Форум на PC Mania

ААААААААААААААААА, много яко. Мерси, че ме включи. Сюжетът си има всичко, екшън, съспенс и обрати. Много добре, продължавай!

Браво бе, Пръч, нямам думи, затов аще цитирам Блу

Blue написа:Пръч, ти си...непоправим и неповторим

Земи мене ме включи като някой от освободените

Пръча кърти църкви както винаги .На темите му в подписа се скъсах да се хила

много добро!

Кефи!Много е добро

Тъй и тъй съм на вълна... Докато не ме е домързяло, наслаждавайте се на бруталната 5-та част.

Буса, в който се намирахме, беше изцяло черен отвътре.
Седалките бяха доста изпоръфани, двигателят бучеше нормално, но след такъв тежък ден и най-леките трептения ти се струват безмилостни удари.
Цялото тяло ме болеше, едвам си сгънах краката, за да седна. Мислех си дали всичко това си заслужаваше.
Засега бяхме очистили от Тийнпроблем само една хилядна от цялата им армия. Мислех си за момчетата, които оставих в окопа. Дали още са живи?
Сега беше точно 3 сутринта, а до 2 часа щяха да ни откарат обратно във Форумово. Трябваше да се свържем с момчетата възможно най-бързо.
Но къде отивахме сега? Какво бе намислил Андрей?
Едно от момчетата седна до мен и подаде ръка. Здрависахме се, но не успях да видя лицето му много добре, защото в буса нямаше осветление.
-Аз съм редник Разор. Искрено ви благодаря от името на всички освободени. Нямате си представа как ни мъчеше Дади... -Разор потърка очите си с пръсти и продължи.
-Еее... къде ли отиваме сега?
-Ей... Ей сержант! Къде отиваме? -Попита момче с писклив глас от задницата на буса.
Андрей се провикна с громкия си глас:
-В горъта, както казах. Един от пазачите имаше радиоприемник. Настроих на местната емовска честота и декодирах съобщение, че... Пръч, имам лоша новина за теб...
Интересно защо, но този път не реагирах въобще. Какво ли пък имаше сега? Бях твърде уморен, за да проявя емоция.
-Ам... Твойте хора са се изтеглили нейде из гората, съвсем са се попиляли... Емотата са ги нападнали по фланговете и са ги изтласкали в близката гора. Там отиваме...
Опипах челото си, след което попитах:
-А... тази гора на кой сървър е хостната?
-Гората е с .bg домейн. Изоставена беше доскоро, но емотата я купиха.
Въздушното разузнаване изпрати секретен файл със снимки, на които се вижда една голяма сграда нейде в центъра на това горище. То е с размерите на 5 футболни игрища...
-Сержант... как така секретен файл, а вие сте го видял? -Попита същото момче с пискливия глас.
-Ъф... дооре де, проникнах тайно в модераторската зала и гепах файла. Толкова ли е сложно?
Интересно защо ще държат такива снимки засекретени...
-Кааакто и да е, след няколко минути сме там. Стигнем ли, Куц ще трябва да пресече гората сам.
По дяволите, сам в емо джунгла... Колко по-лошо можеше да стане?
Внезапно се чуха силни удари по метал и Андрей направи рязък завой надясно. Всички изпопадахме на земята, аз хвръкнах напред и ударих главата си в един лост.
Болката беше тъпа и премина през носоглътката ми. Усетих как ми се вие свят и един звук "ууу" процепваше главата ми. След миг едри лилави деруги минаха пред очите ми.
Започнах да оглушавам и ослепявам. Крайниците ми ставаха все по-студени, цялото ми тяло също се вцепени.
-ТИЯ АТАКУВАТ НА ЩИИИК!!!
Поредица от откоси разцепиха въздуха, а искрите от дулата осветиха терена наоколо. Намирах се облегнат на предната стена на автобуса, с Дезърт Ийгъла в ръка.
До мен дотича някой, аз обърнах тежката си глава, за да видя кой е. Този някой се спря до мен и ми помогна да стана.
-Куц... Куц, трябва да тръгваш! Емотата ни нападат челно. Бягай... бягай в гората и се спасявай... Сега е 4 часа... Нямаш много време! Като влезеш в гората, САМО НАПРЕД!
Когато стигнеш хората си, предай на Били тези координати! -Андрей ми подаде лист хартия, а аз го прибрах в джоба си. -Успех, Куц! Ще се видим във Форумово!
