Значи сега смятам да започна да публикувам разказите от света на Индиана Жоро - аграрния кретен. Това са историйки, в които доминира простотията в най-чист вид. Лицето kosjo също има вина за това. Е, очаквайте скоро.
НАШЕСТВИЕТО НА НАШЕСТВЕНИЦИТЕ& ИНДИАНА ЖОРО-псевдо хумор
E, развълнувахте детската ми душа. Между другото пооправих втория разказ - вече не причилча на детски, а на по-така ставащ. Ето ви линкче да си го прочетете : http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.p ... sc&start=0
Значи сега смятам да започна да публикувам разказите от света на Индиана Жоро - аграрния кретен. Това са историйки, в които доминира простотията в най-чист вид. Лицето kosjo също има вина за това. Е, очаквайте скоро.
Значи сега смятам да започна да публикувам разказите от света на Индиана Жоро - аграрния кретен. Това са историйки, в които доминира простотията в най-чист вид. Лицето kosjo също има вина за това. Е, очаквайте скоро.
Rockstar Gangster
-
VALEN7INVS
- Цар
- Мнения: 8458
- Регистриран на: 18 Ное 2001 08:24
- Местоположение: Амстердам, Нидерландия
- Обратна връзка:
Фермата на младия Индиана Жоро
Животът на аграрния кретен
Първи епизод
Как сме уе, бира? Аз вече трети ден си поркам нон стоп вкъщи, гледам стари записи на “Риск печели, риск губи” и ям наденица с боб пърдянка. Може би ще кажете, че това е един нездравословен начин на живот. И аз се чудех дали е така. Тъкмо се замислих и случайно в мен изкристализира мисълта да си кажа “каквото ми е на устата” (то по принцип в нея нищо не остана - при последната свада борчéто от дола ми изби двата зъба ; сега съм на чиста желязка). Ето и моята история :
От малък съм сред овцете. Занимавам се предимно с чепкане на вълна и пазя стадото от грабливия Рахан - полуидиот, полувълк. Още като бебе техните го наливаха с вълче мляко. Един ден той издивя и избяга в гората при борчéто. По цял ден правят само мазни борби. Откакто лукави ръце с подчертан матов цвят смъкнаха 30 километра жици и ги издърпаха през планината, плевнята работи на агрегат. Издържам се все някак. При напълно неочаквани аварии пък пускам говедата да въртят турбината - затварям ги в голямата кочина и им хвърлям малко от смеските на баба да подушат. Като усетят миризмата, направо откачат и започват да бягат в кръг. Оттук дойде и идеята за компютъра. Донесоха ми го в комплект с армаган - вързано агне. Изядох си го със здраве (компютъра). Напоследък имам проблеми с бостана - колорадски бръмбари нападат картофите. Миналата седмица шарих с напалм из нивата. Резултатите са опустошителни. И ябълките започнаха да се развалят бързо. Затова пред да ги ям, ги поливам обилно с пестициди, за да не се разнесе заразата и по мен. Обикновено, покрай празниците, се сборваме с коча. Яко животно е, ей! По принцип сме се разбрали без забранени хватки (ръгане с лакти, наточване на копита, дърпане за четината). Миналия път успях да го захапя пръв за врата, но той със зъл къч ме хвърли в лозята.
Бях към края на тази моя изповед, когато незнаен глас ме извика отвън. С едната ръка отворих предпазливо вратата на стаята, а в другата стисках овчарския прът. В далечината видях силуета на млада жена. Тя извика още един път и това подразни нестабилната ми психика.
- Недей рева уе, булка! - отвърнах й аз и се запътих към нея.
- Как си, Жорка? - попита ме тя.
- Въй, въй, измряха ни свинете. Неколкостотин зурли клюмнаха. Не знам защо. Винаги съм ги обичал като деца. И те бяха свикнали с мен. Когато буйстваха, им пусках малко трифазен ток, за да ги усмиря. Последния път обаче изведнъж кротнаха и не излязоха от кочината си… Аз им прощавам.
- Тцъ, тцъ. И какво правиш сега? - попита тя.
- Ъ, ами че какво да правя? Наскоро докарах нова партида. И, за да са здрави и да не последват съдбата на събратята си, вече ги тъпча със стероиди. По три пъти на ден. Ела да ги видиш как им плющят ушите - казах аз и се запътихме към кочината.
***
- Ох, Гошо, Гошо… Добрe ги пое - възкликнах аз, потупвайки го по охранения четинест врат.
