Абе... все го почвам и нещо ме разсейва и не го довършвам... ДОБРЕ

Сега почвам и докъдето стигна (на комп на баща ми съм, че на моят ВСЕ ОЩЕ няма нет

) И така. Започвам да пиша това продължение за трети път...
...........................................................................................................
Мда? Аха? Ахахах и той значи ти... О!

Здравейте. Виждам сте дошли отново? Това е добре, означава че разказа ми ви е пленил.

Даа... та така, докъде бяхме стигнали? А да. Само секунда да си събера мислите...
Значи влизаме в хижата и първото нещо което ти прави впечатление е, че трябва да се събуеш и да си вземеш чифт от наличните там чехли. Значи мааалко цивилизация, не е да тъпчеш с кални обувки вътре в хижата

И така... първата ни работа беше да се настаним, разбира се. Е, не беше една обща стая. Бяха Три общи стаи. С по 8-9 легла всяка и първата ти мисъл е че по цяла нощ ще става купонче и никой няма да спи

И така значи в една стая бяхме Аз, Симо, Елена, Румяна, Таня, една мнооооого тъпа и грозна... девойка... и Човека! (заместник директора на "Христо Ботев" - един такъв дядо...) Абе разберете събрахме се най-странната възможна група. В последствие Елена се премести на едно легло с Таня, за да може от съседната претъпкана стая да дойдат Сашо и Христина. Сашо Разбира Се го върза и легна на едно легло с Христина

Аххх... и така...
Общо взето докато се усетиш и дойде време за вечеря. Всичко си беше ОК, защото вече се познавахме що годе добре и ставаше лафчето на масата. Ставаше и защото всеки извади нещо за мезе, цопна го на масата, някой като извади две бутилки вино... абе муцка, дори аз пих, а аз не пия! Изпил съм три чаши и хич не ми беше добре като за първи път... Всички изпиха горе долу толкова и в крайна сметка никой не се напи, в което се криеше и част от чара на вечерта. Другата част се криеше във домашното вино на Велко - ей това нещо си беше съвсем като амброзията на боговете... Еххх

Ахм... и така.
Легнахме си нормално - в 23:00 и вече нямаше ток. И така в тъмното започнахме да си лафим дооо към 01:00 когато просто двамата със Сашо бяхме ИЗТОЩЕНИ от лигавене. Бяхме в противоположните краища на стаята и си представете какво усилие е да прошепнеш нещо достатъчно силно, че да стигне до другия край на стаята, допълнително осложнявано от факта, че не можеш да си поемеш въздух от хилеж

Самият спомен ме разсмива... Просто... не знам другите как са се чувствали, макар и те да се заливаха от смях, но Аз лично на два пъти за малко да се задавя! Особено като дойде разгневения собственик и като изтръси нещо от рода на "А вий да млъкнете, чухте ли? Тука да не ви е долу там, полето? Тука не е поле, тука е планина! Стига сте викали!". Той беше с гръб към мен и аз просто се давех от смях във възглавницата си и като излезе не пропуснахме да му лепнем прякора Балканджи Йово.
На другата сутрин се стана сравнително рано и който искаше тръгна на лека разходка из планината. Тогава взех че се заговорих по-така с Христина и като че ли се сприятелихме де, тогава не бях сигурен още. Та ходихме, обаче по едно време духна някакъв вятър и докато се усетим и една гъста мълга ни обгърна... както беше топло и всички се бяха съблякли по тениски, изведнъж настана един нечовешки пронизващ студ, който се усещаше през блуза и яке... беше ужасно, а водачите най-нагло си говореха, че няма нищо и да продължим! Тогава определено завиждах на Симо и Сашо, които останаха на топло в хижата...
Върнахме се де, без произшествия и сякаш забравили какво се случи по-рано него ден, пак излязохме на студа да катерим скали

Намерихме си една отвесна скаличка... не повече от 10 м, единия водач се качи горе и завърза въжето, другия беше долу и ни помагаше, а ние катерим

Който искаше разбира се, бяхме само 10 човека де, обаче си беше мноого голям зор да се изкатери това чудо... така го псувах като го изкачих че...