Обърнах се да видя какво правят момчетата. Бяха се окопали и стреляха към открито поле, на което се виждаха подтиснати от огъня емота.
Те отвръщаха с разпокъсан огън, а патроните им свистяха и се забиваха ту в пръстта наблизо, ту в автобуса.
Аз тръгнах към гората, гледайки назад. Къде по дяволите отивах? Трябваше да ходя само и единствено напред, както ми каза Андрей.
Опитах се да тичам, но усилията ми добиха форма на бързо ходене. По пътя изхвърлих всичката ненужна екипировка.
Цепех през дървета, ранявах се на клони, падах... ставах... куцах, тичах...
След 10-тата минута ми стана лошо и се свлякох до едно дърво. Тътена от минохвъргачките на емотата все още се долавяше.
Вгледах се в небето между клоните на няколко високи дървета. Поех си въздух и реших да се изправя, но точно тогава чух стъпки и се вцепених.
Бързо се облегнах на дървото и огледах назад. Нямаше никой.
Стиснах дръжката на Дезърта и отвърнах глава отново. Този път видях една тъмна фигура да приближава.
Реших да не казвам паролата, а да отвлека вниманието на обекта.
Наведох се и се протегнах към земята, грабвайки буца пръст. Хвърлих я към човека и стиснах пистолета си.
Тя тупна глухо, като че ли в купа шума, а обекта затича напред.
Стоях облегнат на дървото, леко приведен и тръпнех в очакване. Обектът се приближаваше и стъпваше все по-тежко.
За мое учудване, той каза на тих глас:
-Момчета! Има нещо тук!
Дочуха се стъпки от още поне 2-3 човека, които приближаваха отстрани.
-Чшш... шшш!!!
-Кфо бе, емо ли?
-Абе тихо, бе, анархист!
Аха! Бяха от моите хора! И единия от тях беше Блу! Без много много да му мисля, казах с нормален глас:
-Не само че те бием...
При което се усети страшно размърдване, няколко секунди никой нищо не отговори, след което единият от тях се провикна:
-Ами че те и ьебьем, пръч такъв! -Беше Батор.
Аз се подадох от дървото и им помахах да дойдат. Те притичаха и клекнаха около дървото. Блу и Батор.
-Батье къфо става уа?!? Къдье са изгуби? Язе тъкмо да ставам и ьемотата ни гърбиа, та бегааме у горъта... Абря дълга история. Добре, чи сме живи!
-Бате... Много се радвам да те видя жив... Бахти емотата, заклеам са. Вий тъкмо се отдалечихте и тия нападнаха! Когато навлязохме в гората,
чухме камион наблизо. Да не би...
-Да, ние бяхме. И мойта история е дълга - спасихме всички момчета, ама Андрей и другите ги нападнаха емотата...
Аз трябваше да дойда и да ви намеря. Как са останалите?
-Ъф... ами има много ранени. От всички като че ли само ние тримата дето сме тука, Били, Наз и Джоунса останахме непокътнати.
Другите или шрапнел ги удари, или куршум в крака ги прониза. За щастие, Джоунсата,
Били и Наз ги пренесоха един по един дълбоко в гората и там се погрижиха за тях.
Кофтито е, че емовски минохвъргачки ни цепнаха, та сега сме тръгнали да ги търсим.
Смятаме, че са доста наблизо. Ранените нямат патрони, свършихме всичко.
Ся имам само един пълнител за калашника, Баторя през цялото време сменя оръжията, щото все ги уцелваха.
Милчо е в торбата му на части...
Уф, кво се заговорихме, трябва да ставаме и да тръгваме, че ще ни избият.
Тримата се повдигнахме и тръгнахме, водени от Блу. Нагазихме в трънаци,
Батор извади щика си и започна да сече наред. Ние направихме същото и скоро си проправихме път навътре.
Спряха ни викове. Блу отиде по-напред, за да провери и се върна тичайки.
-Момчета... Имаме проблем - няколко емота са се навъртели около една минохвъргачка. Трябва да ги очистим! Да тръгваме!
Батор хвана щика по-здраво, Блу превключи на автоматичен режим калашника си, а аз извадих Дезърта. Тръгнахме тихо напред.
След няколко метра пред нас се разкри гледка -
5 емота притичваха до някаква кутия, носеха снаряди и ги изстрелваха с минохвъргачката.
