Убер”, се затвори сам в лудницата. Ние довеждаме нещата до край, знаеш? Ако пък хората ти противоречат упорито, ги убеждавай отново и отново, докато не станеш по-убер от тях.
това доста добре описва класната ми по математика
гадното е, че ние и играем ролята на табуретката всеки час...
тъс да не е някъф неизживян диктатор?