Чернокосият мъж прокара длан по финната дървесина, на която все още личаха богатите орнаменти, сега покрити със сажди . Пукотът на все още топлите въглени и миризмата на изгоряло го накараха да се пречупи и да се струполи на колене. Най-сетне си дойде в къщи, но завари разруха. Чувстваше безсилие, гняв и мъка. Все още чувстваше спомените в това място. Усети как го поглъщат.
Стана и се затича към коридора. Срещу него зееше огромна дупка, от която се разстилаше апокалиптична картина. Естерот потръпна, със свити устни и бавни стъпки се приближи към разбитата стена. Отвън руините, доизгасващите пожари и безлюдието говореха само едно - че е закъснял. В главата му се породиха много въпроси и без да губи време, той тръгна натам, от където очакваше отговори.
Тъмницата бе единственото място, където всичко си бе по старому. Влажното подземие се намираше под замъка, пазено от Смерч, дървото-пазител. Там никога не попадаха престъпници, защото просто такива нямаше, а се пазеха съкровищата на графа.
- Графството ти-и-и, май е разрушено, ма-ай... - простена гръмогласен плътен глас няколко пъти заради ехото.
Естерот бе застанал пред гигантска фигура от преплетени корени, образуващи лице със пламтящи очи. Смерч бе едно от най-древните подземни чудовища. Практически непобедим, защото, за да бъде унищожен, трябваше дърветата по целият свят да бъдат унищожеш, защото те му даваха сила. Чуваше всичко, що бе речено около тревичка и виждаше всичко, що бе извършено около дърво, заради което, мъдростта му бе величествена и несравнима. Естерот осъзнаваше своята нищожност пред титана и дори като Доминант на Земните сили, можеше да разчита само на неговата благонамереност. А Смерч от своя страна, въпреки своята страховита мощ, бе обречен да покровителства Доминанта, защото това бе жизненоважно за дърветата, неговите деца, според клетвата, която бе дал преди хиляди години.
... - Беше предупреден, графе-е, да не напускаш владенията си-и...
- Кой причини всичко това?
- Първо ми кажи-и... взе ли го-о?
- Да, взех го. Едвам се отървах жив от този огнен ад, в който се изправих срещу всичките ми кошмари.
- Много добре-е... Достоен си за силата, която ти е отредена, значи. Той те търси. Всичко горя, за да си го вземе. Изби всички, за да те намери. Изпепели всичко, за да си отмъсти, щом разбра, че няма да успее. Но, предвид, че кълбото е тук, вече, сега едва ли ще смее да се върне, ха-ха-ха-ха - екото направи смеха му злокобен, след което стана сериозен. - Но други ще те търсят. Ще трябва да напуснеш това магично място, отиди сред човеците, в техните кралства. Не бой се, аз ще те закрилям. Земята ще е твой приятел в твоето изгнание. А сега ми го дай, то ще е на сигурно тук.
Естерот приклекна и остави вехт плащ, завит на топка. Един корен бавно се приближи до него, уви се около него и го завлече дълбоко в подземието.
- Рискувах живота си, за да се добера до центъра на света. Разрухата е цената, която платих, за да притежавам Огненото кълбо, от което толкова се страхуваше. Изгнанието ще е цената, която ще платя, за да довърша това, което съм започнал. Закриляй ме в моето дело.
Графът събра всичко необходимо в удобен чувал за гръб и потегли през гората. Не знаеше къде ще го отведе горската пътека, защото, тази гора, не приличаше на никоя друга - тя бе плод на древна магия и можеше да се намира и да съществува на всяко едно място по едно и също време. В средата й имаше прекрасен замък, а около него - селце със смъртни човеци, отвлечени от елфите. Сега там, нямаше нищо друго, освен руини, които скоро съвсем изчезнаха зад гърба му. Опита се да си припомни колко време бе живял там, но не можа, защото там винаги беше ден, а времето беше спряло. Отново отиваше в човешкият свят, откъдето произхождаше и бе живял цели двадесет и осем години, преди да стане граф на Земята и да бъде дарен с магия. В погледът му се четеше единствено решителност.
П.С. Съжалявам, че просто се отнесох към 100%-ово фентъзи, но в следващата глава няма да има толкова "магия"
Надявам се да бъда пощаден, предвид това, че моят разказ е първи и нямам модел за образец в каква насока да се пише.
Ако има нещо нередно, нека ми се пише на ЛС за редакция.