-Има ли нужда да вдигаме толкова врява за една минохвъргачка?!? -Попитах аз саркастично и извадих една граната.
При вида й Блу се опита да направи някакъв жест с ръка.
Аз тръгнах напред, а Батор каза:
-Жал мье...
Спрях се.
-За кое, бе? -Попита отегчено Блу.
-За минохвъргачката...
Аз се изсмях тихо, дръпнах пръстена и пуснах ръчката на гранатата, при което тя издаде "пуф". Беше време да я метна. Прицелих се и заметнах с дясната ръка. Гранатата се
осука няколко пъти по оста си и тупна до минохвъргачката. Реших да направя шоу и извиках на емотата:
-САПРАЙЗ СЪКАЗ!!!
Гранатата експлоадира, вдигайки всичко наоколо във въздуха. Аз се строполих на земята, терена наоколо се освети като в бял ден, а емотата се разхвърчаха обгорени напосоки.
Тримата затичахме към минохвъргачката и изпозастреляхме що бе труп. Батор щеше да наниже едно емо с щика си, но Блу го спря:
-Недей, тоя е жив!
Хвана го за яката и му изкрещя:
-ЗА КВИ СЕ МИСЛИТЕ, БЕ?!? КЪДЕ СА ОСТАНАЛИТЕ?
Емото се надигна, изплю малко кръв и захрипа:
-Най сет...не и аз да... видя хуб...хубав... ж... живот...
И увисна в ръцете на Блу.
Батор се обърна и прибра щика си. Блу пусна емото и се изправи.
-Добре... да продължим към гората, че и без тва вдигнахме доста шум...
Зад нас някой дотича и изкрещя:
-НЕ СТРЕЛЯЙТЕ! Аз съм, Дуфалак! Бъкс и Гиро са с мен!
И те дотърчаха.
-Малей, доста храна сте опражили! А що не викнахте чичо си Гиро, бей?!?
-Ихааа!!! Я да си взема тая минохвъргачка! Знаете ли за колко К върви една такава във Форумово?
-Куц... Куц, добре че си жив! Ебаха ни мамата тия венорези! Мене ме простреляха в ръката, вярваш ли? Гиро само рева, че му продупчили книгата с рецепти за тестени изделия.
Бъкс е здраво копеле и един шрапнел в крака не е нищо... Ама Наз губи кръв... Уцелиха го в торса, за щастие куршума излезе от другата страна... Джоунс изперка, трябва да се върнем при него!
-Аз знам пътя. След мен, момчета! -Извика Бъкс.
Без да му мисля, аз затичах подир останалите. След малко разговори разбрах, че почти всички емота в района са избити. Били пазел гърба на доктора, докато той лекувал Наз.
-Стигнахме! Тихо ся...
-Не само че те бием!
-Ами замалко да те убием... Идвайте, че Наз не е добре!
Затътрихме се един по един в голяма дупка, където Били ни посрещна:
-Бахти, мислех си, че никога няма повече да ви видя... КУЦ!!!
Били ми подаде снайпера и се усмихна широко. -Пазих го като очите си!
-Наз е в безсъзнание... само да можехме да се изтеглим... Доста кръв изгуби. Момчета, ако до половин час не ни измъкнат, не виждам как ще оцелее...
-Ей, вижте! Намерих сигнална ракета! -Извика Дуфалак. -Бях забравил, че имам!
Последваха викове на неодобрение, но Блу изкрещя:
-Вдигнахме достатъчно шум и без тва! Ако е имало емота, да са ни изтрепали досега! Пусни я да хвърчи!
Дуфалак я заби в земята и запали фитила.
След миг тя хвръкна с ярост нагоре, оставяйки зад себе си диря от искри. Когато се вдигна на тридесетина метра, гръмна и озари небето.
-А сега само да се надяваме да ни намерят... -Каза смирено Дуфалак.
-Студено... студено... -Беше Наз.
-НАЗ!
-НАЗУЛ!!!
-БАТЕ!
Всички го наобиколиха, а Джоунс хвана едната му ръка.
-Кажи, приятел... какво има?
-Студ... студ...
-Не се притеснявай, ще ни измъкнат! Ще си идем вкъщи, в топло Форумово!
Наз погледна към небето и преглъщаше често.
-Не се предавай... Ще ни спасят!
-АААААААААААААААААААААА!!!
Нечувани викове се разпръснаха из гората и идваха в наша посока. Аз настръхнах и грабнах снайпера си. Останалите се разпръснаха хаотично из окопа и презареждаха оръжията си.
Няколко емота паднаха в окопа и пищяха с всичка сила. Пред мен падна едно и извади нож. Без да му мисля, го гръмнах в главата, преди да се е изправило. Около мен бушуваше разярена битка.
