Форум на PC Mania

Новият ден

Слънчевите лъчи таз сутрин нежно
ме обгръщат
вчерашните мъки днес в надежда
се превръщат
надежда, която сърцето ми стопли

усещане някакво в мен се заражда
предчуствие добро
не като вчерашното разочарование
поредното зло
дано днес някой чуе моите вопли

дано денят различен е
съдбоносен
идея в мен се заражда
мълниеносно
дано съдбата най-после реши

да ми помогне, да е добра,
благосклонна към мен
в този прекрасен ден,
необикновен
С новия ден нова надежда заражда се - тя ще ме стопли.

Ами реших отново да напиша нещо защото днешния ден е различен.

Погледнах я в очите,
печал и мрак отвърна ми оттам.
Почуках...със надежда,
- Ще да отвори!
Отвърна се и аз останах сам.
простенах...нещо се прекърши,
умря надеждата,съдба?
Навън,
Отново...отново заваля...

мога ли да те обичам с условностите на безумието
с лудостта на гонещи се тигри
мога ли да не плача когато умора ме наляга
и в мене вее само хлад среднощен
мога ли да те пропъдя от съзнанието си
когато всичко си обсебил
мога ли да продължа по пътя си
сякаш нищо не се е случило
освен че намерих себе си и разбрах че те има

Чувствам се толкова чист,
Чувствам се толкова щастлив,
Искам да живея,
Искам да слушам,
Искам да играя,
Просото съм влюбен!
Чувствам,че съм луд,
кой го е грижа-Просто живея!
Искам просто тя да ме обича!нищо повече!

вдъхновено от EmInEm-EnCoRe

======= Аве!,мила ===========

Как да те накарам да прогледнеш ?
Защо извръщаш взор,постой сега.
Аз искам чувствата си, в багри и милувка
Да обрисувам ,най-точно да ги изразя.

Мираж ли си ? Видение неземно
Загнездена дълбоко в мойте сетива
Немога да отхвърля...да подмина,
Съдбата те посочи с пръст...ела.

Вселена нереална те владее
Отново недостижима, тъй болезнена за мен,
креп-сатен.
Обречен ли съм да осъмвам
Със мисълта едничка..няма те то мен.

Прегърни ме...или довърши.
or
Аве!,мила...
Обреченият на болка те поздрави!

сърцето ми ликува
душата - песни пее
по страните ми се стичат сълзи
простих си лудостта
простих се с верните другари
ще изгрее пак луната
ще погали свойта дъщеря

Искам да умра,
Искам да умра,
Защо?!защото си толкова далече
Сърцето ми не може да Те достигне,
"Обичам Те"-сърцето ми не може да Ти каже!
Защо?!Защо си толково отдалечена?
Защо трябва да Те обичам повече?!
когато се правиш,че не ме познаваш?
Искам да умра,
Искам да умра,
Защо?!

вдъхновено от Нея

Моля без английски текстове в Тази тема. Има си отделно няколко специално за стихове на английски. Тук чувствата се искат в български вариант.

Радост.

Един човек щастлив,
Това е просто един човек...
Щастлив един човек,
Но само той щастлив е.
Затуй ли е един? ...
В света е сам-самин.
Просто един, един човек.

...

Мед и масло.

Върви той в медна дреха,
Върви, върви, върви.
Флиртува със успеха,
Но успеха спи.

Звън тътне в подземните надежди,
Изваяни, одялани, поляти те със мед.
Звън тътне в небосвода,
Над безкрайна шир от бяло масло.
А по средата - Той.
Чака, чака и се двоуми.
По маслото ли да се носи,
По мед ли да върви?
Средата винаги е най-човешка, земна,
човешка, без бодли.
Без въздушни кули, изградени,
Без медни замъци обвити във масло.
Дали, дали ще завали?
Дали ще стане чудо,
По мед и масло да върви?
Затова той чака, чака,
Чака Той да завали.
Маслото да стане Мед,
Медът да стане масло.
И надежда си гради...

Поредния самотник

Отново аз стоя и слушам Музика
Мъчително Winamp-a свири моята любима мр3-ка
А тъмно е навън сега
И аз отново мисля за моите чувства
Отново мисля за нея
За отминалите времена
за изгубените раговори в вечноста
и за всяка дума неизказана
И нищо вече няма да е пак така
Така както беше с нея
С любовта
И с мъка за бъдещето мисля аз сега
Когато ти ще отлетиш за София
и аз повече никога няма да те видя
И въпреки че всеки ден съм с теб в една стая
Имам чувството че те загубих още тогава
Тогава когато онези слова разкъсаха моята душа
"Нека си останем приятели както досега"

Доста нескопосано се получи ама так се чувствам.

Дали бе моя грешка
или съдбата ми направи забележка?
Вълнението ми в миг секна,
когато някой в гърба ми нож цепна.
Ярост и гняв в душата бушуват,
но разума защо те не общуват?
Тъжен аз надписа Load съзирам,
но Quit избирам.
Стига с Manhunt за днес,
ще разходя моя пес.

Ee не съм писал стихчета от доста време и нещо май куца ама карай-общо взето така се почувствах преди няколко часа.

След пиянска вечер се ставам,
И защо ли? Супер яко заебавам.
Осъзнавам какво съм лайно...
и ми става едно такова "все едно"
Да се отчайвам продължам,
в чата кисна, но не се спасявам.
Мани ще ходя да се гръмна,
в уличка тъмна!


ПП
Споко края е художествена измислица!

Да полетим.
Да повървим.
А после да приседнем на камъка край пътя.
Косите ще разпусна –
на кадифената постеля
главата морна да положиш.
Към облците да погледнем.
Да откраднем шепа радост
преди края на деня.

И тогава ще те прегърна,
като мъж жена.
И ще забравим за проблемите,
а устните няма да спят.

Ден наи обикновен
Ден....прозаичен-сив
Ден наи обикновен
Ден безличен и мъглив.....

къщата с червените цветя вчера изгоря
никой не умря
само клоните на дърветата в двора са опърлени
сивата котка остана без покрив
днес минах оттам и миришеше на въглени
сякаш на клада са били спомените на собствениците
не плаках
взех котето със себе си и се прибрах

Неможах,тъй силно исках
Утрото...не е желано то,
Очакване...чувства ли подтиснах?
Обсебен ли съм...може би, защо?

Погледнах в огледалото и видях себе си...да ти си моето огледално АЗ,сряскащо...ужасяващо.Тъй болезнено.Просто ме е страх да прекрача...защото ще изгубя себе си.

когато в нощите ти се промъквам... не се плаши
когато галя те насън... недей очи отваря
когато викам те... недей отвръща
но само ми кажи, че в нощите е блясъка на твоите дни
и нека знам, че мене си желал, зовял...

Очакване,неволно наранява...
Присещане,болезнено е то
Промяната,тъй силно изкушава
Да стана и напусна топлото легло.

На навика,снагата да прекърша
По път незнаен,мамещ да вървя
Мисълта ми е предател,и дълбае
Във руслото спокойно...образ нов.

роса като сълза на малък принц
еленов смях в горите тилилейски
зелен безкрай от скални лишеи
илюзия омайна с дъх на утро
далечен миг изгубен във безкрая
едно дете без сън в нощта
неонов блясък от пеперудени крила
тайни, тайнства и тъга

Афоризъм

Да научиш математиката е като да четеш йероглифи, но да не се интересуваш от пирамиди.