Публикувано на: 06 Окт 2006 22:14
Your own personal Jesus
Someone to hear your prayers
Someone who cares
Your own personal Jesus
Someone to hear your prayers
Someone who's there
Вяра...религия..път цел..думи..слова....Просто маски...
За какво ще попитат някой.. За цели..Желания...Амбиции...Планове..инситнктии...
Няма значение...
Това което има такова има значение е един факт..лъжи..просто красиви лъжи зад още по-красиви в нечии очи желания, отдавна изгубили се под безкрайния потоп от нужди и сляп стремеж за власт....Ето това е вашата религия..Вашия бог..Бога на всички нас..Собствения низък бестуален, дресиран в собствените ни съзнания Мефистофел тихо шепнещ в съзнанията ни перверзните строфи на собствения си стих на сласт и глад, прикривайки се зад ангелоликата порцеланова маска наречена „идеал”..или път...или цел...или как беше..в името на 8мия кръг паметта е толкова подмолен ребус ааа да....Вяра..Може би ключа към цялата загадка..а всъщност поредната врата към поредния пъзел...
Хах...Вяра...Какво е...Защо е....Кога е...Имали я...Трябва ли ни...
Да да – трябвали ни...
Дали на един индивид като гореспоменатия Set наистина му трябват макар и отровените с арсеника на користта слова на Дърводелеца(в случай че някой от взелите участие в диалога не е осведомен Иисус син на Мария и Йосиф е бил вещ в делата на дървообработката(една изключително занимателна в символиката си метафора за това как принципно власт имащите и хората стремящи се към контрол и мощ възприемат „Масата”)) и неговия Отец, само за да се разкъсва освен в перверзния кошмар на непрестанната нужда да задоволява вечно жадната за още от изначалния си етер материя погълнала отдавна метафизичното ядро зовящо се душа, още и в постоянния си стремеж да прикрива низостта на своята „греховност” в името на същата тази примитивна алчност и стремеж към валст макар и изнесена на ниво отдавна надвишаващо рамките на елементарния страх от неспособност за индивидуална реализация и продължаване на генетичната линия, наложена му от някой вплел жадно пръстите си в агонизиращ под натиска му в ръждата на еретичната корист кръст, докато устните му мълвят думите на страх и омраза с треперещия глас на черната лудост на заблудата за собствената му алчност...Алчност да... Завинаги спуснала непрогледното було на фанатизма над погледа му, затваряйки го завинаги в клетката на същия онзи дявол устроил царството си дълбоко в заложените в самия нуклеотид спомени за глад и смърт, заравяйки все по дълбоко и по дълбоко дори в последните мигове на поредната си жертва преди срещата със сивата дама зовяща се Вечност и последните остатъци на и без това умрелия отдавна в океана от покварена амброзия на наслада и покой Аз, както милионите „Видели Пътя” преди него но не осъзнали че единствения начин да го достигнат тлее бавно сред своята недостижимост в криптата на собствената им забрава..И дали е нужно...
Всеки вярва..Дали в кръст, полумесец, седмосвещник, вечното фикусово дърво на пробуждането , Ин , Ян, пентаграм , анкх или просто всяка друга инкарнация на собствения му страх от смъртта и собственото му несъвършенство , поредния опит за бягство от него чрез наркотика наречен Вяра....Няма значение...Всички вярват...Вярват в страха...Страха от празнотата....От същата тази всепоглъщаща родена във всеки от нас празнота...Празнотата наречена Възможност...Дори минорния шанс нещо да не бъде контролирано..обяснено..разбрано...и достъпно за нас...Страх от безкрая...От нашата собствена съдба...
Вяра...Да бе...Просто поредното извинение за поредната амбиция на поредния човек копнеещ за поредния миг на илюзия наречен власт в името на собствения си опит да проумее този си страх в безсмъртието на чуждата памет...
Вяра...Добродетел...Хах..Добродетели...
Добродетел ли е това да избиваш хиляди за да пречистиш земята в името на своя крал и Краля Небесен(всъщност доста лек и лесно обозрим през очите на историята параван за елементарна и известна дори на същите тези „варвари неверници практика за териториално разширение и увеличаване на обработваемите площи, както и стабилизиране икономическо състояние на „свещените империи” зовяща се с красивата но тъй...греховна в очите на богопомазаните носители на божието слово дума наречена „експанзия” ), напълно сляп в престорената си набожност за възрастта и пола на „грешниците...