Обхвана ме ожесточена клаустрофобия - чувствах как се намирам в затворена кутия, от която няма бягане... Тя се пълнеше с емота, които искаха да ми прережат гърлото... НЕ! НЕ! НЕЕЕ!!!
Виках с всичка сила и стрелях по прииждащите емота. Блу повали едно с ръце, а Батор го наниза в стомаха. Наз се тресеше от вълнение, докато доктора го увиваше в разни парцали, които
намери наоколо.
Дуфалак и Бъкс пазеха гърбовете на всички. Единия поваляше емотата, другия ги довършваше с пистолет. Така беше, нямахме амуниции и скоро разпоредих на всички да извадят или прикачат
щикове. Аз самият хвърлих снайпера, издърпах Дезърта в дясната ръка, а с лявата щикосвах емотата. Били взе емовска винтовка с щик и нанизваше всеки, който се опитваше да скочи в окопа.
Това продължи няколко минути, когато внезапно емотата започнаха да прииждат само в гръб.
-НЯМАМЕ НИЩО, КУЦ! СВЪРШИХМЕ ПАТРОНИТЕ! -Извика Дуфалак.
Тъкмо да се обърна, чух още някой:
-Свърших ги, свърших ги!
-Да се изтегляме, сержант! Ще си умрем тук!
Сега наистина бяхме в капан...
-НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА ОТ ПОЗИЦИЯТА СИ! ВАДЕТЕ ЩИКОВЕТЕ И СЕ БИЙТЕ! Мислете за Наз, по дяволите!
Набучих емото, което се опитваше да ми скочи в гръб и го прострелях в стомаха. Дезърта заби. Мамка му, сега и последния патрон бе изстрелян.
-УМИРГАААМ!!! -Извика Батор, който бе повален от емо два пъти неговите размери. Аз се затичах и го надъних с все сила по главата с пистолета. То изкрещя и размаха нож. Блу го фрасна с
приклада си и го простреля няколко пъти в главата. Хвърли пълнителя на земята и закачи щика си.
Всички се изтеглихме в края на окопа и ръгахме с щикове емотата, които вече го бяха запълнили отвсякъде.
Джоунс издърпа Наз, който набара емовски пистолет от земята и стреля към емотата.
Зад нас се чу страшна пукотевица, а прииждащите врагове бяха покосени от раз. Усетих как гилзи падат зад гърба ми, когато се обърнах. Зад нас стояха Андрей, Дръвник и Разор.
-ХАЙДЕ, ИЗЛИЗАЙТЕ ЕДИН ПО ЕДИН! ЩЕ ВИ ИЗМЪКНЕМ! С КАМИОНА СМЕ!
Понесоха се радостни викове. Тримата спасители ни издърпаха и ние бягахме с все сила към камиона. Слава Богу... Мислех, че ще си умрем там, забравени.
Сякаш огромна скала се откърти от мен и вече можех да тичам по-бързо и от най-бързия човек на света. Стъпих в буса и помогнах на останалите да влязат.
-Всички ли сте тук?
Минаха няколко секунди, когато Дуфалак се провикна:
-Тука сме целия сбор! Хахааа!!!
Андрей откърти гуми и се понесохме с пълна скорост по незнайно поле.
-УРААА! ИЗМЪКНАХМЕ СЕ!
Някои от момчетата запалиха цигари, другите се здрависваха, аз отнесох няколко потупвания ту по глава, ту по рамо. Но най-много се радвах, че отървахме кожата.
Сега бяхме на път за Форумово. Излязохме от петокласния път и най-сетне се задвижихме гладко по магистралата към Форумово. Видях бяла табела, на която пишеше
"Форумово - 10MB/S"
И точно след няколко минути главните порти се отвориха. Обаче освободените момчета, Андрей и Дръвник трябваше да не се мяркат във Форумово.
Затова те слязоха и отвориха прокси тунел. Щяхме да се срещнем с тях по-късно. Изчезнаха един по един в тунела, а ние влязохме с автобуса в двора на форума.
Бяхме посрещнати с горещи поздрави от всички форумци. Тъкмо влизахме в Творческия Форум, за да представим на офицерите доклада си, когато Дади блъсна вратата на тема
"Дади изгубва по нелеп начин частта си"
Той ходеше бързо към Общия Форум, за да се разправя с авторите на темите и пуфтеше по пътя.
Един от офицерите ни насочи първо към медицинското крило. На Наз му вляха изкуствена интернет скорост и за минути той бе почти на крака.
След като се поизчистихме и ни прегледаха, щяхме да разкажем за приключенията си и евентуално щяха да ни наградят със заслужена почивка.