Две седмици по-късно
Събудих се късно през нощта. На лунния фон зловещо се чуваше заглушеното виене на вълци. Из храстите просъскваха нощните животни. Хладният вятър пореше вълнената ми мантия. Нещо в кочината не спеше. Думкането, идващо от там, ме притесняваше. Сложиш си шапката-ушанка и се насочих към странния шум.
- Рахане, ако си ти, пиши се за мъртъв! - извиках уверено аз.
- Не е Рахан, аз съм Гошо! - отвърна прасето…
Don’t use steroids. (поука)
Животът на аграрния кретен
Първи епизод
Как сме уе, бира? Аз вече трети ден си поркам нон стоп вкъщи, гледам стари записи на “Риск печели, риск губи” и ям наденица с боб пърдянка. Може би ще кажете, че това е един нездравословен начин на живот. И аз се чудех дали е така. Тъкмо се замислих и случайно в мен изкристализира мисълта да си кажа “каквото ми е на устата” (то по принцип в нея нищо не остана - при последната свада борчéто от дола ми изби двата зъба ; сега съм на чиста желязка). Ето и моята история :
От малък съм сред овцете. Занимавам се предимно с чепкане на вълна и пазя стадото от грабливия Рахан - полуидиот, полувълк. Още като бебе техните го наливаха с вълче мляко. Един ден той издивя и избяга в гората при борчéто. По цял ден правят само мазни борби. Откакто лукави ръце с подчертан матов цвят смъкнаха 30 километра жици и ги издърпаха през планината, плевнята работи на агрегат. Издържам се все някак. При напълно неочаквани аварии пък пускам говедата да въртят турбината - затварям ги в голямата кочина и им хвърлям малко от смеските на баба да подушат. Като усетят миризмата, направо откачат и започват да бягат в кръг. Оттук дойде и идеята за компютъра. Донесоха ми го в комплект с армаган - вързано агне. Изядох си го със здраве (компютъра). Напоследък имам проблеми с бостана - колорадски бръмбари нападат картофите. Миналата седмица шарих с напалм из нивата. Резултатите са опустошителни. И ябълките започнаха да се развалят бързо. Затова пред да ги ям, ги поливам обилно с пестициди, за да не се разнесе заразата и по мен. Обикновено, покрай празниците, се сборваме с коча. Яко животно е, ей! По принцип сме се разбрали без забранени хватки (ръгане с лакти, наточване на копита, дърпане за четината). Миналия път успях да го захапя пръв за врата, но той със зъл къч ме хвърли в лозята.
Бях към края на тази моя изповед, когато незнаен глас ме извика отвън. С едната ръка отворих предпазливо вратата на стаята, а в другата стисках овчарския прът. В далечината видях силуета на млада жена. Тя извика още един път и това подразни нестабилната ми психика.
- Недей рева уе, булка! - отвърнах й аз и се запътих към нея.
- Как си, Жорка? - попита ме тя.
- Въй, въй, измряха ни свинете. Неколкостотин зурли клюмнаха. Не знам защо. Винаги съм ги обичал като деца. И те бяха свикнали с мен. Когато буйстваха, им пусках малко трифазен ток, за да ги усмиря. Последния път обаче изведнъж кротнаха и не излязоха от кочината си… Аз им прощавам.
- Тцъ, тцъ. И какво правиш сега? - попита тя.
- Ъ, ами че какво да правя? Наскоро докарах нова партида. И, за да са здрави и да не последват съдбата на събратята си, вече ги тъпча със стероиди. По три пъти на ден. Ела да ги видиш как им плющят ушите - казах аз и се запътихме към кочината.
***
- Ох, Гошо, Гошо… Добрe ги пое - възкликнах аз, потупвайки го по охранения четинест врат.
Две седмици по-късно
Събудих се късно през нощта. На лунния фон зловещо се чуваше заглушеното виене на вълци. Из храстите просъскваха нощните животни. Хладният вятър пореше вълнената ми мантия. Нещо в кочината не спеше. Думкането, идващо от там, ме притесняваше. Сложиш си шапката-ушанка и се насочих към странния шум.
- Рахане, ако си ти, пиши се за мъртъв! - извиках уверено аз.
- Не е Рахан, аз съм Гошо! - отвърна прасето…
Don’t use steroids. (поука)
Rockstar Gangster
Фермата на младия Индиана Жоро
Животът на аграрния кретен
Втори епизод
Беше ранна сутрин. Говедата още спяха. Аз също. Като заклан. По това време бях пуснал резачката - жестоко, както винаги. Само дъскорезници витаеха в главата ми. Така че нямах никакъв шанс да чуя тихите стъпки на грабливия Рахан - идиота от гората. Беше се промъкнал тайно в ранчото и се опитваше да открадне трабанта, паркиран в ягодите зад къщата.