Добродетел ли е да гледаш как реката зовяща се живот те дави в коварните течения на страданието само и само защото не си способен да прекрачиш наложената ти от някогашните поклонници на Златния Телец граница, забравена от самите тях зовяща се грях....
Добродетел ли е да чакаш в страх и безличната кататония на молитвата и спялата вяра поредния нанесен ти удар само защото „благословени са смирените и тяхно е царството господне”...
Добродетел ли е да накараш безпомощния старец да гори в последните си мигове не от желанието за бленувания покой на Вечния Сън застиваки с усмивка на лице отразила първите мигове от видяното през вече затворените очи спасение, а от страха пред вече разтичащия се из посивелите ти вени адски пламък на страха, протягайки безпомощно ръка в последен опит да задържи вече бягащия от тялото дъх, отразявайки в подбелените си зениц пъкления пламък на създадения от него самия..не от теб...ад...
Добродетел ли е единствената книга пощадена от пламъка на чуждата страх и ненавист да бъде не спасителния остров за който копнееш а просто поредния пирон в забит дълбоко в плътта ти за да те прикове към чуждия кръст ...
Добродетел ли е да отнемеш и малката останала свобода на съществото до теб само в името на масколинния си страх усмивката й да не срещне погледна на някой различен от теб...
Добродетел ли е да нямаш правото да тълкуваш думите на собственото си „верую” и все пак мастилените им тела да са впили хищно зъби завинаги в разума ти...
Добродетел ли е да гледаш живота от брега на светата си река само за да знаеш че си обречен от кармата и кастата си за винаги да носиш дрипата на слуга....
Добродетел ли е да вярваш в Дао и все пак да отричаш лицемерно неговото съществуване, само за да постигнеш ултимативната форма на пасивизъм и вегетация за да напреднеш с поредната несъществуваща крачка по несъществуващата ти стъпка към Дао, за да пропаднеш в безкрая на нищото в мига в който посрещнеш истината зовяща се желание, завинаги изгуби благословията на Великия Учител....
Добродетели.....Няма ги....Никъде....Навсякъде...А какво е религията ако не начин човек да проумее и достигне именно до тях в името на „общото благо”...Път....Път в безпътие...Религия....Благо..Общото благо...А личното ?Естествено...Простете ми ах каква грешка от моя страна...Религия..Естествено..Лично..Какво лично..Каква личност..Не за религията..За нея личност няма..Има само храна...Храна за бога...За бога и за неговия пророк....За същия онзи бог скрил се зад скъпоценните си скрижали..Да същите онези създадени за изгубения в низостта си юдейски народ, и до днес притискащи ни в плочите на страха от греха...Грях...А нима глупостта не е грях...Нима слепотата не е грях....Нима нежеланието да бъде облекчено нечие страдание не е грях...
Да...Кради...А дали този преди теб не го е откраднал първи…Кради...Но знай защо го вършиш....
Да...Давай...Направи го...Но отговори не на мен...на себе си...Защо...Докажи че си по ценен от бездиханната черупка в краката ти Каине...И ако си толкова по-добър от него защо го уби...Има много начини да убиеш човек..Нима телесността е единственото до което прозираш...Давай...Убий го...Но знай защо го вършиш...
Да...Лъжи...Мами..Увъртай....А нима има истина...Но знай защо го вършиш...
Желаеш плът ? Ето я...Вземи я...Наслади й се....Твоя е..И без това е толкова много...А защо ти е...Какво ще ти донесе ако не просто миг на слабост отекващ в гласовете на хилядите погубени от нея...Плът...Защо го вършиш ?
Грях...Бог....Няма ги...Има само съвест...и цена...всичко има цена...цената на собствената ти съвест....Цената на единствения ти Бог...
Моята религия ?
Хех...да и аз имам...
Моята религия е Спомена... Нашия спомен...
Моя път е Историята...Нашата История...
Моята цел е Бъдещето...Моето Бъдеше....
Time has come for everyone
To think what we have done.
Open your eyes and see,
It's not a dream.
You aim for a common goal,
You are one with your foe.