Браво,продължавай така,супер е разказа

"Форумово - 10MB/S"

Е тва ме събори от стола, честно. Иначе разказа беше супер. Все пак имам едно желание, което разбира се не натрапвам разказа си е твой. Разхождайки се по улиците забелязвам че има по-многобройна и опасна сган от емотата и това са фешън чалгарите. Можеш на някакъв етап от разказа да ги включиш, нещо като по-опасни единици на тийнпроблем

Лол,яко!

Куул, мерси че ме включи

Скоро ке се чете следуващата частъ на Гад през проскито.

Еми давай колега, чакаме!

Пръч, моля те, убий ме или ме махни от действието, аз вече партизанин не съм.

То бива емосване ама...

Пръчо ако ме включиш и мене си.......пич просто

Ей ви малко night-made доза докато измисля нещо по-брутално.
Ся съм болен и не мога да мисля много добре от температурата,
но през уикенда може да pop-up-не некое по-добро парче


Всички стояхме в коридора, където висеше табелка с червен надпис index.html
Всички освен Наз, който сега бе изпратен засекретено чрез прокси в друг форум.
Поне щях да знам, че един от приятелите ми е добре. И тази мисъл ме крепеше.
Гиро дърпаше всеки посетител и му разказваше подробно за бъдещия си бизнес с мекици.
Блу се бе облегнал на стената, разговаряйки на висок глас с Дуфалак, Бъкс и Джоунс.
Били и Батор се дърпаха за нещо, когато чух ясно Батор да казва:
-Дубрье, аз ши ида сам тугаз.
И той отвори облицованата в кожа кафява врата на Общия форум, влачейки торба, която дрънчеше.
Най-вероятно щеше да носи Милчо на поправка в работилницата на Ксайзер.
Били дойде при мен и възмутено попита:
-Кво му става пък на тоя?!?
Не успях да отговоря, въпреки че замислях да кажа нещо забавно, когато външната врата хлопна и момче с къса къдрава коса влезе.
Той носеше униформа на II-ри екип (момчетата, които измъкнахме) и по нашивките му видяхме, че е редник. Все още не бях виждал този
войник и тръгнах към него.
Той повдигна ръце и ме погледна въпросително.
Без да му мисля, отидох максимално близо и съснах:
-Какво по дяволите правиш тук? II-ри екип не трябва да се мярка във Форумово!
Момчето направи странна физиономия, после издаде някакви звуци и каза тихо:
-Ами... мисля че съм изпуснал портала и следователно екипа си... Какво да правя?
Аз махнах с ръка - знак, който се използва в армията за да накараш хората си да дойдат.
Всички дотичаха и започнаха да задават въпроси.
-Трябва да го скрием някъде, сержант!
-Как се казваш, редник? -Попитах аз студено.
-Фил. Викат ми Философа...
-Фил, опуснал си портала и то с доста време. Къде беше?
Момчето вдигна рамене и заговори нормално:
-Знам ли... Помня че се качих в буса и сигурно съм задрямал... Проклет компютър, все се включва тъпия Sleep.
Сега осъзнавам колко съм загазил и че нищо не мога да направя.
Нали знаете... "Глупавият проумява само онова, което вече е станало"...
Чудех се какво да правя.
-Виж, не можем да ти отворим портал сега. Във Форумово е забранено, нищо че става често. Твоите хора ще дойдат по-късно.
Засега искам да пуснеш Hide IP, колкото и да е долнопробна. Крий се. Успех!
В секундата, в която Фил се скри, кафявата врата, водеща към Общия Форум се открехна и от нея се подадоха Капитан Ледник,
Ксайзер и Батор, който лъщеше от щастие, стискайки поправения Милчо.
-Започвате да ме плашите, колега. -Каза мистично Ледник.
-Че защо? Поправянето на калашник е първото знание, което всеки 3D моделист трябва да усвои... А сега ако ме извините, отивам
да разработвам мултифункционален калашник с вградени джаджи по него. Au revoir! -Ксайзер затвори след себе си.
Капитан Ледник стъпваше бавно към нас, а Батор дотича и наметна Милчо на гръб.
-Сержант... Искам да ви поздравя за успеха на мисията, и то с минимални жертви. За мен е чест да бъда част от този страхотен екип.
-Благодаря, Капитане. Заслугите са на отбора като цяло. Всички преживяхме кошмар, независимо кой къде и как.
Ледник наведе глава и вдиша тежко с нос.
-Да... Гадно ми е да ви съобщя, момчета, че трябва да се върнете в Тийнпроблем.
Чух недоволни шепоти и усетих как всички нервничат.
-Знам, знам... Но тези заповеди идват директно от Админа. Сержант, трябва да поведете патрул. Вземете със себе си още 4 момчета.
Целта ви е да навлезете в...
-Капитане... -Прекъснах го с тих глас. Ледник спря и впери поглед в мен.
-Трябва да ви кажем нещо... Ние разбихме емовската армия в Тийнпроблем, удържахме хълма и дори очистихме близката гора.
След това с помощта на избягали от лагера момчета от II-ри екип освободихме всички под командването на Капитан Дади...
Ледник не прояви и капка емоция. Вместо това, заговори с равен глас:
-Това обяснява изчезването на една важна карта от щабквартирата... Дело на човек от II-ри екип...
-Ледник се двоуми, после внезапно се
изправи и пое дъх:
-Добре. Тъй като вече сте изпълнили мисии за поне месец напред, ще ви пратя в гората. Там, както вече знаете, се намира голяма сграда.
Тя представлява склад за екипировка на ветеран-единици из редиците на Тийнпроблем. Фешъните. Целта ви е да унищожите сградата.
Ще ви осигуря камион след 15 минути. От ново поколение - дело на моя колега Ксайзер. Чудовището вдига до 200MB/S и...
-Капитане? -Спрях го учудено аз.
-Хм, да. Поувлякох се, ха. Успех, момчета. И спокойно - няма да кажа и дума на Дади. -Ледник излезе бавно от коридора.
-А, по дяволите... Тоя Hide IP не бачка много добре... Прати ме чак в Корея! -Измъмри Фил, който започна да добива образ.
-Май ще съм с вас момчета. -Подхилна се, но Блу го удари по рамото.
-Надявай се, новак. Това е работа за про ветерани.
-Като говорим за про ветерани...
Не бях чул вратата да се отваря, но на нея стоеше Андрей, а зад него се подаваха Дръвник и Разор.
-Хайде, Фил... Скачай в портала. Нямаме цял ден.
Фил открехна вратата, плъзна се покрай Андрей и скочи в синия тунел.
-Пръч, покрай Фешън-маркета става напечено. Тия изроди са се окопали яката, а самата сграда се намира на некво възвишение.
Минохвъргачки и окопи на всеки 10 метра, лудница... Требат ни подкрепления. Айде скачайте у портало и прао там!
-Какво съвпадение! Пръч и Ледник току-що се споразумяха да атакуваме същото фешън укрепление... -Извика иронично Блу.
Аз побързах да скоча в портала, защото предусещах, че Андрей ще се разгневи задето съм издал неговите stealth мисии из щаба.
Тъкмо бях наполовината влязъл, когато чух тежки стъпки зад себе си и Андрей извика с ярост:
-ПРЪЪЪЧООО!!!