- Ърч! Завърт! Ърч! Натúск!... Трън-трън-трън-трън-тръъъъъннрррр-ъън… Буф!
Изведнъж стената на стаята се нацепи. Отначало си помислих, че това е Пешо Самосвала, който пак кара на задна. След като забелязах обаче врязалата се в зида задница на колата, аз вече загрях. Взех едно парче бетон от земята в едната си ръка, а другата свих в чумбер и с глас на разгонен лос изревах “Рахане, посрещни съдбата си, ти, дете на вятъра!”
- Ъ-ъ! - отвърна той и с животинска походка се покатери на стария орех.
- Ела да свършим по-бързо, щот’ скоро ще се насера - приканих го аз, но след малко вече не го видях. Изпърдях се на люто от гняв. - Само от боба ще да е - помислих си аз, разглеждайки дупката на гащите ми. От внезапното изрязване кочът измуча сънено, хвърляйки два къча в чаршафите. Едва сега забелязах, че бяхме прекарали нощта заедно. Снощи като май попрекалихме с гроздовата и умората си бе казала думата. Ама той кочът си е на две чашки по рождение, тъй че к’во се учудвам?
След още две неочаквано бързи газови трансмисии аз се запътих към тоалетната. Затичах се към отворената врата… вече виждах как пресичам прага и… Храс! - разпрах си плетеното елече на бравата. Това беше моето елече! С него имам снимка от втори клас. Купих си го от едни чернилки от съседната махала. Още като го облякох за пръв път, бръкнах в джоба и извадих 10 лева. А и продавачите ме увериха, че е limited edition - специално за мене го взели. Но сега то беше тежко ранено.
Е това вече беше върхът. - казах аз, отчаяно сложил ръка на челото. Трябваше да отмъстя на Рахан за всичко това. Заканих се да отнема най-съкровеното му нещо - пръчката му от дрян, с която той се шибаше с бездомните кучета и пияниците по улиците привечер.
Но от заден фронт идваше заплахата сега. Бързо прибягах в кенефа. Той беше от старите - с дупка - и беше пълен догоре с …а-а-а с преработени порции от насечен боб.
Малко по-късно
Добре го дадох. Присегнах се немощно към рулото с тоалетна хартия, изхвърлил ненужния товар от себе си, но тя беше свършила!
А де! - възкликнах аз объркано и започнах да преценявам възможните алтернативи за действие. Широките, меки листа на стария орех се вееха в двора съвсем свободно и ме гледаха закачливо и примамливо. Аха-аха да тръгна към тях и веднага се върнах обратно. Не биваше да се показвам в този си вид пред животните. Какво биха си помислили те? Не ми отиваше. А и освен това бях казал на Гошо, че той е плейбоят в кочината. Извих врат нагоре (имах дълъг врат от преписваческите ми години в училище) и съзрях един метален саждник за улуци, който висеше горе още от миналата година. Той също се поклащаше провокативно.
- Нйееееееее! - казах му категорично. С последна надежда претърсих в джобовете си и намерих едно автобусно билетче. Свърши ми добра работа. Накрая се прибрах в стаята с приплъзвания.
Уточнения :
1. Публикувам тези псевдо-творчески изпълнения за кеф, а не с цел глобален контрол и световна доминация.
2. И все пак твоето мнение означава нещо за мен.
Животът на аграрния кретен
Втори епизод
Беше ранна сутрин. Говедата още спяха. Аз също. Като заклан. По това време бях пуснал резачката - жестоко, както винаги. Само дъскорезници витаеха в главата ми. Така че нямах никакъв шанс да чуя тихите стъпки на грабливия Рахан - идиота от гората. Беше се промъкнал тайно в ранчото и се опитваше да открадне трабанта, паркиран в ягодите зад къщата.
- Ърч! Завърт! Ърч! Натúск!... Трън-трън-трън-трън-тръъъъъннрррр-ъън… Буф!
Изведнъж стената на стаята се нацепи. Отначало си помислих, че това е Пешо Самосвала, който пак кара на задна. След като забелязах обаче врязалата се в зида задница на колата, аз вече загрях. Взех едно парче бетон от земята в едната си ръка, а другата свих в чумбер и с глас на разгонен лос изревах “Рахане, посрещни съдбата си, ти, дете на вятъра!”