If only we could wake up soon and scream.
Someone to hear your prayers
Someone who cares
Your own personal Jesus
Someone to hear your prayers
Someone who's there
Вяра...религия..път цел..думи..слова....Просто маски...
За какво ще попитат някой.. За цели..Желания...Амбиции...Планове..инситнктии...
Няма значение...
Това което има такова има значение е един факт..лъжи..просто красиви лъжи зад още по-красиви в нечии очи желания, отдавна изгубили се под безкрайния потоп от нужди и сляп стремеж за власт....Ето това е вашата религия..Вашия бог..Бога на всички нас..Собствения низък бестуален, дресиран в собствените ни съзнания Мефистофел тихо шепнещ в съзнанията ни перверзните строфи на собствения си стих на сласт и глад, прикривайки се зад ангелоликата порцеланова маска наречена „идеал”..или път...или цел...или как беше..в името на 8мия кръг паметта е толкова подмолен ребус ааа да....Вяра..Може би ключа към цялата загадка..а всъщност поредната врата към поредния пъзел...
Хах...Вяра...Какво е...Защо е....Кога е...Имали я...Трябва ли ни...
Да да – трябвали ни...
Дали на един индивид като гореспоменатия Set наистина му трябват макар и отровените с арсеника на користта слова на Дърводелеца(в случай че някой от взелите участие в диалога не е осведомен Иисус син на Мария и Йосиф е бил вещ в делата на дървообработката(една изключително занимателна в символиката си метафора за това как принципно власт имащите и хората стремящи се към контрол и мощ възприемат „Масата”)) и неговия Отец, само за да се разкъсва освен в перверзния кошмар на непрестанната нужда да задоволява вечно жадната за още от изначалния си етер материя погълнала отдавна метафизичното ядро зовящо се душа, още и в постоянния си стремеж да прикрива низостта на своята „греховност” в името на същата тази примитивна алчност и стремеж към валст макар и изнесена на ниво отдавна надвишаващо рамките на елементарния страх от неспособност за индивидуална реализация и продължаване на генетичната линия, наложена му от някой вплел жадно пръстите си в агонизиращ под натиска му в ръждата на еретичната корист кръст, докато устните му мълвят думите на страх и омраза с треперещия глас на черната лудост на заблудата за собствената му алчност...Алчност да... Завинаги спуснала непрогледното було на фанатизма над погледа му, затваряйки го завинаги в клетката на същия онзи дявол устроил царството си дълбоко в заложените в самия нуклеотид спомени за глад и смърт, заравяйки все по дълбоко и по дълбоко дори в последните мигове на поредната си жертва преди срещата със сивата дама зовяща се Вечност и последните остатъци на и без това умрелия отдавна в океана от покварена амброзия на наслада и покой Аз, както милионите „Видели Пътя” преди него но не осъзнали че единствения начин да го достигнат тлее бавно сред своята недостижимост в криптата на собствената им забрава..И дали е нужно...
Всеки вярва..Дали в кръст, полумесец, седмосвещник, вечното фикусово дърво на пробуждането , Ин , Ян, пентаграм , анкх или просто всяка друга инкарнация на собствения му страх от смъртта и собственото му несъвършенство , поредния опит за бягство от него чрез наркотика наречен Вяра....Няма значение...Всички вярват...Вярват в страха...Страха от празнотата....От същата тази всепоглъщаща родена във всеки от нас празнота...Празнотата наречена Възможност...Дори минорния шанс нещо да не бъде контролирано..обяснено..разбрано...и достъпно за нас...Страх от безкрая...От нашата собствена съдба...
Вяра...Да бе...Просто поредното извинение за поредната амбиция на поредния човек копнеещ за поредния миг на илюзия наречен власт в името на собствения си опит да проумее този си страх в безсмъртието на чуждата памет...
Вяра...Добродетел...Хах..Добродетели...
Добродетел ли е това да избиваш хиляди за да пречистиш земята в името на своя крал и Краля Небесен(всъщност доста лек и лесно обозрим през очите на историята параван за елементарна и известна дори на същите тези „варвари неверници практика за териториално разширение и увеличаване на обработваемите площи, както и стабилизиране икономическо състояние на „свещените империи” зовяща се с красивата но тъй...греховна в очите на богопомазаните носители на божието слово дума наречена „експанзия” ), напълно сляп в престорената си набожност за възрастта и пола на „грешниците...