ПРЪЧООООООООООООО! Страхотно както винаги. Пожелавам ти бързо оздравяване и да продължиш разказа. Браво, браво!

Кърти както обикновено
Бързо да оздравяваш

Кармичната 7-ма част >:О

Усетих мощен прилив на свежа вълна в стомаха си, която преминаваше нагоре. След малко щях да се приземя и трябваше да се приготвя за удар.
Започна да става горещо. Вече виждах ясно хълма, а портала изтъняваше все повече. Миг по-късно стъпих на пръстта, огледах се наоколо и се
зачудих "Как по дяволите си забравихме оръжията?!?". Погледнах зад себе си как останалите минават през портала. След като и последния човек
излезе, порталът се запечата и пред нас, като заслепявящ екран излезе един гигантски светещ надпис "ВИЕ СТЕ 999 999 ПОСЕТИТЕЛ. КЛИКНЕТЕ ТУК,
ЗА ДА ВЗЕМЕТЕ НАГРАДАТА СИ!!!". Андрей се изнерви, вдигна картечницата си и разпарчедиса надписа.
-Дет'с хау ю мъст дийл уит спам, бооойз! -Отдъхна си той, презареждайки нова кутия с патрони.
-А като сме без оръжия, с буци пръст ли ще се бием? -Попитах аз.
Андрей направи изумена физиономия и ни каза да го последваме. Минахме през малка горичка от трънаци и стигнахме до подножието на хълма.
Там той заби поглед в земята, оглежда я няколко секунди, после застъпва бързо и ритна някаква шума. Оттам лъсна едър сандък. Той го отвори
и започна да хвърля по някакво оръжие на всеки.
-Куц, ей един Калашник от Ксайзера. И 3 пълнителя. -И той ми ги подаде с известна мъка. Калашника си беше доста тежък.
-Откъде всичкото тва оръжие? -Попита учудено блу, докато бърникаше из своя HK MP5.
-Момчетата от II екип не спят, а действат. -Отвърна хладно Андрей и затвори сандъка. -А сега да се концентрираме върху хълма.
Сега за пръв път чух, че се води битка. Тихите хлопвания от снаряди и картечните откоси в далечината можеха да накарат дори най-закоравелия
ветеран да се изпусне нейде.
-На тоя хълм има поне 10 картечници и минимум 15-20 минохвъргачки. Моите момчета се опитват да им отвлечат вниманието. Ние ще атакуваме фронтално.
Единствените бойни единици, които го защитават, са чалгафейс. Те разполагат със стандартните за Тийнпроблем Ruger-77 и Minimi лека картечница.
Когато тръгнем нагоре, никой да не спира. Тръгвайте разпръснато и нека хаоса цари. Хайде!
Андрей стисна своя M1 Garand и даде сигнал с ръка за бърз преход.
Всички тръгнахме подире му нагоре по хълма. Все още не виждах картечни гнезда, нито позиции, нито сградата, която трябваше да превземем.
Андрей дишаше дълбоко и тичаше доста бързо. Аз се сетих за съвета му да атакуваме хаотично и дадох сигнали с ръце на момчетата да се разпръснат.
Вече чувах тичащи и отляво, и отдясно. Всичко вървеше добре.
Газехме в калта, мачкахме изпопадали листа и отровени от барута треволяци.
Бяхме изтичали близо 500 метра, когато Андрей ни спря и извика:
-Не само че те бием!
-Ами че те и ебем! Къде се бавиш?!?
Чу се силен картечен огън и едно от момчетата тръгна към него.
Андрей се подпря на коляното си и задиша учестено.
-Как е при вас?
Момчето погледна нагоре, няколко куршума изсвистяха в негова посока и той се приведе.
-Откакто тръгна за Форумово е все едно и също! Успяхме да гътнем 2 картечаря и да извадим от строя няколко минохвъргачки.
-Добре. Втори екип ще прикрива Първи, който ще навлезе фронтално.
Куц, Ние от Втори ще заобиколим и ще пратим сигнална ракета. Когато я видиш, давай сигнал за атака на нож и превземете хълма!
Ние ще им спретнем Ад, в раницата си имам достатъчно експлозиви. Хайде, тръгвайте!
Момчетата от Втори екип се изгубиха в хоризонта. Аз вдигнах ръка и насочих огъня по врага.
Моите хора не виждаха по какво да стрелят и се чудеха. Предложих идея:
-Аз и още някой ще идем да проверим къде са гадовете. Кой идва с мен?
Огледах ги. Всички бяха изплашени и от срам забиха поглед в земята. Нечия ръка се подаваше във въздуха. Беше Батора.
-Аку има некуй с който сакъм да умръм, с Куцио Пръч шъ е. -Каза той на останалите и стана, дотичвайки до мен.
-Добре. Ако не се върнем до 5 минути, няма смисъл да ни търсите. Чакате ракетата и тръгвате. Ясно?
Те не отговориха, но се наредиха в защитна позиция и зачакаха.
Аз и Батор тръгнахме още по-нагоре. Хълма ставаше все по-стръмен с всяка крачка. Пред нас се разкри бодлива тел, а след нея дори
имаше малка отревена площ. Враг не се показваше. Въпреки това, забелязах малко по-нататък чалгафейс труп, а до него-минохвъргачка.
Той лежеше в разкикерена форма, беше облечен с доста шарена униформа, а на каската си имаше цветна вълна.
С Батор продължихме нагоре, когато го чух да казва:
-Имам гадно причуствие. Може би да спрем?
Кимнах с глава и се спрях.
-Добра идея. Чакаме ракетата и после само ще се провикнем на момчетата.
Двамата седнахме пред огромен камък, още държейки оръжия в ръка.
-Ни моа да ги търпъ тия чалгари. Немам търпение да ги фраскъм.
Аз погледнах в небето и тъкмо се отплеснах по един облак, когато в него сякаш се разби самолет, който издаде писклив звук и се пръсна
във всевъзможни цветове. По дяволите! Сигнала!
Станах и викнах на момчетата да дойдат. Минута по-късно те се наредиха около камъка и чакаха последни наставления.
Закотвиха щикове и пристегнаха някои по-важни части от екипировката си.
След това аз минах няколко метра пред тях, вдигнах ръка и извиках "АТАКАААААААА!!!".
Затичах с все сила, люлеейки яростно калашника в ръцете си. Екипировката беше доста тежка и ту ме стягаше, ту ме удряше на всевъзможни
места. Поставих си за цел да си представя, че ме гонят 12 чалгафейс, за да бягам по-бързо. Зад мен шумът бе като от стато бикове.
Стъпка след стъпка пред нас се разкриваше все повече от хълма. Но една картина ме смрази и аз спрях да тичам.
Останалите продължиха малко по-напред и започнаха да крещят. Видях цял окоп пълен с картечници и чалгафейс.
-СТРЕЛЯЙТЕ! УНИЩОЖЕТЕ ГИ ЧАЛГАРИТЕ!
Блу поведе малка група и атакува окопа по десния фланг.
Аз разпоредих на останалите да го прикриват с пълна мощ. Самият аз се чудех накъде да поема и по какво да стрелям.
Изоставих хората си и тръгнах напред, стреляйки напосоки. Намирахме се на най-високата точка от хълма и вече всичко беше равно.
Забелязах легендарната сива сграда, която вече беше набраздена от куршуми.
Пред мен изскочи с писък един фешън, аз настръхнах и го наръгах по рефлекс в стомаха. Той не се предаде и се опита да извади нож,
но тогава вече стрелях и го отбучих от щика си с ритник. Той падна като дъска и изплю доста кръв. Не исках да гледам това и продължих
към сградата. Всеки от хората ми се биеше свободно. Покрай мен прехвърчаха ту Били, ту Батор, ту Гиро, който налагаше чалгафейсовете с
приклада си.
Изведнъж се чу страшно грозна музика, идваща от по-високо място.

