Форум на PC Mania

А ти защо се заяждаш безпричинно? Въпросът на автора беше какво е щастието според вас и аз отговорих. Не мисля че поста ми е безсмислен напротив. Написах това което чувствам в момента не само за да ударя още едно мнение ами защото счетох че така ще се почувствам по-добре, нали за това са форумите или греша.

Andrey358 написа:А ти защо се заяждаш безпричинно? Въпросът на автора беше какво е щастието според вас и аз отговорих. Не мисля че поста ми е безсмислен напротив. Написах това което чувствам в момента не само за да ударя още едно мнение ами защото счетох че така ще се почувствам по-добре, нали за това са форумите или греша.

Форумите са за обсъждане, не за споделяне. Както и да е, съгласен съм, че греша до някъде.

Krieg написа: Форумите са за обсъждане, не за споделяне. Както и да е, съгласен съм, че греша до някъде.

Обсъждането включва споделянето. Имаш тема, изразяваш мнение което се базира на лична гледна точка която често подкрепяш споделяйки случки и неща случили се за да мислиш по този начин.

Щастието е нещо абстрактно. Парите не са голям фактор за мен - да имаш нужда от тях но не са всичко, в това отношение споделям гледната точка на Гипо. Kompoth каза няколко вярни неща и споделям неговата гледна точка също. Лятно време обожавам да седя под моето любимо дърво сам, с цигара в ръка и бира, цяла нощ да мисля за нещата от живота и тн. Не се чуствам точно щастлив, но спокоен в прегръдките на ноща и прочие други лирични отклонения. Другото което ме кара да се чуствам добре е да помагам на хората. Помагах в дом за стари хора и после в дом за умствено изостанали хора, да беше тежко като виждаш тези хора отхърлени от всичко и всеки, беше ми тъжно за тях но винаги след това се чуствах полезен, удовлетворен че помагам без да искам пари или нещо друго на тези хора които бяха изоставени дори от близките си. (И не, не се фукам или нещо друго, не ми пука за това да се издигам пред очите на хора в интернет форум). Мисля че ако имаше човек който да е до мен независимо от всичко, да ме обича и да вярва в мен щях да съм щастлив. Общо зето това е. Мога още дълго да говоря какво е щастието за мен но ще се спра тук.

Rico написа:в дом за умствено изостанали хора...

@2D
Както се казва - "Не ми пука дали имам 2 или 20, стига да имам за бира, пък кво ме ебе, че Арианата не е Стела?"
Аз лично си се грижа за здравето си и нямам проблеми с него. Имам си момиче, което ме обича и което обичам, имам си приятели, смятам се за късметлия. Не се къпя в пари. Proove me wrong.


А щастието найстина е прекалено субективно нещо, за някои е да си купят новата ултра-мега скъпа ризка на Армани, за втори - да се забият с n на брой момета, за трети - нещо коренно различно. За мен лично щастието е във всичко около мен. Вече малко неща успяват да ме сломят, научих се да живея както аз искам и... "Честно казано всичко ми е добре" Life rox

Какво е щастие ли? Те такова животно нема май! Бах през последните 3-4 месеца нищо не може да ме зарадва (не говоря само за материални неща). Всичко, на което съм се радвал преди вече ми е някак безлично дамн! Чувството е гано! Когато бях малък (добре де по-малък) се радвах на много повече неща...е и тогава не намирах малките радости, които другите виждаха в ежедневието си, ама ся съвсем. Най-лошото е, че вече и почти нищо не ме забавлява. Живота си минава покрай мен и така.
Само едно знам със сигурност - парите и предметите не носят щастие...за дълго.

Щастие икуул (equal , = ) здраве , пари и време за отмъщение.

ДЕЕБА!



блус + бутилка алкохол = щастие

.

The Chameleon написа:ДЕЕБА!



блус + бутилка алкохол = щастие

.

Голяма истина.

Видях аз щастието беше
Сто, сто и петдесет кила,
На двора весело квичеше,
А после скочи във калта.

Из песен на група Контрол.

Ше се изразя така: може да живея в кашон до кофите за боклук и да се прегръщам с уличните кучета през нощта за да ми е топло и пак да съм щастлив... Аз знам къде лежи моето щастие, то лежи в хората до мен... така че стига хората, които ме правят щастлив да са до мен и да гушкат уличните кучета със мен аз ще съм щастлив (е ,не е задължително, могат да са до мен и без да гушкат кученцата... )

Плейстейшън+публичен дом

хора написа:Плейстейшън+публичен дом

+Бира.

Пфф... Тези дни наистина забравих, какво е щастие... Damn women!

