И така... Мина доста време от както писах по този разказ... А от началото му измина повече от година, ако не и две че и повече сигурно. Мисля, че е време да го довърша веднъж за винаги. Почнах да го чета от началото и реших да го преправя, защото се оказа че има доста недомлъвки, глупости и т.н. и т.н. Та сега ви посвам първите 8 преработени епизода от разказа ми (ще рече 10 Word страници/от 41 за момента общо/). Enjoy
***************************************************************
Историята на Земята:
Епизод 1: „Как започна всичко”
Годината беше 2020, когато човешката раса беше достигнала върхът на технологичното си развитие. През 2015 година беше осъществен първият междузвезден полет от хора. Постепенно те успяха да колонизират Марс, като учените успяха да създадат и изкуствена атмосфера на него. Пет години по-късно, през 2020 година започнаха да се подготвят 2 нови междузвездни полети от вече колонизираният Марс към Юпитер и Сатурн, или по-точно към техните спътници: Йо и Европа (намиращи се близко до Юпитер, съответно на 421 300 км и 670 900 км) и Титан (намиращ се на 1 220 000 км от Сатурн). Тези два междузвездни полета се оказаха едни от най – големите постижения на човечеството, които спомогнаха за развитието по-нататъшните събития, които доведоха до огромни проблеми, за които обаче ще ви разкажа по-късно.
Редом с развитието на технологиите, човечеството се справи и с един от най-големите проблеми в историята си – замърсяването на околната среда. Учени от най – големите и икономически най – силни държави – САЩ, Русия, Германия, Франция, Япония и Англия събраха най – добрите си учени и успяха да намерят разрешение на проблема: по – успешно използване ресурсите на Слънцето и космоса. На среща на страните членки на ООН през 2022 година беше прието създаването на КС (Космически Съюз) и ОЗОКН (Организация за Земна отбрана при космически нападения). В орбита около Земята бяха изградени огромни, космически, защитни бази, които бяха съоръжени с най – модерните човешки изобретения по това време – Силовият Щит (покриващ цялата земя) и Анихилиращите бойни станции, които не позволяваха на нищо да премине през тях без разрешение и оторизация.
Осем години по – късно започнаха проблемите, които доведоха до решението да напиша този “доклад” към Вас - хората четящи това години по – късно... Въпреки благоденствието на всички хора, имаше и такива, които не бяха доволни. Те създадоха тайната “Организация на Недоволните” (ОН), която беше разкрита, но доста късно, за съжаление. Печелейки нечестно парите си те успяха да съберат пари за космически кораб, с който успяха да завладеят планетата Уран, която както и говори името имаше изключителни запаси от опасното вещество. Това им помогна да привлекат на своя страна недоволните Земни държави. Постепенно планетата беше оборудвана с мощни химически оръжия, и не след дълго Недоволните бяха готови за първата Междупланетна Война. Тя продължи повече от 15 години. Недоволните бяха изтрити от лицето на Междугалактическата карта, заедно с планетата им Уран, но с цената на много загуби: човешки и бойни. Половината от населението на Земята беше унищожено от няколко атомни бомби. Цялата военна мощ на Земята беше насочена срещу Уран и беше загубена с помощта на предатели. Накрая на войната равносметката беше плачевна: Земята беше оставена без всякакви оръжия, половината население беше избито, а развитието на обществото ни беше забавено с години. На конференция през 2039 година беше забранено използването на химическите оръжия, и всички останали запаси бяха унищожени...
Един проблем беше разрешен, но тепърва започваха проблемите на човешката раса, защото 2 години по – късно беше открито, че не сме сами. Беше открита нова завоевателска раса в изключително напреднал стадий на технологично развитие и с огромна военна мощ. Проблемите на Земята тепърва започваха.
Епизод 2: “Началото на края”
Година – 2041; месец – март; ден – 14; 07.25 земно време
Място: Щаб – квартирата на ООН;
- Председателю, агент А167 трябва да изнесе доклада си! - каза един от представителите на САЩ. Той е от огромна важност. Преди месец беше изпратена група от дипломати, която да посрещнат новата раса. Ако ми разрешите, нека разказът да бъде продължен от агента ни, който е бил на мястото на събитията.
- Разрешавам! – Отговори му председателят. Моля агент А167 приближете се и ни разкажете какво точно се случи там.
- Няколко часа, след като бяхме натоварени с тази дипломатическа мисия, ние се доближихме до група от кораби – разузнавачи, които ни ескортираха до техният кораб – майка намиращ се на доста голямо разстояние от тук. Те са предвождани от нещо като крал наречен Blood_Lord /Кървавият Лорд/. Най-странното беше, че те владееха телепатия и много бързо успяхме да осъществим контакт с тях. Всяка наша дума беше “попивана” от тях а по – късно и използвана при общуването ни. Разбрахме, че тяхната раса се нарича Воргони. Те се държаха доста странно и прекалено любезно, което ни усъмни до някаква степен. Разказахме им за нас, нашите особености, обществен строй и начин на живот. Бяха изключително любопитни за всичко свързано с нас, като най – вече се интересуваха от технологичното ни развитие и степента ни на овладяване на бойните технологии. От тях успяхме да разберем много малко – че живеят в доста различни от нашите условия на живот. Тяхната атмосфера се състои главно от метан с примеси на азот и хлор. Blood_Lord е техният “крал”, който обаче е един от служителите на главния им повелител. Или обобщено общественият им строй се състои от: Повелител - > следван от много Зорги - > още повече Ксендри - > следвани от крале и накрая стълбицата завършва с бойците. Като цяло расата на Воргоните представлява същества, високи между 2 и 3.5 метра. Те са изключително силни физически с четири ръце и два крака, имат две очи, но нямат зеници като нас, също така очите им са едноцветни, като на дневна светлина са сини, а на тъмно светят в червено. Хранят се с всякаква храна и не се нуждаят от вода или храна с изключение на всекидневна доза от хлоро – метан, без който могат да умрат. Техните кораби са защитени от специален щит, който според нас не може да бъде преодолян лесно или че дори ще бъде невъзможно за нашите оръжия...