- Ъ-ъ! - отвърна той и с животинска походка се покатери на стария орех.
- Ела да свършим по-бързо, щот’ скоро ще се насера - приканих го аз, но след малко вече не го видях. Изпърдях се на люто от гняв. - Само от боба ще да е - помислих си аз, разглеждайки дупката на гащите ми. От внезапното изрязване кочът измуча сънено, хвърляйки два къча в чаршафите. Едва сега забелязах, че бяхме прекарали нощта заедно. Снощи като май попрекалихме с гроздовата и умората си бе казала думата. Ама той кочът си е на две чашки по рождение, тъй че к’во се учудвам?
След още две неочаквано бързи газови трансмисии аз се запътих към тоалетната. Затичах се към отворената врата… вече виждах как пресичам прага и… Храс! - разпрах си плетеното елече на бравата. Това беше моето елече! С него имам снимка от втори клас. Купих си го от едни чернилки от съседната махала. Още като го облякох за пръв път, бръкнах в джоба и извадих 10 лева. А и продавачите ме увериха, че е limited edition - специално за мене го взели. Но сега то беше тежко ранено.
Е това вече беше върхът. - казах аз, отчаяно сложил ръка на челото. Трябваше да отмъстя на Рахан за всичко това. Заканих се да отнема най-съкровеното му нещо - пръчката му от дрян, с която той се шибаше с бездомните кучета и пияниците по улиците привечер.
Но от заден фронт идваше заплахата сега. Бързо прибягах в кенефа. Той беше от старите - с дупка - и беше пълен догоре с …а-а-а с преработени порции от насечен боб.
Малко по-късно
Добре го дадох. Присегнах се немощно към рулото с тоалетна хартия, изхвърлил ненужния товар от себе си, но тя беше свършила!
А де! - възкликнах аз объркано и започнах да преценявам възможните алтернативи за действие. Широките, меки листа на стария орех се вееха в двора съвсем свободно и ме гледаха закачливо и примамливо. Аха-аха да тръгна към тях и веднага се върнах обратно. Не биваше да се показвам в този си вид пред животните. Какво биха си помислили те? Не ми отиваше. А и освен това бях казал на Гошо, че той е плейбоят в кочината. Извих врат нагоре (имах дълъг врат от преписваческите ми години в училище) и съзрях един метален саждник за улуци, който висеше горе още от миналата година. Той също се поклащаше провокативно.
- Нйееееееее! - казах му категорично. С последна надежда претърсих в джобовете си и намерих едно автобусно билетче. Свърши ми добра работа. Накрая се прибрах в стаята с приплъзвания.
Уточнения :
1. Публикувам тези псевдо-творчески изпълнения за кеф, а не с цел глобален контрол и световна доминация.
2. И все пак твоето мнение означава нещо за мен.
Rockstar Gangster
WOOOP_MAN написа:kosjo написа:винаги готов за простотии
тва пък кво ще речеразказа си е много як дори
ти май имаш някакво проблематичност
изобщо не знаеш за какво става въпрос ама веднага вземаш думата 
разказите стават а че съм готова готов съм да помагам с идеи (creatore си знае)само левски, ман.юнайтед и безделието
Нашествието на Нашествениците : 5 випуска по-късно
Нов епизод
Преди 20 години нещо се случи. Нещо лошо. Извънземни форми на живот нападнаха Земята под формата на растителен вирус. Заразените щайги с домати бяха разпространени из цялата планета и по този лукав начин се появиха Нашествениците. Техният праймъри обджектив бе да се вселят в телата на учителите от профилираните гимназия в по-напредналите страни и да упражнят глобален психически контрол над света, съпътстван от неспортсменко поведение в часовете по физическа култура и спорт. А и извън тях. Беше епично и трагично. Двама агенти – Зубро Зубрев и Господин Хикс - оказаха съпротива на зловещите планове и доминиращото поведение в училище. Успехът бе частичен. Повечето деца оцеляха. Останалите се поддадоха на изкушението на нощното учене, трите смени на ден и дебелите сборници по ядрена физика. Те поеха по тъмния път.
Но нещата се промениха. Нашествениците също. Те нямаха психиката за тази тяхна мисия. Не прецениха слабостите на човешкия характер и се разболяха от остра форма на клиничен мързел. Мързеше ги да дават повече домашни задачи, мързеше ги да карат учениците да страдат, мързеше ги да ги бият с дрянови пръчки, когато не учеха, мързеше ги да ги мързи... Децата бяха усвоили до съвършенство слабите страни на господарите си и сега ги подчиняваха до известна степен на волята си. Зубро Зубрев и Господин Хикс можеха да си отдъхнат.