Добродетел ли е да гледаш как реката зовяща се живот те дави в коварните течения на страданието само и само защото не си способен да прекрачиш наложената ти от някогашните поклонници на Златния Телец граница, забравена от самите тях зовяща се грях....
Добродетел ли е да чакаш в страх и безличната кататония на молитвата и спялата вяра поредния нанесен ти удар само защото „благословени са смирените и тяхно е царството господне”...
Добродетел ли е да накараш безпомощния старец да гори в последните си мигове не от желанието за бленувания покой на Вечния Сън застиваки с усмивка на лице отразила първите мигове от видяното през вече затворените очи спасение, а от страха пред вече разтичащия се из посивелите ти вени адски пламък на страха, протягайки безпомощно ръка в последен опит да задържи вече бягащия от тялото дъх, отразявайки в подбелените си зениц пъкления пламък на създадения от него самия..не от теб...ад...
Добродетел ли е единствената книга пощадена от пламъка на чуждата страх и ненавист да бъде не спасителния остров за който копнееш а просто поредния пирон в забит дълбоко в плътта ти за да те прикове към чуждия кръст ...
Добродетел ли е да отнемеш и малката останала свобода на съществото до теб само в името на масколинния си страх усмивката й да не срещне погледна на някой различен от теб...
Добродетел ли е да нямаш правото да тълкуваш думите на собственото си „верую” и все пак мастилените им тела да са впили хищно зъби завинаги в разума ти...
Добродетел ли е да гледаш живота от брега на светата си река само за да знаеш че си обречен от кармата и кастата си за винаги да носиш дрипата на слуга....
Добродетел ли е да вярваш в Дао и все пак да отричаш лицемерно неговото съществуване, само за да постигнеш ултимативната форма на пасивизъм и вегетация за да напреднеш с поредната несъществуваща крачка по несъществуващата ти стъпка към Дао, за да пропаднеш в безкрая на нищото в мига в който посрещнеш истината зовяща се желание, завинаги изгуби благословията на Великия Учител....
Добродетели.....Няма ги....Никъде....Навсякъде...А какво е религията ако не начин човек да проумее и достигне именно до тях в името на „общото благо”...Път....Път в безпътие...Религия....Благо..Общото благо...А личното ?Естествено...Простете ми ах каква грешка от моя страна...Религия..Естествено..Лично..Какво лично..Каква личност..Не за религията..За нея личност няма..Има само храна...Храна за бога...За бога и за неговия пророк....За същия онзи бог скрил се зад скъпоценните си скрижали..Да същите онези създадени за изгубения в низостта си юдейски народ, и до днес притискащи ни в плочите на страха от греха...Грях...А нима глупостта не е грях...Нима слепотата не е грях....Нима нежеланието да бъде облекчено нечие страдание не е грях...
Да...Кради...А дали този преди теб не го е откраднал първи…Кради...Но знай защо го вършиш....
Да...Давай...Направи го...Но отговори не на мен...на себе си...Защо...Докажи че си по ценен от бездиханната черупка в краката ти Каине...И ако си толкова по-добър от него защо го уби...Има много начини да убиеш човек..Нима телесността е единственото до което прозираш...Давай...Убий го...Но знай защо го вършиш...
Да...Лъжи...Мами..Увъртай....А нима има истина...Но знай защо го вършиш...
Желаеш плът ? Ето я...Вземи я...Наслади й се....Твоя е..И без това е толкова много...А защо ти е...Какво ще ти донесе ако не просто миг на слабост отекващ в гласовете на хилядите погубени от нея...Плът...Защо го вършиш ?
Грях...Бог....Няма ги...Има само съвест...и цена...всичко има цена...цената на собствената ти съвест....Цената на единствения ти Бог...
Моята религия ?
Хех...да и аз имам...
Моята религия е Спомена... Нашия спомен...
Моя път е Историята...Нашата История...
Моята цел е Бъдещето...Моето Бъдеше....
Time has come for everyone
To think what we have done.
Open your eyes and see,
It's not a dream.
You aim for a common goal,
You are one with your foe.
If only we could wake up soon and scream.