Няколко земни часа след срещата ни с краля им, пожелахме да се върнем на земята и поканихме техни представители да дойдат на Земята, за да бъдат обсъдени взаимоотношенията ни... В общи линии така протече срещата, като техният крал ни поръча да ви предадем, че е съгласен с предложението ни и че скоро ще изпрати група от високопоставените си хора.
Година – 2041; месец – март; ден – 14; 08.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците;
- Господа, трябва да решим какво да правим. – Каза един от четиримата хора, седящи в кръг в полутъмно помещение, намиращо се в порутен блок на стария Ню Йорк. Тези извънземни нашественици идват доста навременно. Трябва да ги използваме за да ни помогнат да унищожим ООН. Съгласни ли сте господа?
- Да, извикаха в един глас другите двама.
- Вие господин Goro /Горо/?
- Съгласен съм с вас XBOY/Екс Бой/, но само в това, че е необходимо да действаме бързо.
Епизод 3: „Пазителите на Силата”
Година – 2041; месец – март; ден – 16; 17.55 земно време
Място: Убежището на пазителите на силата;
Той беше един от пазителите. Казваше се X-Maniak /Екс Маниак/ и вече имаше огромен боен опит въпреки сравнително малкото си години. Беше водил десетки, дори стотици битки с най - различни злодеи и винаги ги беше побеждавал без особени трудности. Вярваше безрезервно в силата и се беше посветил на нея вече 25-та година. Намираше се във върхова форма. Макар истинските пазители да бяха останали изключително малко, по-точно само 20 (поне официално), те имаха силата на стотици обикновени войни. Но с времето остаряваха, биваха избивани, гонени от приятели и врагове, предавани и въпреки огромните си способности и умения бяха почти изчезнали. Някои от тях се бяха отказали от света и от съществата, които го населяваха, и се бяха уединили на самотни и слабо населени планети, далече от проблемите. Те живееха главно в самота. Броят им не беше известен на никого, а за света бяха мъртви. Други се бяха отказали от уменията си, а живота им тръгваше в съвсем друга насока...
Сега се свикваше 555-тото събрание на пазителите и X-Maniak беше един от поканените на него. Той отдавна се надяваше да се срещне с най – добрият си приятел GameMan /Играча/, за когото беше дочул, че скоро е имал мисия на Йо (потушаване на размирици по дипломатичен/ и понякога не толкова дипломатичен начин/). Бяха се запознали преди 15 години, когато се бяха срещнали на космическо пътуване до Европа. Тогава бяха все още ученици и това беше тяхната първа самостоятелна мисия. Но случайно или по волята на някой с по – висша сила от тяхната двамата се срещнаха на поредната мисия, която и трябваше да им бъде последната преди поредното събрание на пазителите. И така и двамата се оказаха на един и същ междупланетен търговски кораб. Той беше малък и не можеше да излиза извън Слънчевата Система. Корабът беше на редовна мисия за превозване на провизии и специални материали. По заповед на ООН двамата пазители, бяха избрани за тази отговорна мисия, която трябваше да се разреши без много шум, възможно най – дискретно както се казваше. Тя се състоеше в това да разберат повече за изчезнала преди месеци група от учени изследващи спътниците на Юпитер и Сатурн. Изследванията бяха общи и касаеха както евентуалните им заселвания, така и някои по – специални изследвания на почвата, на климата и съответното изследвания за наличие на други раси или дори цивилизации. Двамата пазители бяха супер амбициозни, но за разлика от X-Maniak, GameMan беше прекалено опърничав (от типа хора, които първо удрят, после питат). Въпреки всичко GameMan имаше много голям опит, а огромното му телосложение му помагаше в доста от ситуациите, в които се налагаше използването на грубата сила. Редовните му физически упражнения и природните му дадености бяха превърнали силният мъж в истинска скала. X-Maniak от своя страна също беше с добри физически данни, но по сила не можеше да се сравнява с приятеля си. През годините на тренировките, той се беше посветил повече на това да развива интелектуалната си сила и другите си умения вместо да обръща само и единствено внимание на физическата такава...
И така двамата пристигнаха на Йо. На спътника на Юпитер отново бушуваше поредната пясъчно – енергийна буря. Мощни взривове причинявани от докосващите повърхността светкавици озаряваха по – голямата част от спътника на величествената и най – голямата ни планета в цялата Слънчева Система. Мощните взривове заглушаваха силният вой на вятъра, а гъстата пясъчна пелена беше покрила цялата затъмнена от слънцето част от Йо. Първата работа на двамата пазители беше да се настанят и починат, а мисията им щеше да започне на сутринта, когато времето се оправеше. Двамата се настаниха в специално направен за тях лагер, успешно защитаван от всички изненади причинени от майката природа.
Година – 2026; месец – Септември; ден – 10; 08.15 земно време
Място: Планетата Йо, базата Йо – 17А;
- Откъде ще започнем? – попита леко сънено X-Maniak.
- Да отидем на мястото на произшествието, да разбием всичко дет’ шава там (и не е човекоподобно) и да си ходим по живо по здраво – отвърна му леко опърничаво GameMan, след което стана и отиде до близкия спидер модел “Анаконда”, обърна се отново към него и му каза:
- Хайде де, няма да годинясваме тук, нали?
- Добре де, добре. – отвърна му X-Maniak, за къде толкова бързаш?
След този кратък разговор двамата се отправиха към близките планини, карайки спидерите си. Силния вятър развяваше косите и пелерините им, все едно бяха перушинки. Не след дълго достигнаха до “Прохода на Смъртта” (Древните предания говореха, че там живеят чудовища, дебнещи заблудени хора, завличайки ги в дълбините на своите подземни градове. Още се говореше, че са надарени с изключителна сила и изключителна интелигентност...
Слязоха от спидерите си и извадиха светлинните си оръжия. Имаше много малко такива оръжия и всяко едно от тях принадлежеше и можеше да бъде използвано само от собственика си. Такова оръжие се правеше само веднъж за точно определен човек. То не можеше да се продава или предава на друг. Оръжието на X-Maniak представляваше средно – голям меч, като острието не беше от метал или някакъв вид материя. Беше по – скоро направен от нещо нематериално. Синкаво – червеникаво сияние във формата на пламък сякаш струеше от него. Този пламък се появяваше и скриваше само при желанието на собственика си. Този пламък беше толкова горещ, че човек можеше да се изгори само докато беше в близост до него. Но в друг случай същия този човек можеше да се вледени от студа струящ от него. Да! Правилно сте се досетили. Това е легендарният и единствен по рода си (поне според легендите естествено) меч „Айс – Флейм”. Оръжието на GameMan съответстваше на ръста, силата и изобщо на всичките му физически дадености. То приличаше на двуостра брадва, но както и оръжието на X-Maniak, така и неговото имаше специални свойства. По единия край на брадвата му имаше зеленикаво сияние. Това сияние обгръщаше GameMan, когато се налагаше да води някаква битка. Действаше като един вид щит, като всеки докоснал се до него биваше отровен. По другия край на двуострата му брадва имаше жълтеникаво сияние. Когато се биеше сиянието му позволяваше да ускорява скоростта си, а също така и да забавя скоростта на атаките на противниците му. Тази брадва също беше единствена по рода си и носеше наименованието „Акс Ъф Дъ Енгър”.
Точно пред тях, на около 10 – тина метра се извисяваше входа на гигантска пещера (широка около 15 метра и висока около 4 – 4.5 метра. Двамата влязоха вътре, като осветяваха пътя си с помощта на специалните си оръжия и на фосфоресциращите им наметала. Пещерата сякаш беше безкрайна. X-Maniak и GameMan влизаха все по – надълбоко и скоро бяха обгърнати от тъмнина. Измъчените им оръжия и метала едва успяваха да осветяват на няколко метра пред и зад тях, така че да не се блъснат един в друг или пък да се изтупат някъде по нос в земята. След доста дълго ходене, пещерата започна да става по – голяма и по – светла, и не след дълго те се озоваха пред изключителна гледка. Пред тях се намираше малък подземен град, който обаче явно беше населен. Двамата пазители се прикриха, за да не бъдат забелязани. Скоро след това забелязаха някакви странни същества. Явно бяха мутанти...
- Нека да ги избием. – каза GameMan.
- Почакай малко. – отвърна му X-Maniak, не виждаш ли, че не сме равностойни. Те са няколко пъти повече от нас, а освен това не знаем дали те са убили учените ни, както и не знаем колко точно са силни и агресивни. По добре да разузнаем.
- Не ми се чака. Искам да свършим по – бързо. За теб не знам, но аз отивам да се бия.
След, като каза това GameMan тръгна да бяга към града, и не след дълго, след като достигна първият пост на мутантите той ги нападна изневиделица.
- Нееее! По дяволите GameMan, понякога си голям глупак. Ох ще си изпатим от глупостта ти.
Няколко минути след това на пода в пещерата лежаха 4 трупа на мутанти.
- Виждаш ли? – каза GameMan, много са слаби. А ти приятелю се притесняваше. Просто минаваме, избиваме всички и си тръгваме доволни от свършената работа.
- Не мислим така. – казаха няколко огромни мутанта появили се изневиделица зад него, след което успешно отнеха двуострата му брадва, която в мига, в който напусна ръцете му изчезна и на нейно място се появи само дръжката й, и с гръмък смях го поведоха на някъде.
- Глупак е твоят приятел. – каза един глас зад X-Maniak.
Той се обърна и замахна с меча си, но разсече само въздуха. Странника се беше отдръпнал на няколко метра зад него и тихо се смееше.
- Хе, хе хе, не бъди толкова импулсивен. Ако исках да те убия досега да съм го сторил. Казвам се Zelux. Аз съм войн – ронин и искам да ти помогна.
- Защо? – попита го X-Maniak.
- Моите родители бяха убити от тези мутанти и искам да им отмъстя. Това достатъчна причина ли е за теб?
- Съжалявам за родителите ти, но моята цел е единствено да освободя приятеля си и да разбера кой е убил учените ни. За сега ще продължим заедно. Но няма да убивам никой мутант, освен, ако не се наложи.
И така двамата тръгнаха към града...
Епизод 4: “Освобождението”
И така X-Maniak и Zelux се отправиха към града, всеки със своята си лична цел. Zelux беше разузнал доста добре преди да срещне новият си спътник и затова двамата единодушно решиха кой да бъде водачът. Естествено X-Maniak държеше под око Zelux, защото още се съмняваше в него. След грешката на GameMan охраната беше чувствително увеличена и вече наброяваше 10 мутанта при затвора и изобщо около 30-40 пазачи по протежение на целият град. Беше изключително трудно птица да прехвръкне, та камо ли нещо по голямо да премине. Двамата бойци бяха изправени пред трудно решение – как по дяволите да влязат в този град. Трябваше или да убиват /приспиват/ един по един мутантите или... И те не знаеха какво. Но на този етап X-Maniak искаше да разбере дали те са убийците на учените, за това предложи на Zelux първо да се приближат и да разберат повече, та ако те се окажат убийците проблема с убийството щеше да бъде разрешен.
И така двамата успяха да се приближат без много проблеми и без много срещи с мутанти. Е наложи се да се оставят един – два трупа и няколко приспани противници... Скоро те се озоваха вътре в града. Насочиха се към най – голямата сграда, където предполагаха, че ще се намира водачът на мутантите. Изключително странно беше, че около нея нямаше много охрана и за това те лесно достигнаха до сградата, преминаха зад нея и с помощта на няколко скока по близките скали успяха да се изкатерят върху нея. Там двамата леко приведени се приготвиха за подслушване и не след дълго търпението им беше възнаградено. Появиха се главният им мутант (висок около 4 метра, изключително силен на пръв поглед), заедно с малко охрана и плененият пазител GameMan. Явно, че разпитът тепърва започваше. Първоначалното “леко” обработване едва не накара X-Maniak да слезе долу и да прати мъчителите му при предците им, но все пак той не беше обикновен човек. Беше пазител и за това реши да изчака малко (преди да им отмъсти). А и беше сигурен, че GameMan няма да пострада толкова много. Той беше достатъчно издръжлив и имаше още прекалено много време докато успеят да го прекършат...
Малко след това водачът им, както се разбра по – късно се казваше diablo_2, се появи в залата, където измъчваха плененият пазител, след което седна на трона си и започна истинският разпит.
- Как се казваш? – попита diablo_2 затворника.
- Аз съм GameMan и съм пазител. Дойдох да си разчистим сметките за убитите от вас учени.
- Ха ха ха ха... Добре се справяш. – отвърна му иронично diablo_2. И за това си дошъл? Заради онези проклети учени, толкова слаботелесни, та изобщо не ни беше интересно да ги убиваме. Те почти не оказаха съпротива. Ха ха, ха...
- Ще те убия! – отвърна му ядосано GameMan, и тръгна към него, но беше спрян от електрошоковите оръжия на пазачите до него. Няколко метра по – нагоре Zelux и X-Maniak вече бяха решили какво да правят. Разделиха се и минаха от двете страни на сградата. Няколко минути по – късно двамата влетяха вътре с гръм и трясък и битката започна. На изненаданите пазачи трябваше малко време да разберат какво точно става и от това тяхно забавяне загинаха няколко от тях (на единият отхвръкна главата, а другият беше стоплен от бластера на Zelux), но след малко те извадиха оръжията си и започнаха да стрелят с учудваща точност по нападателите си. X-Maniak с няколко скока успя да се озове в близост до приятеля си, успя да разсече оковите му с меча си и след това бързо се изправи срещу водача им diablo_2. Междувременно GameMan се беше осъзнал и превъзмогвайки болката си със скок взе едно от падналите на земята оръжия и се присъедини към Zelux. Доста изненадващо, но се справяше доста добре с това оръжие. Почти толкова добре колкото с меча си. През това време и diablo_2 не стоеше със скръстени ръце. Когато видя, че към него се приближава X-Maniak и когато разбра, че тази битка е загубена той реши да направи стратегическо отстъпление (да избяга де), но в желанието си да направи това колкото се може по – бързо X-Maniak успя да му нанесе дълбока рана, и да му отсече едната ръка. С изкривено от болката лице diablo_2 успя да извика няколко думи от рода на (“Пак ще се видим”, и “Ще ти отмъстя X-Maniak”), след което изчезна във вихър от прах. Тримата бойци с общи усилия се справиха с групата мутанти, както и с новодошлите такива и не след дълго пещерата се изпълни с голямо количество бързо разлагащи се трупове. Тримата решиха да разгледат пещерата за някакви останки от учените или изобщо за оцелели. Скоро намериха килията със затворниците. Изненадващо в нея имаше двама човека, които едва се държаха, но въпреки всичко бяха оцелели. От техните думи успяха да разберат, че се казват Zoorty и Doktora (той не каза истинското си име, но по професия бил такъв и за това му казвали така)...
И така петимата спътници се отправиха към изхода на пещерата – това бяха: X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Zoorty. Трябваше да се върнат при цивилизацията, защото определено си бяха заслужели почивката.
Епизод 5 “Завръщането”
Година-2026; месец – Септември; ден – 11; 09.15 земно време
Място: Пещерата на планетата Йо;
Когато петимата спътници най – накрая успяха да излязат от пещерата вече се беше стъмнило и за това всички единодушно решиха, че трябва да преспят тук преди да се завърнат в базата. С помощта на доктора те успяха да привържат раните на GameMan, причинени от разпита му. Малко след това си легнаха. Нощта им премина изненадващо спокойно и на другия ден те тръгнаха на път. Трябваше да вървят пеша, защото спидерите им бяха изчезнали безследно. Предстоеше им избор дали да минат през пустинните земи, без да имат много запаси и да заобикалят много или да минат през близката планинска верига и през “Прохода на загадките”. Доста дълго се колебаха, но в края на краищата решиха да минат през прохода. Той беше по – опасен, но нямаше какво друго да направят ако искаха да оцелеят в тази пустинна част на планетата. Скоро след, като тръгнаха започнаха да ги връхлитат проблемите. Първоначално Doktora изтърва дажбите си от храна и вода на земята и благодарение на него трябваше да направят ново преразпределение на малкото останали запаси. След това Zoorty си навехна кракът и другите бяха принудени да го носят по целия път обратно, като за целта успяха да приспособят клоните на няколко паднали на земята дървета и да направят носилка...
И така те продължиха дългият си път към дома. Нямаше кой знае какви произшествия (с изключение на няколко спъвания, изтървавания на носилката и малко синини). Не след дълго те достигнаха подножието на планината, от която започваше планинската верига “Аркади”. Тя се състоеше от 4 различни планини, всяка криеща своите опасности. Първата планина се наричаше “Аргения” и беше опасна заради прекалено рязката си промяна на времето (в един момент все едно се печеш на шиш, а в другия все едно си затворен във фризера), втората планина се наричаше “Нимбус” и беше опасна заради прекалено многото диви животни в нея (редуваха се мечешка лапа до подобна такава вълча, а това беше най–малкият проблем. Освен тях имаше малко пещерни тролове, оцелели през годините и събирайки мощ и злоба (е бяха само по няколко във всяка пещера, но те бяха на всеки стотина метра, и също толкова малко полу – човеци (по точно полу – мутанти, полу – хора плюс бонус – вградените им отровна захапка и докосване). Третата беше “Калеопа” и се говореше, че в нея се помещавала една от базите на “Недоволните” преди години. А сега никой не знаеше какво има там, освен, че наистина беше много опасно място. За петата – “Незнайна” планина се носеха много слухове, защото никой не беше успявал да премине през нея. За сега обаче имаха друг проблем преди да се изправят пред петте знайни и незнайни опасности – трябваше да преминат през “Прохода на загадките”, а там въпросите бяха задавани от господаря на планината.
Година-2026; месец - Септември; ден-11; 22.15 ч. земно време
Място: Улиците на стар Ню Йорк;
“Този нов град! С какво толкова се различава от стария? Не съм по – богат, нито пък имам жилище. Зимата отново трябва едва да свързвам двата края, а не ми е по – лесно и през другите сезони. Тази война, тези оръжия ще унищожат всичко. Не е ли по – лесно да се хвърля от някоя сграда и да приключа с проблемите. Не!!! Не мога да свърша така. Все пак съм човек дявол да го вземе. Не! Ще продължа да чакам. Това поне умея да правя добре. Скоро, да много скоро ще дойде и моят час и аз отново ще стана човек. “ -Из “Философия на скитниците“том 7 от...
Тежък беше техният живот. Той беше чел всичките книги на... По този въпрос... Да! Определено беше съгласен с него. Но сега не му се мислеше – трябваше да изпие бързо намерената бутилка уиски “Джони Уокър”, преди някой да му я вземе или някой да го убие заради нея. Труден беше живота му, но той намираше утеха в забвението наречено пиянство. В далечината се чуваше стар албум на отдавна забравеният Static-X...
Епизод 6: “Преминаване през Прохода на Загадките ”
Година-2026; месец - Септември; ден – 13; 08.35 земно време
Място: Няколко километра от “Прохода на Загадките”;
Не след малко премеждия и прекалено много лош късмет (май някой от тях беше роден на 13 – ти петък, а пред другите явно беше минало цяло стадо черни котки), петимата другари по съдба достигнаха почти до самия проход, а там никой от тях не знаеше какво ги очакваше.
- По дяволите хора! – каза ядосано Zoorty, на неговите носачи, след като го бяха изтървали за пореден път. Боли мъ. – изстена за пореден път. Кога ще се научите да ме носите нормално? Ми, може ли на всяка бабуна да подскачам, като стар картонен Трабант на състезание в планинска обстановка. Все пак и аз съм човек, поне така предполагам.
- Еми какво да направим. – отговориха в един глас Zelux и Doktora. Все пак си доста тежичък. Пък и ние да не сме хамали? Трябва да ти искаме такса за превоза. – каза му Doktora.
- Как ли пък не. Да не съм банка. До сега съм бил затворен при мутанти. Взеха ми всичко, че и пари ли да ви дам? От къде?
- Добре де добре. – каза му Zoorty, Не се впрягай толкова. Гледаме да внимаваме максимално. Нали?
- Извинявам се, че ви прекъсвам момчета, но трябва да видите това. – прекъсна ги GameMan.
Точно пред тях се разкриваше ужасяваща картина: Навсякъде около прохода нямаше никаква растителност, сякаш беше паднала атомна бомба 2 - ро поколение. Нямаше никакъв живот. Всичко беше пусто и мъртво. И този странен вятър, който навяваше хлад, който те смразяваше чак до костите ти, и сякаш правеше сърцето ти да застине от студ. Малко по – напред започнаха да се показват и отдавна изсъхнали трупове на хора, набучени на метални колове. Напред нямаше никакъв друг път, освен този пред тях, и за това те се престрашиха да минат. Водачеството беше поето от Zelux. След малко те достигнаха до „портата на Загадките” и започнаха да я разглеждат, за да решат как да преминат през нея. Изведнъж от една дупка в земята се чуха стенания. Петимата пътешественици бързо се окопитиха и измъкнаха нещастника, лежащ в нея. Приличаше на човек, но имаше малко по – особени черти. Имаше нещо специално в него, някакво излъчване, което те караше да се замислиш срещу какъв човек стоиш.
- Кой си ти? – попита го доста подозрително X-Maniak, и какво по – дяволите правиш тук?
- Казвам се Blaz3. Идвам от далечната планета Калисто. Тук се разби корабът ми, поради което припаднах и се съвзех едва сега, когато минахте от тук. Впрочем, коя година сме?
- 2026. – каза му GameMan. Значи си имаме работа с извънземен. Наистина яко. Как е при вас?
- Нямаме време за губене. – каза му X-Maniak, като прекъсна възможният отговор на Blaz3. Трябва да продължаваме. Що се отнася до теб Blaz3, ако искаш ела с нас. Засега ще сме заедно. Първо трябва да решим как да отворим тази гигантска врата. Някой да има идея?
- Да. – каза Zoorty. Защо не се приближим да огледаме по от близо?
- Добре! – отговориха му всички в хор. Да се приближим.
Щом се приближиха от нищото се появи огромен великан, носещ книга тип “тухла четворка” в лявата си ръка и тежък трион с неутронно зареждане.
- К’во стана с “добрият стар великан “ от приказките носещ обикновен боздуган. – каза недоволно Zelux?
- Ами това беше пра пра пра дядо ми. Той така не можа да продължи, щото не можа да се логне. Много го дисканектва сървъра ни, щото вече е на години. Но... Хъм... Какво ще правя с вас? Вече ми се е втръснало от въпроси, но без тях не може. И то трябва да задам на всеки от вас, който иска да премине.
- Моля!!! – каза му GameMan. Да не се бъзикаш с нас? Защо не вземеш да зададеш един въпрос на всички?
- Ох... Добре! Наистина ми е писнало от въпроси. Тогава отговорете ми на този: “Кой е бил върховният бог при Гърците?” Е? Имате 5 минути да отговорите.
- Някой да знае отговора? – попита напрегнато GameMan. Мозъкът ми е абсолютно празен в момента.
- Само сега ли? – отвърна му ухилено Zoorty. При теб това е перманентно. Хе хе хе...
- Стига момчета! – каза Doktorа. Дайте да се съсредоточим върху задачата, за да не свършим, като другите. Някой да е учил история?
- Всъщност аз. – каза им X-Maniak. Май беше Зевс или Юпитер, ама не знам при гърците или при римляните. Вече не помня.
- 30 секунди момчета. – каза им великанът. 29,28,27,26...
- Мислете по – бързо. – каза Zelux. Кое от двете е?
- ...20,19,18...
- Де да знам! – ядосваше се X-Maniak.
- И аз не се сещам. – каза им Doktorа.
- Мене не ме питайте. – обади се Blaz3, аз не съм човек.
- ...13,12,11...
- Кой пък те е питал!? – тросна му се Zoorty.
- ...5,4,3...
- Отговорът е Зевс! – извика GameMan.
- Ммм... Да! Отговорът ти е верен. Можете да преминете. Впрочем GameMan, как успя да разбереш отговора?
- Еми, просто играх на тото. Бройнах си онче – бонче и то взе, че съм уцелил. За първи път ми се случва.
- Късметлии сте. – каза им великана. А аз оставам тук. Довиждане и успех!!!