Кадър: Коридорът на езиковата гимназия
Сцена: Госпожата Нашественик крачи злобно към класната стая.
Действие: Учениците правят барикада с чинове, столове и други ученици пред вратата на помещението
Време: Начало на трета, извънредна смяна
Място: Земята, някъде на север
- Зубро, хващай! – изрева Господин Хикс и подхвърли на приятеля си от разстояние откъртената от стената дървена рамка със закачалките. Учениците искаха по-здраво да укрепят купчината от маси и столове. Зубро Зубрев обаче избърза да посегне към насоченото към него с метала напред летящо парче дърво и протегна напразно ръце във въздуха. След като не настъпи физическа интеракция, закачалката преодоля хвата на зубъра и се заби нестабилно в главата му, където остана да виси.
- Ъ-ъ-ъ! – изхрачи агонизиращо Зубро Зубрев и потърси стената за опора, стремейки се да запази равновесие.
- Буф... Буф! – вратата се огъна под напора отвън. Госпожата Нашественик правеше с отскок плонжове с главата напред в барикадирания отвор на стаята.
- Буф! Тршшшш! – в центъра на вратата, малко над бравата, се образува ръбава дупка, от която стърчеше глава.
- Отваряй, Гальо порти! – изрева заклещилата се госпожа и добави – Кви са тези чинове бе? Съпорт, елате! Имаме нарушител в сектор “Ве”!
От стаичката с надпис “Охрана” (поправен умишлено с химикал на “О, храна”) излязоха двайсетина клонинга на пазачи, които устремено се притекаха на помощ на Нашественика. Измъкнаха госпожата от вратата и след това демонстративно, за назидание на бунтуващите се ученици, подпалиха правоъгълното парче дърво. Пирамидата натрупани чинове и ученически столове бе премахната и всичко бе вкарано в ред. След кратка церемония, охранителите рапортуваха на учителката, гръмнаха веднъж с пищовите си и се оттеглиха.
- Сега сме само аз и вие. – прошепна госпожата. Тъкмо се канеше да включи електрошоковата си палка в контакта да се зарежда, когато видя Зубро Зубрев със стърчащата от главата му закачалка. – Кво правиш бе? Що не учиш? – изрева му тя.
- Ние само си играхме. – побърза да спаси положението Господин Хикс.
- Това теб не те касае. – изръмжа госпожата. Господин Хикс мразеше тази дума. Лицето му почервеня. В съзнанието му това изречение се повтори още няколко пъти. Започна да се изнервя.
- Въри мри! – отвърна й безизразно той.
- Това ще се отрази на освобождаването ти. – излая неземно госпожата и пристъпи напред, хвана първия ученик, когото награби и запуши устата му с плат хартия. След секунда детето падна на земята, удушено от доза хлороформ. Нашественикът прибра кърпичката в джоба си и промълви с треперещ глас: – За пример! Вие всички ще прекарате остатъка от живота си тук!
Никой не предприе действие. Всички сведоха глави в лакираните маси пред себе си. Беше неизбежно.
- Имам информация, че вчера, малко след полунощ, по време на контролното по висша математика, някои от вас са си позволили волности, подигравайки се с преподавателя, наричайки го “недостоен”. Ще бъдат взети съответните администартивни мерки. Като втори по чин помощник-директор, смятам да прекратя преждевременно учебната година и да ви вкарам в Подземието, където да постоите някоя и друга година с цел духовно облагородяване. Промените, които ще настъпят при подобни условия, ще са с необратими последствия! – добави извънземното на вкочанение пред него труп и му отхапа главата.
очаквайте продължение
Нов епизод
Преди 20 години нещо се случи. Нещо лошо. Извънземни форми на живот нападнаха Земята под формата на растителен вирус. Заразените щайги с домати бяха разпространени из цялата планета и по този лукав начин се появиха Нашествениците. Техният праймъри обджектив бе да се вселят в телата на учителите от профилираните гимназия в по-напредналите страни и да упражнят глобален психически контрол над света, съпътстван от неспортсменко поведение в часовете по физическа култура и спорт. А и извън тях. Беше епично и трагично. Двама агенти – Зубро Зубрев и Господин Хикс - оказаха съпротива на зловещите планове и доминиращото поведение в училище. Успехът бе частичен. Повечето деца оцеляха. Останалите се поддадоха на изкушението на нощното учене, трите смени на ден и дебелите сборници по ядрена физика. Те поеха по тъмния път.