И така де, прибрахме се удовлетворени (без Симо - той не успя да го изкатери, обясненията на водачите бяха, че е прекалено едър, следователно тежък, и просто е мноого трудно. И сигурно е така, защото те и двамата бяха като клечки, а и на момичетата им беше мноого лесно да я изкатерят тая скала... ).
Върнахме се в хижата и забавленията продъжиха!

Водачите ни организираха малко купонче - значи представете си маса, ама голяма маса. Махнаха покркивката и целта беше както си легнал на масата, да минеш отдолу до другата страна, без да докосваш земята. Това беше просто уникално шоу

На широчина първо и след това на дължина. Първият "кръг" беше на една почти квадратна маса, ама трудното беше на наистина голямата правоъгълна (всъшност не беше правоъгълна - ългите бяха заоблени и беше мнооого трудно да се хванеш за тях). Купона беше максимален, опитахме и някои от нас, че и успяхме

Беше мноооого забавно докато не дойде Балканджи Йово и не ни развали купончето.
Вечерта беше почти като миналата - пак мезенцето на масата, разликата беше, че вече се познавахме НАИСТИНА добре с всички и си правихме наистина купонче. Още по-смешно беше, че големите бяха долу на масите, а малките - горе в стаята сами запиваха с бира. Ама те Наистина се напиваха, по едно време Велко отиде на втория етаж в тяхната стая... след малко се връща "Яяя, те ни "дадоха" една бутилка вино!". Тъй като това беше последната ни вечер, решихме да я направим наистина незабравима... започнахме да пеем Всякакви народни песни, хора танцувахме... едните пяха, другите танцуваха

Йово изнамери отнякъде един револвер и ни пригласяше на "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми... БУМ

" И пак си легнахме 23:00 часа де, ама тоя път стояхме до 02:30 някъде. За малко да накарам Христина да легне при мене нея вечер... ама неисе!

Вече беше дошла с одяло, с възглавница... и взе че се отказа!

То пък тогава вдигнахме толкова врява, че Човека се премести... Просто си лафехме, смяхме се, и по едно време гледам Павката излиза рязко от съседната стая и се просва на земята! Аз обаче си светкам с ГСМ и го видях и тръгнахме да се смеем и той се показа де, и тръгнахме да си лафим и по едно време едното момиче изкрещя и всички "какво бе, какво!?" и в същия момент излиза Генади от изпод леглото й ухилен и също по слипове

Таз космата грамада... как се беше промъкнал така и не разбрах. Павката вика "Аз нарочно бе, аз го прикрих" и все пак... моето легло беше до вратата! Та така де... разказвахме си вицове. Цяла вечер си разказвахме вицове за Коне и за Луди. Само

И така де... стояхме до 02:30, както вече казах, когато нааай-накрая всички стигнахме до единодушното решение, че трябва да спим.
А знаехме че на другата сутрин трябва да станем 05:00 часа и да тръгнем по изморителния път обратно към хижа Узана - където ни е и автобуса... Разбира се 05:00 Тоньо (водача) не пропусна да ни събуди с ГАДНАТА си аларма на телефона... всички абсолютно скапани от вчера стават... пиеш полузаспал едно кафе и се готвиш... то пък е оказа, че докато не стане достатъчно светло, няма да тръгнем... и общо взето тръгнахме 06:51 (часа е точен

)... мислиш си... 6 часа и половина... пътя го знаем, ще бъде по-бързо... и както всичко останало и това се обърка... ооо да обърка се!...
............................................................................................................
Оооо писна ми!

това беше пълен провал тази част, но... какво да направя... оф абе вие ще си решите. Приключението почва с ходенето ни 9 часа, минаването през циганското село Скобелево... така де

Вие преценете...