След това той изчезна, и не след дълго вратата започна да се отваря. Предстоеше им ново предизвикателство – планината “Аргения”.
“Опитай се да се наслаждаваш на живота, защото той е прекалено кратък” “Из “Философия на скитниците “том 5.
Епизод 7: “Преминаване през планината Аргения”
Скоро след като вратата се отвори петимата спътници се насочиха към следващото препятствие – планината “Аргения”. Вече се стъмваше, за това решиха да преспят и да продължат пътуването си на сутринта. Раните на GameMan и контузията на Zoorty по някаква странна причина бяха отшумели, и на сутринта всички бяха в перфектно здраве. X-Maniak направи всекидневните си ранни упражнения и към 9.00 всички заедно потеглиха на път. Пътя им минаваше по тясна пътека, която водеше до върха на прохода и след това се спускаше стръмно надолу, където отново започваше да се изкачва, докато не достигнеше върха на “Аргения”. Не след дълго шестимата, водени от Zelux, стигнаха до широка поляна.
- Момчета. – каза на останалите Zelux, предлагам да продължим и да не спираме тук. Имам някакво странно предчувствие за това място. Първо, че е идеално за засада и второ, че от тук нямам добра видимост.
- Какво се притесняваш толкова. – тросна му се Zoorty. Все пак сме достатъчно много хора, за да се справим с опасностите. Всички сме в перфектна кондиция.
- Да, но винаги може нещо да ни изненада. – каза X-Maniak, нали?
- Не вярвам нещо да се случи. – каза Blaz3.
- Ти да мълчиш там. – каза му троснато GameMan. Никой не те е питал. По добре мълчи да не ти светна един.
- Хубаво де. – каза обидено Blaz3. Аман от тази дискриминация.
- Предлагам да си починем. – каза Doktora, щото аз взех да се уморявам.
- Добре. – каза Zelux, но само за десетина минути, че просто нямаме време.
И така те седнаха да си почиват, но естествено почивката продължи повече от десет минути. Изведнъж тя беше прекъсната от вика на Zelux.
- Какъв по дяволите е този шум? Нали ви казах да не се застояваме толкова, друг път да...
Той беше прекъснат от внезапната поява на стар вертолет за големи височини модел “Т 67 – Еърсторм”. От който започнаха да се сипят изстрели. От другата страна на пътечката също започнаха да долитат изстрели от бластери. Бяха обградени от така наречените “планински владетели”. Първи от всички успя да се окопити Zelux, който успя да се скрие зад една голяма скала. След малко до него успя да се домъкне и X-Maniak, който междувременно беше успял да измъкне „Айс Флейм” и да отклони няколко изстрела към тези, които ги бяха изстреляли. От другата страна на поляната се бяха скрили GameMan, Doktora и Zoorty, а Blaz3 се беше покрил някъде и никой не можеше да го види.
- Предайте се и ще умрете бързо и безболезнено! – чу се един вик от вертолета. Имате 30 секунди да решите.
- Какво ще правим? – попита Zelux X-Maniak. На мен лично не ми се умира.
- Първо трябва да се справим с вертолета. – каза му X-Maniak. На времето учихме устройството на тези вертолети. Те имат 15 торпедни ракети, 60 милиметрова картечница “Смерд 78” с 3500 патрона. Освен това имат подсилена броня на корпуса и цялото тяло, както и специална отразяваща броня на корпуса. По никакъв начин не можем да го свалим, освен, ако не успеем да счупим стъклото пред пилота, което ще развали баланса на вертолета и ще падне на земята неуправляем. Но как ще стигнем до прозореца?
- Остави това на мен. – каза му Zelux. Само ме прикривай...
Няколко секунди след това Zelux излезе от прикритието си и под кръстосания огън, с помощта на X-Maniak, който отби няколко изстрели към изпращачите им за пореден път, той вече се катереше по близките дървета, прикривайки се между дебелите им клони и многото листа. Вертолетът се занимаваше с X-Maniak и за това никой от вътре не успя да види приближаващият се войн.
Междувременно GameMan и Doktora разбрали от X-Maniak планът на Zelux, мислеха свой собствен план, за да му помогнат. Двамата трябваше да се погрижат за надземните войски, а ако им помогнеше и Zoorty нямаше да е никак зле. Но къде по дяволите беше той? Огледаха се навсякъде, но той беше изчезнал.
По същото това време Zoorty се промъкваше зад гърба на надземните войски, когато един бластер беше насочен към него.
- Предай се, ако не искаш да останеш без глава!
- Охо! Така ли? – каза на противника си Zoorty, като се обърна със светкавична скорост. Той успя да избие бластера от ръката на противника си и с ноктите, които бяха излезли от ръцете му успя да набучи противника си. С няколко бързи движения той доразфасова противника си, изчисти в дрехата му ноктите си, след което ги прибра в ръката си и се захили самодоволно.
- Още не си забравил наученото. – каза някакъв женски глас зад гърба му.
- mirela! – каза Zoorty, като бързо се обърна. Точно теб търсих.
- Предполагам. Как попадна тук, при тези ****?
- Дълга история! Ще ти я разкажа по пътя. Трябва да докладвам на началството. Веднага!
- Докато те нямаше имаше леки промени. Сега шеф е L-I-N-K.
- Той??? Значи най – накрая се е добрал до властта. Но за това после. Най – добре да се изпаряваме. Вашите войници нямат шанс пред бившите ми приятели. Предлагам да отстъпим. Един ден ще се видим пак.
- Добре. – каза mirela. Щом са толкова силни. С нас ще дойдат няколко от доверените ми войни. Що се отнася до другите – да се оправят сами. Да тръгваме!
След това двамата тръгнаха, заедно с още трима война и малко след това достигнаха до голям звездоземен кораб. След малко самолетът вече беше във въздуха, когато се насочи към тайната им база.
По същото време, на бойното поле се водеше жестока битка. Повече от половината войници на изпратените „Отцепници” бяха мъртви, изгорели от собствените си изстрели или убити от случайни куршуми.
