Форум на PC Mania

Остава още един месец зима, предлагам да се разцепи от сняг, ей така, щото е по-яко

Не знам в София как беше тая зима, но в Асеновград заваля преди няколко дни, рано сутринта, леееко побеляха покривите, след тва премина в дъжд и всичко изчезна. Е тва ни беше зимата тая година. А като бях хлапе кви преспи падаха, липсва ми дейба. Искам да падне ся метър сняг и да изляза да рина пред вкъщи.

За последен път имаше яка зима преди около 3 години. Помня, щото точно си бях купил много готини зимни обувки и се строших да ги нося. Доста дълго време имаше дълбок сняг. Тогава ходих да въртя колата на едно колело на автобуси посреднощ

2065 г. Бъдни Вечер.
Навън зимата е в разгара си, нещо нечувано за тропическия хавайски климат - слаб снеговалеж, 5 см. снежна покривка, силен вятър. пътищата са затворени, синоптиците са обявили червен код, по улиците няма жива душа.
Светлинки мъждукат от прозорците на къщите в тихия квартал, комините се надпреварват кой ще изкашля повече дим.
А междувременно, виелицата навън разнищваше снежните човеци, които в повечето случаи бяха направени от множество струпани ананаси и мангота.

Както повелява традицията, цялата фамилия се беше събрала на светлия семеен празник в дома на дядо Гипо и Гиповица. Гипо Джуниър и Гиповата Щерка бяха дошли със своите деца и внуци. На Гипо му се пълнеше от щастие душата, че беше доживял да види още едно поколение да израства пред него - това на неговите пра-внуци.

Бабата се беше потрудила здраво - беше станала в 4:30 сутринта, за да подготвя ястията и манджите за коледната софра.
Патронът пък, цял ден изкара на дивана в хола гледайки стари мачове на Барселона, но от време на време хвърляше по някой поглед през прозореца, което му навяваше спомени от младежките години.

Вечерята минаваше добре - в много приказки, смях, дискусии, разгорещени спорове между мъжете в семейството относно футбол, нови технологии, алкохол, жени и др. (това последното по-умерено, за да не стане гаф със съпругите).
Правнуците скачаха напред-назад, детския глъч радваше ушите на всички. Освен на техните родители, на които им беше писнало вече. Най-големият - шестгодишния Гипо IV дори си беше извоювал правото на една глътка от легендарното Гипово вино.

В даден момент настъпи време да се коментира и най-универсалната тема за разговор, позната на човечеството - времето. Всички около трапезата единодушно цъкаха с език по повод развихрилата се "снежна буря" навън. Беше си страшничко, защото по-голямата част от фамилията не бяха виждали сняг, но бяха виждали доста мемета в интернет и знаеха за какво става на въпрос. Гипо Джуниър и Гиповата Щерка имаха бегли спомени от ранното си детство в България, но те бяха плод на семейните снимки, отколкото реални спомени.

Гипо IV беше удивен от случващото се навън и като всяко шестгодишно дете кипеше от любопитство. Изтича до другия край на масата и с един отскок седна на коляното на прадядо си.
- Дядо Гипо, никога не съм виждал сняг. Толкова е прекрасен. Нямам търпение да изляза и да си играя с него. Мога ли да го ям? Ще можем ли да си направим бял снежен човек като този по интернет? Ти виждал ли си досега сняг? Ако си виждал, може ли да ми разкажеш най-интересната история със сняг?

Точно в този момент цялото семейство млъкна. Възрастните на масата знаеха тази история, защото са я чували безброй пъти. Любимата история на патрона на фамилията. Златните думи на Гипо. Всички във възторг очакваха да видят момента, когато Гипо ще предаде най-милата си история и на своя правнук.
Една сълза от умиление потече по бузата му, отпи си мъжка глътка ракия и започна...

- Сега, деди, ще ти разкажа най-удивителната снежна история в света. Запомни я добре, защото тук мноооооооооооого рядко можеш да видиш такова нещо. Пожелавам ти един ден, когато станеш голям и богат, да можеш да си позволиш да посетиш моята родна страна и да видиш с очите си. Това беше една от най-тежките зими в живота ми. Преди много, много години, през 2012, когато бях още млад, точно си бях купил много готини зимни обувки и се строших да ги нося. Доста дълго време имаше дълбок сняг. Тогава ходих да въртя колата на едно колело на автобуси посреднощ.

hahaha dobre ve

Най-добрата история, която съм чел в последно време

Малко странно ми дойде тази история, след някакъв напълно рандъм пост на Гипо, но точно затова ми хареса

уахахахахахаххахах евала, това ме изкърти
Доста се смях на това, че кръсти бабата - Гиповица, защото веднъж като запознавах приятелката ми с футболния отбор(където ритам), те и казаха, че ще и викат Гиповица (щото там си викаме по никове)

dont be hatin, nokti


иначе историята на дидко е чук. ебати

разбрах че всички знаете Darude - Sandstorm

ама някой от вас помни ли La Bionda - Sandstorm

Мочмета, как сте?

Предлагам нагледна обстановка от Банкенските сараи, които този следобед бяха засипани със сняг. Дано вие сте по-добре.
Затрих си монокъла, ама пет-шест декара двор - бало си е шанса да го намеря.

Екстра е пейзажът
При мен само дъжд цял ден

деба тамън беше тръгнало да се оправя времето и ся пак шибан сняг

Der Meister написа:деба тамън беше тръгнало да се оправя времето и ся пак шибан сняг

+1

az qvno jiveq v druga durjava

"шибаният сняг" е оправено време, това е зима, а не някакъв шибан сух студ и грозна сивота

Ако от ноември до март не се движиш в бели окопи - значи не е зима.

Gipo написа:"шибаният сняг" е оправено време, това е зима, а не някакъв шибан сух студ и грозна сивота

И двете са кофти. Иначе излезе ли днеска навън да си видиш снега на какво е станал? Сняг как да е, ама кишата е мега гнусно нещо. Да идва пролетта по-бързо

тоя университет ми видя сметката

утре като се прибера, само ще спя и ще седя пред компютъра

след тва пак ще лежа и ще гледам тавана с празен поглед

Ноктурно като го измисли оня лаф с правото в гъза, не знам давал ли си е сметка по колко различни начини е бил прав

дано направя нещо в тоя живот деба

stay safe, пичове