Публикувано на: 22 Яну 2006 17:41
Много хора ще кажат, че за глобализацията няма какво да се каже. Други пък са на мнение, че за нея вече всичко е казано – глобализация, антиглобализация, глобализъм – все страни на една и съща монета. За разлика от тях аз ще се опитам да поставя моята гледна точка и да внеса малко повече светлина върху един толкова наболял проблем.Казвам наболял, защото до вчера по улиците шестваха движенията на глобалистите и антиглобалистите с техните характерни прояви и демонстрации.
“Какво пък е това глобализъм?”- ще запитате вие – “Защо да се интересувам от глобализацията?Тя не се яде и не се пие. За какво тогава да се занимавам с нея?”
Ще ви отговоря. Глобализацията представлява освен всичко друго и самосъзнание. Съзнанието, че сме граждани на света, в който живеем. Не сме само българи, турци, арменци и други, а сме космополити с всички произтичащи от това права и задължения.
Не е нужно да си компютърен специалист, за да се занимаваш и да ползваш Интернет – един от символите на глобализацията. Не е нужно да си икономист, за да разбираш от икономика или да търгуваш в зоните за свободна ърговия на всяка една отделна страна. Нужна е обща култура. Не може все да сме незнаещи, неможещи, все нещо недочули или неразбрали. Защо пък да не се образоваме? Да повишим общата си култура, да порастнем духовно и интелектуално, или казано по друг начин – да раздвижим клетките на сивото си вещество.
Добре дошли в света на глобалното общество!
В този век на комуникациите, компютрите, технологиите, с които постигаме немислими за едно време резултати във всички области на производството, медицината, здравеопазването, образованието и навсякъде, където се използват високи технологии, ние започваме постепенно да се обединяваме ...
Да се върнем на гражданството. Днес всички ние живеем в гражданско общество. Независимо от политическата система вече всички са граждани. Робството отдавна е премахнато, макар че и сега има хора, които робуват на определена идеология или партия, за която вярват, че ще им донесе по-добро съществуване и че ще им бъде полезна с делата си. С риск да се повторя отново ще кажа, че гражданството също е форма на самосъзнание. Да бъдеш гражданин не носи само права, но и отговорности, които според мен засягат понякога и цялото човечество. Например боклуците. Не е все едно дали ги изхвърляме в кофата за смет, или на улицата, дали те биват рециклирани или просто си се търкалят на улицата като многобройните фасове, хартийки или дъвки, така типични за нашето ежедневие. Дали опазваш околната среда е един много сериозен въпрос. Именно той отличава гражданина от недораслия индивид с претенции за такъв. Ще ви покажа как нещата са свързани едно с друго:
Боклук в нашата страна + Боклук в другите страни = Световен Боклук
Световен Боклук = Промени в Околната Среда
Промени в Околната Среда = Неприятности за Всички Нас, заедно или поотделно.
Друг подобен пример е този с изсичането на горите. Те са не само национално, но и световно богатство и следва те да бъдат опазвани от пожари, изсичане и други неблагоприятни за тях явления.
Световно богатство са и археологическите открития, свидетелстващи за съществуването и развитието на древните цивилизации преди нас. Те също следва да се съхраняват грижливо и да се пазят от външна намеса. Те принадлежат на света, защото са паметници и символи на световни събития, феномени и култури.
Що се отнася до изсичането на горите, това е един от проблемите, свързани с глобалното затопляне и промените в климата, на които ставаме свидетели и потърпевши. Недостигът на дървета предизвиква недостиг на въглероден диоксид, и по този начин кислородът става по-малко, въглеродният диоксид се увеличава и глобалното затопляне става факт.
Друг проблем е бедността. Не е ли бедността световен проблем? Навсякъде има бедни, гладни, необразовани хора, които нямат течаща вода и електричество, хора без жилища, без пари за насъщния, без работа, без подслон...Помислете за децата в Сомалия, за клошарите по улицата, за просещите деца... Да, действително, всеки си казва:”Щом аз съм добре, това мен не ме засяга.” Да, но поставете се на тяхното място. Ами ако утре бедността почука на вашата врата? Или на вратата на близките ви? С какви сили ще й отворите да я посрещнете?
Държавата взима специални мерки, за да се погрижи за най-бедните, като отпуска социални помощи, субсидии, ваучери за основни блага като въглища за огрев, купони за храна, социални стипендии, данъчни облекчения за доброволното прехвърляне на средства от богати към бедни чрез благотворителност, гарантира минимален доход на социалнослабите групи от населението, но всичко това никога не е достатъчно. Ето защо някои частни организации провеждат кампании за набиране на средства за деца в неравностойно положение , за бедните , гладните, онеправданите...