GameMan и Doktora също излязоха от укреплението си, и прикривани от X-Maniak, успяха да се доберат до няколко от изпуснатите на земята оръжия. Тогава GameMan наистина се развихри. Първо успя да убие трима войника само с един изстрел, които за техен лош късмет бяха застанали един зад друг. След това уби още двама противници – съответно единият застреля в окото, а другият застреля точно в десятката. До него Doktora също не стоеше със скръстени ръце. С помощта на няколко пълнителя успя да убие няколко противника (все пак не му беше в професията да стреля, а да лекува), и с обши усилия двамата се справиха с цялата наземна армия. Точно тогава обаче вертолетът се озова пред тях. Още преди да успеят да се отдръпнат от вертолета, бяха изстреляни 2 ракети придружени с дъжд от куршуми. За един момент двамата видяха целият си минал живот. Изведнъж поради някаква странна причина и ракетите и куршумите застинаха само на няколко сантиметра от тях. GameMan и Doktora се спогледаха с изненадани погледи, и се обърнаха назад. Същото направиха и изненаданите войници във вертолета. Това беше Blaz3. Той ги беше спасил!? Какви ли още тайни сили имаше?
- Бързо се разкарвайте от там! – извика им той. Не мога да ги удържам дълго. Хайде де к’во чакате. Да не искате да се озовете при предците си?
Без да чакат втора покана GameMan и Doktora бързо се изтеглиха на безопасно разстояние, а Blaz3 прати ракетите и куршумите в небето, където избухнаха с оглушителен гръм. Възползвайки се от отклоненото внимание на войниците Zelux успя да се добере до прозореца на вертолета, бързо да постави нещо на него, и също толкова бързо да се изтегли на безопасно разстояние. Последва мощен взрив, от който ушите на всичко заглъхнаха за няколко минути. Сражението беше свършило, но за съжаление истинската битка тепърва предстоеше. Определено трябваше да си починат, за това решиха да хапнат на бързо и след това да легнат да спят.
Година – 2041; месец – Септември; ден – 15; 08.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците;
Отново се бяха събрали главните шефове на “Отцепниците”. С голямо нетърпение очакваха появата на новия им атентатор. Говореше се, че е най – добрият. И ето, че отвън щаб квартирата им в Стар Ню Йорк проскърцаха спирачките на стар модел кадилак. Не след дълго се появи и той самият. Това беше Deadly_Man.
- Добре дошъл Deadly_Man, приветства го XBOY, след което запали бавно хаванската си пура. След малко, през облак дим му каза: Очаквахме те.
- Знам! Но преди да започнем разговора ни, ще направя една малка демонстрация. Включете си телевизора.
Мъжът до него – Goro извика един войник и му нареди да донесат. Няколко минути след това беше включен на Земен Канал 1. Точно вървяха централните новини.
- Сега ще видите демонстрацията. – каза Deadly_Man, след което извади изпод коженото си яке някакъв механизъм. Набра някакъв код и натисна някакво копче. Миг след това последва експлозия. Явно, че беше на километри, но се чуваше ясно.
- Извънреден бюлетин на новините на Земен Канал 1. – чу се гласа на репортерката идващ от телевизора.
- Увеличете го!!! – каза XBOY.
- Току що беше взривено едно от най – охраняваните места – една от сградите на ООН. - продължи репортерката. Няма жертви, но сградата е сто процента разрушена. За сега не се знае кой е атентатора, но се предполага, че това ще е неуловимия Deadly_Man.
- Явно сте известен. – констатира Goro. Ще трябва да проведем доста сериозен разговор.
- Да. – каза Deadly_Man. Трябва да говорим... За цената.
“Истината е някъде там” - Из “Философия на скитниците “том 5.
Епизод 8: “Преминаване през планината Аргения” - 2 част.
Година – 2041; месец – Септември; ден – 17; 12.45 земно време
Място: Планината Аргения, 2 дена след битката;
И така, след два дни спане нашите уморени герои, вече отпочинали решиха да продължат пътя си, от който все още оставаше твърде много, а и беше изпълнен с безброй видими и невидими опасности. Предстоеше им да преминат през планина с изключителен нестабилен климат, затова трябваше да внимават много. Естествено в началото всичко беше много лесно, докато...
Докато не стигнаха първото голямо препятствие. По протежение на целия път пред тях имаше няколко тона сняг под формата на снежни преспи, а по това време тук беше невъзможно да има сняг. Температурите бяха прекалено високи за това, но явно в тази планина нещата стояха по друг начин. Трябваше да решат как ще продължат напред, защото за връщане и дума не можеше да става.
- Какво ще правим? – попита другите около себе си Zelux.
- Защо Blaz3 да не вземе да махне снега с помощта на силите си? – каза GameMan. Все пак е извънземен.
- Това, че ви спасих ми костваше доста голяма част от силите. – каза Blaz3. Първо, аз не съм всесилен, и второ трябва да се презаредя някъде, за да възвърна силите си.
- И къде по – точно? – попита го X-Maniak.
- Ами, ако наблизо имате електроцентрала или някакъв енергиен източник, и освен това ще ми трябва и “Енергиен медальон”. – каза Blaz3.
- И къде по дяволите да ги търсим. – каза сприхаво GameMan. Тук е планина все пак. Електроцентралите не растат по дърветата! Няма от къде да ги изкопаем тези простотии!!
- Всъщност има откъде. – каза някакъв странен женски глас зад нашите герои. Само трябва да знаете къде да ги търсите.
Всички се обърнаха едновременно, но зад тях нямаше никой.
- Аз съм богинята на доброто. Казвам се ally.
- Богиня ли??? – казаха невярващо в един глас всички. Има ли още такива неща???
- Аз лично не вярвам в такива богове, богини ли там к’во са... – каза Zelux. Вярвам единствено на себе си, и на моите лични способности. А пък и годината е 2041. Дори и да ви има сте отживелица.
- Съгласни сме с него. – отговориха останалите едновременно.
- Дори и да не вярвате в мен или по – точно в нас, аз все пак искам да ви помогна, за да стигнете дома си.
- И как по – точно? – попита Doktora. Ще махнеш снега ли?
- Това не мога да направя. – отговори му ally. Има си неписани закони за това. Но мога да ви кажа къде може да се презареди Blaz3.
- Ми хубаво. – каза X-Maniak. И от къде?