Но нещата се промениха. Нашествениците също. Те нямаха психиката за тази тяхна мисия. Не прецениха слабостите на човешкия характер и се разболяха от остра форма на клиничен мързел. Мързеше ги да дават повече домашни задачи, мързеше ги да карат учениците да страдат, мързеше ги да ги бият с дрянови пръчки, когато не учеха, мързеше ги да ги мързи... Децата бяха усвоили до съвършенство слабите страни на господарите си и сега ги подчиняваха до известна степен на волята си. Зубро Зубрев и Господин Хикс можеха да си отдъхнат.
Кадър: Коридорът на езиковата гимназия
Сцена: Госпожата Нашественик крачи злобно към класната стая.
Действие: Учениците правят барикада с чинове, столове и други ученици пред вратата на помещението
Време: Начало на трета, извънредна смяна
Място: Земята, някъде на север
- Зубро, хващай! – изрева Господин Хикс и подхвърли на приятеля си от разстояние откъртената от стената дървена рамка със закачалките. Учениците искаха по-здраво да укрепят купчината от маси и столове. Зубро Зубрев обаче избърза да посегне към насоченото към него с метала напред летящо парче дърво и протегна напразно ръце във въздуха. След като не настъпи физическа интеракция, закачалката преодоля хвата на зубъра и се заби нестабилно в главата му, където остана да виси.
- Ъ-ъ-ъ! – изхрачи агонизиращо Зубро Зубрев и потърси стената за опора, стремейки се да запази равновесие.
- Буф... Буф! – вратата се огъна под напора отвън. Госпожата Нашественик правеше с отскок плонжове с главата напред в барикадирания отвор на стаята.
- Буф! Тршшшш! – в центъра на вратата, малко над бравата, се образува ръбава дупка, от която стърчеше глава.
- Отваряй, Гальо порти! – изрева заклещилата се госпожа и добави – Кви са тези чинове бе? Съпорт, елате! Имаме нарушител в сектор “Ве”!
От стаичката с надпис “Охрана” (поправен умишлено с химикал на “О, храна”) излязоха двайсетина клонинга на пазачи, които устремено се притекаха на помощ на Нашественика. Измъкнаха госпожата от вратата и след това демонстративно, за назидание на бунтуващите се ученици, подпалиха правоъгълното парче дърво. Пирамидата натрупани чинове и ученически столове бе премахната и всичко бе вкарано в ред. След кратка церемония, охранителите рапортуваха на учителката, гръмнаха веднъж с пищовите си и се оттеглиха.
- Сега сме само аз и вие. – прошепна госпожата. Тъкмо се канеше да включи електрошоковата си палка в контакта да се зарежда, когато видя Зубро Зубрев със стърчащата от главата му закачалка. – Кво правиш бе? Що не учиш? – изрева му тя.
- Ние само си играхме. – побърза да спаси положението Господин Хикс.
- Това теб не те касае. – изръмжа госпожата. Господин Хикс мразеше тази дума. Лицето му почервеня. В съзнанието му това изречение се повтори още няколко пъти. Започна да се изнервя.
- Въри мри! – отвърна й безизразно той.
- Това ще се отрази на освобождаването ти. – излая неземно госпожата и пристъпи напред, хвана първия ученик, когото награби и запуши устата му с плат хартия. След секунда детето падна на земята, удушено от доза хлороформ. Нашественикът прибра кърпичката в джоба си и промълви с треперещ глас: – За пример! Вие всички ще прекарате остатъка от живота си тук!
Никой не предприе действие. Всички сведоха глави в лакираните маси пред себе си. Беше неизбежно.
- Имам информация, че вчера, малко след полунощ, по време на контролното по висша математика, някои от вас са си позволили волности, подигравайки се с преподавателя, наричайки го “недостоен”. Ще бъдат взети съответните администартивни мерки. Като втори по чин помощник-директор, смятам да прекратя преждевременно учебната година и да ви вкарам в Подземието, където да постоите някоя и друга година с цел духовно облагородяване. Промените, които ще настъпят при подобни условия, ще са с необратими последствия! – добави извънземното на вкочанение пред него труп и му отхапа главата.
очаквайте продължение
Rockstar Gangster
-
SMURT na MISHKIT
- Мнения: 26
- Регистриран на: 21 Окт 2004 10:59
- Местоположение: nqkade na frontovata liniq
- Обратна връзка:
