Disturbed написа:Добре, нали светлината е забавена светлина? (Според милярд теории) Тогава би трябвало, при достигането на скоростта на светлината, обектът да се превърне обратно в светлина. А температура под 0 по Калвин няма
Просто защото няма накъде по-студено да стане.
Вероятно имаш предвид, че материята е светлина. Бъркаш или погрешно интерпретираш теориите. Светлината е електромагнитна радиация. Вълна. "Носител" на светлината са фотоните, които са си суб-атомни частици. На това се основава слънчевите панели в калкулаторите или международната космическа станция. По физика, не знам за кой точно клас, дори се учи, при фотоелектрическия ефект. Ако фотон с ниво на енергия над праговото за някакъв материал (фотоелектрик примерно) попадне върху него ще избие един електрон. Обратното е при светодиодите. Електрон влиза в структурата на кристала и се отделя фотон.
Та в този ред на мисли материята не е забавена светлина.
Дори миналата или по-миналата година при един експеримент забавиха светлина до скорост на пешеходец, а ако не се лъжа малко след това дори я спряха съвсем. Това е доста интересен ефект и ако имаш хипотетичен фенер, чиято светлина е забавена, до 5км/ч да речем, когато го включиш няма да видиш как светлината се движи бавно-бавно* към теб. Всъщност нищо няма да видиш преди да е стигнала. Тоест ако го включиш на десет метра то ще изглежда угаснало първите 2-3 секунди.
Как можеш да отидеш в бъдещето при положение, че още нищо не се е случило тогава?
Ако приемем схващането, че времето е измерение, това би звучало като "Не може да отидеш 10м на запад, защото там не е тук" или нещо от този сорт. Отново в необятните полета на фантастиката имаше един разказ, или може би беше роман, за това как е открит начин за комуникация във времето, но каквото и да разбереш нищо не можеш да направиш. Имаше описана една постановка с един ключ управляващ зелена и червена лампа. Учените, знаейки, че ще включат зелената лампа решават да включат червената. Но въпреки всичко включвват зелената. Чичото (или колега, мътно ми е вече) знаеше, че ще падне на леда и ще си счупи ръката и така и стана. Та това е един вероятен вариант. Връщайки се на измеренията отново достигаме до това, че щом се движиш на запад ти отиваш точно на там, а не на север, да речем.
Сетих се за едно списание "Върколак". Доста интересно четиво беше публикуваха се всякакви разкази. Психо, хорър, трилър, sci-fi, какво ли не. Впоследствие станаха Zona F. Редактор беше арменец (или поне името му беше такова). Със сигурност има хора тук, които са го чели (хей някой може ли да каже какво стана с него?). Там пак имаше един разказ, който ми се губи дори повече, за един тип, който умираше, и който спасяваха като прехвърляха съзнанието му в ново тяло. После възникнаха разни проблеми, но съм го чел твърде отдавна и не помня.
Та това е друг възможен начин. Проблемът е необходимостта от тяло, макар че ми хрумва извратената идея за един свят, в който тялото не е нищо повече от едно превозно средство и когато искаш да отидеш някъде просто се пренасяш в свободно тяло там
ЕДИТ: Паралелните вселени са малко отвлечена тема (дори по-отвлечена от времето и скоростта) и там има множество теории, които обаче са твърде.... теоретични. Ако с времето и пространството имаме някакви директни или косвени наблюдения и известно количество експериментални данни, то в мултивселената все още е ходил само Пратчет.
Там е интересно на тема черни дупки,
бели дупки (които са още по-интересния антипод на черните дупки, изразяващ се в
излъчване на материя, дори се предполага, че за всяка черна дупка има една бяла дупка (ето какво имало на дъното на черната дупка
)), крачоли в пространството (панталонената теория ми е любима!) и прочие.
EDIT2: Горните писания са плод на ума на човек, имал за преподавател по Философия докторант по Астрофизика
Щото според нея единствените частици, които изобщо могат да достигнат скоростта на светлината са на под атмоно ниво ( фотони и т.н.), камоли да я превишат. Работата е там, че ако решим да ускорим една частица до скоростта на светлината трябва да и предадем много енергия, а колкото повече енергия и придаваме, толкова повече нараства нейната маса. Всички знаем, че колкото е по-масивен един обект, толкова ни е по-трудно да го бутаме. Една частица ускорена до близка на светлината скорост може да тежи хиляди пъти повече, от колкото в покой, а масата и ще продължи да нараства...до безкрай тоест на нас ще ни трябва безкрайно много енергия и ще е невъзможно да преминем тази граница. Съответно нищо не може да се движи по-бързо от светлината...или поне не можеше. На скоро четох, че някакви учени открили, че фотони могат да превишат тази скорост при преминаване от среда в среда.