- Няколко метра надясно от вас има таен бункер. Ако и когато го преминете (има много тайни капани) ще стигнете до нещо, като таен енергиен източник, от където ще може да се зареди Blaz3.
- Да, ама на мен ми трябва и “Енергиен медальон”. – прекъсна я неучтиво Blaz3.
- Не ме остави да се доизкажа. – отговори му богинята. За да заслужите медальона всеки от вас трябва да премине през 3 изпитания: на силата, на мъдростта, и на късмета.
- Ново двайсет. – каза ядосано GameMan. Пък и моят късмет е направо велик.
- Не е честно! – добави Doktora.
- Няма честност на този свят приятели! – каза им богинята. Пожелавам ви успех.
След, като каза това тя изчезна на някъде (може би в божествената си резиденция).
- Нека пазителите винаги бъдат с теб богиньо. – извика X-Maniak, а нека да бъде и с нас – добави тихо той.
- Значи наистина ми писна и на мен – каза ядосано Zelux. Всички всячески се опитват да се гаврят с нас. И този непрекъснат лош късмет. На някой да му е минала черна котка път?
- За котката не знам. – каза му Doktora, но предлагам да продължаваме, защото тук наистина е студено. Някой да има по – добра идея?
И така, понеже никой от тях нямаше по – добра идея всички решиха да последват съвета на богинята ally, затова се насочиха към посоченото от нея място, и не след дълго достигнаха до него. Проходът беше около половин метър широк и няколко метра дълбок, но за радост имаше стълба, която водеше надолу. Отново водачеството беше поето от Zelux, който явно се справяше добре, следван от X-Maniak, GameMan, Doktora и Blaz3. След няколко минутно успешно слизане по стълбата те се озоваха пред дълъг, слабо осветен коридор, пълен с вода стигаща до коленете. Точно тук се прояви една от ползите да си пазител. X-Maniak и GameMan извадиха специалните си оръжия, и осветявайки пътя си с тях, заедно със Zelux тръгнаха напред, следвани от другите. Постепенно водата в тунела започна да намалява (явно се изкачваха) и скоро след това изобщо изчезна. Тримата водачи вървяха напред, докато изведнъж Zelux не ги спря...
- Спрете веднага! – каза им заповеднически той.
- Оуу... К’во има пък ся? – тросна му се Doktora, който си беше блъснал носа в гърба на GameMan, който също беше спрял рязко.
- Кьорави ли сте? – ядоса се за пореден път Zelux. Що не си направите мигновената операция за поправяне на зрението? Ще ви е от полза! Не виждате ли жицата на пода?
- Ъхъ. – каза X-Maniak. Наистина не можах да я вида.
- Не се и съмнявам в това. Все пак за това е изисква доста практика, каквато имам аз. По тази част от тунела е бъкано с тях, така че слушайте и правете, каквото ви кажа, ако искате да оцелеете, за да разказвате на децата си (който иска да има де). Капиши?
- Йес сър! – отговориха всички в хор.
- Така е по – добре. Уважението е важно. Сега правете точно това, което правя и аз. Първо се наведете и пропълзете под първата.
След, като каза това Zelux се зае с работата си. Първо взе малко прах от земята и поръси с него невидимата жица. Няколко секунди след това тя беше станала видима, и той минаваше под нея. Последван от останалите всички успяха да минат през невидимите жици. Без проблеми ли казах? Е не беше точно така. Малко след последната жица Zelux без да успее да види стъпи върху една от тях.
- Опаа... – каза нервно Zelux. Май сгафих.
- К’во стана пак? – попита GameMan, който явно беше станал с **** напред.
- Ами стъпих върху една от жиците. Ще трябва да продължите без мен. Ако си вдигна крака всичко в радиус от 300 – 400 метра ще бъде разрушено, а и няма никакъв начин да обезвредите бомбата освен, ако не изключите главното захранващо устройство, което се намира някъде по – нататък.
- Не тръгваме без теб. – каза X-Maniak. Не се знае какви опасности ще срещнем по пътя си и през какви капани ще трябва да преминем. Все ще измислим нещо.
- Единственият начин е на мое място да се сложи предмет със същата тежест, иначе ще има бууууууууууум... И знаете какво следва нали?
- Мога временно да уголемя някакъв предмет до твоята тежест, така че да се измъкнеш – каза Blaz3. Само че какъв ще е той?
- Тук имам един сандвич. – обади се плахо Doktora.
- Ще свърши работа. – каза му Blaz3.
- До къде го докарах. Да бъда спасен от сандвич!?!? Боже...
Малко след това Blaz3 заедно със сандвича бяха обгърнати в странна светлина, и няколко секунди по – късно сандвича вече тежеше около 80 кг. (толкова беше теглото на Zelux, но хубавото беше, че не е 150 килограма, че тогава щеше да е проблем размяната). С малко усилия останалите го повдигнаха и се подготвиха за размяната.
- Трябва да побързате, защото сандвичът е толкова тежък само 1 минута.
- Пригответе се! – извика X-Maniak. На три Zelux се разкарва от жицата, а ние слагаме сандвича на мястото му. Започвам да броя...
- 1...
- 2..., Пригответе се...
- 3! – каза той и с изключителна бързина беше осъществена размяната. Сега да си вдигаме чукалата. Остават ни 15 секунди.
Всички хукнаха да бягат през глава. До взрива оставаха 5 секунди, 4..., 3..., 2..., 1... БУУУУУУУУУУУУУУУУУММММММММММММММММ...
(Какво става с нашите герои ще разберете в следващият епизод...)
Година – 2041; месец – Септември; ден – 19; 19.45 земно време
Място: Планетата на Blaz3;
- Планетяни и планетянки. Пред прага сме на нов голям проблем за расата ни. Вече два слънчеви цикъла от нашият пратеник, изпратен до Дяволската планета, няма и следа. Трябва да решим какво да направим.
- О, пра – велики господарю на господарите The_Martian, предлагам да изпратим един наказателен отряд предвождан от нашият велик командир с мисия до тази презряна за нас планета, и освен това да изпратим екип да намери нашият пратеник Blaz3.
- Съгласен съм! Извикайте генералите!! Дайте заповед за АТАКА!!!
“The truth is out there” - Из “Философия на скитниците “том 5.
!