Бедните са много повече от богатите. Така е било, така и ще бъде. Но защо да не протегнем ръце на онези, които най-силно се нуждаят от подкрепа? Те ще са благодарни и на къшей хляб и блага дума, стига да има кой да им ги даде.
Глобализацията предполага свободно преминаване през границите на държавите, което обаче засега не е възможно за всички страни. Макар и да ни се иска, ние не можем легално да се заселим там, където желаем да живеем като граждани на света. Ние можем да обикаляме света като туристи без ограничения, но за имиграция е трудно да се говори, а още по-трудно да се осъществи. Въпреки това човек обогатява личната си култура, откривайки една нова цивилизация пред себе си, с нейните нрави, обичай и порядки, удивлява се на хилядите възможности, радва се на новите запознанства, на допира си с един различен начин на живот. В този нов начин на живот той често открива себе си трансформиран, защото човешката природа е една, тя е универсална, и в този смисъл тя е глобализирана, т.е отнася се за всички хора на планетата и извън нея.
Глобализацията също означава съдействие между различните страни по редица въпроси, по които те имат общи интереси, например болестите. Много актуален стана напоследик птичият грип, за който много страни сключиха споразумение за сътрудничество по отношение на неговото лечение и превенция.Или СПИН – чумата на века. Резултатите, постигнати в областта на лечението и превенцията на СПИН засягат благополучието на цялото човечество.
Друга област, в която държавите и техните органи сключват споразумения за сътрудничесто е борбата със социалните злини, каквато е например корупцията, престъпността и тероризмът. Полицейски звена и структури провеждат обучения и се учат едни от други, заимстват методи за разкриване на престъпления и за действия в екстремни ситуации с цел повишаване защитата на гражданите и по-ефикасни мерки в борбата със социалните злини.
И като заключение ще кажа,, че по времето на комунизма имаше един лозунг: “Пролетарии от всички страни – съединявайте се!” . Аз малко ще го перефразирам и ще кажа: “ Граждани на всички страни – обединявайте се!”
Кажете “Да!” на легалната имиграция, “Сбогом!” на паспортите, “Не!” на бедността, корупцията, тероризма!
И ако това не ви е достатъчно, кажете “Да!” на високото образование, на формирането на тесни и широки специалисти, на зоните за свободна търговия, на опазването на околната среда чиста! “Не!” на замърсяването, престъпността, изсичането на горите и глобалното затопляне!
Е, кажете сега, не живеем ли в общество на глобализация?!
“Какво пък е това глобализъм?”- ще запитате вие – “Защо да се интересувам от глобализацията?Тя не се яде и не се пие. За какво тогава да се занимавам с нея?”
Ще ви отговоря. Глобализацията представлява освен всичко друго и самосъзнание. Съзнанието, че сме граждани на света, в който живеем. Не сме само българи, турци, арменци и други, а сме космополити с всички произтичащи от това права и задължения.
Не е нужно да си компютърен специалист, за да се занимаваш и да ползваш Интернет – един от символите на глобализацията. Не е нужно да си икономист, за да разбираш от икономика или да търгуваш в зоните за свободна ърговия на всяка една отделна страна. Нужна е обща култура. Не може все да сме незнаещи, неможещи, все нещо недочули или неразбрали. Защо пък да не се образоваме? Да повишим общата си култура, да порастнем духовно и интелектуално, или казано по друг начин – да раздвижим клетките на сивото си вещество.
Добре дошли в света на глобалното общество!
В този век на комуникациите, компютрите, технологиите, с които постигаме немислими за едно време резултати във всички области на производството, медицината, здравеопазването, образованието и навсякъде, където се използват високи технологии, ние започваме постепенно да се обединяваме ...
Да се върнем на гражданството. Днес всички ние живеем в гражданско общество. Независимо от политическата система вече всички са граждани. Робството отдавна е премахнато, макар че и сега има хора, които робуват на определена идеология или партия, за която вярват, че ще им донесе по-добро съществуване и че ще им бъде полезна с делата си. С риск да се повторя отново ще кажа, че гражданството също е форма на самосъзнание. Да бъдеш гражданин не носи само права, но и отговорности, които според мен засягат понякога и цялото човечество. Например боклуците. Не е все едно дали ги изхвърляме в кофата за смет, или на улицата, дали те биват рециклирани или просто си се търкалят на улицата като многобройните фасове, хартийки или дъвки, така типични за нашето ежедневие. Дали опазваш околната среда е един много сериозен въпрос. Именно той отличава гражданина от недораслия индивид с претенции за такъв. Ще ви покажа как нещата са свързани едно с друго:
Боклук в нашата страна + Боклук в другите страни = Световен Боклук
Световен Боклук = Промени в Околната Среда
Промени в Околната Среда = Неприятности за Всички Нас, заедно или поотделно.