Тррртак, тррртак, чалга до мрак!
Тррртак, тррртак, с рикия и карнаАаАаАаАак!

Понесоха се яростни викове измежду хората ми, а чалгарите нададоха боен вик и започнаха да летят към нас. Ние се събрахме в центъра на върха
и отбивахме що ни приближеше. Извадих последния пълнител и презаредих с треперещи ръце, докато другите стреляха по прииждащите чалгари.
Музиката продължаваше и това ги насърчаваше да се бият до смърт.

Трртак, трртак, чисто гол - по слип!
Трртак, трртак, два чорапа - цял екип!

-СПРЕТЕ ТАЯ ШИБНЯАА!!! -Изкрещя с пълно гърло Блу, докато ръсеше разярено накъдето му падне.
Аз огледах наоколо и видях източника - на една кула на високо дърво, един чалгар се криеше.
Насочих калашника, прицелих се и изстрелях един патрон по него. Дървото изшумоля, няколко клона изпукаха зловещо и чалгафейса падна на земята.
Стрелях още няколко пъти, за да улуча и касетофона. За мое щастие, уцелих и той се разглоби от сблъсъка със земята.

-Пръч, дължим ти доста!
-Да, щях да изперкам с тая чалгия!

Аз се съвзех най-накрая и извиках:
-Да взривим проклетата сграда и да се махаме! У кой са експлозивите?

-Сержант, пази си гърба...
Андрей мина пред мен, извади два пистолета и гъташе що щъкне до него. Проправи си път към сградата и ни даде знак да го последваме и прикриваме.
Ние обградихме сградата и стреляхме по всичко, което изшава.
-Това са последните единици на хълма! Унищожете ги до крак!
Чух как някой се промъква до нас.
-Хьььььья!
Последва звук от пронизана с нож плът и Били изрева.
В момента в който се обърнах, Батор разстреля чалгафейса и той се строполи на земята.
Били се свлече, стискайки лявото си рамо и извика:
-Ъъъ ДЕЙБА МАМА МУ!
Джоунс дотича до него и извади инструментите си. Започна да обработва раната му. Останалите гледаха ту него, ту гътаха по някой идващ чалгафейс.
Андрей излезе тичешком от сградата и извика:
-След 5 минути тая сграда ще бъде история! Трябва да се махаме!
-Ъъъ Сержант... Имаме си компания...
Пред очите ми се разкри чалгар, който стискаше граната и приближаваше все повече. Всички насочихме оръжия към него, като Батор мина най-отпред
и му изръмжа:
-Скрий съ ва! Мани съ уа! Беги мани!
Чалгафейсът продължаваше уверено напред.
-Баторе, не стреляй!
Самоубиецът продължи да пристъпва напред и сега го деляха 5 метра от Батор.
Внезапно Батор изстреля десетина патрона и хвърли калашника. Чалгафейсът се строполи на земята с усмивка и пусна гранатата.
Аз се затичах към Батор, скочих във въздуха и го строполих на земята, далеч от гранатата.
Тя гръмна и всички изпопадаха от вълната.
Аз не чувах добре. Опитах се да се изправя, но завалях. Батор стана и започна да се криви.
След миг щеше да избухне сградата. Блу ме сграбчи, а Джоунс нарами Били. Отнесоха ни далеч от сградата. Не чувах почти нищо.
Усетих как въздуха се насища с пепел. Осъзнах, че сградата вече е разрушена. Тогава започнах да си възвръщам слуха.
-Браво, момчета... -Андрей скръсти ръце отзад и продължи.
-Избихме всичко живо и унищожихме сградата. Сега... Знаете че това не е краят, нали? Още днес ще изпратят подкрепления
в контраатака. Починете си няколко часа и после ще изградим укрепления и ще съберем оръжия и патрони.
Видях как Батор се е навел над нещо, после по стисна и го вдигна. Беше обезобразения му калашник.
-МИЛЧООООООООО!!!