Я, махнали са ми бана, йей ^^

Темата много ми хареса и надлежно изчетох всички мнения на съфорумците. С някои съм съгласен, с други по-скоро не, но не ми се спори с никого. Вече

Да ви кажа, драги ми съфорумци, дълго, прекалено дълго смятах, че щастието се купува с парите. Позволявах си скъпи дрехи, ходих по лъскави кафета с подбрани хора и пр. Ами стигна се до момента, в който осъзнах как една риза от 30 лв ми върши същата работа като тази от 120 (проверен случай, не купувайте ризи от Маson's или Денил, съветче...), а лъскавите кафета са толкова кухи и лишени от смисъл, че няма накъде повече. Въпросните подбрани хора пък бяха по своята същност едни нагли селски пачи и долни брантии, плюс няколко "пичое".
Та, в този момент в живота ми влезе Тя. Върна ме тук долу, на земята, показа ми колко безсмислени са тези упражнения да познаваш всеки, да ходиш по кафета и по разни нощни клубове - нищо не ти дават, само ти взимат. Тя е единствената жена от много време насам, която се интересува от мен не заради парите ми, а заради мен самия. Тя е жената, която ме накара да седна, да си изровя някои ключови литературни творби и да ги прочета още веднъж, осъзнавайки как съм забил в развитието си. Тя е жената, която ми каза директно "Ти си абсолютен самотник, а не го заслужаваш. Ти си прекрасен човек, но сякаш никога не си бил дете и не знаеш какво е истинското щастие, затова се самоизолираш от него. Не знам дали наистина някога си обичал истински"
Да, тя не е съвършена. Никак даже. Изключително странна и егоцентрична е и имаме различни вкусове. И все пак я обичам. Осъзнах го в момента, в който бях решил да прекъсна взаимоотношенията си с нея. Разбрах, че в този живот имам нужда от нещо положително, нещо ново извън стереотипа, който си бях наложил.
Ситуацията е деликатна - между нас има чувства, но не сме заедно. Не знам какво ще стане с нас - дали ще се отдадем на чувствата си, загърбвайки различните притеснения, които имаме, или окончателно ще унищожим това, което е между нас. При първия вариант ще продължа да бъда истински щастлив, както съм в момента. При втория - магазините по Графа и Планет кафе винаги ме очакват с отворени обятия, а паметта ми умее да трие хора и повече да не се връща към тях...
Ще поживеем, ще видим.

Митак, съберете се. Особено щом го има и при двете страни. Времето ще покаже дали ще изгорите моста или вашите различия така ще се взаимодопълват, че да си давате много един на друг и да постигнете хармония. Но при всички случаи хубавите моменти са хубави и не бива да се отричаш от тях. Нито пък тя. Така мисля аз. Помни обаче - колкото и superb да е, в крайна сметка тя е просто жена. Има ги в понякога досадно много.
Успех!

@2D Деъмн уимън, а? Ми защо оставяш щастието ти да зависи не от теб, а от жена? Не от твоя разум, а чужд, или по-скоро липсата му. Preserve yourself, yo!

Sirius, събуди се...истината не е нито в лъскавите витрини (те пък едни лъскави и чисти...тури му пепел...) нито в прехласването пред някъква шматка, независимо платонично/физическото ти приятелство в с нея.
Истината е в самия теб...истината е в силата да разсъждаваш, да взимаш решения и да се справяш с проблеми...в силата да налагаш волята си над други хора...

Какви са тези незрели изказвания от сорта на - "Кефеше ме, да се изтупам модно и да пръскам пари, ама сега ме кефи повече, да водя културни разговори като равен с разни мадами, а в същото време да ги чукам и експлоатирам, като сексуални робини.". Това са детинщини. Силата е да създаваш, а не да "консумираш".

Шефе, на туй му се вика The Insight and the Catharsis
Иначе от известно време спрех да придавам важности на ''ония проблеми'' и се чувствам по-добре от всякога.

Истински катарзис, може да се постигне само при контакт с духовното или с истинското изкуство, а не с разни там тинтири-минтири дрешки, обувки, гаджета и прочее индикатори за социален и финансов статус (които за голяма част от хората тук не важат, защото живеят на гърба на мама и татко).

Иначе всеки като е бил гладен и се наплюска едно хубаво, чувства голямо задоволство...ама това не е истинско и трайно щастие.

Readonly написа:@2D Деъмн уимън, а? Ми защо оставяш щастието ти да зависи не от теб, а от жена? Не от твоя разум, а чужд, или по-скоро липсата му. Preserve yourself, yo!

Ми кво да ти кажа Рийд... Смея да твърдя, че съм доста уравновесен и спокоен човек, който умее да мисли, преди да говори. Щом сега няма и помен от тази личност, прави си изводите, какво влияние е оказал обектът на моето внимание. Всъщност, аз не съм нещастен, заради самата нея, а по - скоро, заради това че осъзнавам безнадеждната ситуация, в която съм изпаднал. И всичко това е породено от една емоция... Всичко, което мога да кажа е: Damn women...

П.П. Много се разприказвах май...