Друг подобен пример е този с изсичането на горите. Те са не само национално, но и световно богатство и следва те да бъдат опазвани от пожари, изсичане и други неблагоприятни за тях явления.
Световно богатство са и археологическите открития, свидетелстващи за съществуването и развитието на древните цивилизации преди нас. Те също следва да се съхраняват грижливо и да се пазят от външна намеса. Те принадлежат на света, защото са паметници и символи на световни събития, феномени и култури.
Що се отнася до изсичането на горите, това е един от проблемите, свързани с глобалното затопляне и промените в климата, на които ставаме свидетели и потърпевши. Недостигът на дървета предизвиква недостиг на въглероден диоксид, и по този начин кислородът става по-малко, въглеродният диоксид се увеличава и глобалното затопляне става факт.
Друг проблем е бедността. Не е ли бедността световен проблем? Навсякъде има бедни, гладни, необразовани хора, които нямат течаща вода и електричество, хора без жилища, без пари за насъщния, без работа, без подслон...Помислете за децата в Сомалия, за клошарите по улицата, за просещите деца... Да, действително, всеки си казва:”Щом аз съм добре, това мен не ме засяга.” Да, но поставете се на тяхното място. Ами ако утре бедността почука на вашата врата? Или на вратата на близките ви? С какви сили ще й отворите да я посрещнете?
Държавата взима специални мерки, за да се погрижи за най-бедните, като отпуска социални помощи, субсидии, ваучери за основни блага като въглища за огрев, купони за храна, социални стипендии, данъчни облекчения за доброволното прехвърляне на средства от богати към бедни чрез благотворителност, гарантира минимален доход на социалнослабите групи от населението, но всичко това никога не е достатъчно. Ето защо някои частни организации провеждат кампании за набиране на средства за деца в неравностойно положение , за бедните , гладните, онеправданите...
Бедните са много повече от богатите. Така е било, така и ще бъде. Но защо да не протегнем ръце на онези, които най-силно се нуждаят от подкрепа? Те ще са благодарни и на къшей хляб и блага дума, стига да има кой да им ги даде.
Глобализацията предполага свободно преминаване през границите на държавите, което обаче засега не е възможно за всички страни. Макар и да ни се иска, ние не можем легално да се заселим там, където желаем да живеем като граждани на света. Ние можем да обикаляме света като туристи без ограничения, но за имиграция е трудно да се говори, а още по-трудно да се осъществи. Въпреки това човек обогатява личната си култура, откривайки една нова цивилизация пред себе си, с нейните нрави, обичай и порядки, удивлява се на хилядите възможности, радва се на новите запознанства, на допира си с един различен начин на живот. В този нов начин на живот той често открива себе си трансформиран, защото човешката природа е една, тя е универсална, и в този смисъл тя е глобализирана, т.е отнася се за всички хора на планетата и извън нея.
Глобализацията също означава съдействие между различните страни по редица въпроси, по които те имат общи интереси, например болестите. Много актуален стана напоследик птичият грип, за който много страни сключиха споразумение за сътрудничество по отношение на неговото лечение и превенция.Или СПИН – чумата на века. Резултатите, постигнати в областта на лечението и превенцията на СПИН засягат благополучието на цялото човечество.
Друга област, в която държавите и техните органи сключват споразумения за сътрудничесто е борбата със социалните злини, каквато е например корупцията, престъпността и тероризмът. Полицейски звена и структури провеждат обучения и се учат едни от други, заимстват методи за разкриване на престъпления и за действия в екстремни ситуации с цел повишаване защитата на гражданите и по-ефикасни мерки в борбата със социалните злини.
И като заключение ще кажа,, че по времето на комунизма имаше един лозунг: “Пролетарии от всички страни – съединявайте се!” . Аз малко ще го перефразирам и ще кажа: “ Граждани на всички страни – обединявайте се!”
Кажете “Да!” на легалната имиграция, “Сбогом!” на паспортите, “Не!” на бедността, корупцията, тероризма!
И ако това не ви е достатъчно, кажете “Да!” на високото образование, на формирането на тесни и широки специалисти, на зоните за свободна търговия, на опазването на околната среда чиста! “Не!” на замърсяването, престъпността, изсичането на горите и глобалното затопляне!
Е, кажете сега, не живеем ли в общество на глобализация?!
