Пичове,
залудо се хабим, ето защо.
Duke е постановил повчето от това, което искам да кажа.
Волно или не, много готини копелета са потвърдили същото,
особено ме впечатляват
Sentry, Existence
и още некой готин, но ме мързи да врътна джама и му видя прозвището.
--------
Вижте сега.
Писането НЕ е самоцел,
или поне не бива да е такова.
Ние не пишем само за себе си.
Всяко творчество е предназначено за ХОРАТА.
Малко или много,
творението винаги се съобразява с нагласите на адресатите си,
ако не иска да остане маргинално.
( Да,
има гении, съобразяващи се само със себе си, и Господа,
но колцина са те?
Всъщност,
и това е относително, понеже те също се съобразяват с адресатите, но техните адресати ще са родени след 500 години,
примерно, когато вече ще могат да проумеят посланията им.)
Нашенци възприемат добре женското окончание.
Нема лошо в това.
Езикът е жив организъм,
и който опитва да го дисциплинира, прошнурова и прономерова в норми и закони,
става за посмешище.
Езикът се саморегулира. Дисципи НЕ търпи.
-----------
Не е страшно да кажеш Елфира, Елфка, Елфа.
Страшно е, когато слугувайки буквоедски на нормите,
забравяш основното - РАЗБИРАЕМОСТТА в комуникацията.
А тя трябва да е удобна, бърза, усмихната.
Ако трябваше да прецизираме езика си до последно,
всички щяхме да замълчим, уверявам ви.
Човек не чете букви,
а ДУМИ, схващайки понятието зад тях.
Не е толкова безпомощен, че да не отсее, кое-какво е.
А и кой ни спира в Англия, Норвегия, Швеция да казваме елф,
а тук да си казваме Елфира?
Ако си в Рим, дръж се като римляните.
